Обобщителен тест по български език върху дяла „Текстът в общуването“ – 20 задачи с отговори и обяснения за видовете текст и общуване, дискусията, редактирането и отговора на нравствен въпрос

Обобщителна проверка, която събира на едно място всичко изучено за текста като средство за общуване – от кратката обява до аргументирания отговор по нравствен въпрос. В началото е поместена обява от училищен вестник. Върху нея са построени първите пет задачи: какъв е видът на текста, какъв е стилът му, кой е авторът, какво е комуникативното намерение и към кого е насочен. Тези задачи изискват четене с разбиране, но и владеене на понятията подател, стил и комуникативно намерение. Втората част обхваща различните видове текст и ситуации на общуване: какво представлява текстът в масовата комуникация, какво съдържа научно-популярният текст, какво е характерно за официалното общуване и коя от изброените ситуации е неофициална. Отделни задачи проверяват какво не е част от обявата, какво представлява дискусията, какво е форумно изказване и какво се изисква при отговор на нравствен въпрос. Трета посока е свързана с редактирането и със структурата на аргументативния текст: какво означава редактиране чрез добавяне, каква е целта на редакцията, какво е теза и какво представлява антитезата – понятие, което обикновено затруднява учениците. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата поставя изречение с езикови недостатъци, което трябва да бъде редактирано чрез съкращаване и заместване. Втората изисква кратък аргументиран отговор по нравствен въпрос. Третата е свързана с личния читателски опит – ученикът трябва да посочи научно-популярен текст, който е чел, да каже какво е научил от него и кой е неговият подател. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори, включително редактиран вариант на изречението с обяснение какво точно е променено и защо. Ученикът получава пълен преговор на раздела и възможност да провери както познанията си за понятията, така и уменията си да пише и редактира. Преподавателят разполага с готов обобщителен материал за края на темата, подходящ за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а разнообразните формати позволяват задачите да се използват и на части.

Дялът за текста в общуването събира на едно място неща, които на пръв поглед нямат много общо: обявата и дискусията, стиловете и редактирането, тезата и масовата комуникация. Именно затова обобщителната проверка изисква тест, който минава през всичко това, без да се задълбочава прекомерно в нито едно. Настоящата разработка е направена точно с такъв обхват. За начало е даден фрагмент от ученически форум по спорна и близка до учениците тема — три различни мнения, изказани едно след друго. Първите пет задачи изискват ученикът да определи вида на текста, темата на дискусията, изказването, което съдържа теза с аргумент, стила на изказа и комуникативното намерение на участниците. Форумът е удачен избор за начало, защото в него всички основни понятия от дяла присъстват едновременно. Следващите дванадесет задачи преминават през целия учебен материал. Проверяват се видовете текст в общуването, характеристиките на официалното общуване, задължителните елементи на обявата, целта на редактирането и разпознаването на отделните му операции, същността на тезата при нравствен въпрос, понятието масова комуникация, особеностите на научно-популярния стил, разграничаването на официалното от неофициалното изказване, характерът на форумната реплика и видовете доказателства в дискусия. Последните три задачи са практически, с място за писане. Първата изисква редактиране на изречение с приложение на две различни операции наведнъж. Втората поставя нравствен въпрос и изисква формулиране на теза с кратък аргумент. Третата иска ученикът сам да посочи пример за официален текст, да определи неговия подател и да формулира целта му — задача, която проверява дали понятията се пренасят върху реални ситуации. Отговорите обхващат всички задачи. При затворените въпроси всеки верен избор е обоснован с кратко обяснение, а при трите отворени са дадени примерни ученически отговори, при които е показано и кои операции или елементи са приложени. За учителя това е готов обобщителен тест в края на дяла или преговор преди контролна работа, с вградени критерии за оценка. За ученика той е ясна проверка кои от многото понятия в раздела владее уверено и кои се нуждаят от повторение.

