Тест: „Езикът – средство за общуване“. 10 задачи с отговори. Видове текст, повествование, описание, разсъждение, видове общуване, етикетни формули

Едно и също събитие може да бъде разказано като буря в стихотворение, като възклицание между двама братя или като изречение в наредба. Точно тази разлика проверява настоящият тест – умее ли ученикът да разпознае вида на текста и да обясни по какво го е познал. Материалът съдържа 15 задачи, изградени върху три основни вида текст – художествен, разговорен и официално-делови, като на места в сравнението влиза и научният, съответно научнопопулярният текст. Началните въпроси проверяват основното: къде се срещат отделните видове текст, каква е функцията на езика и с кого общува човек чрез документите. Същинската част залага на работа с конкретни примери. Дадени са кратки откъси – реплики от битов разговор, писмено обръщение до училище, изречение от правила, поетичен фрагмент, информативно твърдение – и ученикът трябва да определи вида им. Включена е и задача върху смесване на два типа текст в един цитат, както и съпоставка на две изречения с еднакво съдържание, но различна изразност, чрез която се проверява разбирането за ролята на художествените изразни средства. Задачите са с разнообразен формат и това е едно от предимствата на теста: има въпроси с избираем отговор, твърдения от типа „вярно – грешно“, два въпроса с по два верни отговора, изрично обозначени, задачи за попълване на липсваща дума по даден избор от възможности, задача за свързване на четири текста със съответния им вид и задача, изискваща вписване на точен термин. Накрая е поместен пълен ключ с верните отговори, включително попълнените думи и съответствията при задачата за свързване. За учениците това е удобен начин за самопроверка преди изпитване или класна работа – тестът се решава самостоятелно и веднага показва дали видовете текст се разпознават сигурно, или се разчита на догадка. Полезен е и като упражнение върху терминологията, която се използва при описване на езиковите особености. За учителите е готов инструмент за проверка и упражнение в час, за домашна работа или за входно и изходно ниво по темата. Разнообразните формати позволяват да се провери не само запаметеното определение, но и умението да се работи с конкретен текст, а наличието на готов ключ прави оценяването бързо и еднозначно.

Учтивостта и умението да построиш текст изглеждат като две различни теми, но този тест ги проверява заедно и точно в това е силата му. Двадесет задачи върху учебния раздел за речевото общуване и текста, подредени така, че ученикът да премине от разпознаване към прилагане, без да усети прекъсване. Началото е кратък художествен текст, върху който се работи в първите пет задачи. Сцената е обикновена и позната на всеки петокласник, но е подбрана да съдържа едновременно обстановката на официалното общуване, формулите на речевия етикет и ясна поредица от действия. Така един и същ откъс обслужва няколко различни понятия и ученикът се учи да чете внимателно, а не да отговаря наизуст. Задачите към него вървят от общата характеристика на разговора през отделните изрази до устройството на целия текст. Следващите задачи излизат от откъса и проверяват самите понятия от раздела. Обхватът е пълен: двата вида общуване и разликата между тях, учтивите обръщения, тема и подтема, кога започва нов абзац, какво е ключова дума, как се свързват изреченията в текст. Всяка задача има по четири възможности за отговор, а неверните са съставени смислено: това не са случайни думи, а разпознаваеми ученически грешки. Затова задачите наистина проверяват разбиране и не позволяват налучкване. Отделна поредица задачи се занимава с трите вида текст, които петокласникът трябва да различава. Проверява се не само определението на всеки от тях, но и умението да се разпознае вид по зададена тема. Това е най-практичната част от теста, защото точно тук се крият най-честите обърквания в клас. Към края на затворените задачи темата за учтивостта се връща още веднъж, но от обратната страна: ученикът трябва да разпознае кое НЕ принадлежи към речевия етикет. Такава обърната постановка показва дали понятието е усвоено наистина или само запомнено. Последните две задачи