Тестови задачи. II срок. Български език и литература – 5 клас (Вариант № 2).

Вариант за класна работа, при който литературните въпроси не се задоволяват с преразказ на случките. Тук се пита защо малкият брат не оспорва завещанието, престъпник ли е Котаракът, който се разправя с човекоядеца, и какво означава изразът „грозното патенце“ извън приказката. Материалът съдържа 25 задачи по български език и литература за проверка през втория срок. Задачите са три вида. Преобладават тези с избираем отговор и четири възможности; към тях се добавят една обемна задача с попълване и две задачи за свободен писмен текст с оставено място за писане. Езиковият дял стъпва върху една идея: че синтактичната служба се определя от позицията, а не от думата. Затова в почти всяка задача четирите изречения съдържат едни и същи думи — зелето и морковите, Ани и Лили, денят и нощта — разположени различно. Проверяват се еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията. Две от задачите са свързани помежду си: в първата се брои колко еднородни части има в дадено изречение, а във втората се определя каква служба изпълняват те. Задачата за членуване е най-обемната в целия вариант — десет изречения с пропуснати членни морфеми. Подредбата им не е случайна: думата „бряг“ например се появява три пъти в различни позиции, което не позволява механично попълване и превръща задачата в истинска проверка на правилото за пълен и кратък член. Литературният дял е разположен по произведения. „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ е представен с три въпроса, два от които изискват нравствена преценка в рамките на приказната условност. „Грозното патенце“ заема най-голямо място — с въпроси за отношението на другите към героя, за смисъла зад образите на дивите гъсоци, за качеството, което го отличава след преображението, за символиката на финала и за преносната употреба на израза в говоримия език. „Златното момиче“ е застъпено с въпрос за качествата на героинята и с избор на пословица, изразяваща поуката. „Главатарят, който искал да плени месечината“ — с въпроси за желанието на героя, за произхода на приказката и за характера на бащата. Погрешните възможности заслужават отделно внимание. При езиковите задачи те поставят същите думи в съседна синтактична служба, а при литературните предлагат тълкувания, които звучат правдоподобно, но не издържат при връщане към текста. Така вариантът различава добре наизустеното от разбраното. Двете заключителни задачи изискват свързан писмен текст: характеристика на героя от последната приказка и разсъждение по нравствен въпрос за влиянието на богатството и славата върху човека. Разделът с отговорите съдържа верните избори с кратко пояснение защо са такива. При задачата с членуването изреченията са изписани изцяло с попълнените форми, а накрая е формулирано и обобщеното правило. Към двата свободни отговора са дадени примерни начала, които очертават посоката, без да предпоставят съдържанието. Учителят може да използва материала като готов вариант за класно, но и разделен: езиковата половина като упражнение по синтаксис и членуване, литературната — като преговор преди изпитване. За ученика вариантът е удобен за самостоятелна работа, защото веднага след решаването отговорите показват не само какво е сгрешено, а и по каква логика се стига до верния избор.

 Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1 до 7. Във велики понеделник стопанките извършват голямото великденско чистене: изтупват се черги, изпира се всичко, белосва се къщата, пориват се оборите и се изгаря сметта. През великата сряда и Велики четвъртък не се работи женска работа: в четвъртък единствено се боядисват яйцата... В началото се боядисват червените яйца, които имат целебна и предпазна магическа сила. С първото червено яйце стопанките правят кръстен знак върху

Класната работа за втория срок изисква едно: всичко изучено да бъде готово наведнъж. Настоящият вариант събира езиковата и литературната част в 25 задачи — с избираем отговор, с попълване и с два въпроса за свободен писмен отговор. Първата част е върху еднородните части в простото изречение. Задачите са изградени така, че четирите възможности да съдържат едни и същи думи, поставени в различна синтактична позиция: Рила, Пирин и Родопите; дърветата и цветята; зелето и морковите; сините и червените. Верният отговор не може да се разпознае по думите — трябва да се проследи каква служба изпълняват те във всяко изречение. Обхванати са еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията, включително случаят, в който две прилагателни пред едно съществително не образуват еднородни определения. Има и обърнати формулировки, при които се търси изречението без еднородни части, както и двойка свързани задачи: първо да се преброят еднородните части, а после да се определи синтактичната им служба. Отделно място заема голяма задача за членуване. В десет изречения трябва да се поставят пропуснатите членни морфеми, като съществителните имена от мъжки род се появяват в различни позиции — като подлог, като допълнение, след предлог, в съчетание с определение. Задачата изисква преценка за всяко изречение поотделно и е една от най-съществените в целия вариант. Втората част е литературна и обхваща изучените приказки. Върху „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ задачите проверяват авторството, характеристиката на героя и начина, по който той печели доверието на царя. Върху „Грозното патенце“ са включени въпроси за автора, за причината патенцето да бъде отхвърлено, за смисъла, вложен в образите на котарака и кокошката, за принадлежността на позната реплика и за символиката на превръщането във финала. Следват задачи върху „Златното момиче“ — качествата на завареното момиче и начинът, по който тя доказва трудолюбието си, — и върху „Главатарят, който искал да плени месечината“: какво се опитва да направи главатарят, какъв е видът на приказката и каква роля изпълнява героят в нея. Последните две задачи са за свободен отговор с оставено място за писане на няколко реда. Първата изисква характеристика на герой от приказката, а втората поставя нравствен въпрос за размисъл — могат ли богатството и славата да променят човека — и носи отделна точкова стойност. След задачите е даден разделът с верните отговори и кратки пояснения. Към задачите с избираем отговор е обяснено защо посоченият вариант е верният, при членуването са изписани формите с уточнение за синтактичната им роля, а към свободните отговори са дадени примерни начала, които показват очакваната посока, без да ограничават личното мнение на ученика. На учителя материалът предлага готов втори вариант за класна работа през втория срок — удобен при разделяне на класа или при повторно изпитване. Езиковата и литературната част могат да се използват и поотделно, като упражнение по синтаксис и членуване или като преговор върху изучените приказки. На ученика вариантът служи за самостоятелна подготовка преди класно. Показва точно какъв тип задачи да очаква и къде стоят пропуските — в синтаксиса, в членуването или в познаването на текстовете.

