ТЕСТ. Алеко Константинов, „Бай Ганьо журналист“. Литература – 11 клас (Вариант 2)

Фейлетонът за новоизлюпения журналист е творба, в която всяка реплика носи характеристика, а всяко предложение на героите издава ценностите им. Тестът проверява точно това – доколко текстът е разчетен в подробности. Съдържа 16 задачи и е придружен от верните отговори, включително примерно решение на задачата с разгърнат отговор. Началните задачи очертават контекста и жанра: авторите, в чието творчество социалните пороци на следосвобожденска България са централна тема, характеристиките на фейлетона и композиционният похват, използван в творбата. Отделна задача проверява разграничаването на близки понятия от теорията на литературата. Следваща група задачи е насочена към съдържанието: подбудите на героя да издава вестник, изразите, които илюстрират издателските му принципи, значението на прозвището на един от съмишлениците му, предложенията за име на бъдещия вестник, разбиранията на героя, до които се отнася известна негова реплика, както и разпознаването на говорещия. Включени са и задачи върху заключителната част – преценка за посланията на автора и определяне на характера на приведен откъс. Обособена група от три задачи за съответствие изисква по-задълбочена работа с текста: съотнасяне на цитати към съответните изразни средства, съотнасяне на героите към заниманието, което всеки от тях предлага за облагодетелстване на групата, и съотнасяне на реплики към чертите от характера, които те разкриват. Заключителната задача е с отворен отговор и изисква изброяване на предложените имена за вестника и тълкуване на смисъла им – задача, която проверява умението да се разчете иронията в названията и да се формулира писмен коментар. Оставеното място за писане позволява да се използва като работен лист. Подходящ е за преговор върху творбата, за подготовка преди контролно или изпитване и за самостоятелна работа.

Тестът съчетава проверка на знанията с реална аналитична работа върху текст. Съдържа 15 задачи, разпределени в две части, и е придружен от верните отговори, както и от примерни решения на задачите с отворен отговор. Първата част включва задачи с избираем отговор. Проверява се разпознаването на сюжетния момент, който изпълнява функцията на завръзка в романа, разпознаването на творба по приведен откъс и на герой по портретна характеристика, преценката за междутекстовия диалог между трите произведения, откриването на двойката творби с общ мотив, особеностите на езика в трите текста, литературното направление, което ги обединява, ролята на иронията като средство за оценка и творбата, в която е представен конфликтът между родовите норми и нравствените ценности на личността. Включена е и задача за съответствие между герои и произведения, в която са добавени и герои от друга творба. Втората част е изградена върху два приложени откъса – от фейлетона и от драмата. Задачите към тях изискват самостоятелна работа: посочване на три общи мотива за двата текста, формулиране със свои думи на два примера, които доказват, че естетическите решения се основават на комичното и сатиричното, извличане на три цитата със свободни или устойчиви словосъчетания в подкрепа на твърдението за смесица от стилове, както и определяне на подчертаните изразни средства. Заключителната задача изисква формулиране на теза в няколко изречения по въпроса каква представа за изкуството изгражда съвременната драма – задача, която подготвя за писане на интерпретативен текст. Оставеното място за писане позволява да се използва като работен лист. Подходящ е за обобщителен преговор, за подготовка преди класна работа и за упражнение върху анализ на текст.

1. Кое от посочените произведения на Алеко Константинов е цикъл фейлетони: а) "До Чикаго и назад" б) "Разни хора, разни идеали" в) "Какво? Швейцария ли?" г) Описанието на Ниагарския водопад 2. Изграждането на образа на Бай Ганьо е едноименната творба се базира върху разкриването на: а) вътрешните му конфликти б) личностното му развитие в) характерните общи черти на определена категория хора г) моралните проблеми, които решава 3. Към кой интелектуален кръг е принадлежал

