Продължение на приказката за злата царкиня от „Косачи“ (с щастлив край)

Какво става с хубавицата, след като главатарят губи. Готово ученическо съчинение, което продължава приказката оттам, докъдето тя спира. Текстът започва с картина: последният кораб на разбитата армия изчезва зад хоризонта и морето утихва. След това е описано състоянието на девойката, която все още лежи болна в полуразрушения сарай, с коси, тънки и безжизнени, което подготвя обрата. Основната част проследява третата нощ след заминаването и появата на стария мъдрец, а после присъствието на бащата, който сяда до нея всеки ден и ѝ разказва за старите времена. Преломът е предаден чрез действие, а не чрез обяснение: една сутрин героинята отваря очи и за пръв път поглежда навън. Текстът е издържан в приказен стил и в единен разказвачески глас, а поуката произтича от самото развитие. Отделно личи и как е издържан приказният стил: изреченията са кратки, образите конкретни, а обясненията оставени на читателя. Обемът съответства на изискванията за класна работа. Материалът е подходящ като образец за собствен разказ по въображение, за подготовка за класна работа и за упражнение върху продължаването на познат сюжет.

Запустял чертог на пустинен бряг, мъртви фонтани, обезславен трон и жена, която чака кораб от далечината. Тук е събран пълният текст на „Легенда за разблудната царкиня“ от Димчо Дебелянов, в десетте му части и с мотото от френския поет Албер Самен. Началото рисува мястото: старинният чертог над вечните води, тленът, който прояжда стените и сводовете, градините с отровна роса и въпросът кой изхлипва в замлъкналите зали, на който отговаря само лунната светлина над морето. В третата част заговаря самата царкиня. Тя разказва за далечния цар, който ѝ се явил насън и ѝ обещал неизведани блага, и признава как чакането се е превърнало в пожар неугасим, а скръбта ѝ намира съвсем друг изход. Четвъртата и петата част въвеждат гласа на пажа с неговата молба и трите нощи на бдение, след които настъпва часът на забравата. Следва бурята с повтарящия се призив „заспи, забрави“, а после утрото, светлината над умирените води и корабните платна, които сърцето отново започва да чака. Как звучат последните две части и дали морето отговаря на повика на царкинята, остава да се прочете в самия текст. Записът е пълен, без съкращения, и е удобен за четене в час, за точно цитиране в анализ или интерпретативно съчинение, за наблюдение върху символистичната образност у Дебелянов и за подготовка по мотивите за греха, чакането и забравата.

Приказка, в която добротата се вижда буквално: от усмивката цъфва трендафил, а от плача капят бисери. Разработката обяснява защо тези чудеса не са само украса. В началото е очертано онова, което свързва вълшебните приказки помежду им: устойчивият строеж и разработеният мотив, и е обяснено кое ги прави различни една от друга. Оттук е изведен образът на бедната девойка от народа като носител на добродетелите, които патриархалната традиция поставя най-високо. Същинската част следва хода на приказката. Разчетени са чудесните дарби на героинята и техният смисъл, а после и решението на царя да я избере въпреки произхода й и внушението, което народният разказвач влага в този избор. Отделено е внимание на завистницата, на измамата, с която тя заема чуждото място, и на цената, която плаща, защото не притежава нито добродетелите, нито дарбите на хубавото момиче. Проследено е и изпитанието на девойката: изоставянето в гората, новият дом при дядото, размяната на трендафила за око и на бисерите за пари, седянката в двореца и възстановяването на нарушената хармония. Как точно се разкрива истината пред царя и какъв е смисълът на необходимото чудо в тази приказка, остава в самата разработка. Подходяща е за подготовка по български фолклор и вълшебни приказки, за теми върху доброто и злото, за характеристика на приказен герой и за съчинения върху народните добродетели.

Приказка, която изглежда като низ от чудеса, а всъщност е строго подреден разказ за възмъжаване: тук тя е представена като театрална постановка в пет действия. Началото обяснява защо развлекателният сюжет не заблуждава читателя и какво да търсим под него: че щастието се осъзнава чрез трудностите, че умъдряването минава през изпитания и че добродетелта е основният мотив на случващото се. Следва подреждането на сюжета по действия, всяко със своите ключови моменти: срещата на младия граф със странната старица в горския пущинак, дворецът и историята на изгонената царкиня, нощта преди преображението при кладенеца, повторението на същата сцена и накрая срещата, която урежда съдбата на всички герои. Същинската част се връща към хронологията и обяснява защо приказката не започва оттам, откъдето започват събитията. Разгледани са ролята на бащата цар, който изпитва любовта на дъщерите си, смисълът на превръщането на царкинята в гъсарка, функцията на старицата като вълшебен помощник, значението на смарагдовата кутийка и на бисера, символиката на гората и на числото три. Финалът въвежда понятието ретроспекция и показва защо тъкмо тя е ключът към композицията, а изводът за пътя на грешките и прозренията е формулиран в самия текст. Подходящо за анализ на приказката, за характеристика на героите, за отговор на литературен въпрос върху композицията и за подготовка на съчинение.

Разказ, който тръгва от времето, когато боговете живеели по върховете на големите планини, а хората по полята и горите били щастливи и свободни. В стъклено-кристален замък на най-високия връх живеят цар Баба и царица Дай, чието призвание е да предначертаят живота на всяко новородено дете по земята. Тук е поместен пълният текст на легендата за рома, а заедно с него и песните, които тя носи, дадени и на ромски език, и в български превод. Легендата въвежда трите дъщери на царското семейство, вечно на път между новородените, и малкия им брат Ром, останал сам в замъка. Именно неговото любопитство към хората, за които слуша само разкази, поставя началото на историята. Съдбата му обаче е отредена от боговете и тя забранява точно тази среща. Какво прави Ром в една лятна гореща нощ, докъде стига по пътя си и кого среща в Александрия, разказът разгръща бавно и с приказен ритъм. Кулминацията е нощта на бурята, когато бащата и майката изричат думите си една след друга и всяка бащина присъда получава своя майчин отговор. Този диалог е сърцевината на текста и обяснява по фолклорен начин странстването, музиката, езика и нрава на цял един народ. Финалът връща разказа в настоящето, край изгасналите огньове и заспалите пазачи на коне, и оставя последната дума на песента и на китарата. Текстът е подходящ за самостоятелно четене и за час на класа, както и за уроци, свързани с фолклорните легенди и с многообразието на културите. Може да послужи като основа за преразказ, за беседа или за съпоставка с други легенди за произхода на един народ.

Пълният текст на разказа, в който Елин Пелин отвежда читателя в една лятна нощ край Марица, при огъня на петима загорци, тръгнали с коси на рамо чак до Тракия за коситба. Творбата започва с картина на заспалото Тракийско поле и на реката, която тихо подплиснува мътните си води, и оттам вниманието се пренася върху хората около огъня: мълчаливия петдесетгодишен мъж, суровия Стамо, младия Лазо и Благолажа с хитрите очи под гъстите вежди. Средата на разказа е заета от приказката за царската дъщеря и от спора дали приказките си струват, щом не са истина. Отговорът на Благолажа защо хората са измислили приказките и песните е един от най-цитираните пасажи в българската литература. Оттам разговорът неусетно се обръща към Лазо и към младата булка, която е оставил в село, а песента за невярната Стояница започва да звучи като притча за неговия собствен страх. Какво идва след нея, остава да се прочете в самия текст. Записът е пълен, без съкращения, и е удобен за четене в час, за точно цитиране в анализ или съчинение, за характеристика на героите и за преговор преди изпитване върху творчеството на Елин Пелин.