Тест по български език за 6. клас: Възприемане и създаване на текстове - 10 задачи с отговори. Отговор на научен въпрос, обява и делова покана, термини, видове информация
Зареждане на оценките…
Откъс от материала
Така изглежда материалът отвътре — показана е само част от него.
Прочетете текста отговор на научен въпрос и решете задачи 1 – 5.
Кислородът е открит при опит на английския учен Джоузеф Пристли през 1774 г. Експериментът се състоял в следното. Ученият сипал в стъкленица живачен оксид и го загрял с голяма лупа, улавяща слънчевите лъчи. На дъното на стъкленицата се появили капчици живак. Когато ученият приближил тлееща треска към отвора на стъкленицата, видял, че треската се разпалва. Стигнал до извода, че полученият газ поддържа горенето, но не гори. Затова го нарекъл „жизнен въздух“. Френският учен Лавоазие по-късно дал името на газа – кислород.
1. На кой въпрос дава отговор текстът?
A) Как се получава кислород?
Б) Кои са физичните свойства на кислорода?
B) Как е открит кислородът?
Г) Кои са най-важните химични свойства на кислорода?
2. Кое твърдение е според текста?
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Тест за разликата между две неща, които учениците бъркат непрекъснато: обявата и поканата. И двете са кратки, и двете съобщават нещо, и двете се закачат на стената или се пускат в пощенската кутия, но вършат различна работа и се пишат по различен начин. Тестът първо дава теорията за тях, а после веднага я проверява върху два истински примера, единият писан от частно лице, другият от институция.
Началото обаче е друго. Първите пет задачи стъпват върху кратък научен текст, който описва един прочут опит. Задачите към него вървят от общото към частното: на кой въпрос текстът отговаря, кое твърдение съвпада с написаното, какво в текста отсъства, коя от изброените думи не е термин и от коя област са термините изобщо. Втората задача е направена коварно: подвеждащите варианти съдържат точни сведения от текста, но с една разменена подробност, затова се отхвърлят само с връщане към него.
Средата е теоретична и кратка: две задачи, които изясняват какво е обява, за какво общуване служи тя и какво точно прави деловата покана. Едната търси невярното твърдение, другата, обратно, вярното. Двете заедно поставят разграничението, което ще потрябва след малко.
Нататък идват два примера. Първият е кратка обява от частно лице, към която са зададени два въпроса: какъв е жанрът ѝ и каква информация липсва в нея, тоест какво е пропуснал да напише авторът. Вторият е официална покана от институция и към него има само един въпрос, който обаче е проверка на всичко научено дотук: трябва да се разпознае жанрът, при това вече без подсказка от условието и сред четири близки възможности.
Подредбата от теория към примери е точно обратната на обичайната и работи по-добре от нея. Ученикът първо получава разграничението, после среща два текста, в които то се вижда, и така правилото се закрепва, вместо да остане изречение в учебника. Разликата между двата жанра се усеща най-ясно именно когато текстовете стоят един до друг: единият съобщава, другият приканва.
Отговорите на всички задачи са приложени накрая в кратък списък, така че проверката отнема няколко минути и може да се направи заедно с класа.
Тестът е кратък, с три текста и десет задачи, и се решава за около половин час. Подходящ е за писмено изпитване, за проверка след темата за деловото общуване и за преговор. Първите пет задачи могат да се дадат и отделно като упражнение върху научен текст, а останалите пет като самостоятелна проверка по темата за деловите текстове.
Полза за учителя: получава проверка, която свързва научния и деловия текст в един материал, а трите приложени примера стават и за образци при обяснението на жанровете. Двете теоретични задачи в средата са готово обобщение на урока и вършат работа като въпроси за устно изпитване.
Полза за ученика: научава се да различава обява от покана, което му трябва винаги, когато сам трябва да напише такъв текст, а също и да чете научно изложение, без да се заблуждава от звучащи правдоподобно твърдения. Отговорите в края позволяват самопроверка и преговор у дома, без чужда помощ.

Тестът е готов. А какво правите, когато класът не иска да го пише?
