Тест по литература върху романа „Принцът и просякът“ от Марк Твен – 11 задачи с отговори: жанр, роля на първа глава, съпоставка на героите и писмен отговор
Зареждане на оценките…
Откъс от материала
Така изглежда материалът отвътре — показана е само част от него.
1. „Принцът и просякът" е:
A) разказ
Б) роман
B) легенда
Г) приказка
2. Посочете три доказателства, че първа глава изпълнява роля на встъпление.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Единадесет задачи, от които пет изискват писане – и то не по един ред, а по два, три или дванадесет. Съотношение, каквото рядко се среща в тест за този клас.
Материалът е върху романа „Принцът и просякът“ на Марк Твен и е събран на две страници, с оставено място за писане след всяка отворена задача.
Началото е с жанровата принадлежност, а веднага след него идва най-необичайната задача в целия тест: изисква се да се посочат три доказателства, че първата глава изпълнява роля на встъпление. Въпрос, който проверява не съдържание, а разбиране за строежа на едно повествование.
Оттам следват задачи за съдържанието, при това с два обърнати въпроса – кой герой не участва в творбата и на коя тема двамата не разговарят. Форматът изисква да се познават и четирите възможности, за да бъде отхвърлена вярната.
Средището е съпоставката между двамата герои. Едната задача търси общото между тях, другата различното, а възможностите и при двете са близки помежду си: външност, реч, семейство, начин на забавление. Именно тук се решава дали творбата е прочетена внимателно.
Следват две задачи за качествата – по две за всеки от двамата герои. Тук ученикът пише сам, вместо да избира между готови възможности.
Особено сполучлива е задачата за завистта. Тя изисква да се разбере какво точно привлича принца в чуждия живот – а сред възможностите стоят три неща, които изглеждат правдоподобни, но не са това.
Отделно място заема задачата за начините, по които авторът изгражда образите на своите герои. Тя изисква да бъдат назовани два вида характеристика – литературоведски понятия, които рядко се питат в тест за тази възраст, а тук се търсят по име.
Финалната задача е най-обширната: дванадесет реда за писмен отговор на въпрос, който изисква обрат в мисленето – с какво по-бедният герой е по-богат от другия.
Отговорите са пълни за всички задачи. При петте отворени са дадени примерни, с изрично указание, че са само пример – така преподавателят има с какво да сравнява, без да ограничава ученика до един-единствен верен отговор.
За преподавателя това е готова проверка за края на урока, без нужда от подготовка. Последната задача върши работа и поединично – като тема за кратко съчинение или като домашна работа.
За ученика ползата е двойна: припомняне на съдържанието и упражнение в писане на разгърнат отговор, какъвто се изисква при изпитване. Приложените примерни отговори показват какъв обем се очаква при всяка отворена задача.

Тестът е готов. А какво правите, когато класът не иска да го пише?
Отказът, телефонът върху чина, „Но аз учих!“ и родителят заради четворката — с готови изречения за утрешния час. — Соня Димитрова
Свързани материали
Различни разкази за човека и света – обобщителен тест по литература: жанрове, герои и ролите в приказката; 13 задачи върху изучените творби, с отговори
Обобщителен тест върху цял раздел, при който изучените творби са поставени една до друга и се проверяват в съпоставка. Материалът съдържа 13 задачи: дванадесет с избираем отговор и една с разгърнат писмен отговор. Проверяваните текстове са „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“, „Грозното патенце“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, народната песен за Чавдар войвода и романът „Похитителят на мълнии“ от Рик Риърдън. Първата група задачи е върху жанровата принадлежност и авторството. Проверява се разграничаването между приказка, легенда, мит, народна песен и роман, както и връзката между заглавие и автор. Сред възможностите винаги стоят понятия и имена от другите изучени текстове, така че разграничението да бъде реално, а не формално. Основната част е върху героите и е съставена по няколко различни начина. В едни задачи се търси персонаж, който принадлежи на определена творба; в други — обратното, онзи, който не е от нея; в трети се изисква съответствие между герой и произведение. Обхванати са героите от двете приказки, от легендата, от народната песен и от романа. Отделна и полезна група задачи прилага понятията за ролите в приказката — помощник и неприятел — към конкретни персонажи. Тези