са отворени и изискват писане. Едната възлага кратък текст по зададен вид, с указание какво трябва да съдържа, а другата задава тема и иска изразено мнение с примери. Към всяка има оставени редове за писане, така че листът може да се използва директно, без допълнителна хартия. Двете задачи заедно затварят теста: ученикът не само различава видовете текст, но и построява по един от двата основни вида. Отговорите са дадени накрая и това е съществена част от материала. При всяка от затворените задачи е посочен верният отговор и под него стои кратко обяснение защо е верен. Обясненията не повтарят въпроса, а изясняват самото понятие с едно изречение, което учителят може да използва дословно при проверка, а ученикът при самопроверка. Към двете отворени задачи са дадени примерни кратки текстове с бележка кои елементи на съответния вид присъстват в тях, така че критерият за оценяване е ясен и за двете страни. Устройството на теста позволява различни употреби. Първите пет задачи заедно с откъса вършат работа като кратка проверка в час. Затворените задачи от шеста до осемнадесета могат да се дадат самостоятелно за преговор на понятията преди класна работа. Двете отворени задачи стават за домашна работа или за писмено изпитване. Целият тест в този си вид покрива един учебен раздел и е подходящ за класна работа, за писмено изпитване и за самопроверка вкъщи. Формулировките са кратки, езикът е на нивото на петокласника и няма задачи с двусмислени условия. Броят на възможностите е еднакъв навсякъде, което прави оценяването бързо и справедливо. Ползата за учителя е в готов инструмент за проверка върху цял раздел, с отговори и с кратки обяснения, които улесняват връщането на листовете. Тестът дава ясна картина кои понятия куцат в класа, защото затворените задачи са подредени по теми и грешките веднага се виждат. Отворените задачи дават материал за оценяване на уменията за писане по вид текст, а примерните отговори служат като ориентир за изискванията. Ползата за ученика е в пълен преговор на раздела в един лист. Като прочете задачите и обясненията към отговорите, той вижда кои понятия е объркал и защо, запознава се с типичните грешки при всяко от тях и получава представа как изглежда очакваното от него писане по зададен вид текст. Материалът е за четене и за самопроверка преди класна работа или изпитване.

Едно е да знаеш какво е описание, съвсем друго е да го разпознаеш в живо изречение. Този тест е построен точно върху тази разлика. Голяма част от двадесетте му задачи не питат за определение, а поставят пред ученика няколко кратки примера и искат той да избере онзи, който отговаря на понятието. Така проверката минава отвъд наученото наизуст. Отварящият откъс е сцена от час по литература, с диалог между учителка и ученичка. Подборът е умел, защото в няколко реда се събират едновременно официалното общуване, учтивите обръщения, една реплика, която е повече от преразказ, и похвала, която също е част от речевия етикет. Първите пет задачи работят само върху този откъс и вървят от характера на разговора към вида на самия текст. Оттам тестът преминава към понятията от раздела, но запазва същия подход. Вместо да иска определения, той поставя конкретни изречения и пита кое от тях е описание, кое е разсъждение, в кое има граматическа свързаност, коя дума в даден израз е носеща. Неверните възможности са внимателно съставени: винаги има поне една, която изглежда правдоподобна, и затова налучкването не работи. Този тип задачи е най-ценното в материала, защото точно тук се вижда дали ученикът разбира или просто помни. Между тях са разположени и задачи с по-пряка формулировка: за двата вида общуване, за значението на учтивите формули, за темата и подтемата, за началото на нов абзац, за това какво съдържа повествованието. Те служат като опорни точки и дават на теста равномерна трудност, без резки скокове. Отделна задача проверява умението да се познае вид текст по зададен въпрос, а друга обръща посоката и иска да се открие изразът, който НЕ принадлежи към речевия етикет. Такива обърнати постановки показват усвоеното по-надеждно от правия въпрос. Последните две задачи изискват писане и са подбрани така, че да покрият двата вида текст, които