ТЕСТ. Косачи (Вариант 1)

Тестът обхваща трите творби, изучавани в раздела „Човекът и изкуството", и проверява познаването на текстовете заедно с разбирането на художествените средства, чрез които е предадено въздействието на изкуството върху човека. Задачите са подредени по творби, така че всяка група да проследява едно произведение в неговата цялост – от външните му белези до вътрешния му смисъл. Първата група е свързана с „Косачи". Проверява се жанрът на творбата, разпознаването на героите сред четири близки имена, началото, с което тя започва, и положението на разказвача, който наблюдава отстрани, без да се намесва с оценки и обобщения. Тези въпроси изискват не преразказ на случката, а внимание към начина, по който тя е поднесена. Втората група обхваща „Художник". Задачите изискват преценка към какво насочва заглавието и към какво не, разпознаване на цитат от творбата сред няколко близки по звучене стиха, определяне на настроението, което поражда финалът, и откриване на израз с дума, употребена в преносно значение – упражнение, което свързва литературния анализ с наблюдението над езика. Третата група е посветена на „Представлението". Проверява се разпознаването на героите, съотнасянето на реплика с този, който я изрича, поводът, заради който единият от зрителите бива изгонен от залата, и умението да се открие твърдение, което не отговаря на текста. Тук вниманието е насочено както към действието, така и към поведението на публиката, чрез което се разкрива отношението на общността към изкуството. Заключителната задача е с отворен отговор и предвижда място за писане. Тя изисква свързан текст за ролята на пейзажа в „Косачи" – упражнение, което проверява умението описанието да се обвърже с настроението на героите и със смисъла на разказаното. Приложени са верните отговори на задачите с избираем отговор, а последната задача е предвидена за свободно изложение. На преподавателите тестът служи за проверка след изучаването на раздела, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а последната задача позволява да се провери и умението за писане. На учениците той дава възможност за самопроверка, за откриване на пропуските в прочита и за преговор преди класно или изпитване.

Тринадесет задачи, които се движат близо до самия текст – толкова близо, че повечето от тях се решават само ако творбите са четени, а не преразказвани. Проверката обхваща три произведения от различни жанрове, обединени от общата тема за силата на изкуството. Първият дял е върху разказа за косачите. Проверява се с какво е свързано заглавието, кой цитат не е откъс от пейзаж, кой герой изрича известната реплика за приказките и каква е причината един от героите да напусне другарите си. Задачите вървят от формата към смисъла и завършват с най-важния въпрос – какво всъщност променя героя за една нощ. Вторият дял е върху стихотворението за художника и неговите картини. Определя се жанрът на творбата, търси се настроението, което поражда началното описание, и се разпознава цитатът, който не принадлежи на текста – капан, при който подобният по звучене стих идва от съвсем друга творба. Особено ценна е задачата за прякото и преносното значение: сред четири цитата трябва да се открие единственият, в който всички думи са употребени пряко. Тя изисква вглеждане във всяка дума поотделно и показва колко плътен е образният език на творбата. Третият дял е върху главата от романа. Проверява се от какъв тип произведение е тя, на кой герой принадлежи конкретна реплика, каква е причината един от участниците да излезе на сцената и кое твърдение не отговаря на разказаното. Тези задачи изискват точно познаване на епизода – кой какво прави, кой как реагира и кое се случва преди кое. Финалната задача е отворена и е същинската сърцевина на теста: защо представлението се превръща в празник за целия град. За нея е оставено много място, а отговорът е свободен – без предложен образец, така че ученикът да формулира сам мисълта си. Точно тази задача показва дали темата е разбрана като цяло. Останалите отговори са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готова проверка след изучаване на трите творби. Не изисква подготовка, обхваща и трите с еднаква тежест и завършва с въпрос, който естествено преминава в беседа за ролята на изкуството в живота на общността. Може да се използва цял или на части. За ученика е сигурен начин да провери дали помни текстовете в подробности. Задачите с цитати са особено полезни, защото упражняват разпознаване по думи – умение, което се пита на всяко външно оценяване и при всяко изпитване върху художествен текст. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