понятия влизат в учебното съдържание, но обикновено се проверяват само чрез определение, а тук трябва да бъдат разпознати в текст. Нравственото съдържание е застъпено с няколко въпроса за поуките и за човешките качества, въплътени в отделни образи от приказките. Формулировките изискват обобщение, а не припомняне на случка. Финалната задача изисква разгърнат отговор и е най-съществената в теста. Тя поставя съпоставителен въпрос между съвременния роман и вълшебната приказка и очаква отговорът да стъпи на няколко признака едновременно — устройството на сюжета, вълшебните елементи и типа герой. Заслужава да се отбележи обхватът. В един материал се събират фолклорна приказка, авторска приказка, легенда, народна песен и съвременен роман за деца. Разстоянието между тях е голямо — по време, по произход и по начин на разказване, — а задачите показват какво въпреки това ги свързва. Полезно е и редуването на формулировките. Част от задачите търсят верния отговор, друга част — единствения неверен, а трета изисква съответствие. Това не позволява механично решаване и поддържа вниманието докрай. Дванадесетте затворени задачи се решават сравнително бързо и оценяването им е еднозначно, а финалната изисква време и носи основната тежест. Материалът може да се използва и като кратка проверка в част от учебния час, и като пълна контролна работа заедно с писмената задача. Разделът с отговорите съдържа верните варианти, а към финалната задача — подробен примерен отговор с конкретни примери. Стойността на теста е в съпоставителния му характер. Той не проверява всяка творба поотделно, а изисква те да се държат едновременно пред очите. Именно това показва дали изучените текстове са останали ясно различими, или са се слели в обща представа. Материалът е подходящ за преговор в края на раздел или на срок, за контролна работа, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка преди изпитване.
Входно ниво по литература за 7. клас – диагностика на изученото в шести клас: 13 задачи върху автори, герои, теми и литературни понятия, с примерни отговори
Вариант за входно равнище по литература, съобразен с учебното съдържание за шести клас. Тринадесет задачи в кратка форма показват какво е усвоено трайно и какво се е загубило през ваканцията – информация, която учителят получава още в първите дни на новата учебна година. Проверката обхваща творби от различен характер – български и преводни, поетични и прозаични, разкази и откъси от по-обемни произведения. Сред разглежданите текстове са „Косачи“ и „Художник“, „Бъчва със знания“, „Братчетата на Гаврош“, „Принцът и просякът“, „Малкият принц“, „Серафим“, „География“, „Хубава си, моя горо“, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“, както и главите „Радини вълнения“ и „Представлението“ от „Под игото“. Този обхват позволява да се провери цялата учебна година наведнъж. Задачите с избираем отговор покриват няколко умения. Проверява се съотнасянето на творба с нейния автор, разпознаването на герой, определянето на жанр, откриването на водеща тема и на основен мотив. Отделна задача изисква посочване на мотив, общ за две произведения – умение, което подготвя за съпоставителните задачи през седми клас. Литературните понятия са застъпени с две задачи от различен тип. Първата е с отрицателна формулировка и се отнася до функциите на пейзажа в художествения текст, като изисква точно разграничаване между това, което пейзажът върши, и това, което не му е присъщо. Втората изисква назоваване на видове характеристика на литературен герой – свободен отговор, при който ученикът трябва сам да си спомни термина. Свободните отговори са няколко и с различна трудност: допълване на изречение с обяснение за постъпка на герой, изброяване на герои от посочени творби, свързване на заглавие с герой в таблична форма. Финалната задача е с разгърнат отговор и оставено място за писане. Тя е насочена към епизод от „Под игото“ и изисква разсъждение върху това как едно училищно събитие засяга не само децата, а и възрастните – задача за тълкуване, а не за възпроизвеждане. Отговорите са изнесени след задачите, включително примерни формулировки за свободните отговори и попълнените съответствия. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на учебната година, с бърза проверка и възможност да се раздаде без подготовка. На ученика служи за самопроверка преди старта на седми клас: показва кои произведения са забравени и кои литературни понятия се нуждаят от освежаване, преди да започне новото учебно съдържание.
