„Героят на историята като герой на културата“: публично изказване по хуманитарен проблем, подготовка, роли и провеждане в 8. клас

Готов сценарий за урок, в който класът не слуша, а говори: подготовката и провеждането на публично изказване върху хуманитарен проблем, стъпка по стъпка. В началото е дадено краткото определение на публичното изказване като аргументативен текст и връзката му с доказването на лично мнение, тоест с тезата. Следва разделът за предварителната подготовка: разделянето на класа на два екипа, изборът между „Проглас към Евангелието“ и „Азбучна молитва“ и списъкът от проблеми, които всеки екип проучва в избрания текст, сред които жанрът, идеите за християнската вяра и славянската писменост, образът на средновековния човек и фигурата на твореца, отношението към Бога и представата за света. Отделно място заема наблюдение на проф. Климентина Иванова върху ранната поезия в старата българска литература, приведено като опора за изложението на екипите, заедно с указанието с какво то може да завърши. Същинската част разпределя предварителните задачи в екипа: подготвят се коментари върху опозициите и символиката в двата текста, върху образите символи, ролята на предговорите, значението на писменото слово като път към спасение и богопознание, както и върху смисловите връзки с Античността, със Стария завет и с житието на св. Кирил. Финалната част описва самото провеждане: въпросите от съучениците, темите на дискусията, с която завършва изявата, и продължението ѝ в самостоятелен размисъл и писане на есе. Разработката е подходяща за учител, който подготвя урок по публично изказване, и за ученик, който трябва да се представи пред класа по хуманитарен проблем, свързан със старата българска литература.

Тест по български език върху дискусията като форма на общуване, изграден около конкретен форумен спор и понятията, свързани с него. Началото представя кратка дискусия по въпроса дали днес съществуват герои. Четирима участници излагат различни разбирания – единият свързва героизма с рискуващите живота си професии, друг с моралната устойчивост, трети с човечността в ежедневието, а четвъртият изобщо отрича нуждата от герои. Тази разнопосочност позволява задачите към текста да проверяват реални умения: определяне на вида на текста и на темата, разпознаване на най-отричащата позиция, откриване на общото между две от мненията и преценка по какъв начин са представени становищата. Втората част е насочена към понятията. Проверяват се същността на темата и на позицията, ролята на участника, значението на аргументацията, съставът на добрия аргумент. Отделни задачи разглеждат етичните правила: кое поведение не спада към тях, коя ситуация е неподходяща при участие и кой език се препоръчва. Обособена е и линия за формата на дискусията – какво представлява форумът и защо форумната дискусия е писмена, за разлика от устната. Финалната задача от затворената част извежда критерия за успешна дискусия. Трите задачи със свободен отговор изискват прилагане. Първата се връща към текста в началото и изисква съпоставка между два от участниците с посочване на техните доводи и обяснение защо позициите им са противоположни. Втората изисква съставяне на изречение, защитаващо позиция по зададена тема от училищното всекидневие. Третата – обяснение защо агресивният език пречи на разговора. Отговорите са придружени с кратки пояснения, а за отворените задачи са дадени примерни формулировки, включително готови изречения за двете възможни позиции. На учителя тестът дава готова проверка и материал за организиране на действителна дискусия в час. На ученика служи за преговор и за упражнение преди участие в спор.

Да говориш пред публика по проблем от живота се учи, а не се импровизира. Часът разгръща умението за 40 минути. В началото е дадена информацията за урока: предмет, тема, клас и продължителност, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент, при които е описано влизането в класната стая. Нататък часът минава през определението на публичното изказване, през основните му части, през реда, в който те се подреждат, и през подбора на аргументи. Отделно е предвидено и как се работи с примерен текст в час, за да се види структурата в действие, преди учениците да съставят своя. Самостоятелно е обмислено и как се дават съвети за самото говорене пред публика, което обикновено се пропуска, а именно то решава дали изказването ще стигне до слушателите. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо житейският проблем изисква друг тон от научния: тук личният опит е аргумент, а не отклонение. Планът е подходящ за преподаване по български език, за подготовка за устно изказване и като модел за собствен план.

Добрата публична реч се подготвя много преди изричането на първото изречение – и точно това остава най-често подценяваната част от темата. Тестът обхваща цялата подготовка: от речевата ситуация и композицията, през подбора на аргументи, до жестовете и подбора на всяка отделна дума. Проверката съдържа 20 задачи, разположени в три части с различен тип изисквания – от работа с готов текст до самостоятелно формулиране. В началото е поместен кратък текст за целта и подготовката на публичното изказване, към който са зададени 5 въпроса. Те изискват определяне на основната цел според прочетеното, разпознаване на елемент, който НЕ се съдържа в текста, преценка за значението на невербалните средства, извеждане на най-същественото условие за въздействие и формулиране на обобщаващия смисъл на откъса. Задачите проверяват внимателен прочит, тъй като няколко от вариантите звучат правдоподобно, но не се потвърждават от текста. Средната част включва 12 задачи с избираем отговор върху теорията: определението за публично изказване, участниците в речевата ситуация, преценките, които говорещият прави при подготовката, типът текст, същността на тезата и на подтезите, изискванията към аргументите, композицията и функциите на въвеждащата и на заключителната част. Отделно внимание е отделено на езиковите средства – разграничаване на експресивен от неутрален израз и разпознаване на ирония. Именно тези две задачи обикновено отсяват учениците, които владеят темата само на нивото на схемата. Последните 3 задачи са с отворен отговор и разчертано място за писане: посочване на причина за предварителната подготовка, обяснение на функциите на езика на тялото и практическо упражнение с двойка думи – експресивна и неутрална, изразяващи отношение. Комбинацията от теоретично обяснение и кратко езиково упражнение подготвя пряко писането на цялостно изказване. Отговорите са дадени за всички задачи. При избираемите въпроси всеки верен вариант е обяснен кратко – чрез правило от урока или чрез позоваване на прочетения текст. При отворените задачи примерните отговори са стегнати и конкретни, изградени като образец за формулиране. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка преди изпитване или писмена работа. Листът е готов за разпечатване, решава се в рамките на един учебен час, а обхватът му позволява ясно да се види кои страни на темата са усвоени и къде остават пропуски. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за коментар в час върху типичните грешки.

