Вариант за ДЗИ по български език и литература – 41 задачи с отговори: езикови норми, литературни творби, три текста, „Приказка за стълбата“, тема по „Спасова могила“

Изпит, който накрая оставя избор. Това е най-съществената разлика тук: последната задача не налага един жанр, а поставя две теми и ученикът решава дали да напише интерпретативно съчинение, или есе. Изборът е истински, защото двете теми тръгват от едно и също, но водят в различни посоки, и този, който се познава добре, ще спечели точки само от правилното решение. Двете стихотворения, върху които стъпва тази задача, са отпечатани изцяло в листа. Нищо не се търси в христоматия и нищо не се цитира по памет, а това променя качеството на написаното. Текстовете в целия вариант са четири и са съвсем различни. Основният е за едно конкретно място в България и е написан като туристическо представяне с технически подробности. Към него са прикачени седем задачи, сред които и една доста рядка: търси се коя аргументативна техника НЕ е използвана в текста, тоест проверява се не какво пише, а как е направен. Втори кратък текст, за представите на древните за формата на Земята, служи за попълване на най-уместните думи. Трети, за една необикновена риба, е материалът за запетаите. Четвъртият е поетическият, споменат по-горе. Отделна задача към основния текст изисква той да се раздели на смислови части, да се озаглави всяка от тях и накрая да се сведе до резюме. Това е най-близкото до реалната работа с информация и се оценява високо. Литературната част е насочена забележимо към двадесети век и към по-нови автори. През нея минават творби и имена, които в учебните тестове се появяват по-рядко, а това прави варианта полезен тъкмо за онези части от учебното съдържание, които обикновено остават непокрити. Проверяват се разпознаване на стихове, вярно и невярно твърдение, съответствие между цитат и произведение, обща тема в две творби, жанрова принадлежност и изразни средства. Езиковата част е класическа по обхват, но изреченията в нея са дълги и взети от различни области, не само от художествената реч. Това затруднява повече, защото грешката трябва да се види в непознат контекст. Задачите с аналогии са направени по-сложно от обичайното: в тях се пази отношение между три члена, а не между два, тоест изисква се да се улови и посоката на стесняване. Задачите са четиридесет и една, а отговорите към тях са дадени накрая, включително попълнените форми и примерните теми на смисловите части. За учителя това е завършен вариант за провеждане в час, но и материал за няколко отделни упражнения. Работата с основния текст става самостоятелно за час по извличане на информация и писане на резюме. Двете стихотворения, отпечатани едно до друго, са готова основа за съпоставителен урок, независимо от изпита. А изборът между двата жанра накрая е добър повод за разговор по въпроса кога се пише съчинение и кога есе. За ученика това е репетиция, която включва и едно решение. Освен да реши задачите, той трябва да прецени в кой жанр е по-силен, а това е умение, което се придобива само с упражнение. Сверяването с отговорите показва къде губи точки, а двете стихотворения остават в листа и след това, за преговор.

Цял изпитен вариант, а не сбор от задачи. Най-голямото му предимство се вижда още в ключа: до всеки въпрос стои брой точки. Това означава, че резултатът може да се превърне в оценка веднага, без да измисляте скала. Всичко нужно е приложено. Двата нецялостни текста – научен и нормативен – са в самия вариант. Откъсът от разказа, върху който се работи, също. И цялата поема за финалната задача. Нищо не се търси допълнително, нищо не се разпечатва отделно. Езиковата част е плътна и покрива онова, което се проверява всяка година: правопис в редове от думи и вътре в изречения, главни букви при празници и географски названия, бройна форма, съгласуване, пунктуация при обособени и вметнати части, лексикална грешка и синонимни фразеологични изрази. Литературният блок е особено силен. Освен разпознаване на творба по откъс, тук се пита за проблематика, за жанрови и сюжетни особености, за литературни направления и за творби, при които смисълът се гради върху определен принцип. Задачите изискват система, а не отделни спомени. Работата с двата текста заема цяла част. Проверяват се сферата на общуване, функцията на текста, значението на термин и на съкращение, вярно и невярно твърдение, а най-трудната задача изисква сред осем твърдения да се посочат онези четири, които действително присъстват в прочетеното. След нея идват отворените задачи: обща тема на двата текста, собствена теза в зададен обем и резюме на единия от тях – три различни писмени умения, всяко със свои точки. Езиковата редакция също е застъпена: попълване на пропуски с най-уместната дума, поставяне на правилните форми при членуване, местоимения и учтива форма и поставяне на пропуснатите препинателни знаци в кратък текст. Върху художествения откъс има две задачи, които изискват примери от текста – за доминираща тема и за ирония при съпоставяне на образи. Задачата за свързване всъщност е три в една: герои с автори, герои с творби и заглавия с автори. Финалът предлага избор между интерпретативно съчинение и есе – точно както на изпита. Подредбата повтаря изпитната: първо езиковите задачи, после литературните, след това работата с текстове, редакцията и накрая писането. Ученикът свиква с последователността още преди изпита. Ключът е подробен. Освен верните букви той съдържа попълнените думи и форми, поправения текст с препинателните знаци, разписаните съответствия и примерни отговори за задачите, при които се пише свободно. Общият брой точки позволява вариантът да се използва и като контролна работа, и като пробна матура – с еднакво надежден резултат. За учителя: готов изпитен вариант с вградено оценяване – за пробен изпит, за подготовка на зрелостниците или за диагностика преди последната права. За ученика: реална проба в изпитни условия – с всички текстове под ръка и с ясна представа колко точки носи всяка задача.