Тест по литература върху „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов – възхищението и огорчението в 11 задачи с отговори
Тест по литература върху стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов. Единадесетте задачи съчетават въпроси с избираем отговор и такива, които изискват писане – от кратко посочване на два примера до разгърнат отговор на литературен въпрос. Началната задача установява жанровата принадлежност на творбата – въпрос, който изглежда прост, но при него грешката е честа, тъй като одата лесно се смесва с други жанрове. Веднага след нея идва една от най-важните задачи в теста. Тя изисква да бъдат посочени две доказателства, че в творбата се преплитат възхищението и огорчението. Именно това съчетание на две противоположни чувства е ключът към разбирането на цялото стихотворение, а поставянето му на второ място задава посоката на всички следващи въпроси. Следваща група задачи е насочена към образите. Проверява се кой образ не присъства в творбата – при което сред вариантите са включени образи от други изучени произведения – и кой израз не внушава мисълта за разнообразието на родната природа. Тези задачи изискват действително познаване на текста, а не обща представа за него. Отделни въпроси разглеждат съдържанието на размисъла: върху какво героят не разсъждава и кой израз разкрива огорчението от недооценяването на родината. Последният е особено ценен, защото насочва към конкретния стих, в който упрекът е изречен най-ясно. Две задачи изискват свободно посочване по два елемента: изводите, до които достига героят, и конкретните образи, чрез които е разкрита красотата на родното пространство. Следват две задачи с преценка на твърдения – едната търси вярното, другата невярното. Те обхващат наведнъж строежа на творбата, словореда, ролята на възклицанията, формата на обръщение и отношението на българите към отечеството. Финалната задача е с разгърнат отговор и с оставено значително място за писане. Тя обединява целия тест в един въпрос: от какво е очарован и от какво е разочарован героят. Строежът на теста е премислен. Той започва с най-общото, минава през конкретните образи и изрази, после през изводите и накрая се връща към основното противопоставяне, но вече изисква то да бъде разгърнато самостоятелно. Така при решаването ученикът постепенно събира материала, който му е нужен за последния отговор – а мястото за писане е достатъчно, за да побере пълноценен текст. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена само буквата, но при свободните са дадени примерни формулировки, при това с уговорката, че са възможни и други. Тези примери са кратки и точни и могат да послужат като образец при отговор на литературен въпрос. Съотношението между двата типа задачи е сполучливо: затворените проверяват познаването на текста, а отворените – умението да се тълкува и да се обосновава. Това позволява диференцирано оценяване в рамките на една проверка. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, с бърза проверка на затворената част и възможност последната задача да се използва и самостоятелно като тема за писане. На ученика служи за преговор преди изпитване и подготвя точно онова, което се изисква при отговор на литературен въпрос върху одата.
Тест по литература върху XXI глава от „Малкият принц“ – 11 задачи с отговори: диалогът с лисицата, опитомяването, приятелство и отговорност, олицетворение, сравнение и епитет
Един разговор между момче и лисица – и в него се събира всичко, което книгата има да каже за приятелството. Единадесет задачи проверяват дали тази глава е прочетена внимателно и разбрана отвъд сюжета. Задачите са смесени по вид: част с избираем отговор, част с място за писане. Комбинацията проверява и точното познаване на текста, и умението да се формулира собствена мисъл – така, както се изисква и при устно, и при писмено изпитване. Началото определя темата на главата и автора на книгата – две задачи, които поставят рамката. Веднага след това идва първата отворена задача – да се докаже с два примера, че животното е олицетворено. Тя въвежда работата с художествените средства още в началото и показва, че приказната условност се доказва с примери от текста, а не с общи думи. Следващият кръг задачи навлиза в самия разговор. Проверява се коя е основната му тема, на кой въпрос диалогът не дава отговор и какъв смисъл влага героинята в ключовата дума, около която се върти цялата глава. Тук е и задачата с обърната логика – с кой израз не може да бъде продължено едно определение, което изисква разбиране, а не запомняне. Отделни задачи работят с образите и с езика. Едната изисква да се посочат две качества на главния герой, другата – да се разпознаят двете художествени средства в подчертани изрази от текста. Още една проверява кое твърдение отговаря на смисъла на разговора. Финалната част е най-ценната. Първо се иска да бъде формулирана тайната, която героинята подарява на своя приятел, а после – разгърнат писмен отговор на въпроса защо най-важното е невидимо за очите. За него е оставено много място, а въпросът е такъв, че всеки ученик може да отговори от собствен опит, без да преразказва прочетеното. Отговорите са дадени накрая. За затворените задачи са точни, а за отворените – с примерни варианти, което улеснява оценяването и допуска различни, но верни формулировки. За учителя това е готова проверка след прочитане на главата и удобна основа за беседа за приятелството и отговорността. Не изисква подготовка, позволява да се работи и на части и дава оценима картина за няколко умения наведнъж – познаване на текста, разпознаване на художествени средства и кратко писане. За ученика е удобен начин да провери разбирането си. Задачите насочват вниманието към ключовите моменти в разговора, а последният въпрос упражнява кратък писмен отговор върху нравствена тема – умение, което после потрябва при всяко съчинение. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.
