Тест за входно ниво по литература за 6. клас – 11 задачи с отговори: митове, фолклор и литература, празници, герои и техните роли

Тринадесет задачи, които за един учебен час преминават през цялата година – фолклорни творби, авторски приказки, съвременна книга за деца и празничните обичаи. Тестът проверява какво е останало, преди да започне новото учебно съдържание. Началото е при жанровете. Проверява се коя от изброените творби е вълшебна приказка, коя не е фолклорна и кое твърдение за фолклорните жанрове не отговаря на истината. Тези три задачи изискват разграничаване на понятия, които лесно се смесват – вълшебна приказка, народна песен, легенда – и показват дали различията между тях са усвоени, или са останали само като названия. Следващият кръг работи със сюжетите и героите. Търси се къде героинята е подложена на изпитания, кое качество отличава най-малкия брат в една от приказките и в чие име героят от народната песен напуска дома си. Отделна задача пита чии деца са героите от съвременната книга, включена в програмата, а друга – коя е поуката от известна авторска приказка. Формулировките са ясни и достъпни, но възможностите за избор са подбрани така, че верният отговор да изисква реално познаване на текста, а не досещане. Отделно място заема авторството: коя приказка от кого е написана – въпрос, който отново отделя фолклорното от литературното и се пита често при изпитване. Празничната традиция е застъпена с две отделни задачи. Едната свързва един от най-големите християнски празници със събитието, което стои зад него, а другата – отворена – изисква да се опишат обичаите, характерни за пролетен народен празник. Последните три задачи изискват писане. Едната поставя две заглавия и иска срещу всяко да се посочат по двама герои. Другата изисква да се назоват двама приказни помощници – проверка на понятие чрез примери. Третата е за празничните ритуали и оставя място за свободен отговор. Отговорите са дадени накрая, като за отворените задачи са предложени примерни варианти. Това улеснява проверката и допуска различни, но верни отговори – важно при въпроси, на които може да се отговори по няколко начина. За учителя това е готов инструмент за края на годината или за входна проверка в началото на следващата. Не изисква подготовка, обхваща целия материал в кратка форма и показва веднага кои творби са забравени. Може да се използва цял или на части. За ученика е бърза и лесна проверка. Задачите не изискват препрочитане на всичко, а освежават най-важното – кой жанр какъв е, кой герой откъде е и какво се празнува кога. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Тест за входно равнище по български език и литература за шести клас с двадесет задачи с избираем отговор. Материалът обхваща изученото през петата година и е предназначен за първите седмици на новата учебна година. Двата предмета са застъпени поравно – по десет задачи всеки, което позволява поотделно да се прецени езиковата подготовка и познаването на прочетеното. Езиковата част е насочена главно към строежа на думата и към частите на речта. Проверява се разпознаването на представка и на наставка, разграничаването на изменяемите от неизменяемите части на речта и определянето коя дума се изменя по род. Тези задачи изискват вглеждане в самата дума, а не разчитане на контекст. Отделна линия обхваща местоименията. Две последователни задачи разграничават възвратното лично от възвратното притежателно местоимение – разлика, която затруднява и по-големи ученици, тъй като и двете форми изглеждат еднакво. Лексикалната част включва разпознаване на омоними в изречение, откриване на антонимна двойка сред близки по звучене думи и преценка къде една дума е употребена в прякото си значение. Последната задача е сред най-полезните: една и съща дума е поставена в четири различни изречения и само в едно от тях значението е буквално. Синтактичната част изисква да се опише строежът на цяло изречение – всяка негова част поотделно и в правилния ред. Литературната част обхваща изучените творби: приказки, народни песни, съвременна фентъзи проза. Проверяват се съотнасяне на автор с творба и на герой с произведение, разпознаване на творба по герои и по приведен откъс, както и коя творба не е фолклорна приказка. Включени са и две задачи с по-широк обхват – за същността на Библията и за родствените връзки в гръцката митология. Най-стойностна в литературната част е задачата върху реплика от една от приказките. Приведени са думите на по-големия брат, който предпочита третият да остане в кладенеца, и се изисква те да бъдат разтълкувани. Сред вариантите са предложени и по-меки обяснения – безразличие или дори братска обич, – така че отговорът изисква преценка за подбудата зад думите, а не преразказ на случката. Ценна е и задачата с приведения откъс. Той съдържа достатъчно подробности за разпознаване, но само ако книгата действително е чета. Подборът на литературния материал съчетава народно творчество, класически приказки, библейски знания, митология и съвременна книга, позната на децата и от филмите. Такова разнообразие прави проверката достъпна и същевременно показва широчината на изучения материал. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на шести клас, с възможност да се използва и на части – само езиковата или само литературната половина. На ученика служи за самопроверка и показва какво е забравено през лятото, преди да започне новият материал.