Умението да се говори публично по нравствен въпрос се проверява трудно с обикновено изпитване – затова темата обикновено остава на нивото на схемата с трите части. Този тест разширява проверката: освен композицията, той обхваща подбора на думите, изграждането на тезата и разбирането какво изобщо превръща един въпрос в морален. Задачите са 20, подредени в три части с ясно различни изисквания. Първата част стъпва върху кратък текст за същността на публичната реч и включва 5 въпроса към него. Проверява се разбирането на основния смисъл, разпознаването на качеството, което прави говорещия убедителен, определянето на ролята, в която той се поставя, откриването на твърдение, което липсва в текста, и тълкуването на финалното изречение. Задачите са формулирани така, че приблизителното запомняне на съдържанието не е достатъчно – нужен е точен прочит. Втората част се състои от 12 въпроса с избираем отговор върху теорията на темата: определението за публично изказване като аргументативен текст, композиционната схема и съдържанието на увода и на заключението, същността на подтезата, видовете аргументи, стратегиите при изграждане на речта, задачата на говорещия спрямо аудиторията и изискванията към езика. Включени са и задачи върху експресивната лексика, включително разграничаването на експресивна от неутрална дума, както и въпрос, който отделя моралния проблем от научния. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Едната изисква обяснение защо подготовката е съществена за публичната реч. Втората поставя по-сериозно изискване – да се формулира собствен морален проблем и теза по него. Третата е кратко практическо упражнение върху експресивността. Тези задачи подготвят пряко писането на цялостно публично изказване. Пълните отговори са дадени накрая. При избираемите задачи е посочен верният вариант и е добавено кратко обяснение, свързано с теорията или с прочетения текст. При отворените задачи има примерни решения, включително готов образец за формулиране на морален проблем и теза – модел, който показва каква степен на конкретност се очаква. Материалът е удобен като контролна работа, като упражнение преди самостоятелно писане и като преговор преди изпитване. Учителят получава готов лист за раздаване, а ученикът – ясни ориентири за структурата, езика и изискванията към този тип текст. Решаването се вмества в един учебен час, а проверката по приложените отговори може да се направи веднага и самостоятелно, което прави теста подходящ и за домашна подготовка преди писмена работа.

Публичното изказване по морален проблем е тема, при която теорията и практиката трябва да вървят заедно: не е достатъчно да се знае от какви части се състои речта, ако ученикът не умее да формулира теза и да я подкрепи. Този тест проверява и двете страни на умението в рамките на един лист. Съдържанието е разпределено в 20 задачи и три части. Началото е кратък текст, поставящ моралния въпрос за стойността на притежанието и на човешките добродетели, и 5 въпроса към него. Те изискват откриване на основната идея, преценка кое твърдение съответства на съдържанието, определяне на значението, което текстът отдава на начина на изразяване, и извеждане на предназначението на публичната реч според прочетеното. Тази част тренира четене с разбиране върху разсъждаващ текст – умение, което се проверява и при изпитните формати. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху самата тема. Обхванати са функцията на публичното изказване и типът текст, към който принадлежи; изборът на тема според аудиторията; композицията и последователността на частите; съдържанието на същинската част и на заключението; понятието подтеза; видовете аргументи; изискванията към езика и ролята на експресивността; както и разграничаването на моралния от научния въпрос. Част от задачите са с отрицателна формулировка и изискват да се посочи онова, което не е присъщо на този тип реч. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Първите две изискват кратко обяснение – за ролята на експресивните думи и за необходимостта тезата да бъде подкрепена. Третата е практическа: ученикът трябва сам да напише кратко становище по поставен морален въпрос. Така проверката завършва с реално писане, а не само с разпознаване на теоретични формулировки. Отговорите са изнесени в отделен раздел. При избираемите задачи верният вариант е придружен с кратко пояснение, което насочва към съответното правило или към мястото в текста. При отворените въпроси са дадени примерни отговори – стегнати, с ясна теза и с подходящ речник, така че да служат за образец при собствено писане. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение преди писане на публично изказване и за самостоятелна подготовка. Учителят получава готов лист с равномерно разпределена трудност, а ученикът – ясна представа какво точно се изисква от този тип текст, преди да го напише самостоятелно. Решаването отнема около учебен час, а приложените отговори позволяват проверката да се направи веднага, без допълнителни помагала.