Съчинение по въображение: „И до днес обичам природата“
Зареждане на оценките…
Когато бях малък, дядо ми ме водеше всяка неделя в планината. Качвахме се бавно по пътечката, обрасла с храсти и диви цветя. Дядо спираше на всеки десет крачки, навеждаше се и ми показваше някоя тревичка: „Виж, това е мащерка. Помирисай я – цяла планина ухае заради нея." Или пък: „Погледни тази калинка – тя е малка, но без нея градината не е градина."
Тогава не разбирах защо дядо толкова обича тези дребни неща. За мен планината беше място за игра – тичах, катерех се по скалите, хвърлях камъни в потока. Но дядо търпеливо ме учеше. „Всяко камъче, всяко листенце е живо – казваше. – Природата ни храни, дава ни въздух и вода. Ако я наранинш, тя ще те накаже, но ако я обичаш, ще ти даде повече, отколкото можеш да мечтаеш."
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Разказ по въображение на тема „Интересна случка сред природата“ по „Вятър ечи, Балкан стене“: Дарът на Балкана и първите стъпки на едно сърне
Случката е поставена в края на юни, когато слънцето вече се е скрило зад върховете на Стара планина и вечерният хлад бавно се спуска. Разказвачът се изкачва с баща си по пътека между вековни букови дървета, чиито клони се преплитат над главите им, а разговорът между двамата въвежда очакването: горе го чака нещо, което си струва умората. Пътеката става все по-стръмна, камъните са хлъзгави и напрежението нараства заедно с изкачването. Оттам разказът стига до срещата, заради която е започнало всичко. Природата не е декор, а участник в случката, и точно затова текстът се свързва с мотивите от стихотворението на Добри Чинтулов. Пряката реч е използвана пестеливо и на място, описанията са конкретни, а финалът остава спокоен, без излишно поучение. Разработката е подходяща за образец при писане на разказ по въображение по зададена тема, за упражнение върху описанието на природа и за подготовка за класна работа. Композицията е удобна за подражание: спокойно въведение, изкачване, което създава очакване, кулминация в самата среща и кратък финал. Именно тази подредба най-често липсва в ученическите разкази.
Разказ по преживяно на тема „Едно незабравимо преживяване“: Първото изкачване в Рила, което разкри силата зад умората и красотата отвъд върха
Разказът започва с мисълта, че някои преживявания остават в паметта завинаги и променят човека. Действието се развива в горещ ден в края на юли, когато майката събужда разказвача рано сутринта и обявява изненада. Следват тръгването с колата от двора на къщата, изгревът зад планинските върхове и пристигането до изходната точка. Оттам започва изкачването: раниците на гърба, шапките на главите и първите километри, изминати бодро сред вековни дървета. Кулминацията е моментът на изтощението и признанието с разтреперан глас, че силите свършват. Разказът следва какво се случва след това и какво героят открива за себе си. Композицията е ясна, а описанията на планината са конкретни. Пряката реч се появява точно в най-важния момент. Разработката е подходяща за образец при писане на разказ по преживяно и за подготовка за класна работа. Умората и преодоляването ѝ са предадени честно, без героят да бъде представен като безстрашен, и точно това прави извода достоверен. Финалът показва какво е открил разказвачът за себе си, вместо да обявява поука. Композицията е ясна и завършена, а описанията на планината са конкретни и живи.
Разказ по въображение: „Един ден край реката“ - мигът, в който светът е цял, добър и изпълнен с детско щастие („Как искам пак да съм дете“ от Джордж Гордън Байрон)
Разказът по въображение пресъздава незабравим летен ден от детството, прекаран с дядото край реката. Пътят през ливадите, игрите във водата, топлата скала и тишината на природата изграждат свят на свобода, безгрижие и пълна хармония. Години по-късно споменът разкрива истинската стойност на преживяното - не отделните случки, а изгубеното детско усещане, че животът е красив, светът е добър и човекът е естествена част от него.
Разказ по въображение: „Гората помни“
Разказвач е старата бука на хълма и заради това времето в разказа тече бавно. Началото описва корените, впити дълбоко в земята, и годините, през които дървото стои на същото място. Есенната вечер, в която вятърът донася звук, различен от шума на животно и от ромона на водата, въвежда човека. Отговорът на листата и горчивата усмивка на посетителя, който сяда на камък, подготвят онова, което той разказва. Оттам историята следва спомена и връзката между човека и мястото. Необичайният разказвач е издържан докрай, а описанията са кратки и точни. Разработката е подходяща за образец при разказ по въображение с нетипична гледна точка. Обемът е съобразен с дължината на самия текст, а изреченията са кратки и ясни.
Приказка: „Приказка за планинската самодива и дървосекача“
Приказката е съчинена по народен образец и започва с време, когато планините са били по-високи, а реките по-бързи. Появата на дървосекача Стоян, висок и силен, с брадва на рамо, въвежда конфликта, защото гората не приема всекиго. Гласът зад гърба му, тих, но ясен като извор, спира ръката му, а описанието на самодивата с коса като водопад от тъмна коприна поставя началото на срещата. Оттам разказът следва уговорката между двамата и цената, която тя има. Фолклорните образи са използвани точно, а езикът пази приказната си окраска. Композицията е ясна и завършена. Разработката е подходяща за образец при съчиняване на приказка по народен образец.
Разказ по преживяно на тема „Утрото, което ме излекува“ по VI част на „Една българка“: Красотата на природата, която побеждава гнева и връща приятелството
Разказът по преживяно представя ученик, който след спор с най-добрия си приятел прекарва пролетно утро в дома на своята баба. Изгревът, росата, песента на птиците и мъдрите думи на възрастната жена му помагат да преосмисли гнева си и да осъзнае стойността на приятелството. Свързана с природната картина в шеста част на „Една българка“, случката утвърждава красотата като източник на душевно изцеление.