Втората срочна класна работа обхваща широк учебен материал и изисква проверка, която да обедини езиковите и литературните знания. Настоящата разработка предлага точно такъв набор от 40 задачи – с избираем отговор и с отворен отговор, придружени от ключ с обяснение към всяка задача. Езиковата част започва с местоименията: лични местоимения по лице и число, службата им в изречението, възвратното лично местоимение, учтивата форма, притежателните местоимения и кратките им форми, както и правилната употреба на възвратното притежателно местоимение и случаите, в които то не е допустимо. Следват задачите върху глагола – определяне на спрежение, откриване на основната форма, разпознаване на минало свършено и минало несвършено време и на признака, по който те се различават. Отделни задачи свързват глаголните времена с типа текст, като проверяват кои времена са характерни за повествование и кои за описание. Разгледани са и причастията, включително употребата им като определение и като сказуемо, както и разпознаването на наречие в изречение. Три задачи от открит тип изискват самостоятелна работа: съставяне на изречение с предлог, който свързва глагол и съществително име, съставяне на изречения с двата варианта на предлога „в“ и „във“ с обяснение на правилото, както и степенуване на наречие с примери. Литературната част обхваща изучавани творби – „Хайдути“ на Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът в чизми“ и „Грозното патенце“. Задачите проверяват познаването на сюжета и героите, разбирането на посланията и умението да се съпоставят произведения по обща идея. Финалните три задачи изискват писмен отговор в няколко изречения по поставен проблем. Ключът съдържа верните отговори с кратка обосновка, както и примерни отговори на задачите от открит тип. Материалът е подходящ за класна работа, за подготовка и преговор преди нея и за самостоятелна работа.

Материалът е изграден като пълна срочна проверка, в която езиковите и литературните знания са обединени в един набор от 40 задачи. Освен задачите с избираем отговор са включени и задачи, изискващи писмен отговор, а към всяка задача в ключа е дадено обяснение на правилото или на съответния момент от текста. Езиковата част започва с местоименията и е насочена към по-фините различия: разпознаване на кратка и на пълна форма на личното местоимение, случаите, в които е необходимо възвратното лично местоимение, разграничаването на кратките форми на притежателното от тези на личното местоимение, както и правилният избор на обръщение според ситуацията на общуване. Отделни задачи поставят въпроса кога замяната на възвратното притежателно с обикновено притежателно местоимение променя смисъла и защо определена конструкция е граматически неправилна. Следват задачите върху глагола: определяне на спрежение, разпознаване на глаголно време, разграничаване на минало свършено от минало несвършено време по гласната пред окончанието, както и целта на употребата на сегашно време при разказ за минали събития. Разгледано е образуването на минало свършено деятелно причастие и правилото за писане на частицата „не“ с причастие в служба на сказуемо. Включени са и задачи върху видовете наречия, връзката, която осъществява предлогът, и употребата на „с“ и „със“. Три задачи от открит тип изискват самостоятелна работа с граматични понятия – определяне на лице, число и време на глаголи, съставяне на изречение по зададени условия и съпоставка между глагол и причастие с примери. Литературната част обхваща „Хайдути“ на Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът в чизми“ и „Грозното патенце“, като включва и задачи за разпознаване на художествен похват и за съпоставка между творби, а последните три изискват писмен отговор. Материалът е подходящ за класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.

Материалът е разработен като цялостна срочна проверка, която обединява езиковите и литературните знания от учебната година. Съдържа 40 задачи – с избираем и с отворен отговор – и е придружен от ключ, в който всеки отговор е обоснован с кратко обяснение на правилото или на съответния момент от текста. Езиковата част започва с местоименията, като задачите са изградени върху конкретни изречения: избор на подходяща форма според рода на съществителното, разпознаване на кратка форма на лично местоимение, откриване на действие, насочено към самия подлог, преценка кога е уместно неофициалното обръщение и разграничаване на кратките форми на притежателното от тези на личното местоимение, включително употребата на възвратното притежателно местоимение. Следват задачите върху глагола – определяне на спрежение, откриване на правилната форма за първо лице множествено число, разграничаване на минало свършено от минало несвършено време и разпознаване на минало несвършено деятелно причастие. Отделни задачи свързват глаголното време с типа текст, като разглеждат кои времена са характерни за разсъждение и кои се използват при описание на обстановката. Включени са и задачи върху предлозите, употребата на „в“ и „във“ и видовете наречия. Три задачи от открит тип изискват самостоятелна работа: откриване и определяне на всички местоимения в изречение, съставяне на изречения с двете минали времена с обяснение на разликата и определяне на частите на речта в дадено изречение. Литературната част обхваща „Хайдути“ на Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът в чизми“ и „Грозното патенце“. Задачите проверяват познаването на сюжета, разбирането на образите и посланията, разпознаването на художествен похват и умението за съпоставка между творби. Финалните три задачи изискват писмен отговор в няколко изречения. Материалът е подходящ за класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.