Публично изказване върху хуманитарен проблем – Словото като себепознание и спасение

Публичното изказване се учи трудно от определения и лесно от готов сценарий, затова тази разработка дава и двете. Началото изяснява какво представлява публичното изказване като аргументативен текст: как чрез разсъждение се доказва теза, защо поводът винаги е актуален проблем на общността, какво изисква официалното общуване и как говорещият преценява публиката пред себе си. Обяснено е и какво прави изказването убедително извън думите: жестът, силата на гласа, темпото, интонацията и реторическата стратегия с обръщения, акценти и реторични въпроси. Същинската част е подробен план за подготовка по темата „Героят на историята като герой на културата“. Показано е как се сформират екипите, как се избира историческата личност измежду първоучителите, книжовниците и владетелите от българското средновековие и какво трябва да съдържа краткото писмено изложение за нея: историческото значение на делото и християнските и общочовешките измерения на образа. Даден е и образец как се изгражда характеристиката на светец от апостолски тип. Отделно са описани ролите в екипа, водещ, протагонист и антагонист, заедно с това какво се очаква от всяка от тях, включително как протагонистът говори в първо лице от името на историческата личност. Включен е примерен набор от въпроси към образа на княз Борис, който показва каква дълбочина се очаква от питанията на антагониста. Финалната част описва самото провеждане на публичната изява, дискусията след нея и естественото ѝ продължение в самостоятелно есе по темата. Разработката е полезна за подготовка на изказване пред клас, за екипен проект по български език и литература и за упражнение по устно аргументиране.

Кратък тест по литература върху раздела за Средновековието. Десет задачи с избираем отговор и една задача за формулиране на теза покриват най-същественото от темата и позволяват проверката да се проведе в рамките на част от учебния час. Началните задачи установяват общата рамка. Проверява се кое определение не подхожда на старобългарската литература, кои са водещите ценности през епохата и кого изразяват библейските автори според средновековното разбиране. Тези въпроси са важни, защото представата за литературата през тази епоха е коренно различна от съвременната – писането не е лично изразяване, а служене. Следва задача за разграничаване на старозаветен от новозаветен сюжет – кратка проверка на библейската основа, без която средновековната литература остава неразбираема за ученика. Двете задачи с преценка на твърдения са най-обемните в теста. Те обхващат наведнъж жанровото своеобразие на старобългарската книжнина, съдбата на славянските първоучители, признаването на славянските книги, броя на буквите, характера на един от преводните сборници и символиката на светлината. При тях ученикът трябва да провери всеки от четирите варианта поотделно, тъй като всички звучат правдоподобно. Централно място заема творбата на Черноризец Храбър. Проверява се нейната жанрова определеност, отношението на автора към противниците на славянската писменост, времето на създаване и източникът на неговите доводи. Отделна задача с отрицателна формулировка разглежда какво творбата не представлява и по какъв начин внушава идеите си – пряко и публицистично, без изграждане на художествени образи. Финалната задача изисква да се формулира теза по въпрос за ролята на старобългарската литература в културното развитие на страната. За отговора е оставено значително място за писане. Последната задача е сполучливо формулирана: тя не иска съчинение, а само теза. Това е по-леко за ученика, но същевременно проверява най-трудното – умението да се формулира ясно твърдение по широк въпрос. Такова упражнение е пряка подготовка за писане на аргументативен текст, където именно тезата обикновено затруднява. Задачите с преценка на твърдения заслужават отделно внимание с обхвата си. Всяка от тях побира по четири различни факта от раздела, така че две задачи покриват материал, за който иначе биха били нужни осем отделни въпроса. Това прави теста стегнат, без да го прави повърхностен. Съсредоточаването върху една творба в средната част е също предимство: вместо да се споменават мимоходом няколко произведения, тук едно е разгледано подробно – по жанр, тон, време на създаване, аргументация и начин на въздействие. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готова проверка с малък обем – подходяща и за бърза диагностика преди по-обемно изпитване, – а последната задача може да се оцени отделно. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение във формулирането на теза – умение, което после се прилага при всяко аргументативно съчинение.

