ТЕСТ. Еднородни части в простото изречение

Седемнадесет задачи, а най-ценното в тях е един похват: едни и същи думи се повтарят в няколко поредни изречения, но всеки път изпълняват различна служба. Именно тази поредица прави контролната работа различна от обичайните. Ученикът вижда, че две имена могат да бъдат подлози в едното изречение, допълнения в другото и определения в третото – и че разликата е само в устройството на изречението, не в самите думи. Материалът е върху еднородните части и сложното съчинено изречение, събран на три страници. Началото е с разпознаване. Три задачи изискват да се открие изречението с еднородни части, изречението без такива и редът, в който определенията са еднородни. Още тук се появява разграничението, което създава най-много затруднения: кога две сказуеми правят изречението сложно и кога имаме еднородни части. Оттам следва блокът за пунктуацията – четири задачи, разпределени в целия тест. Проверяват се запетаята при повтарящ се съюз, при съпоставителни съюзи и при изброяване, а сред възможностите винаги стоят изречения, които изглеждат правилно оформени. Средището са четирите поредни задачи с еднакви думи в различни служби. При всяка се търси конкретен вид еднородни части – определения, подлози, обстоятелствени пояснения, – а изреченията са построени така, че отговорът зависи от синтактичен разбор, а не от догадка. Особено находчива е задачата, при която сред четири изречения с обстоятелствени пояснения трябва да се посочи онова, в което те не са еднородни. Разграничение, което иначе се обяснява трудно. Финалната част е върху отношенията между простите изречения в сложното съчинено. Четири задачи разглеждат последователни действия, редуващи се действия и случая, при който само едно от действията е възможно. Именно този блок отличава материала. Обичайните тестове спират до разпознаването на сложното съчинено; тук се иска да се определи и какво отношение свързва частите му. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до седемнадесетата задача. За преподавателя това е готова контролна работа за цял раздел, която не изисква никаква подготовка и се проверява по списък. Блоковете вършат работа и поединично – например само задачите за сложното съчинено изречение. За ученика ползата е ясна: синтаксисът е упражнен в седемнадесет различни положения, а поредицата с еднакви думи показва нагледно от какво зависи службата на една дума в изречението. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Двадесет задачи, които обхождат почти всичко изучено дотук – от една сгрешена буква до изречение без нито един препинателен знак. Контролната работа проверява едновременно правописа, значението на думите и строежа на изречението. Началото на работата е правописно. Три задачи изискват да се открие сгрешената или единствената вярно написана дума, при това сред примери, които звучат еднакво и се различават само по буква. Следват задачите за сродните и за сложните думи, при които трябва да се разпознае онова, което не отговаря на условието. Членуването заема отделно място и е представено с два различни случая – веднъж се търси грешката, веднъж правилното изречение. Това е мястото, на което се греши най-често, и двойната задача не позволява отговорът да бъде налучкан. Оттам работата преминава към частите на речта: разпознаване на вида местоимения и посочване на най-пълния морфологичен анализ на дадена дума. Втората задача е особено полезна, защото проверява дали ученикът знае кои граматични признаци задължително се посочват при разбор. Значението на думата е разгледано в няколко посоки. Проверява се откриването на синоними, разграничаването на омоними от антоними в две отделни изречения и различаването на пряко от преносно значение. Примерите са взети от живата реч, което ги прави разбираеми и запомнящи се, а разликата между близките понятия – осезаема. Последният дял е синтактичен и е най-обширният. Проверява се с каква част на речта е изразен подлогът в два различни случая, в кое изречение определението е изразено с местоимение, къде сказуемото не е съставно именно и в кое изречение липсват еднородни части. Финалната задача изисква да се преброят запетаите в дълго изречение, останало съвсем без препинателни знаци – задача, която обединява всичко научено за строежа на изречението. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готова контролна работа за края на срока или на раздела: не изисква подготовка, обхваща лексика, морфология, синтаксис и пунктуация в компактна форма и позволява резултатът да се разчете по блокове. Отделните части вършат работа и като кратки упражнения. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Показва точно кои са слабите места – при членуването, при разграничаването на близките понятия или при частите на изречението – и дава възможност за самопроверка по приложените отговори, без чужда помощ.

