Социолингвистични характеристики на участници в общуването

Учебен материал по тема, която обикновено се засяга бегло, а тук е разгърната в десет части — от понятийното разграничение до практически упражнения за час. Предметът е онова, което придружава думите в устното общуване: гласът, от една страна, и обстановката, от друга. Началото изяснява защо посланието не се носи само от думите и въвежда двата слоя, които работят заедно с езика. Следва понятийната част, в която всяко от двете понятия е определено и разгърнато чрез списък от конкретни признаци — при гласовите средства това са интонация, тембър, сила, височина, темпо, паузи, ударение и вокални сигнали; при външните условия — място, време, роли, отношения, културни норми, цели, технически пречки и психологично състояние. Разграничението между двете е формулирано и в кратък вид, лесен за запомняне. Третата част разглежда какво постигат гласовите средства: изразяване на емоция, подчертаване на важното, структуриране на речта, регулиране на реда на говорене и въздействие върху хода на един спор. Отделно са изведени и рисковете при неуместна употреба, включително най-същественият — несъответствието между думи и тон. Четвъртата част е посветена на външните условия и на начина, по който те определят избора на изказ. Разгледани са различията между официална, неофициална и професионална ситуация, влиянието на неравнопоставените роли върху директността и учтивостта, както и въздействието на средата и техниката върху силата, темпото и дължината на изреченията. Петата част дава практически насоки за разпознаване — какво се наблюдава при слушане и какви въпроси се задават за оценка на обстановката. Шестата предлага алгоритъм от пет стъпки за подготовка на устно изказване и начини за справяне с разминаването между думи и поведение. Седмата част е приложна и разглежда четири типични ситуации — официална, приятелска, конфликтна и обяснителна, — с конкретни насоки за всяка. Осмата въвежда критерии за оценка на устно изказване под формата на въпросник от десет точки, както и техники за самокоригиране. Деветата част съдържа три упражнения за работа в клас, при които едно и също изречение се произнася по различни начини или в различна обстановка. Десетата обобщава цялата тема на достъпен език, подходящ за преговор. Организацията на изложението заслужава отделна бележка. Всяка част тръгва от определение, продължава със списък от признаци и завършва с приложение — какво следва от това при реално говорене. Такава подредба позволява материалът да се използва наведнъж или на отделни части, според това какво е нужно в конкретния час. Полезно е и че теорията никъде не остава без пример. Дори най-абстрактното твърдение е онагледено с кратка ситуация от ежедневието — една и съща дума, изречена по три различни начина, или едно и също изречение, отправено на три различни места. Материалът е приложим както за учителя — като готова основа за урок и за практическа работа, — така и за ученика при подготовка за изпитване, за устно представяне или за писане на текст по темата.

Проверка, в която теоретичните понятия за езика и общуването се съчетават с работа върху конкретен текст и с три задачи, изискващи собствено писмено разсъждение. Началото стъпва върху кратък откъс за състезание по дебати, в което участници разсъждават какво означава да си езиково културен човек. Петте задачи към него проверяват разбирането на изказванията на двамата участници, оценката на журито, причината за тази оценка и разпознаването на стила, в който е написан текстът. Тъй като самият откъс говори за езикова култура, той въвежда естествено и следващата, теоретична част. Втората част обхваща понятията в няколко тематични кръга. Първият се отнася до типовете езици – разграничението между мъртви и изчезнали, което изисква точност, а не обща представа. Вторият кръг е посветен на комуникативната ситуация: нейните съставки, значението на комуникативния канал, разграничението между еднопосочни и двупосочни канали, както и задача с отрицателна формулировка за видовете контекст. Трети кръг разглежда по-абстрактни понятия – езиковата картина на света и начина, по който всеки народ назовава действителността, предмета на социолингвистиката, съотношението между език и реч. Четвърти обхваща личния речев репертоар с разграничение между личното и общественото равнище, понятието за култура и признаците на високата езикова култура. Последните три задачи изискват писане. Първата е насочена към комуникативната ситуация: ученикът трябва сам да избере три елемента и да обоснове тяхното значение с примери. Втората изисква разсъждение за ролята на езиковата култура за мястото на човека в обществото. Третата е най-обемна – създаване на кратък свързан текст по зададена тема, свързана с избора на езикови средства според ситуацията. Към всяка отворена задача има насока в скоби, която ориентира какво се очаква. Отговорите са изнесени след задачите, с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни отговори към отворените, включително готов образец на кратък текст. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на уводния раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а последната задача е упражнение с пряка полза – създаването на кратък аргументативен текст се изисква и на изпит.

„Има ли сол?“ рядко е въпрос за наличието на сол. Върху това несъвпадение между казаното и извършеното е изградена настоящата учебна разработка по български език, посветена на речевите дейности и на условията за успешното им осъществяване. В началото се въвежда самото понятие чрез няколко кратки примера, които показват как едно изказване поема ролята на действие – обещание, подбуда, поправяне на отношения. След това е представен моделът за разглеждане на речевия акт на три равнища: буквалното значение на думите, намерението зад тях и ефектът върху събеседника. Този модел се използва като основа за цялото по-нататъшно изложение. Централната и най-обемна част представя основните речеви дейности поотделно. Разгледани са твърдението, заповедта и инструкцията, молбата, обещанието, въпросът, предложението и поканата, оценката с двете ѝ разновидности, извинението, благодарността и поздравът. Всяка от тях е представена по еднаква схема: цел, характерни езикови средства, конкретни примери и уточнение. Именно уточненията заслужават внимание – в тях са посочени рисковете от неясна формулировка, разликата между заповед и инструкция в институционална среда, условията за успешна молба, социалните последици от неизпълнено обещание, етичното правило критиката да бъде насочена към действието, а не към човека. Отделен раздел е посветен на социокултурния контекст – социалните роли, степента на близост, правилата на средата и нормите на учтивост. Показано е как една и съща цел се изразява различно според адресата. Следват две по-кратки, но важни части: разграничението между спонтанно и подготвено общуване с характерните черти на всяко, и съотношението между вербална и невербална комуникация, включително трите начина, по които неезиковото може да въздейства върху казаното – да го подкрепи, да промени смисъла му или да му противоречи. Практически насочен е разделът с правила за избор на речева дейност според целта – пет последователни стъпки, приложими във всяка комуникативна ситуация, включително уточнение за особеностите на общуването в чат. Разработката съдържа три упражнения: разпознаване на речевата дейност по изказване, формулиране на една и съща цел в две различни ситуации и разчитане на скрито значение в непряко изказване. Финалът обобщава основните положения. На ученика материалът служи за преговор и подготовка за изпитване, но и с пряка полза – показва как да формулира молба, оценка или извинение уместно. На учителя дава готова структура за урок с вградена практическа част.

