ТЕСТ. Входно ниво. Литература – 6 клас (Вариант 1)

1. Народна песен е: A) „Хайдути“ Б) „Троица братя града градяха“ B) „Златното момиче“ Г) „Грозното патенце“ 2. Кой художествен текст е фолклорен? A) „Хайдути“ Б) „Похитителят на мълнии“ B) „Грозното патенце“ Г) „Главатарят, който искал да плени месечината“ 3. Кое твърдение НЕ е вярно? A) Във фолклорната вълшебна приказка се разказва за чудеса, за страшни двубои с опасни чудовища. Б) Народната песен е вид фолклорна творба, която се създава от много хора и се разпространява устно.

Вариант за начало на учебната година, който проверява подготовката по трите големи дяла от предходния клас – митологията, фолклора и художествената литература – както и умението те да бъдат разграничени. Задачите са 11 и се разделят в две части, като по-голямата тежест е в свободните отговори. Първите седем са с избираем отговор. Началните въпроси установяват познаването на конкретни фигури и произведения – кой е даден митологичен персонаж, кой текст не принадлежи на фолклора и кой е авторът на позната приказка. Следват двата най-съществени въпроса в теста. Единият търси общата особеност на митовете и вълшебните приказки, а другият – белега, който отличава художествената литература от тях. Тези задачи не се решават с припомняне на сюжет, а изискват разбиране на самите понятия. По-нататък са въпросът за смисъла на един от големите празници и задача, при която сред четири твърдения за различни творби трябва да се открие неточното – проверка, изискваща познаване на четири произведения едновременно. Втората част съдържа четири задачи с писмен отговор и с оставено място за работа. Първата изисква да се допише изречение и да се обясни защо две героини образуват опозиционна двойка. Следват две задачи за съотнасяне: заглавие с герой и герой с ролята, която изпълнява в сюжета – помощник, герой или неприятел. Последната изисква разгърнат отговор на въпрос за подбудите на един от героите. Отговорите са изведени накрая, включително примерни решения при свободните задачи. Материалът е подходящ за входно ниво в началото на шести клас, за преговор след ваканцията и за самостоятелна проверка. Тестът е готов за разпечатване и се решава спокойно в рамките на един учебен час. Преимуществото му е насочеността към разграничаването на трите дяла. Учениците обикновено помнят сюжетите, но смесват митовете с приказките и не могат да формулират по какво литературата се различава от тях. Тук точно това е поставено в центъра. Полезни са и задачите за съотнасяне. Те се решават бързо, но изискват сигурно знание и позволяват в няколко реда да се обхванат няколко творби едновременно. Особено ценна е задачата за ролите на героите. Разпределението на действащите лица по функция в сюжета е основно понятие при изучаването на приказката и се проверява рядко, макар да е нужно и през следващата учебна година. За преподавателя тестът дава бърза и ясна картина за нивото на класа. За ученика при самостоятелна работа примерните отговори показват какъв обем се очаква при свободните задачи и как се формулира кратък, но пълен отговор по литература.