не са проверени чрез писане досега. Първата възлага описание с указание какви части на речта да бъдат използвани, втората задава тема и иска мнение, подкрепено с пример от собствения опит. Под всяка са оставени редове за писане, така че листът е готов за ползване както е. Отговорите в края са направени като учебна част, не само като справка. При всяка затворена задача стои верният отговор и под него кратко обяснение, което изяснява понятието и често посочва къде точно в примера се вижда то. Обясненията са формулирани така, че да могат да се прочетат на глас при връщане на листовете. Към двете отворени задачи има примерни текстове, следвани от бележка кои изисквани елементи присъстват в тях. Тази бележка на практика е критерият за оценяване и прави проверката еднозначна. Материалът може да се използва на части. Откъсът с първите пет задачи върши работа като бърза проверка за четене с разбиране. Задачите с примери са най-подходящи за преговор на понятията, защото показват веднага кои понятия се объркват. Двете отворени задачи стават за домашна работа или за писмено изпитване върху уменията за писане. Целият тест покрива раздела и е подходящ за класна работа, за писмено изпитване и за самостоятелна проверка вкъщи. Условията са кратки и еднозначни, навсякъде има по четири възможности и нито една задача не изисква знание извън раздела. Езикът е съобразен с възрастта, а примерите в задачите са от училищната и домашната среда на ученика, което помага при разпознаването. Ползата за учителя е в тест, който проверява разбиране, а не памет, и дава точна диагноза по понятия. Подреждането на задачите позволява грешките да се разчетат бързо: ако се проваля разпознаването по примери, а определенията са верни, причината е ясна. Обясненията под отговорите могат да се използват дословно в час, а примерните текстове към отворените задачи задават нивото на очакваното. Ползата за ученика е в това да провери наученото върху живи примери, вместо върху заучени формулировки. Като чете задачите заедно с обясненията, той вижда по какво точно се различават описанието, разсъждението и повествованието в едно отделно изречение, кои изрази са учтиви и кои не, и как едно местоимение свързва две изречения в текст. Материалът е за четене и за самопроверка преди класна работа или изпитване.

Двадесет и петте задачи в този вариант следват структурата на раздела и проверяват всяка негова част чрез конкретни ситуации от ежедневието, а не чрез отвлечени формулировки. Началните упражнения проследяват изграждането на езиковите единици и разграничаването на видовете общуване. Отделни задачи изискват разпознаване на устно и пряко общуване, на непряко общуване чрез посредник, както и определяне на участниците и на предмета в дадена речева ситуация. Обособен дял е посветен на общуването в електронна среда. Задачите разглеждат съкращенията, характерни за кратките съобщения, изписването на български език в интернет, учтивостта в коментарите, разликата между официална и непринудена електронна кореспонденция и особеностите на изказа в чат. Следващата група проверява речевия етикет чрез съпоставка на формули за поздрав, за благодарност и за прощаване в официална и в неофициална обстановка, както и разпознаването на думата, върху която пада логическото ударение. Включена е и задача за значението на уместния избор на израз спрямо ситуацията. Отделен дял разглежда строежа на текста: съотнасяне на ключови думи към подтема, откриване на темата чрез обединяване на смисловите части, разпознаване на подтемите в текст с три абзаца и подреждане на логичен план. Заключителната група е посветена на видовете текст – художествен, разговорен и официално-делови – и на трите начина на изграждане: описание, повествование и разсъждение, като за всеки е предложен откъс за разпознаване, а една задача изисква и съпоставка между два от тях. Към всяка задача е приложен верният отговор с обяснение. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за обобщителен преговор, за контролна работа и за оценяване в края на раздела, а обясненията улесняват проверката и разговора в клас. На учениците той служи за самопроверка у дома и за подготовка преди класно, изпитване или външно оценяване.

