Съчинение по въображение: „И до днес обичам природата"
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Когато бях малък, дядо ми ме водеше всяка неделя в планината. Качвахме се бавно по пътечката, обрасла с храсти и диви цветя. Дядо спираше на всеки десет крачки, навеждаше се и ми показваше някоя тревичка: „Виж, това е мащерка. Помирисай я – цяла планина ухае заради нея." Или пък: „Погледни тази калинка – тя е малка, но без нея градината не е градина."