Осемнадесет задачи, които обхождат цяла учебна година – от най-древните разкази за произхода на света до съвременен роман за деца. Материалът е изходно ниво по литература и е събран на три страници. Форматът е еднакъв и лесен за решаване: четири възможности, една вярна, а последната задача изисква съотнасяне. Първата третина е върху митологичното. Задачите изясняват какво представляват митовете, какво означава на старогръцки думата, с която назоваваме света, каква е една от древните представи за него и какво играе важна роля както в старогръцкия, така и в библейския разказ за сътворението. Именно съпоставката между двата разказа за началото е най-стойностната част тук. Тя се пита рядко, а показва, че различни култури строят своите обяснения по сходен начин. Втората третина е върху фолклора. Тук се проверява какво означава самата дума, какво включва народното творчество и какво не му принадлежи, а после и разпознаване на жанрове – легенда, вълшебна приказка, балада. Особено сполучлива е задачата с приведена реплика, по която трябва да се разпознае от коя приказка е. Кратко изречение, а зад него стои цял сюжет. Оттам тестът минава към празниците. Три задачи разглеждат християнски, еврейски и мюсюлмански празник – кой е първият зимен, защо се празнува денят на избавлението и какво е прието да се прави на единия от тях. Такова редом поставяне на три различни традиции е рядкост в ученически тест. Финалната част се връща към литературата: кой е главният герой на поема от Христо Ботев, кой определя съдбата на един народ в легенда и кой герой изпълнява ролята на вредител в турска народна приказка. Последният въпрос въвежда понятие от теорията на приказката. Последната задача е за съотнасяне и свързва четирима автори с техните творби. Сред тях са и Ботев, и Шарл Перо, и Ханс Кристиан Андерсен, и съвременен автор – обхват от народната песен до днешната детска литература. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, а при последната задача са разписани и четирите двойки поотделно. За преподавателя това е готов изходен тест за края на годината, който не изисква никаква подготовка и се проверява за минута по списък. Блоковете вършат работа и поединично – например само задачите за фолклора. За ученика ползата е ясна: цялата учебна година е обходена в един лист – митове, фолклор, празници и авторски творби. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома, преди самото изпитване.

Тест за входно равнище по български език и литература за шести клас с двадесет задачи с избираем отговор. Материалът обхваща изученото през петата година и е предназначен за първите седмици на новата учебна година. Двата предмета са застъпени поравно – по десет задачи всеки, което позволява да се прецени поотделно езиковата подготовка и познаването на прочетеното. Езиковата част започва с глаголните форми: разпознаване на минало несвършено време и определяне по какъв признак се различават две глаголни форми в едно изречение. Следва проверка на подвижното ъ, на думите с представки – включително по-трудния случай с две представки, – и на правописа в цели изречения. Отделна задача се отнася до разграничаването на изменяемите от неизменяемите части на речта. Друга проверява дали ученикът различава наречието от прилагателното и от собствено име, като една и съща дума е поставена в четири различни изречения. Тази задача е сред най-полезните, защото показва, че частта на речта се определя от службата в изречението, а не от вида на думата. Включена е и задача от речевия етикет – коя формула за благодарност е уместна, което свързва учебния предмет с всекидневното общуване. Литературната част обхваща изучените през предходната година творби – български и чуждестранни приказки, народни песни, съвременна фентъзи проза. Проверяват се съотнасяне на герой с произведение, на автор с творба, разпознаване на творба по герои и по приведен откъс. Отделна задача се отнася до празник от календара на друга общност, което разширява представата за културното многообразие и излиза извън тесните рамки на литературния материал. Две от задачите изискват съотнасяне на поука или на обобщаващо твърдение с творбата, за която то се отнася. Именно тези две задачи са най-стойностните в литературната част. При едната е дадена народна поговорка и трябва да се прецени за коя творба тя би била подходяща поука. При другата е формулирано твърдение за жертването на невинен човек в името на общото добро и трябва да се разпознае произведението. И двете изискват разбиране на смисъла, а не запомняне на заглавие или на име. Ценна е и задачата с приведения откъс. Той е достатъчно дълъг и съдържа характерни подробности, така че разпознаването е възможно, но само ако текстът действително е прочетен. Подборът на литературните творби заслужава внимание: съчетани са народно творчество, класически приказки и съвременна книга, позната на децата от филмите. Това прави проверката по-достъпна и същевременно показва широчината на изучения материал. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на шести клас, с възможност да се използва и на части – само езиковата или само литературната половина. На ученика служи за самопроверка и показва какво е забравено през лятото.