Темата изглежда тясна – думите в текста, – а обхватът се оказва изненадващо широк: от отношенията между понятията, през фразеологията, до правилата за общуване в мрежата. Тестът събира всичко това в 20 задачи с изборен отговор и завършва с отговорите към тях. Началото е отделено на родовите и видовите понятия. Три последователни задачи проверяват умението такова отношение да бъде разпознато, да бъде отхвърлено там, където го няма, и да бъде открита грешка в изречение, в което понятията са смесени. Тази последна задача е особено полезна, защото свързва теорията с реалното писане. Следва най-обемната част – фразеологията. Задачите обхващат няколко различни умения: да се посочи значението на устойчив израз, да се намери изразът, който отговаря на дадено значение, и да се открие изречението, в което няма фразеологизъм. Три поредни задачи с общо условие изискват от четири израза да се посочи онзи, който не е синоним на останалите – похват, при който отговорът се намира само след като са премислени и четирите. Отделна задача изисква изречение да бъде допълнено с подходящ израз по подсказка от контекста, а друга проверява уместността на употребата. В средата на теста е поместено кратко електронно писмо, върху което стъпват две задачи. Първата проверява разбирането на съдържанието, а втората изисква да се преброят допуснатите грешки по вид – правописни и пунктуационни. Втората е сред най-трудните в целия тест, защото изисква едновременно внимателен прочит и точно разграничаване. Отделен кръг задачи е теоретичен и се отнася до значението на думата: какво представлява многозначната дума и какво се разбира под контекст. Към тях е добавена и задача за съчетаемостта – с кое съществително дадено прилагателно не може да се свърже, което проверява езиково чувство, а не заучено правило. Включена е и задача за смисловото отношение между двойки думи, при която трябва да се открие двойката с еднакво отношение като в зададената. Този тип задача се среща и в изпитни формати и рядко се упражнява целенасочено. Подредбата на задачите не е случайна: от отношенията между понятията към устойчивите изрази, оттам към значението и съчетаемостта на думата и накрая към нейната употреба в реално общуване. Последните три задачи излизат извън класическата граматика и се занимават с общуването в социалните мрежи – кога е нарушен нетикетът, коя етикетна формула не е уместна при публично общуване и какво не се приема при чат с приятели. Тази съвременна част прави теста особено близък до ежедневието на учениците. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза. На учителя тестът дава готова контролна работа върху темата – за текущо оценяване, за упражнение в час или за домашна работа, без съставяне на задачи. На ученика материалът е самопроверка преди контролно: показва дали разпознава устойчивите изрази, дали различава понятията и дали владее правилата на писменото общуване.

Петнадесет задачи, а форматите в тях са шест различни – от избор между четири възможности до попълване на празни места в готово описание. Точно това разнообразие прави теста жив. Ученикът не влиза в ритъм: след избор идва въпрос с два верни отговора, после твърдение за преценка, после съотнасяне, после писане. Материалът е върху ситуацията на общуване и е събран на три страници. Първите задачи изясняват кой въпрос към какъв елемент води – защо, за какво, с кого. Оттам се стига до термините, с които се назовават двамата участници, при това в задача с два верни отговора наведнъж. Средището е електронното общуване – тема, за която трудно се намират готови упражнения. Тук са задачите за правилното изписване на думи, свързани с мрежите, и за практиките, които издават ниска езикова култура. Финалната задача се връща към същото: приведен е текст с преправени думи и се иска да се назове какво точно е сгрешено в него. Именно тези три задачи отличават материала. Те разглеждат езика такъв, какъвто учениците наистина го използват, вместо да го описват отвън. Практическата част е с два приведени диалога. При всеки от тях е дадено описание с празни места, а ученикът трябва да ги попълни с подходящите определения – официално или неофициално, пряко или непряко, устно или писмено. И при двата случая е указано и защо е така, тоест описанието обяснява само себе си. Има и задача за съотнасяне, свързваща четири въпроса с четирите елемента на речевата ситуация – време, участници, цел и условия. Особено полезна е задачата с петте въпросителни думи. Тя изисква да се напише с какъв въпрос се пита за всеки елемент – цел, тема, участници, време, място. Кратка, но точно тя се запомня и после върши работа при всяка следваща ситуация. Има и няколко твърдения за преценка с отговор само вярно или грешно, а едно от тях засяга неочакван въпрос: може ли електронното общуване да бъде официално. Отговорите са пълни за всичките петнадесет задачи, включително попълнените описания на двете ситуации и петте въпросителни думи. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка и с оценяване по списък. Задачите за електронното общуване вършат работа и поединично – като повод за беседа за езика в мрежите. За ученика ползата е ясна: всички елементи на общуването са упражнени, а половината задачи изискват писане, а не избор между готови възможности. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.