Пълен изпитен вариант за държавен зрелостен изпит по български език и литература с приложени отговори. Съставен е по действащия формат и обхваща всички компоненти на матурата – езикови норми, литературни знания, работа с текстове и създаване на аргументативен текст. Езиковата част заема началото. Проверява се правопис в редове от думи и в отделни изречения, включително случаите с представки, с изпадащи и уподобяващи се съгласни и с удвояване. Граматичните задачи засягат съгласуването при еднородни определения, членуването, бройната форма и словореда. Пунктуационната част обхваща еднородни части, двойни съюзи, подчинени изречения и обособени части, а лексикалната – неправилно употребени думи, чуждици, диалектни форми и фразеологични антоними. Литературният блок покрива материала за матура. Проверяват се разпознаване на творба по тема, откриване на творба без определен мотив, обща ценност между няколко произведения наведнъж, тълкуване на образ, идеите на изучени творби, характерните мотиви на един от поетите и разпознаване на изразно средство в цитиран откъс. Особено ценна е частта с работа с текст. Тук са приведени не два, а три текста върху една и съща тема, всеки от различна сфера на общуване – художествен, справочен и институционален. Задачите изискват да се определи сферата и особеностите на всеки, да се разпознаят използваните езикови средства, да се провери вярност на твърдения и да се изтълкуват термини. Задачите със свободен отговор включват отбелязване на фактите, които не се откриват в текстовете, формулиране на общата тема, съставяне на теза, писане на резюме, попълване на уместни изрази, поставяне на правилни граматични форми и връщане на пропуснати препинателни знаци. Върху изцяло приведено стихотворение са поставени две задачи – за посочване на примери, доказващи дадено твърдение, и за откриване на художествени похвати. Таблична задача свързва герои с автори, герои с творби и творби с жанрове. Последната задача е есе по житейски проблем върху две приведени лирически миниатюри. Наличието на три текста вместо два е основното предимство на този вариант. Съпоставката между художествено описание, енциклопедична статия и институционален документ по една и съща тема показва нагледно как сферата на общуване определя езика: къде има метафори, къде термини, къде безглаголни изречения и стандартизирано оформление. Такова упражнение е полезно и извън изпитната подготовка. Заслужава внимание и приведеното изцяло стихотворение, както и двете лирически миниатюри в края. Ученикът не работи по памет, а върху текст пред очите си, което позволява отговорите да бъдат подкрепени с конкретни примери. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, при попълването – правилните форми, при пунктуацията – изцяло поправеният текст. За свободните отговори са дадени примерни решения, включително готова примерна теза и възможни отговори при задачите за посочване на примери. Материалът е подходящ както за пробно писане в изпитни условия, така и за работа на части: езиковите задачи като упражнение по норми, трите текста като проверка на четивна грамотност, стихотворението като материал за анализ в час, а последната задача – като тема за класна работа. На учителя вариантът дава готов инструмент за подготовка на дванадесетокласници. На ученика служи за самопроверка и за реална представа за обхвата и трудността на матурата.

Пълноценната подготовка за държавния зрелостен изпит по български език и литература се постига чрез редовна работа върху цялостни изпитни варианти. Този седми поред тест за дванадесети клас съдържа 41 задачи и следва точно структурата на матурата – от езиковите норми до аргументативния текст. Началният блок проверява владеенето на правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма чрез изречения от съвременната писмена практика, а също и умението да се разпознават антонимни фразеологични словосъчетания. Литературната част включва въпроси върху творби от Христо Ботев, Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Йордан Радичков, Димчо Дебелянов и Атанас Далчев: разпознаване на откъс, функция на реторичния въпрос, характеристика на образа на Паисий, композиция и роля на отделните разкази в „Ноев ковчег", общи мотиви в творчеството на различни автори, библейски образи, художествени внушения и изразни средства. Обширен раздел е посветен на работата с три текста, обединени от темата за отношенията между лекар и пациент – журналистическа публикация за първия омбудсман в българска болница, откъс от Кодекса на професионалната етика и художествен разказ на Дежьо Костолани. Към тях са зададени въпроси за сферите на общуване, функциите на текста, синонимия, фактическа информация, както и задачи с разширен отговор: обща тема, теза в 3–4 изречения и резюме. Редакционната част обхваща избор на най-уместен израз в свързан текст, членувани форми, местоимения, учтиви форми и откриване на пет пропуснати препинателни знака. Върху откъс от „Песен за човека" се търсят примери за нравственото прераждане на героя и опозиционните двойки, изграждащи смисъла. Отделна задача свързва герои, творби, автори и жанрове. Последната задача предлага „Приказка за стълбата" и „На гости у Дявола" на Христо Смирненски и тема за есе по житейски проблем. Приложените отговори на всички задачи, включително примерни решения на въпросите със свободен отговор, дават възможност за самостоятелна проверка.