Отказът, телефонът върху чина, „Но аз учих!“ и родителят заради четворката — с готови изречения за утрешния час. — Соня Димитрова
Свързани материали
Тест по български език за 6. клас: Възприемане и създаване на текстове - 10 задачи с отговори. Справочен текст и обява, опорни думи, термини, факти, видове изречения
Два текста, които нямат нищо общо помежду си, и един и същи набор въпроси към всеки от тях. Това е цялата идея на теста и тя се оказва работеща. Първият текст е справочен и говори за едно растение с термини и числа. Вторият е делови, от няколко реда, и съобщава нещо на учениците в едно училище, като завършва с име, място и срок. Десетте задачи показват, че четенето не е едно умение, а няколко различни, според това какво държиш в ръцете си. Справката се чете за сведения, а съобщението за действие, и въпросите към тях не могат да бъдат еднакви. Петте задачи към първия текст проверяват работа със справочно четиво. Началото е обърнато и пита на кой въпрос текстът дава отговор, което изисква да се прегледа цялото съдържание и да се види какво липсва в него. Следва проверка на твърдения, при която подвеждащите варианти звучат напълно правдоподобно и се отхвърлят само чрез връщане към текста. После идват три задачи върху самия език на справката: замяна на съюз без промяна на смисъла, откриване на думата, която не е употребена, макар да пасва на темата, и подбиране на опорните думи. Последната е най-полезната, защото подвеждащите варианти съдържат думи, които наистина присъстват в текста, но не носят неговия смисъл. Петте задачи към втория текст проверяват съвсем друго: умението да се чете делово съобщение. Тук се пита какъв е жанрът, кое от изброените сведения е наистина записано, на кой въпрос съобщението не отговаря и с коя дума не може да се замени една от употребените. Последната задача се връща към граматиката и пита какви по цел на общуване са изреченията в това съобщение, което е естествен извод от целия му вид. Съпоставката между двете части е най-ценното в теста. Едни и същи типове въпроси дават съвсем различни отговори според вида на текста, а ученикът вижда това сам, без да му се обяснява. Оттук нататък трудно ще чете обява по същия начин, по който чете статия. Отговорите на всички задачи са приложени накрая в кратък списък, така че проверката е бърза и еднаква за целия клас. Тестът е кратък и се решава за около половин час. Подходящ е за писмено изпитване, за бърза проверка след края на темата и за преговор преди класна работа. Двете му части работят и поотделно, тъй като всяка е завършена сама по себе си и обхваща различен тип четене. Полза за учителя: получава проверка по тема, при която обикновено се работи само с един тип текст, а тук са два. Деловото съобщение дава и готов повод да се поговори за документите, които учениците ще срещат извън училище, както и за това какво задължително съдържа едно обявление. Кратката форма позволява тестът да се вмести в част от учебния час, без да се губи време за дълго четене. Полза за ученика: учи се да чете внимателно и двата вида текст, които ще му трябват най-често извън часовете по литература: справочния и деловия. Разбира разликата между дума, която просто присъства в текста, и дума, която носи смисъла му. Отговорите в края дават възможност за самопроверка и за преговор у дома, без чужда помощ.
Тест по български език „Текстът в общуването“ – четене на обява, изисквания към научния отговор и деловата покана, задачи за самостоятелно съставяне на текстове: 20 задачи с отговори
Всеки текст в общуването преследва своя цел – да продаде, да покани, да докаже. Настоящият тест проверява дали ученикът разпознава тези цели и умее да състави подходящия текст за всяка от тях. В началото е поместена кратка обява за продажба. Върху нея са изградени първите три задачи: към кой вид принадлежи текстът, кой е призивът към действие в него и каква е основната му цел. Второто изискване е особено полезно, защото проверява дали ученикът разпознава функцията на дадена част, а не само съдържанието ѝ. Следващата част обхваща научния отговор като форма на общуване. Задачите изискват да се определи какво представлява той, коя е вярната последователност при съставянето му, какво означава аргумент, кое не е характерно за научния стил и какъв е самият стил. Отделни въпроси проверяват какво е термин, какво представлява ключовата дума, какво съдържа понятийната система и какво се изисква при устно изложение. Трета група задачи се връща към деловите текстове: с какво е подходящо да започне обявата, кое не е нейна черта, кое не е елемент на поканата, кое обръщение е уместно за нея и какво е нейното предназначение. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане, като всяка изисква самостоятелен текст. Първата – изброяване и обяснение на трите части на научния отговор. Втората – цялостен научен отговор по зададен въпрос с теза, два аргумента и извод. Третата – съставяне на делова покана до родители с изрично изброени задължителни елементи и изискване за подходящ стил. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове – готово обяснение на трите части, готов научен отговор и цялостен образец на делова покана. Ученикът има възможност да сравни собствената си работа с готовия образец и да види къде е пропуснал задължителен елемент. Преподавателят разполага с материал за обобщителна контролна работа по темата, като тестовата и творческата част могат да се използват заедно или поотделно.