Вариант за класна работа, при който литературните въпроси не се задоволяват с преразказ на случките. Тук се пита защо малкият брат не оспорва завещанието, престъпник ли е Котаракът, който се разправя с човекоядеца, и какво означава изразът „грозното патенце“ извън приказката. Материалът съдържа 25 задачи по български език и литература за проверка през втория срок. Задачите са три вида. Преобладават тези с избираем отговор и четири възможности; към тях се добавят една обемна задача с попълване и две задачи за свободен писмен текст с оставено място за писане. Езиковият дял стъпва върху една идея: че синтактичната служба се определя от позицията, а не от думата. Затова в почти всяка задача четирите изречения съдържат едни и същи думи — зелето и морковите, Ани и Лили, денят и нощта — разположени различно. Проверяват се еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията. Две от задачите са свързани помежду си: в първата се брои колко еднородни части има в дадено изречение, а във втората се определя каква служба изпълняват те. Задачата за членуване е най-обемната в целия вариант — десет изречения с пропуснати членни морфеми. Подредбата им не е случайна: думата „бряг“ например се появява три пъти в различни позиции, което не позволява механично попълване и превръща задачата в истинска проверка на правилото за пълен и кратък член. Литературният дял е разположен по произведения. „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ е представен с три въпроса, два от които изискват нравствена преценка в рамките на приказната условност. „Грозното патенце“ заема най-голямо място — с въпроси за отношението на другите към героя, за смисъла зад образите на дивите гъсоци, за качеството, което го отличава след преображението, за символиката на финала и за преносната употреба на израза в говоримия език. „Златното момиче“ е застъпено с въпрос за качествата на героинята и с избор на пословица, изразяваща поуката. „Главатарят, който искал да плени месечината“ — с въпроси за желанието на героя, за произхода на приказката и за характера на бащата. Погрешните възможности заслужават отделно внимание. При езиковите задачи те поставят същите думи в съседна синтактична служба, а при литературните предлагат тълкувания, които звучат правдоподобно, но не издържат при връщане към текста. Така вариантът различава добре наизустеното от разбраното. Двете заключителни задачи изискват свързан писмен текст: характеристика на героя от последната приказка и разсъждение по нравствен въпрос за влиянието на богатството и славата върху човека. Разделът с отговорите съдържа верните избори с кратко пояснение защо са такива. При задачата с членуването изреченията са изписани изцяло с попълнените форми, а накрая е формулирано и обобщеното правило. Към двата свободни отговора са дадени примерни начала, които очертават посоката, без да предпоставят съдържанието. Учителят може да използва материала като готов вариант за класно, но и разделен: езиковата половина като упражнение по синтаксис и членуване, литературната — като преговор преди изпитване. За ученика вариантът е удобен за самостоятелна работа, защото веднага след решаването отговорите показват не само какво е сгрешено, а и по каква логика се стига до верния избор.

Класната работа за втория срок изисква едно: всичко изучено да бъде готово наведнъж. Настоящият вариант събира езиковата и литературната част в 25 задачи — с избираем отговор, с попълване и с два въпроса за свободен писмен отговор. Първата част е върху еднородните части в простото изречение. Задачите са изградени така, че четирите възможности да съдържат едни и същи думи, поставени в различна синтактична позиция: Рила, Пирин и Родопите; дърветата и цветята; зелето и морковите; сините и червените. Верният отговор не може да се разпознае по думите — трябва да се проследи каква служба изпълняват те във всяко изречение. Обхванати са еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията, включително случаят, в който две прилагателни пред едно съществително не образуват еднородни определения. Има и обърнати формулировки, при които се търси изречението без еднородни части, както и двойка свързани задачи: първо да се преброят еднородните части, а после да се определи синтактичната им служба. Отделно място заема голяма задача за членуване. В десет изречения трябва да се поставят пропуснатите членни морфеми, като съществителните имена от мъжки род се появяват в различни позиции — като подлог, като допълнение, след предлог, в съчетание с определение. Задачата изисква преценка за всяко изречение поотделно и е една от най-съществените в целия вариант. Втората част е литературна и обхваща изучените приказки. Върху „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ задачите проверяват авторството, характеристиката на героя и начина, по който той печели доверието на царя. Върху „Грозното патенце“ са включени въпроси за автора, за причината патенцето да бъде отхвърлено, за смисъла, вложен в образите на котарака и кокошката, за принадлежността на позната реплика и за символиката на превръщането във финала. Следват задачи върху „Златното момиче“ — качествата на завареното момиче и начинът, по който тя доказва трудолюбието си, — и върху „Главатарят, който искал да плени месечината“: какво се опитва да направи главатарят, какъв е видът на приказката и каква роля изпълнява героят в нея. Последните две задачи са за свободен отговор с оставено място за писане на няколко реда. Първата изисква характеристика на герой от приказката, а втората поставя нравствен въпрос за размисъл — могат ли богатството и славата да променят човека — и носи отделна точкова стойност. След задачите е даден разделът с верните отговори и кратки пояснения. Към задачите с избираем отговор е обяснено защо посоченият вариант е верният, при членуването са изписани формите с уточнение за синтактичната им роля, а към свободните отговори са дадени примерни начала, които показват очакваната посока, без да ограничават личното мнение на ученика. На учителя материалът предлага готов втори вариант за класна работа през втория срок — удобен при разделяне на класа или при повторно изпитване. Езиковата и литературната част могат да се използват и поотделно, като упражнение по синтаксис и членуване или като преговор върху изучените приказки. На ученика вариантът служи за самостоятелна подготовка преди класно. Показва точно какъв тип задачи да очаква и къде стоят пропуските — в синтаксиса, в членуването или в познаването на текстовете.