Двадесет и четири задачи, а последната се пише на ръка. Тестът се събира на няколко страници и покрива цял раздел от учебната програма – от общата характеристика на епохата до отделните произведения. Подредбата върви от най-широкото към най-конкретното и това я прави лесна за проследяване. Началото очертава рамката: какво представлява Средновековието и как то се разполага спрямо съседните си епохи. Веднага след това идва блок върху човека от онова време, разгледан в три отделни роли, всяка със свой самостоятелен въпрос. Оттам изложението стъпва върху книгата, на която се крепи цялата епоха. Библията е представена с няколко задачи, разпределени между двете ѝ основни части, а въпросите засягат състава, времето на възникване и езика. Тук е и единственият въпрос, който излиза извън християнския свят. Следва частта за българските средновековни книжовници. В задачите се появяват имената на Константин-Кирил Философ, Климент Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър и Йоан Екзарх, а някои от въпросите изискват съотнасяне между автор и творба – проверка, при която непрочелият се издава веднага. Най-подробна е жанровата част. Житието получава четири последователни задачи, обхващащи произхода, предназначението, устройството и характерните му белези. Оттам се минава към самите произведения: „Пространно житие на Константин-Кирил Философ“, „Азбучна молитва“ и „За буквите“. Всяко от тях е представено с по няколко въпроса, при това еднотипни за трите – жанр, композиция, водеща тема и характерен похват. Тази симетрия позволява творбите да се съпоставят направо, докато тестът се решава, а съпоставката иначе се прави отделно и отнема цял учебен час. Форматът също е обмислен. Голяма част от задачите са с обърната формулировка – търси се твърдението, което не е вярно, или особеността, която не се отнася до дадено понятие. Така всяка от четирите възможности трябва да бъде преценена поотделно и налучкването е почти изключено. Финалът е с отворен отговор. Изисква се кратък личен коментар в рамките на едно-две изречения, а под задачата е оставено достатъчно място за писане на ръка. Отговорите са приложени накрая в компактен вид за всички затворени задачи. За отворената примерен отговор не е даден – преценката остава у проверяващия. На преподавателя тестът спестява подготовката изцяло: покрива целия раздел в един лист, оценява се бързо, а отделните части вършат работа и поединично, ако е нужна по-кратка проверка. Отворената задача се използва и като повод за дискусия в час. За ученика това е преговор, който подрежда раздела наведнъж – епохата, книжовниците и трите изучавани творби. Подходящ е за подготовка преди изпитване и за самостоятелна проверка у дома, тъй като приложените отговори позволяват грешките да се открият веднага.

Контролна работа, в която повечето задачи изискват писане – седем от дванадесет, включително една с четири отделни подточки. Именно това съотношение я отличава от обичайните тестове. Тук не се отбелязват букви, а се формулира: с едно изречение, с две-три, а на две места с по четири-пет. Материалът е върху средновековната литература и е събран на четири страници. Началото е най-широко и изисква да се посочат три определящи характеристики на цялата епоха. Задача, при която ученикът сам избира кои да бъдат – а изборът показва разбирането му. Следват две затворени задачи – за значението на свещената книга и за приноса на един владетел, – като при втората сред възможностите стоят четири правдоподобни събития от същия период. Средището са задачите за старобългарската книжнина. Тук е въпросът за християнските символи, вградени в буквите на първата азбука, за жанровите понятия при житието и за имената на седмината просветители. Особено ценна е десетата задача. Тя изисква да се посочат четирите спора, водени от единия от солунските братя, а при всеки – и темата му в едно изречение. Четири отделни отговора в една задача. Отделно място заемат двете литературоведски задачи накрая. Едната пита за композиционната особеност на едно стихотворно произведение, другата изисква да се обоснове защо друга творба се определя с двойно жанрово название. Има и три задачи върху библейските текстове: коя е основната тема в едната част, кой ред съдържа сюжети само от другата и накрая коментар върху алегоричния смисъл на една притча. Втората от тях е особено коварна – сред четирите реда се смесват понятия от различни части и дори от друга културна традиция. Именно задачата с притчата е сред най-полезните, защото изисква разчитане на иносказание, а не преразказ. Отговори са дадени само за петте затворени задачи, изведени накрая в един ред. При седемте отворени преценката остава изцяло за преподавателя. Разпределението на мястото за писане е съобразено с исканото – при кратките отговори са оставени по няколко реда, при разгърнатите по седем-осем. Така обемът на очаквания отговор личи още преди четенето на въпроса. Преподавателят получава готова контролна работа за цял раздел, при която оценката се формира от писането, а не от налучкването. Задачите вършат работа и поединично – като въпроси за устно изпитване. Ученикът обхожда целия раздел – от общата характеристика на епохата до отделната творба – и се подготвя точно за онова, което се пита при изпит: формулиране със свои думи.

