Тест по български език върху медийните жанрове – репортаж и интервю, 20 задачи с отговори: разказ и диалог, работата на репортера, живият детайл, изразни средства, избор на събеседник

Нито един въпрос не пита „какво е репортаж“. Вместо това всяка задача описва конкретна журналистическа ситуация и изисква да се прецени какъв текст се получава от нея – подход, който проверява разбиране, а не заучено определение. Двадесетте задачи се движат между два жанра и постоянно ги съпоставят с трети. Първите поставят основата: разпознаване на жанра по описана ситуация и разграничаване по обем и степен на подробност. Оттам вниманието се насочва към отделните белези на репортажа – ролята на прекия цитат, присъствието на журналиста на място, изграждането на атмосфера чрез живи детайли. Отделен кръг задачи работи с езика. Проверява се разпознаването на изразно средство в конкретна фраза и разбирането защо изобщо в подобен текст се използва образен език. Друга задача изисква да се открие кой белег липсва в описана ситуация – формат, който изисква преценка на цялото, а не разпознаване на един елемент. Интервюто е разгледано също толкова подробно: как се нарича характерната му форма, защо събеседниците са подбрани, а не случайни, и кога се говори на „ти“ и кога на „Вие“. Двете задачи за обръщението са особено полезни, защото свързват езиковата норма с реална комуникативна ситуация и показват, че изборът зависи от събеседника и обстановката. Най-ценни са задачите, които поставят гранични случаи. В една от тях журналистът е бил на място и е цитирал участник, но текстът е кратък и фактологичен – и трябва да се прецени към кой жанр клони. В друга се пита какво липсва, за да стане интервюто репортаж. Трета изисква да се посочи кой елемент не би присъствал в кратката новина. Точно тези задачи отделят повърхностното от истинското разбиране и обикновено пораждат най-полезния разговор в час. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са дадени накрая с разгърнати обяснения – всяко от тях изяснява не само кой отговор е верен, но и по какъв признак се разпознава жанрът в конкретната ситуация. Така материалът работи и като кратък учебен текст. За учителя това е готова проверка след раздела за медийните жанрове и удобна основа за обсъждане. Не изисква подготовка, обхваща темата чрез примери от реалната журналистическа практика и позволява да се работи цял или на части. За ученика е особено полезен, защото учи разпознаване по признаци, а не по заглавие. Обясненията към отговорите дават работещ критерий, който после може да се приложи към всеки текст – включително към новините, които чете всеки ден. Подходящ е и за подготовка преди изпитване, и за самостоятелен преговор.

Един и същ повод, два различни текста – и цялата разлика е в няколко изречения. Точно това проверява тестът: кога кратката новина се превръща в репортаж, кога разговорът е интервю и по кои признаци се различават. Задачите не съдържат определения за преразказване. Всяка от тях описва работна ситуация – журналист на детска площадка, на коледен базар, в новооткрит аквариум, в разговор с министър или с ученичка – и изисква преценка. Така познанието се проверява така, както се използва в реалната журналистическа работа. Началото разграничава жанровете по описана обстановка и по задължителните условия, при които един текст е репортаж, а не кратка новина. Оттам няколко задачи се съсредоточават върху езика: разпознаване на сравнение и на метафора в конкретна фраза, определяне на типа език в подаден пасаж и обяснение какво показва един образен израз за отношението на автора. Отделен кръг задачи работи с ролята на цитата и с това как се разбира, че журналистът наистина е бил на място – задача, при която трябва да се отсее личното наблюдение от сведението, получено по телефон или от прессъобщение. Друга задача сравнява как изглеждат едни и същи факти в двата жанра и защо ефектът върху читателя е различен. Интервюто е представено чрез структурата си, чрез избора на събеседник и чрез ролята на отговорите, които разкриват вътрешния свят на говорещия. Две задачи разглеждат обръщението на „ти“ и на „Вие“ в различна обстановка, а последната изисква да се посочи случаят, в който текстът не може да бъде определен като интервю. Най-интересни са задачите с преобразуване: какво ще стане с кратката новина, ако към нея се добавят описания, цитати и образен израз, и кои елементи от един богат текст биха отпаднали, ако той се сведе до информационна бележка. Те показват жанра в движение, а не като застинало определение, и учат на най-полезното умение – да се вижда какво точно прави разликата. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите в края са с подробни обяснения – с посочен признак, по който се разпознава всеки жанр. За учителя това е готова проверка, която не изисква подготовка и веднага показва дали разграничението е усвоено. Ситуативните задачи вършат работа и като поводи за обсъждане в час, а материалът може да се използва цял или на части. За ученика е практичен материал: научава се да разпознава жанра по признаци и придобива усет, който после прилага и към текстовете, които среща извън училище. Подробните обяснения позволяват самопроверка без чужда помощ.