Тест за годишен преговор по български език за 6. клас – научният текст, местоименията, глаголните времена и деловото общуване в 26 задачи с отговори
Тест за годишен преговор по български език за шести клас. Двадесет и шестте задачи обхващат целия материал от учебната година – от особеностите на научния текст, през местоименията и глаголните форми, до пунктуацията и деловото общуване. Началните задачи се отнасят до текста и неговите видове. Проверяват се характеристиките на научния текст, същността на урочната статия и общите белези на научното изложение. Тези въпроси изискват разграничаване между близки понятия – между текст за специалисти и текст за ученици, между обективност и въздейственост. Обемна част е посветена на местоименията. Проверяват се разпознаването на показателно местоимение чрез отрицателна формулировка, ролята на въпросителното местоимение като свързваща дума, употребата на относително местоимение в сложно изречение, преброяването на отрицателни и на обобщителни местоимения в дадено изречение и правописът при близки по звучене форми. Задачите за броене са особено полезни, тъй като изискват ученикът да прегледа цялото изречение. Правописната част включва променливото я, изписването на представките, членуването при причастия и правописа на отрицателната частица. Всички те са проверени чрез изречения, а не чрез отделни думи. Морфологичната част обхваща деепричастието, миналото неопределено и миналото предварително време, бъдещето време в миналото, съюзите, междуметията и частиците. При междуметията задачата изисква да се различи изразяваното чувство, а при частиците – каква служба изпълнява в изречението. Синтактичната и пунктуационната част засягат безсъюзната съчинителна връзка, запетаята при еднородни части и при сложно съчинено изречение. Заключителните задачи се връщат към общуването: какво се обяснява в отговора на научен въпрос, коя обява съдържа рекламираща информация и каква съставка липсва в дадена делова покана. Трите заключителни задачи заслужават отделно внимание. Те не проверяват граматика, а умения, свързани с общуването: дали ученикът различава съобщаващата от рекламиращата информация и дали знае какви данни задължително съдържа една покана. Такива задачи свързват учебния предмет с всекидневието и рядко се срещат в тестовете за преговор. Строежът на теста следва подредбата на учебната програма и е удобен за диагностика: резултатите показват не общо ниво, а кой точно дял е останал неусвоен – текстът, местоименията, правописът, глаголните форми или пунктуацията. Всички примери са дадени в цели изречения, взети от познати за възрастта области – училището, природата, всекидневието. Това улеснява четенето и позволява вниманието да остане върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готов инструмент за годишен преговор или за изходно ниво, с възможност да се използва на части – например само задачите за местоименията или само пунктуационните. На ученика служи за преговор преди края на годината и показва къде са пропуските преди преминаването в следващия клас.
Тест по български език „Текстът в общуването“ – покана и обява, научен текст и научен отговор, теза, аргументи и извод: 20 задачи с отговори
Всеки текст изпълнява определена задача в общуването – единият кани, другият съобщава, третият доказва. Настоящият тест проверява дали ученикът разпознава тези задачи и умее сам да състави съответния текст. В началото е поместена ученическа покана за откриване на обновена библиотека. Първите три задачи изискват четене с разбиране на делови текст: към кой вид принадлежи той, кога и къде ще се проведе събитието. Тези привидно прости въпроси проверяват умението да се извлича точна информация, а не да се запомня приблизително. Следващата група задачи е посветена на деловите текстове в общуването: какво е предназначението на поканата, кои елементи задължително присъстват в нея, кое обръщение е подходящо за официално начало, кое не е задължителна част на обявата и какво съдържа тя. Най-обхватната част се отнася до научния текст и научния отговор като форма на общуване. Задачите проверяват какво е характерно за този стил и какво не му е присъщо, какво означава теза, какво включва доказателствената част, кое твърдение за връзката между теза, аргументи и извод е вярно, какво представлява понятийната система и коя дума наричаме ключова. Отделни въпроси разглеждат какво е неуместно в научен отговор и какво се изисква при устно изложение по научна тема. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата поставя научен въпрос, на който трябва да се отговори с теза, два аргумента и извод. Втората изисква съставяне на обява по зададена тема с изрично посочени части. Третата проверява дали ученикът може да изброи и обясни трите основни части на научния текст. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове – готов научен отговор, готова обява и обяснение на трите части с примери към всяка. Ученикът получава обобщение на целия раздел и три образеца, по които може да се ориентира при самостоятелно писане. Преподавателят разполага с обхватен материал за обобщителна контролна работа по темата, а частите могат да се използват и поотделно според акцента на урока.