Тестът проверява познаването на героите от произведенията в раздела и на изводите, до които всяко от тях води. Значителна част от задачите са формулирани обратно – търси се твърдението, което не отговаря на текста, което изисква внимателен прочит и точна преценка за всяка от четирите възможности. Първата група задачи е свързана с народната песен за Чавдар войвода: кои определения се отнасят за него и кои герои са противопоставени в творбата. Следва група въпроси по „Легенда за рома" – кои дарби идват от бащата и кои от майката, на кой въпрос творбата не дава отговор и с какво царица Дай благославя сина си. Отделни задачи разглеждат приказката за главатаря, който искал да плени месечината: подбудите му да не се откаже от намерението си, отношението на бащата и дъщерята към хората и качествата, които са присъщи или чужди на бащата. Следваща група обхваща „Котаракът в чизми" – в какво се състои вълшебното в образа на героя и кой персонаж принадлежи на тази приказка. Обособена част е посветена на „Грозното патенце": съотнасяне на герой и качество и преценка кой извод не следва от развитието на действието. Заключителните задачи се отнасят до „Пърси Джаксън и боговете на Олимп" – вълшебното средство, което героят получава, устройството на света в творбата и разпознаването на герой от нея. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите тестът служи за обобщителна проверка в края на раздела, за работа в час, за контролна работа и за оценяване. На учениците той дава възможност за самопроверка и за преговор преди класно или изпитване.

Осемнадесет задачи, които обхождат цяла учебна година – от най-древните разкази за произхода на света до съвременен роман за деца. Материалът е изходно ниво по литература и е събран на три страници. Форматът е еднакъв и лесен за решаване: четири възможности, една вярна, а последната задача изисква съотнасяне. Първата третина е върху митологичното. Задачите изясняват какво представляват митовете, какво означава на старогръцки думата, с която назоваваме света, каква е една от древните представи за него и какво играе важна роля както в старогръцкия, така и в библейския разказ за сътворението. Именно съпоставката между двата разказа за началото е най-стойностната част тук. Тя се пита рядко, а показва, че различни култури строят своите обяснения по сходен начин. Втората третина е върху фолклора. Тук се проверява какво означава самата дума, какво включва народното творчество и какво не му принадлежи, а после и разпознаване на жанрове – легенда, вълшебна приказка, балада. Особено сполучлива е задачата с приведена реплика, по която трябва да се разпознае от коя приказка е. Кратко изречение, а зад него стои цял сюжет. Оттам тестът минава към празниците. Три задачи разглеждат християнски, еврейски и мюсюлмански празник – кой е първият зимен, защо се празнува денят на избавлението и какво е прието да се прави на единия от тях. Такова редом поставяне на три различни традиции е рядкост в ученически тест. Финалната част се връща към литературата: кой е главният герой на поема от Христо Ботев, кой определя съдбата на един народ в легенда и кой герой изпълнява ролята на вредител в турска народна приказка. Последният въпрос въвежда понятие от теорията на приказката. Последната задача е за съотнасяне и свързва четирима автори с техните творби. Сред тях са и Ботев, и Шарл Перо, и Ханс Кристиан Андерсен, и съвременен автор – обхват от народната песен до днешната детска литература. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, а при последната задача са разписани и четирите двойки поотделно. За преподавателя това е готов изходен тест за края на годината, който не изисква никаква подготовка и се проверява за минута по списък. Блоковете вършат работа и поединично – например само задачите за фолклора. За ученика ползата е ясна: цялата учебна година е обходена в един лист – митове, фолклор, празници и авторски творби. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома, преди самото изпитване.