Подготовката за държавния зрелостен изпит по български език и литература печели най-много от работа върху цялостен вариант, който възпроизвежда реалната структура на матурата. Настоящите тестови задачи за дванадесети клас следват именно този принцип и обхващат последователно всички изпитни компоненти. Първата част включва задачи с избираем отговор върху правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма, както и въпрос върху фразеологични антоними. Следва литературен блок с въпроси върху творби от Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Петя Дубарова, Димчо Дебелянов и Йордан Йовков – разпознаване на стихове по цитат, функция на рефрена, композиционни похвати, опозиции в художествената образност, водещи идеи и внушения, изразни средства. Централно място заема работата с три текста, посветени на Черно море – медийна публикация, енциклопедична статия и публицистичен текст за климатичните промени. Към тях са включени въпроси за сферата на общуване, за проверка на фактическата информация, за речеви дейности и за значения на думи, както и задачи с разширен отговор: определяне на общата тема, формулиране на теза в 3–4 изречения и създаване на резюме. Редакционната част поставя задачи за избор на най-уместен израз, за членувани форми, за употреба на местоимения и на учтиви форми, както и упражнение за откриване на пропуснати препинателни знаци. Върху откъс от „Под игото" на Иван Вазов се търсят конкретни примери, илюстриращи борбения дух на българите и промяната у чорбаджи Марко. Отделна задача изисква свързване на литературни герои и заглавия с техните автори. Финалната част предлага стихотворението „Вяра" на Никола Вапцаров и тема за аргументативен текст по избор – интерпретативно съчинение или есе. В края са приложени отговорите на всички задачи, включително примерни решения на въпросите със свободен отговор, което позволява самостоятелна проверка и точна самооценка.

Олимпиадната подготовка по български език и литература изисква едновременно точност при решаване на задачи и увереност в самостоятелното писане. Този материал за 7. клас включва 30 номерирани задачи, отделен литературен въпрос и дидактическа задача за преразказ – общо 32 задачи. Съчетава езикови проверки, литературни знания и работа с текст и таблица. Към първите 30 задачи са приложени отговори и точкуване, което улеснява проверката след самостоятелно решаване. Началният блок насочва към сложните изречения, видовете подчинено свързване и пунктуацията. Има въпроси за сложно смесено изречение, позицията на главното и подчиненото и правилното оформяне на изреченията. Следва задача за подбор на дума в контекст. Литературните въпроси включват проверка на твърдения, разпознаване на художествено средство, свързване на цитат с описание и характеристика на персонаж. Опорни творби са „Немили-недраги“, „До Чикаго и назад“, „Неразделни“, „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“. Задачи 13–21 са организирани около текст за Мъртво море и таблица за ниски точки на Земята. Ученикът сравнява двата източника, определя темата, проверява твърдения и разграничава информацията според мястото, на което е представена. Включени са наблюдение върху термин и два кратки свободни отговора. Тази част е подходяща за упражняване на четенето с разбиране и извличането на конкретни данни от различно организирана информация. Следващите задачи със свободен отговор обхващат извличане и определяне на подчинено изречение, синонимно изразяване на фразеологизъм и преобразуване на пряка реч в непряка. Има упражнение за вида на глагола и редактиране на текст за Деня на слона в Тайланд. Заключителните номерирани задачи проверяват композиционен похват, разпознаване на герой, свързване на цитати с произведения и посочване на автор и творба. Така тестовата част преминава от избор на вариант към самостоятелно формулиране и записване на решения. Отделният литературен въпрос „Каква е представата за родното според втора глава на „Немили-недраги“?“ предоставя възможност за по-разгърната писмена работа. След него е включен „Коледен дух“ от Георги Златков с условие за подробен преразказ от името на елхичката. Художественият текст осигурява основа за работа с гледната точка, последователността и предаването на разговорите. Двете задачи за писане допълват теста с различни форми на литературно и повествователно изразяване. Материалът може да се решава цялостно или на етапи според уменията, които се упражняват. Учителят разполага с основа за олимпиадна подготовка, а ученикът – с възможност да провери знанията си и да планира следващия преговор. Решете задачите самостоятелно, сравнете наличните отговори и отделете време за двете писмени работи, за да упражните както точността, така и последователното изложение.