Тест, в който теорията се проверява чрез собствената ѝ употреба. Изходният текст е публицистичен и говори именно за отговорността при боравенето с езика, а задачите след него изискват той да бъде анализиран по стил, тип и структура. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част работи върху прочетения текст. Задачите изискват да се формулира основната теза, да се определи функционалният стил, да се посочи изразът, употребен като пример за разговорна реч, да се назове моралният проблем, който текстът поставя, и да се определи типът на текста по структура. Тази поредица е добре построена: един и същ текст е разгледан последователно от пет различни ъгъла. Втората част е върху аргументативния текст и неговата структура. Проверява се кой елемент не е част от него, коя характеристика се отнася до тезата и какъв е правилният ред на структурните елементи. Тези задачи са пряко приложими при писане на есе или на аргументативно съчинение. Третата част обхваща функционалните стилове и нормите. Задачите изискват да се разпознае кой стил е подходящ за официална покана, кое твърдение за художествения стил е вярно, кой от изброените не е функционален стил и в кой случай не се прилага правоговорна норма — въпрос, който проверява разграничаването между правоговор и правопис. Тук е и задачата за значението на понятието „езикова компетентност“. Отделна линия следват задачите върху речевия етикет и електронното писмо: кой елемент от писмото е задължителен, какво съдържа то, за да отговаря на нормите на етикета, кое изречение спазва книжовната норма и кой израз е подходящ за публично изказване по морален проблем. Заключителните три задачи изискват самостоятелно писане. Първата е съпоставителна и изисква разлика между два стила, подкрепена с по един пример. Втората поставя реална подготвителна задача за есе — да се формулират морален проблем, теза и аргумент. Третата е практическа: изречение, написано в разговорен стил с жаргон, трябва да бъде преработено така, че да отговаря на книжовната норма и на речевия етикет. Обхватът е широк, но задачите не са разпилени. Всяка от тях се връща към една и съща основна идея — че изборът на думи и на стил зависи от ситуацията и носи отговорност. Затова материалът може да се използва и като въведение към работа върху есе по морален проблем. Финалната част съдържа верните отговори с обяснение към всеки, а към отворените задачи — примерни решения, включително конкретни примери за двата стила и напълно преработеният вариант на изречението от последната задача. Особено полезна е последователността, в която върви целият материал: от анализ на чужд текст, през теоретичните понятия, до самостоятелно създаване и редактиране на собствен текст. Така тестът проверява не отделни знания, а цялата верига от умения, която темата предполага. На учителя материалът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на есе. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а последната задача върши работа и като кратко упражнение по редактиране.

Тест по български език върху отговора на нравствен въпрос, който води ученика през целия път – от разчитането на готов образец до самостоятелното създаване на такъв текст. Началото представя завършен ученически отговор на въпроса какво човек би искал да промени в отношенията си с другите. Авторът разказва случка със съученичка, чието рязко държание отначало го засяга, но по-късно се оказва обяснимо. Петте задачи към текста проверяват какво точно иска да промени авторът в себе си, какъв тип доказателство използва, кое предизвиква промяната в мисленето му, какъв извод прави и кой нравствен въпрос стои в основата. Втората част обхваща теорията. Проверяват се изискванията към този тип текст, съдържанието на понятието нравственост, характерът на доказателствената част, ролята на заключението, значението на тезата и правилният ред на частите. Отделна задача изисква да се разпознае нравственият въпрос сред четири – проверка на самата природа на този тип питания. Обособена е и практическа линия, свързана с езика и оформянето: какво не е допустимо в писмен текст, кой израз е неподходящ за писмена форма и на какво се обръща внимание при устно изказване. Последните три задачи изискват създаване на собствен текст с нарастваща сложност. Първата – формулиране на теза по зададен въпрос и кратък довод към нея. Втората – пример от личния опит със ситуация на нравствен избор и обяснение как е разрешена. Третата е най-обемна: избор на един от три предложени въпроса и написване на цялостен отговор с теза, аргумент и извод. Отговорите са придружени с пояснения, а за отворените задачи са дадени примерни решения, включително готов кратък отговор с трите му части. На учителя тестът дава готова проверка преди самостоятелна работа. На ученика служи като подготовка за писане на такъв текст на изпитване.