Двадесет задачи с избираем отговор върху разказа „Косачи“ на Елин Пелин, без отворена част. Проверката обхваща творбата изцяло – от общата представа за автора до поуката накрая. Подредбата върви по хода на разказа, така че ученик, който решава последователно, минава през цялото повествование. Началните въпроси установяват най-широката рамка: с какво е известен авторът и към какъв вид принадлежи творбата. Тези две задачи служат за загряване, но същевременно поставят разказа в неговия контекст. Следват въпроси за темата и за встъпителната картина. Задачата за обстановката е ценна, тъй като при този разказ нощната тишина не е фон, а условие: без нея разговорите край огъня не биха се състояли. Обособена е обемна линия за мъжа, който забавлява останалите с измислици. Отделни въпроси разглеждат откъде идва прозвището му, каква е ролята на историята, която разказва, и какво постигат неговите песни. Тази група показва, че въображението тук има съвсем определена служба – да облекчи тежкото. Втората половина е посветена на младия косач. Проследени са причината да е далеч от дома, отношението на другарите към него, състоянието му след една песен, вътрешната му борба и внезапното му решение накрая. Тази втора линия е сред най-стойностните в материала. Тя показва как една подмятана шега прераства в съмнение, съмнението – в мъчение, а мъчението – в постъпка. Всяка стъпка е поставена в отделен въпрос, така че веригата се вижда ясно. Отделни задачи се отнасят до звуците в нощта и до значението на мрака и мълчанието. Двата въпроса се допълват: първият описва обстановката, вторият обяснява какво тя прави с мислите на човека. Заключителните въпроси излизат извън действието – към образа на селянина у този автор, към строежа на разказа, към отношението на героите към трудностите, към поуката и към мястото на творбата в българската литература. Въпросът за отношението към трудностите заслужава внимание. Той изисква да се разбере, че смехът и разказването тук не са безгрижие, а начин да се понесе тежкото. Отговорите са изнесени накрая, като всеки верен вариант е придружен с обяснение от едно изречение, което посочва основанието за избора. Вариантите са дълги, но ясно различими. Неверните описват положения, каквито в творбата няма – търсене на съкровища, свади със съседи, обръщане към властите, – така че отхвърлянето им не изисква тълкуване. Заради това материалът е достъпен и за клас със средна подготовка, а няколко от въпросите все пак изискват разбиране и отделят внимателния читател. Липсата на отворена част прави проверката бърза за провеждане и оценяване, а броят на задачите позволява тя да се проведе в част от учебния час. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи и ясно отделени варианти. Тестът може да се използва и на части: първата половина – за проверка на прочетеното, втората – като повод за разговор върху съмнението и доверието. Учителят получава проверка с широк обхват върху кратък разказ. Ученикът – възможност да проследи как от една вечер край огъня се стига до внезапно тръгване в тъмното.

Приказката край огъня, картините по голите стени, представлението в читалището – три различни срещи на човека с изкуството и една обща проверка върху тях. Дванадесет задачи, разпределени поравно между три творби, следят дали прочетеното е разбрано в дълбочина, а не само запомнено. Първият блок е върху „Косачи“ на Елин Пелин. Проверява се разпознаването на герой по портретен детайл, ориентирането във времето и мястото на действието, отделянето на пейзажното описание сред други откъси и разбирането за ролята на разказвача и за въздействието на разказаното върху слушателя. Вторият блок работи със стихотворението „Художник“ на Веселин Ханчев. Тук задачите излизат извън фактологията – търси се какво чувство поражда конкретен стих у читателя, кое твърдение противоречи на посланието на творбата, къде думата е употребена в преносно значение. Това са въпроси, които изискват вглеждане в текста, а не преразказ на съдържанието му. Третият блок е върху главата „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов. Проверява се познаването на героите и на поведението им, разграничаването на действителна историческа личност сред литературните персонажи и разбирането за начина, по който публиката възприема сценичното действие – наивно, но искрено, което е и източникът на хумора в главата. Задачите са с четири възможности за избор и еднозначно решение. Голяма част от тях са формулирани с обърната логика – търси се невярното твърдение или онова, което не се отнася за творбата, така че познаването да бъде реално, а не резултат от налучкване. Отговорите са приложени накрая и правят проверката бърза и безспорна, а кратката форма позволява тестът да се реши в рамките на един учебен час заедно с обсъждането. Обединяващата тема личи през целия тест: какво прави изкуството с човека – утешава, преобразява, събира хора, кара ги да плачат и да се смеят. Задачите я проследяват в три различни жанра – разказ, стихотворение и епизод от роман, което позволява и естествена съпоставка между тях. За учителя това е готова проверка след приключване на темата или бърза диагностика преди обобщителен урок. Не изисква подготовка, обхваща трите творби в оценима форма и показва веднага коя от тях е останала неусвоена. Всеки от трите блока може да се използва и самостоятелно, като кратък тест върху отделна творба. За ученика е удобен начин да провери подготовката си преди изпитване или писмена работа. Приложените отговори позволяват самопроверка, а задачите насочват вниманието точно към онова, което обикновено се пита – герои, пейзаж, преносна употреба и внушения на творбата.