Краят на седми клас изисква повече от преразказани сюжети. Този тест го проверява честно – двадесет и пет задачи, които обхождат цялата учебна година и изискват не просто спомен за прочетеното, а свързване между автор, творба, жанр, герой и идея. Обхватът включва изучаваното от Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин и Йордан Йовков – „На прощаване“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Българският език“, „Опълченците на Шипка“, „Една българка“, „Немили-недраги“, „Бай Ганьо пътува“, „До Чикаго и назад“, „Неразделни“, „Заточеници“, „По жътва“ и „По жицата“. Нищо съществено не остава извън проверката. Силата на теста е в разнообразието на формите. Започва се с въпроси върху възрожденския свят и присъщите му ценности, продължава се със задачи за съответствие между жанр и характеристики, с таблици за попълване, в които липсва ту авторът, ту жанрът, ту заглавието, с познаване на биографични факти и с допълване на започнати твърдения. Отделен блок изисква творбите да бъдат разпознати по художествен образ или по историческо събитие, стоящо зад сюжета. Съществена част от задачите работят с героите. Персонажите се разпознават по цитирана портретна характеристика, по нравствени качества, по три подадени определения, а няколко от тях трябва да бъдат характеризирани самостоятелно. Търси се и общото между герои от различни творби – задача, която проверява способност за съпоставка, а не заучен отговор. Финалната част е аналитична. Проверява се разграничаването на композиционни и изразни особености, наличието на фолклорно влияние, изповедната форма, портретните характеристики, а последната задача изисква разгърнат собствен отговор върху ролята на конкретен изразен похват. Място за писане е предвидено. Отговорите са дадени накрая в подредена форма и са пълни – включително за задачите с таблици, за характеристиките и за отворените въпроси. Проверката е бърза и еднозначна дори при по-сложните задачи. За учителя това е готов инструмент за изходно ниво в края на годината, но и за обобщителен преговор преди годишна оценка. Не изисква подготовка, обхваща целия материал в оценима форма и показва точно къде са пропуските – при фактологията, при жанровете или при работата с героите. Отделните блокове могат да се използват и самостоятелно, като кратки упражнения. За ученика е най-бързият начин да види какво е останало след цяла година. Дава реална представа за нивото преди приемния изпит, позволява самопроверка по приложените отговори и служи за целенасочен преговор – по автори, по творби или по типове задачи.

Този вариант на теста върху втората част от книгата на Алеко Константинов е насочен към художествения строеж на творбата – кой разказва, как звучи чуждата и как своята реч, и защо смехът в нея е примесен с горчивина. Двадесетте задачи изискват внимателен прочит и умение за тълкуване. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от фигурата на разказвача, който наблюдава отстрани и се дистанцира от случващото се, и от начина, по който авторът се отнася към нравите на своите съвременници. Следват задачи за неразбирането между героя и чужденците, за смисъла на донесените подаръци за високопоставения и за празнословния език на съчиненото обръщение. Друга група въпроси разглежда сцената с песента на детето и уплахата, която тя предизвиква, контраста между безгрижните чужденци и напрегнатото поведение на героя, както и особеностите на неговата простонародна реч. Отделни задачи изясняват страха от смяната във властта, приспособимостта на компанията и преобладаващия вид хумор в творбата. Заключителните въпроси от тази част се отнасят до самозваността на депутацията, до отношението на автора към писането на адреси, до онова, което най-силно се противопоставя на байганьовщината, и до смисъла на прочутата реплика за задунайската губерния. Последните пет задачи изискват свободен отговор: как чрез образа е представен типичен обществен модел, каква е ролята на природните описания за темата за духовната леност, каква е функцията на ироничния завършек на писмото, какво разкрива поправянето на текста и как се съчетават комичното и трагичното в характера на героя. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни разработки.

1. От кое произведение е цитатът? Е добре, още веднаж те питам, какво спечели ти в своята упорита борба? Ти мечтаеше за свобода и правда, а аз тънех в блажено упоение... Ти жаждаше моето падение, ти го очакваше като второ пришествие и живееше с вяра, че моментът на моето падение е момент за тържеството на твоите мечти. Е, добре, аз паднах - где е твоето тържество, нещастнико?... Аз