Предисловието не разказва, а убеждава – то е реч с ясна цел, точен адресат и обмислена подредба на доводите. Тестът го разглежда именно като такава реч и проверява дали ученикът разпознава средствата, чрез които тя постига въздействието си. Задачите са 23 и се разделят в две части. Първите 20 са с избираем отговор и по четири варианта. Началните въпроси установяват основната цел на текста, типа обръщение към публиката, преобладаващия тон и кого назовава адресатът в началото. Следва задача за противопоставянето, което структурира цялата аргументация, и за ролята на историческите примери. Втората група е върху ценностите и призивите: кое качество на народа е изтъкнато като добродетел, какво внушава настойчивият апел за преписване и запазване, защо е въведена една от най-острите формулировки в българската литература и какъв жанров жест представлява самият текст. По-нататък въпросите засягат основанието, върху което стъпва авторът, смисъла на израза за рода и езика и начина, по който се постига усещане за неотложност. Третата група обхваща по-тънките разграничения: как е оценена чуждата ученост, какво е отношението към простите хора, как е обяснена липсата на книги, към кого са насочени най-острите укори, коя е водещата реторическа стратегия, как се свързват вярата и народностното съзнание и какво се изисква от бъдещия читател. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: обяснение как противопоставянето изгражда ценностния избор, посочване на два езикови похвата с коментар за действието им и разсъждение как примерите от миналото свързват предците с бъдещето. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за проверка след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Силната страна на въпросите е, че разглеждат текста като аргументация. Обикновено Предисловието се учи чрез няколко запомнени изречения, а тук се проследява цялата му логика – каква е тезата, с какви доводи е подкрепена, към кого е насочена и как е постигнат натискът за действие. Полезен е и въпросът за отношението към чуждата ученост. Той поправя често срещано опростяване: авторът не отрича знанието само по себе си, а подражанието, което води до забрава на своето. Разграничението е важно и за правилния прочит на цялата творба. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови опорни точки за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък анализ, а примерните решения показват как се строи отговор с теза и с позоваване на текста.

Как се стига от чужд текст до собствена позиция? Този материал показва пътя стъпка по стъпка и предлага готова работна схема за есе по морален проблем върху темата за духовното наследство. Разработката започва с предварителната подготовка: към нея е приложен откъс от академичното слово „За буквите и достойнството“ на проф. Анна-Мария Тотоманова, произнесено на 24 май 2016 г. в Аулата на Софийския университет, а към текста са формулирани задачи за съставяне на план на основните твърдения, за проследяване на смисловите обрати в словото, за откриване на тезата и за назоваване на моралните проблеми, които поставя отвореният му финал. Централната част е самият план на есето. Уводът, тезата, аргументативната част и заключението са изведени поотделно, като за всеки от тях са зададени насочващи въпроси: какво да се отговори лаконично в началото, как да се формулира личната позиция, около колко подтези да се организира аргументацията и какъв тип аргумент върви към всяка от тях. Предвидено е място както за примери от личния опит и от съвременността, така и за опора в българската литература. Заключението не е дадено наготово: материалът поставя пред ученика избора между обобщаващ извод и отворен финал и подсказва какво трябва да се обмисли, преди този избор да бъде направен. Последните два раздела очертават работата по самото писане и по редактирането на текста. Схемата е удобна за 8. клас и за всеки, който се готви да пише есе по морален проблем: тя не подменя личната позиция, а показва къде тя трябва да се появи и как да бъде защитена. Може да се ползва за домашна работа, за подготовка на класно съчинение и за упражнение по разчитане на нехудожествен текст.