1. Зевс е: A) бог на любовта Б) бог на войната B) бог на Подземното царство Г) бог на Небето и Земята 2. Кой художествен текст е фолклорен? A) „Хайдути“ Б) „Златното момиче“ B) „Похитителят на мълнии“ Г) „Грозното патенце“ 3. Авторът на „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“ е: A) Христо Ботев Б) Ханс Кристиан Андерсен B) Шарл Перо Г) Рик Риърдън 4. Коя особеност е обща за митовете и за фолклорните легенди? A) Свещени текстове са. Б) Разказват за началото на времената. B) Утвърждават ценностите на

Обобщителен тест върху цял раздел, при който изучените творби са поставени една до друга и се проверяват в съпоставка. Материалът съдържа 13 задачи: дванадесет с избираем отговор и една с разгърнат писмен отговор. Проверяваните текстове са „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“, „Грозното патенце“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, народната песен за Чавдар войвода и романът „Похитителят на мълнии“ от Рик Риърдън. Първата група задачи е върху жанровата принадлежност и авторството. Проверява се разграничаването между приказка, легенда, мит, народна песен и роман, както и връзката между заглавие и автор. Сред възможностите винаги стоят понятия и имена от другите изучени текстове, така че разграничението да бъде реално, а не формално. Основната част е върху героите и е съставена по няколко различни начина. В едни задачи се търси персонаж, който принадлежи на определена творба; в други — обратното, онзи, който не е от нея; в трети се изисква съответствие между герой и произведение. Обхванати са героите от двете приказки, от легендата, от народната песен и от романа. Отделна и полезна група задачи прилага понятията за ролите в приказката — помощник и неприятел — към конкретни персонажи. Тези понятия влизат в учебното съдържание, но обикновено се проверяват само чрез определение, а тук трябва да бъдат разпознати в текст. Нравственото съдържание е застъпено с няколко въпроса за поуките и за човешките качества, въплътени в отделни образи от приказките. Формулировките изискват обобщение, а не припомняне на случка. Финалната задача изисква разгърнат отговор и е най-съществената в теста. Тя поставя съпоставителен въпрос между съвременния роман и вълшебната приказка и очаква отговорът да стъпи на няколко признака едновременно — устройството на сюжета, вълшебните елементи и типа герой. Заслужава да се отбележи обхватът. В един материал се събират фолклорна приказка, авторска приказка, легенда, народна песен и съвременен роман за деца. Разстоянието между тях е голямо — по време, по произход и по начин на разказване, — а задачите показват какво въпреки това ги свързва. Полезно е и редуването на формулировките. Част от задачите търсят верния отговор, друга част — единствения неверен, а трета изисква съответствие. Това не позволява механично решаване и поддържа вниманието докрай. Дванадесетте затворени задачи се решават сравнително бързо и оценяването им е еднозначно, а финалната изисква време и носи основната тежест. Материалът може да се използва и като кратка проверка в част от учебния час, и като пълна контролна работа заедно с писмената задача. Разделът с отговорите съдържа верните варианти, а към финалната задача — подробен примерен отговор с конкретни примери. Стойността на теста е в съпоставителния му характер. Той не проверява всяка творба поотделно, а изисква те да се държат едновременно пред очите. Именно това показва дали изучените текстове са останали ясно различими, или са се слели в обща представа. Материалът е подходящ за преговор в края на раздел или на срок, за контролна работа, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка преди изпитване.