Тест по литература за 6. клас: „Бъчва със знания“ – 11 задачи с отговори
Тестът по литература за 6. клас върху „Бъчва със знания“ е създаден като разнообразна и практична проверка на разбирането на текста, героите и основните отношения между тях. Материалът включва 11 задачи, които комбинират въпроси с избираем отговор, кратки свободни отговори, работа с качества на герои и разширен писмен отговор. Така проверката не се ограничава до запаметяване на факти, а изисква наблюдение, извличане на информация и аргументирано формулиране на мнение. Началните задачи проверяват ориентацията в произведението и разпознаването на основни елементи от прочетения откъс. След тях тестът постепенно преминава към по-съдържателни въпроси, при които ученикът трябва да открива доказателства, да посочва конкретни примери и да характеризира герои чрез техните постъпки и отношения. Особено полезно е редуването на различни типове задачи. Част от тях изискват избор между готови отговори, други насърчават самостоятелното формулиране, а финалната задача дава възможност ученикът да развие кратък аргументиран отговор. По този начин материалът проверява едновременно четене с разбиране, памет, литературна наблюдателност и умение за писмено изразяване. Тестът е структуриран така, че да проследи не само какво е запомнил ученикът, но и доколко разбира мотивацията на героите, отношенията между тях и начина, по който определени действия разкриват характер. Това го прави подходящ както за текущо оценяване, така и за работа след изучаване на текста. Към задачите е приложен ключ с отговори и примерни формулировки за въпросите със свободен отговор. Това улеснява проверката и спестява време на учителя, без да ограничава възможността да бъдат приети и други смислово верни ученически отговори. Материалът може да се използва за класна работа, домашна подготовка, самостоятелен преговор или кратка диагностика преди обобщителен урок. Подходящ е и за ученици, които имат нужда от допълнително упражнение върху работа с литературен текст и характеристика на персонаж. За учителя това е готов ресурс с балансирана структура и разнообразни задачи. За ученика е ясен начин да провери дали чете внимателно, открива важната информация и може да я превърне в точен литературен отговор. Ако търсите тест, който съчетава проверка на знанията с реални умения за работа с текст, този материал предлага удобна, подредена и лесна за използване форма за работа в 6. клас. Допълнително предимство е плавното нарастване на трудността. От по-кратките задачи за разпознаване тестът стига до самостоятелна характеристика и писмено обяснение. Така учениците могат да покажат различни нива на подготовка, а учителят получава по-пълна картина на усвоените знания и умения.
Тест по литература върху главата „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов. 11 задачи с отговори. Тема, особености на романа, образи, конфликт, чувства, послание
Единадесет задачи, които не се решават от спомена за прочетеното. Повечето изискват връщане към самата глава и внимателно вглеждане в поведението на героите. Тест по литература върху главата „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов, с приложени отговори. Задачите са смесени по тип и това е главното му предимство. Част от тях са с избираем отговор и се проверяват за минути, а друга част са отворени и показват доколко ученикът умее сам да формулира твърдение. По отношение на проверяваните умения тестът работи в четири посоки. Най-напред идва познаването на текста: определяне на темата на главата и разпознаване на герой по негова реплика. Тези задачи отсяват онези, които познават творбата само по преразказ. След това се проверяват литературните понятия. Една от отворените задачи изисква да бъдат посочени особености на романа като вид художествен текст, което изважда теста от рамките на конкретната глава и го свързва с теорията на литературата. Третата посока е работата с образите. Тук влизат както задача с избираем отговор за чертите, които се проявяват у един от героите в хода на изпита, така и две отворени задачи, при които се изисква изброяване на качества на един герой и на чувства, които изпитва друг. При тях отговорът не е единствен и това позволява да се види как ученикът разчита поведението на героя. Четвъртата посока е разбирането на смисъла. В тази част са задачите за вярно и невярно твърдение, формулирани така, че погрешните възможности да звучат напълно правдоподобно, както и задачата защо изпитът се оказва изпитание и за възрастните. Тук попада и съпоставителна задача, която свързва главата с друга глава от романа и изисква да се открие онова, което обединява героите и в двете. Последната задача е самостоятелен писмен отговор по въпрос, който излиза извън сюжета и насочва към ценностите на епохата. За него е оставено място за развит текст. Отговорите в края са точни при затворените задачи и примерни при отворените, което оставя свобода при оценяването. За учителя: готов инструмент за проверка след урока върху главата, който обхваща текста, понятията и умението за разсъждение. Отворените задачи се използват и като устно изпитване, а последният въпрос като самостоятелна писмена работа. За ученика: проверка дали главата е разбрана в дълбочина и дали героите може да бъдат характеризирани със свои думи. Подходящ за подготовка преди класна работа, за преговор на романа и за самопроверка.