Десет задачи, които обхождат три творби наведнъж – и всяка от тях гледа на изкуството от различен ъгъл: като разказване, като зрелище и като живопис. Именно това съчетаване прави теста стойностен. Той не проверява три произведения поотделно, а една обща тема, разгледана в три различни жанра и три различни епохи. Материалът е върху темата за човека и изкуството. Обхваща „Косачи“ на Елин Пелин, главата „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов и стихотворението „Художник“ на Веселин Ханчев. Началото е находчиво. Първата задача изброява три различни неща, показани в един разказ, а верният отговор е, че всички те присъстват едновременно – похват, който отсява прибързаните. Следват въпроси за съдържанието на всяка творба поотделно: какво публиката не приема при едно представление и какъв е смисълът на изкуството според едно стихотворение. Средището са двете задачи за понятията. Едната изисква определение за природната картина, другата – за разказвача, като и при двете сред възможностите стоят три близки, но неверни обяснения. Именно тук се решава дали е усвоена терминологията. Особено полезни са двете задачи за преносното значение. Първата привежда три цитата от трите творби и пита в кои от тях има думи в преносен смисъл. Втората стъпва на четири стиха и изисква да се прецени в какво значение е употребена една-единствена дума. Тази втора задача е сред най-фините в теста. Думата се повтаря в стиха, а разграничението изисква вглеждане в целия контекст. Отделна задача разглежда как една мечта се проявява в главата от романа, като сред четирите възможности стоят четири различни момента – а само единият е точният. Финалната задача е обобщаваща и е най-трудната. Приведени са четири откъса от трите творби и се търси онзи, който се отнася точно до общата тема. Три от тях са красиви и запомнящи се, но не казват нищо за изкуството. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до десетата задача. Има и една задача за авторството, при която трябва да се прецени дали някое от трите твърдения не е вярно – кратка проверка, поставена между по-трудните въпроси. Преподавателят получава готова проверка за края на раздела – без подготовка, с оценяване по списък. Задачите с приведени цитати вършат работа и поединично, като повод за беседа. Ученикът обхожда трите творби наведнъж и упражнява точно това, което се пита при съпоставка: една тема, видяна през различни автори. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Двадесет задачи с избираем отговор върху „Косачи“ на Елин Пелин, без отворена част. Проверката е насочена към художествената страна на творбата. Условията рядко питат какво се случва; те питат какво постига авторът с написаното – защо избира точно такива герои, как създава настроението, какъв похват използва. Началото се отнася до заглавието и до първата картина край огъня. Втората задача изглежда проста, но насочва към нещо съществено: огънят събира хората и прави разговора възможен. Следва въпрос защо творбата е населена с обикновени работни хора. Той извежда извън разказа – към разбирането за литература, което авторът следва. Обособена е линия за разказвача край огъня. Разгледани са начинът, по който той разказва, и противопоставянето между измислените истории и онова, което героите наричат истина. Втората задача е сред най-стойностните: тя показва, че приказката тук не е бягство от нищо, а лекарство срещу нещо съвсем определено. Средната част проследява младия косач – мястото на чувството у него, промяната в състоянието му, докато другите заспиват, действието на чуждите думи, външните признаци на вътрешното терзание. Задачата за тези признаци е удачна: тя изисква да се забележи, че героят мълчи, а тревогата му личи само по поведението. Отделно място заема въпросът за магарето и звънчето на шията му. Такава подробност почти никога не се проверява, а тук е поставена самостоятелно и изисква да се разбере, че дребните битови неща изграждат достоверността на нощната картина. Друга задача се отнася до внезапното прекъсване на разказването, когато се обади нощна птица. Тя показва как тишината между думите работи не по-малко от самите думи. Обособена е и линия за строежа: как е устроен разказът и чрез какви средства са предадени вътрешните преживявания. Втората от тези задачи е важна, защото верният отговор насочва към природните картини като огледало на състоянието. Отделен въпрос разглежда отношението на автора към неговите герои. Той рядко се задава, а е съществен: показва, че тук няма присмех, а съчувствие. Заключителните задачи се отнасят до положението, което принуждава героя да е далеч от дома, до поведението на останалите сутринта, до смисъла на неговото тръгване и до общата поука. Отговорите са изнесени накрая, като всеки верен вариант е придружен с обяснение от едно изречение, което посочва основанието за избора. Вариантите са дълги, но различими по смисъл. Неверните описват положения, каквито в творбата няма – обреди за дъжд, говорещи животни, заминаване за учение, – така че отхвърлянето им е лесно. Заради това материалът е достъпен за клас със средна подготовка, макар че въпросите за похватите предполагат вече проведен разбор в час. Липсата на отворена част прави проверката бърза за оценяване и позволява тя да се проведе в част от учебния час. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи и ясно отделени варианти. Учителят получава проверка, насочена към начина на изграждане на разказа. Ученикът – възможност да види как настроението се създава от подробности.