Родина - Никола Вапцаров

Три строфи, дванадесет стиха – и цяла съдба в тях. Едно от най-кратките и най-силните стихотворения на автора, поместено тук в пълния му текст, готово за четене, преписване и заучаване. Творбата тръгва от светла картина на родното и стига до едно от най-често цитираните двустишия в българската поезия. Между двете стои обрат, който променя всичко и заради който стихотворението се помни години след първия прочит. Материалът дава оригиналния текст без съкращения и без преразказ – такъв, какъвто е нужен при рецитал, при подготовка за изпитване, при цитиране в съчинение или при анализ в час. Открива се за секунди, вместо да се търси по учебници. Подходящ е за ученици, които търсят точния текст, за учители, на които трябва готов за разпечатване вариант, и за всеки, който иска да прочете отново едно стихотворение, побрало в няколко реда обичта към родното и цената на свободата.

Пълният текст на стихотворението „Писмо“ от Никола Вапцаров, поместен без съкращения и без коментар. Творбата започва с познатото обръщение към спомена за морето, машините и трюмовете, пълни с лепкав мрак, и продължава с копнежа по далечните пристанища и по едрите звезди, а оттам стига до онова, което е останало от този копнеж. Страницата дава текста такъв, какъвто е, с оригиналната му строфична подредба и пунктуация. Тя е полезна, когато стихотворението трябва да се прочете наизуст, да се цитира точно в съчинение или в отговор на литературен въпрос, или да се провери как точно звучи даден стих, преди да бъде използван като опора в анализ. Тук няма да намерите анализ, тълкуване, въпроси или готови изводи. Има само творбата, но цялата и в достоверен вид, което при цитиране е по-важно от всяко обяснение. Стихотворението е сред най-често изучаваните творби на Вапцаров и се среща както в класни работи, така и в изпитни варианти, затова точният му текст трябва да е под ръка при всяка подготовка. Материалът е подходящ за заучаване наизуст, за точно цитиране при писане и за самостоятелен прочит преди работа върху анализ на стихотворението.

Подбор от шест творби на Пейо Яворов, събрани на едно място с пълните им текстове. Началото е с „Градушка“: разгърнатата картина на селския труд, на надеждата за добра реколта и на стихията, която за минути помита труда на цяло семейство. Следва „Заточеници“, където корабът отнася героите все по-далеч от родните брегове, а имената на реките и планините остават единственият спомен за загубения роден край. „На нивата“ носи натрапчивия рефрен на орача и показва как еднообразният труд, бирникът и мизерията се сливат в едно безизходно ежедневие. „Арменци“ представя изгнаниците в чуждия бордей, чиято песен прераства в бунт, подет от зимната буря. „Две хубави очи“ е кратката, музикална творба, изградена от повторения и огледални стихове, а последната част от подбора е поемата „Калиопа“ с приказния ѝ сюжет за затворената хубавица, младия ковач и стария лихварин. Текстовете са дадени изцяло, с оригиналното разделяне на строфи и части, така че да се четат, цитират и сравняват направо от страницата, без съкращения и преразказ. Подборът е удобен за подготовка по темите за социалната поезия и за интимната лирика на Яворов, за откриване на точен цитат при анализ, интерпретативно съчинение или устен отговор, както и за преговор преди изпитване върху творчеството на поета.

Дим над покривите, плющене на каиши и въздух, в който не можеш да поемеш дъх с пълна гръд: такъв е светът на това стихотворение, предложено тук в целия му автентичен текст. Творбата започва с картина на завода и на живота около него, сравнен с настръхнало животно, от чиито зъби човек трябва да изтръгва парчето хляб. Следва вътрешността на халетата, задухът и трясъкът на машините, а веднага след това контрастът с пролетното поле, което остава отвъд стените, чуждо и забравено. От този сблъсък тръгва движението към финала: защо идилията е изхвърлена, защо трябва да се крещи, за да преминат думите през шума, и как многото гласове се сливат в един. По средата стои и личното признание на говорещия за годините, прекарани в този крясък, а в последната част гласът се обръща направо към самия завод, така че стихотворението затваря кръга си там, откъдето е тръгнало. Текстът е даден изцяло, със стълбовидната разбивка на стиховете, така че се вижда и графичният облик на творбата, а не само съдържанието ѝ. Полезен е за подготовка на анализ и на интерпретативно съчинение, за търсене и точно цитиране на отделни стихове, за домашна работа, за наизустяване и за преговор преди изпитване или час по литература.

Стая с оголени стени, угаснала камина и човек, който не може да заспи: тук е поместен целият текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, без съкращения и без чужд коментар между стиховете. Творбата тръгва от треската и полумрака в тясното помещение, минава през прозореца към бягащите облаци и от външната буря се пренася навътре, в душата, където тътенът се превръща в писъци, окови и размахан бич. Оттам израства обвинението на съвестта и клетвата пред родината, изречена с думите, които се цитират най-често от цялата творба. Следват виденията: веригите, които стягат насън, злобният дух с продадените отдавна мечти, изчезналата звездица и появата на мечтата, дошла окъсана и премръзнала, а след нея, тълпата. Втората половина е предсмъртно видение, отправено към майката: гробът, босилекът, жената, която ще дойде в лунна нощ, и гласът на родината, зовяща и живите, и мъртвите. Финалът връща утрото и същата стая, така че кръгът на творбата се затваря там, откъдето е тръгнал. Записът пази оригиналната графика, включително дългите редици чертички, с които е предаден прекъснатият сън. Удобен е за точно цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху видението като похват, върху смяната на гласовете и върху мотивите за нощта, съня, съвестта и родината, както и за наизустяване на отделни части.

1. От кое стихотворение са стиховете? Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай. A) „Писмо“ Б) „Сън“ B) „Вяра“ Г) „Прощално“ 2. От кое стихотворение са стиховете? За него - Живота - направил бих всичко. - Летял бих със пробна машина в небето, бих влезнал във взривна ракета, самичък, бих търсил в простора