Обобщителен тест върху раздела, който започва с автентична учебна ситуация и постепенно преминава към отделните умения, изграждани в него. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта, като немалка част от тях търсят неверния отговор. В началото е поместен кратък откъс с реплики на трима ученици. Върху него са зададени три въпроса: от какъв вид текст е откъсът, коя е темата му и кой израз би бил подходящ за неговото приключване. Така разговорът се разпознава по своите белези, а не по описание. Следващата част е върху видовете текст. Проверяват се подходящите въпроси и заглавия за отговор на нравствен въпрос, неговото основно предназначение и структурата му, както и характеристиките на анотацията – какво съдържа тя, върху какво може да се напише и кой израз ѝ подхожда и кой не. Третата част е върху дискусията: какво е необходимо за провеждането ѝ, какви са задълженията и границите на водещия и кои проблеми стават за обсъждане. Четвъртата част е насочена към езиковата култура. Тук са задачите за неуместно употребена дума, за необходимата операция при поправяне на изречение, за преброяване на допуснатите грешки с разграничение по вид, за правописа на конкретна дума и за обеззвучаването на съгласна – типична грешка, която се среща постоянно. Отделен въпрос разглежда кога повторенията в речта са уместни – наблюдение, което свързва граматичното правило със стилистиката. Отговорите са изведени накрая в компактен вид и позволяват проверка за няколко минути. Материалът е подходящ за контролна работа върху раздела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Преимуществото му е началото с жива ситуация. Вместо да се пита какво представлява даден вид общуване, тестът показва пример и изисква той да бъде разпознат, а после и продължен с уместен израз. Това е много по-близо до реалното умение. Особено полезна е задачата за обеззвучаването. Тя изважда една конкретна и много често допускана грешка от общата категория правопис и я поставя отделно, което помага правилото да се запомни. Ценен е и въпросът за уместните повторения. Обикновено повторението се сочи като недостатък, а тук се показва, че при определено намерение то е изразно средство – наблюдение, което разширява представата за добър изказ. За преподавателя тестът дава готова проверка с еднозначни отговори. За ученика при самостоятелна работа резултатът показва точно кое от четирите умения в раздела се нуждае от повторение.

Двадесет и петте задачи в този вариант поставят учебното съдържание в конкретни житейски положения – разходка, музей, тържество, електронно писмо до непознат – и изискват преценка според ситуацията, а не възпроизвеждане на заучени формулировки. Началните упражнения се отнасят до връзката между звук и буква и до разграничаването на официална от неофициална обстановка. Отделни задачи насочват вниманието към участниците и към предмета в дадена речева ситуация, както и към съчетаването на два признака едновременно – официалност и устна форма. Следващият дял е посветен на електронната среда. Задачите разглеждат търсенето на информация, публичния характер на написаното в интернет, изискванията към съобщение до непознат човек, кратките публикации в социална мрежа и оформянето на електронно писмо. Дялът за речевия етикет включва формула за посрещане на гости, изрази от чужд произход в неофициалното общуване, значението на подчертаването на дума в изказването и случай, в който прекалено официален изказ звучи неуместно. Отделна задача изисква преценка коя точно дума носи логическото ударение при различни варианти на едно и също изречение. Дялът за текста обхваща средствата за свързаност – повторение, синоними и местоимения, – ролята на абзаца, точността на заглавието спрямо темата и функцията на ключовите думи. Заключителната група разпознава художествен, разговорен и официално-делови текст, разграничава описанието на външност от описанието на характер, разглежда разместването на действията във времето и завършва със задача за откъс, в който присъстват и трите начина на изграждане. Към всяка задача е приложен верният отговор с обяснение. На преподавателите тестът служи за обобщителен преговор, за контролна работа и за оценяване в края на раздела, а обясненията улесняват проверката. На учениците той дава възможност за самопроверка и за подготовка преди класно, изпитване или външно оценяване.