Наименование: Умалително от sonus – звук, мелодия, песен. Означава „малка песничка“.
Светоглед: Подчинен на идеите за възвишеното, добродетелите, любовта и хармонията в света.
Форма: Стихотворение с непроменяща се стихово-ритмична схема. Състои се от четиринадесет стиха, групирани както следва:
– италиански - две четиристишия и две тристишия;
– царски – същите строфи, но изградени само върху четири римови двойки: abba, abba, cdc, dcd или abba, abba, cdc, cdc.
– английски – строфа от дванайсет стиха и заключително двустишие;
– сонетен венец – цикъл от петнадесет стихотворения, при които последният стих от предходното стихотворение се появява като първи стих в следващото; последният сонет е съставен само от повторените стихове, подредени по реда на тяхната поява.
Съдържание: Възпява възвишени теми като любовта, красотата, нравствените и воинските добродетели. Развива се в пълна хармония с формалната структура, следвайки трите основни стъпки на логическия силогизъм: теза, антитеза, синтеза.
Читател: Трябва да познава правилата на изкуството и да има възпитан художествен вкус, за да оцени проявеното художествено майсторство.
Език: Сонетите се пишат на народни езици, но използват само изискани изрази. Изказът не се накъсва от ритмични паузи. Всяка строфа е смислово, емоционално и интонационно завършена, което се отбелязва с точка. Всеки стих трябва да представлява завършена фраза – не се допускат смислови пренасяния на думи от един стих към следващия (анжамбман).
Исторически измерения:
– поява – в началото на XIII в. в сицилианската лирическа школа;
– развитие – школа „Сладостен нов стил“ – Гуинцали, Кавалканти, Данте;
– Петрарка – утвърждава жанра като представителен за ренесансовата култура (1347);
– петраркизъм – подражателно възприемане на жанра в развитите европейски култури през XV и XVI в.
– Шекспир и английската школа – обновяват и видоизменят жанра в края на XVI и началото на XVII в.
– нов разцвет – по времето на Романтизма и символизма.