Десет задачи, а зад тях стои цял раздел. Тест върху свързването в изречението – еднородни части, съчинителна връзка и пунктуацията, която неизбежно върви с тях. Кратък наглед, но покриващ темата докрай. Подредбата е логична и води от понятието към употребата му в реални изречения. Първите две задачи изясняват какво представляват еднородните части и кои са техните видове, при това веднъж чрез търсене на вярното твърдение и веднъж чрез търсене на невярното. Двойката работи като определение и като проверка едновременно. Третата задача слиза до конкретния вид и изисква да се разпознаят еднородни обстоятелствени пояснения сред четири изречения, всяко от които съдържа някакъв вид еднородност. Тоест не е достатъчно да се види, че еднородни части има – трябва да се определи кои точно са те и каква служба изпълняват. Средата на теста е върху пунктуацията. Две задачи изискват да се открие грешката или единственото изречение без грешка, при това в случаи, които затрудняват и възрастни: повтарящи се съюзи, противопоставяне, излишна запетая пред съюз. Изреченията звучат правдоподобно и грешката не се вижда отдалеч. Оттам проверката преминава към самата връзка между думите и изреченията. Отделни задачи изискват да се разпознае съчинителната връзка, да се преброят връзките в едно изречение и да се посочи изречението с безсъюзно свързване. Тази последната е особено ценна, защото безсъюзната връзка се разпознава трудно: липсва съюзът, който обикновено подсказва, и решението се взема само по смисъла и по пунктуацията. Предпоследната задача разширява темата към сложното съчинено изречение и изисква да се посочи единственото, което не е такова – преход от думите към изреченията. Финалът се връща към пунктуацията, но вече в по-разгърнати изречения с двойни съюзи – най-трудният случай в целия раздел. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са изведени накрая в кратък списък. Обемът е малък, но обхватът не е: десет задачи покриват и теорията, и разпознаването, и пунктуацията, и прехода към сложното изречение. Преподавателят получава проверка за края на час, която не изисква никаква подготовка и се оценява за минута. Задачите могат да се разделят на две – теоретични и пунктуационни. За ученика ползата е ясна. Пунктуацията при еднородни части и при съчинителна връзка е сред най-често санкционираните грешки при всяка писмена работа, а тук е упражнена точно в случаите, в които се греши. Приложените отговори позволяват самостоятелна проверка у дома.

Сто и две задачи в един тест. Материал с обем, който трудно се събира на едно място – и който покрива буквално всичко изучено през годината, от определението за общуване до синтактичната служба на причастията. Форматите са необичайно разнообразни. Освен обичайните въпроси с избор тук има попълване на многоточия, свободен отговор в няколко реда, синтактичен разбор, подчертаване в готов текст, поставяне на запетаи, превръщане на един вид изречение в друг, редактиране на цели откъси, образуване на думи и посочване на подходящата дума от двойка. Такова редуване поддържа вниманието и проверява умения, които затвореният въпрос не може да улови. Началото е върху текста и общуването: участниците в процеса, темата, термините, съобщението и поканата, ключовите думи в научния текст, контекстът и резюмето. Следва обширен синтактичен блок. Видовете изречения по цел и по състав, а после – цяла поредица върху еднородните части, като за всеки вид има отделна задача плюс още пет за пунктуацията при тях, с различни съюзни връзки. Сложното изречение е разгърнато докрай: съчинено и съставно, видовете подчинени – определително, подложно, допълнително, обстоятелствено, всяко с въпроси за разпознаване, за пунктуация и със задачи за преобразуване. Отделни блокове са посветени на лексиката и на морфемния строеж – излишна дума, значение на фразеологизъм, морфема, представки, сродни и производни думи, образуване на прилагателни. Морфологичната част обхваща членуването с три отделни задачи за редактиране, показателните, въпросителните и относителните местоимения, глагола и залога, а накрая – причастията: разпознаване, отрицателни форми и синтактична служба. Включени са и три откъса за поправяне на правописни грешки, взети от изучавани творби. Преподавателят получава готова годишна проверка, която може да се използва цяла или разделена на части по раздели. Ученикът – най-пълния възможен преговор преди края на годината.

