Разказ по въображение: „Завръщането на Лазо" (продължение на „Косачи")

     Когато първите бледи лъчи на зората плахо се разляха над Тракийското поле, Лазо вече беше далеч от изгасналия огън на косачите. Той беше станал тихо, преди другите да се събудят, беше преметнал косата през рамо и беше тръгнал, без да се обръща назад. Раницата тежеше на гърба му, косата подрънкваше глухо при всяка крачка, но той не усещаше нито умората от безсънната нощ, нито дългия път, който го чакаше. В гърдите му туптеше едно-единствено желание – да види своята Пенка.