„Текстът в общуването“ – обобщителен тест по български език върху деловите текстове и научния отговор: разпознаване, структура и самостоятелно съставяне, 20 задачи с отговори
Един и същ ученик пише покана за базар, обява за продажба и отговор на научен въпрос – три различни текста с три различни строежа. Настоящият тест обхваща и трите. В началото е поместена ученическа покана за благотворителен базар. Върху нея са изградени първите три задачи: към кой вид принадлежи текстът, каква е основната му цел и кой е неговият подател. Така теорията за деловите текстове се прилага веднага върху реален пример. Следващата и най-обхватна част е посветена на научния текст и на неговите особености. Задачите изискват да се определи какво представлява той, кое от изброените е термин, какъв е строежът му, кой етап не спада към работата с него и коя черта не е присъща на научния стил. Отделни въпроси разглеждат същността на тезата, съдържанието на доказателствената част, елементите, които не са допустими в научен отговор, ролята на ключовите думи и определението за понятийна система. Включена е и задача за устния отговор на научен въпрос – област, която рядко се проверява писмено. Трета група задачи се връща към деловите текстове: какво съдържа обявата, какво представлява деловата покана и кои елементи задължително присъстват във всяка покана. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква ученикът сам да състави обява по зададена тема, като изрично са посочени задължителните ѝ части. Втората поставя научен въпрос и изисква пълен отговор с теза, два аргумента и извод. Третата проверява познаването на строежа – да се опишат трите части на научния текст, по едно изречение за всяка. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове – готова обява, готов научен отговор и кратко описание на трите части с примери. Ученикът получава преговор на цял раздел и три готови образеца за собствената си писмена работа. Преподавателят разполага с обхватен материал, подходящ за обобщителна контролна работа в края на темата, като тестовата и творческата част могат да се използват заедно или поотделно.
Тест по български език за 7. клас: Начален преговор. 15 задачи с отговори. Научен текст, теза и аргументи, местоимения, глаголни времена, пунктуация, редактиране
Петнадесет задачи, с които се проверява наведнъж колко е останало от миналата година. И което е по-важно, с готови отговори към всяка една от тях. Тест по български език за 7. клас, предназначен за начален преговор. Как е построен В две части, които проверяват различни неща. Първите десет задачи са с избираем отговор. Те стъпват на два приложени текста в началото: единият е свързано изложение, другият представя същата материя в табличен вид. Това е сполучливо решение, защото част от задачите изискват текстовете да бъдат съпоставени, а не просто прочетени. Последните пет задачи са с отворен отговор и изискват писане: доказване, преобразуване, поставяне на знаци, определяне на служба и редактиране. Тук вече не стига разпознаване по памет, а е нужно истинско знание. Какво се проверява Обхватът е широк и покрива целия материал за начален преговор. От текста за научното изложение идват задачите за строежа му, за основните функции, за начините, по които се постига точността, и за това от какво зависи изборът на езикови средства. Отделни задачи проверяват дали се разбира какво представлява основното твърдение в такъв текст. Към тях вървят задачи по морфология: разпознаване на части на речта, откриване на местоимения в конкретно изречение, определяне на вид местоимение и разчитане на глаголни времена в сложно изречение с три глагола. Пунктуацията е проверена по два начина: с броене на пропуснатите знаци в дълго изречение с няколко подчинени части и със самостоятелно поставяне на всички знаци в изречение с деепричастие и еднородни части. Последните задачи са практически: доказване на променливо Я, промяна на адресата при обръщение, определяне на синтактична служба и редактиране на текст с няколко различни по вид грешки наведнъж. Два похвата, които си струва да бъдат отбелязани В теста има две задачи, в които се търси ГРЕШНИЯТ отговор, а не верният. Този обрат обърква мнозина и е добре да се срещне предварително. Задачата за редактиране пък съдържа грешки от различни видове в три изречения: правописни, пунктуационни, граматични и смислови. Тя се оказва най-трудната в целия тест. Отговорите Приложени са накрая, на отделно място, за всичките петнадесет задачи. При задачите с избор са дадени само буквите, а при отворените е записан пълният очакван отговор, включително изцяло поправеният текст при редактирането. Това позволява тестът да се използва и за самостоятелна работа, без да е нужен проверяващ. За учителя: готов тест за първия час от годината или за входно ниво. Двата приложени текста се използват и самостоятелно за преговор на научното изложение, задачата за редактиране става основа за цяло упражнение, а задачите с избираем отговор се проверяват за минути. За ученика: ясна представа какво се очаква да се знае в началото на годината. Подходящ за самопроверка, за преговор преди изпитване и за откриване кои теми са останали недоучени и трябва да се наваксат.