1. Какво е общуване Общуването е процес, при който хората споделят смисъл: казват нещо, разбират го, реагират и така влияят един на друг. Най-често общуваме чрез език (говорене и писане), но участват и други знаци: жестове, мимики, тон, поглед, разстояние между хората. Важно е да запомним: Общуването не е само „да изговориш думи“, а да постигнеш разбиране. Един и същи израз може да означава различни неща според ситуацията и отношенията между хората. 2. Елементи на общуването (как се „сглобява“ един разговор) За да има общуване, обикновено са нужни няколко части:

Петима ученици участват в един и същи спор, но само някои от тях биват чути – и разликата е изцяло в речевото поведение. Настоящият тест по български език тръгва от такава сцена и превръща наблюдението над нея в проверка на знания. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък текст за дискусия в клас, в който всеки участник е представен чрез конкретно поведение – ясна теза и проверени примери, монотонно рецитиране, работа с публиката, отклоняване от темата, точни отговори. Първите пет задачи произтичат от него: определяне на типа общуване и характеристика на поведението на отделните участници, включително разпознаване на средствата за въздействие. Втората група задачи проверява теорията. Изисква се определение за диалог, отличителните белези на дискусията, разпознаване на пример за успешно и за неуспешно поведение, както и на прояви на уважение в устното общуване. Следват задачи за невербалните средства, които усилват въздействието, за уместния езиков избор в училищна среда, за съдържанието на подготвеното изказване и за препоръчаните експресивни средства. Заключителните затворени въпроси разглеждат спазването на езиковите норми, ролята на слушането и подходящия тон. Последните три задачи са с място за писане. Първата изисква съставяне на силна и на слаба теза по избрана тема, всяка придружена с аргумент и с типична грешка. Втората – написване на въвеждащо изказване със задължителна риторична фигура. Третата е ситуационна: описват се две затруднения по време на дискусия и се изисква по два конкретни начина за реагиране. Приложен е ключ с верните отговори, кратки пояснения и разгърнати примерни решения на отворените задачи. За учителя това е готов материал за подготовка преди класна дискусия или за проверка на речевата култура. За ученика тестът дава ясни ориентири как да участва убедително и уважително в спор.

Едно и също нещо може да се каже така, че да отвори разговор, или така, че да го затвори. Разликата не е в темата, а в стратегията – и точно нея разглежда този учебен материал по български език, като я превръща от абстрактно понятие в набор от разпознаваеми езикови ходове. Изложението започва с ясно очертаване на задачите на урока, след което въвежда самото понятие „речева стратегия“ и го разграничава от тактиките – конкретните ходове, чрез които планът се осъществява. Следва раздел за условията, от които зависи изборът на стратегия: социални роли, тип отношения, цел, канал, контекст и риск от конфликт, обобщени в общо правило. Централното разграничение в материала е между езика на агресията и езика на солидарността. И двата са представени по еднаква схема – същност, типични езикови прояви с примерни формулировки и ефект върху отношенията. Този паралелен строеж позволява директно съпоставяне и прави разликата видима на равнище конкретен израз, а не само на равнище описание. Отделен раздел систематизира етичните норми в речта. Разгледани са тактичност, съпричастност, одобрение, съгласие и симпатия, като за всяка норма е посочена същността ѝ и са дадени характерните езикови проявления – включително чрез съпоставка между сполучлива и несполучлива формулировка на едно и също съдържание. Следващата голяма част противопоставя двете основни позиции в общуването – власт и сътрудничество. За позицията на власт са очертани рисковете и са предложени пет уместни стратегии, всяка с примерна реплика. За позицията на сътрудничество са описани стратегиите на договаряне, аргументирано мнение, компромис и подкрепа. Практическата насоченост се засилва в раздела за конкретните социални роли. Разгледани са четири среди – семейство, приятелски кръг, институция и обществено място – и за всяка са посочени типичните ситуации, уместните стратегии и това, което трябва да се избягва. Самостоятелен раздел събира готови речеви шаблони за най-честите комуникативни задачи: установяване на връзка, молба, мнение, несъгласие, оценка, поставяне на граници, извинение. Материалът завършва с три упражнения – разпознаване и преобразуване на агресивни изказвания, определяне на етичната норма зад дадена реплика и създаване на кратък текст по зададена ситуация от две различни роли – и с кратко обобщение на основните положения. На учителя разработката дава готова структура за урок с вградена практическа част, подходяща и за работа по двойки или в групи, както и материал за дискусия по темата за общуването. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и като приложим набор от формулировки, които могат да се използват в реални разговори и при създаване на текст по зададена комуникативна ситуация.