Тест за годишен преговор по български език и литература за пети клас, съставен от двадесет задачи с избираем отговор и по три варианта към всяка. Отличителното за този вариант е подборът на примерите. Езиковите задачи стъпват върху изречения от произведения на класически български автори – описания на природа, портрети, битови картини. Така граматичният разбор се извършва върху литературен език с богата образност, а ученикът неусетно препрочита познати текстове. Езиковата част покрива основното от годишния материал. Проверява се определянето на изречението по цел и по състав – при това върху дълго изречение с няколко подчинени части. Следват задачи за поставяне на запетаи при изброяване и при подчинено изречение, за разграничаване на пряко от преносно значение, за членуване на съществителни от мъжки род с две потенциални места за грешка в едно изречение. Разгледани са и части на речта: откриване на ред без прилагателно име, правопис на глаголни окончания за първо лице множествено число, слято и полуслято писане на сложни прилагателни имена. Отделни задачи изискват откриване на изречение без глагол, определяне на глаголното време, разграничаване на сродни думи, намиране на подлог и сказуемо при обърнат словоред – по-труден случай, тъй като подлогът стои след сказуемото. Следват задачи за числителни бройни имена, за откриване на представки, за разпознаване на антоними и за намиране на изречението без правописни грешки, като в останалите са допуснати отклонения в слятото писане на предлози и в звучните и беззвучните съгласни. Литературната част проверява разграничаването на описание на обстановка от портрет и разсъждение, както и понятията епитет, сравнение и басня. Финалната задача изисква да се посочи редът само с чуждестранни автори, при което сред имената присъстват и български, и чужди. Отговорите са дадени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готов инструмент за преговор в края на учебната година или за изходно равнище. На ученика служи за самопроверка преди преминаване в шести клас.

Две думи, свързани със съюз, невинаги са еднородни части – и точно тук се крие най-честата грешка при тази тема. Тестът я поставя в центъра си и изисква проверка при всяко изречение: на един и същ въпрос ли отговарят двете части и една и съща дума ли поясняват. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта. Първата група е върху видовете еднородни части: подлози, преки и непреки допълнения, обстоятелствени пояснения за време и за място. Отделна задача изисква да се разпознае случаят, в който двете части само изглеждат еднородни, а всъщност отговарят на различни въпроси. Втората група е върху съюзите. Разгледани са двойните съюзи с отрицание, с редуване и с усилване, противопоставителните съюзи в границите на простото изречение и свързването без съюз, само чрез запетаи. Третата и най-важна група е върху еднородните и нееднородните определения. Задачите изискват да се прецени кога две определения са равноправни – могат да се свържат със съюз или да се разменят – и кога второто образува с думата единно понятие. От този избор зависи дали между тях се пише запетая. Четвъртата група проверява пунктуацията в готови изречения и разграничава случаите, в които съюзът свързва две определения към една дума, от онези, в които свързва различни части. Отговорите са изведени накрая, с посочена проверка при всеки верен избор – кой е общият въпрос, коя дума се пояснява и защо останалите варианти отпадат. Обясненията са разгърнати там, където случаят е спорен, и кратки при по-простите задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването отнема около половин учебен час, което оставя време за разбор в клас. Най-полезна е групата за определенията. Разликата между еднородни и нееднородни определения е сред най-трудните за обясняване, защото зависи от смисъла, а не от вида на думите. Тестът предлага работеща проверка – опит за свързване със съюз или размяна на местата – и я прилага в няколко последователни задачи. Ценни са и въпросите за двойните съюзи. Те свързват еднородни части само когато и двете отговарят на един и същ въпрос, а в неверните варианти това условие е нарушено съвсем незабележимо при бърз прочит. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават кратка формулировка на всяко правило. За ученика при самостоятелна работа те служат като наръчник, а посочените проверки вършат работа и при поставянето на запетаи в собствен текст.