Двата най-живи медийни жанра, поставени един до друг, за да се вижда къде минава границата между тях. Първата част е за репортажа. Обяснено е какво представлява той като обширен медиен текст, в който се разказва образно за актуално събитие, и са изведени отличителните му черти: подробната информация, формата на разказ и образният език. Втората част е за интервюто. Дадено е определението, следван от примерно интервю, а след това отличителните черти: диалогичната форма, обстоятелството, че интервюираният обикновено е известна личност или специалист, и възможността разговорът да се води по-непосредствено. Третата част е сравнителна таблица между двата жанра по признаци: какво представлява всеки, каква е формата, изисква ли се присъствие на място, какъв е езикът и какво е мястото на личното отношение. Именно тази съпоставка е и най-полезната част, защото точно там учениците бъркат най-често. Отделно е обяснено и защо двата жанра често се смесват в реалните медии и как се разпознава кой от тях преобладава в конкретен текст. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа в 7. клас, за писане на собствен репортаж или интервю и за самостоятелна проверка на знанията.

Един и същ ден с 39 градуса може да бъде съобщен като число и като непоносима жега — и разликата между двете изречения е разликата между двете сфери на общуване, върху които е построен този тест. Материалът обхваща обобщението на темата за текста в медийното и в естетическото общуване и я проверява чрез 25 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Задачите са ситуативни: пред ученика застава конкретен случай — публикация в местен вестник, репортаж от наводнен район, разговор с олимпийски шампион, стих с повтарящ се звук, авторска дума в разказ — и той трябва да разпознае жанра, средството или особеността. Никъде не се иска възпроизвеждане на определение. Първата част е върху медийните жанрове. Няколко последователни задачи изискват да се разграничат информационната бележка, репортажът и интервюто по признаците им — обем, присъствие на автора, наличие на лично отношение, образен език, диалогична форма. Отделен въпрос съпоставя два материала за едно и също събитие и изисква да се определи към кой жанр клони всеки от тях. Следващият блок е върху начините на въздействие в медийния текст. Проверяват се подборът на фактите и ефектът от премълчаването на част от тях, прякото мнение на специалист и тежестта, която му придава професионалната компетентност, както и езиковите средства — емоционално натоварените прилагателни в заглавия. Тук са и задачите върху достоверността, фалшивите новини в социалните мрежи, разграничаването на факт от мнение и стъпките на анализа на медиен текст. Централно място в теста заема художественият текст. Отделни задачи са посветени на лирическия Аз и на честата грешка той да бъде отъждествяван с автора, на образността, на изразителността и на свободата при избора на езикови средства. Следва блок върху конкретните художествени средства: алитерация, асонанс, анафора и антитеза — всяко от тях представено чрез отделен стих, в който трябва да се разпознае и назове. Тестът включва и задачи върху преносното значение на думите, върху диалектната дума в художествения текст и върху авторската нова дума, създадена от писателя. Заключителните въпроси са обобщителни: защо отразяването на различни гледни точки в масовата комуникация е важно, от какво зависи изборът на обръщение в интервюто и коя формулировка вярно описва разликата между медийния и художествения текст. Финалната част съдържа верни отговори с подробни обяснения към всички 25 задачи. Обясненията са по няколко изречения, разясняват съответното понятие и показват защо точно този отговор следва от описаната ситуация. Този раздел може да се използва и самостоятелно като обобщителен преговор по цялата тема. На учителя материалът дава готов инструмент за обобщителна проверка — за класна или контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване. Задачите се разделят удобно на две големи групи: медийно общуване и естетическо общуване. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща цялата тема — медийни жанрове, достоверност, факт и мнение, начини на въздействие, лирически Аз, особености на художествения текст и звуковите и смисловите художествени средства — и е подходящ за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за затвърждаване на понятията с конкретни примери.

Новината съобщава какво се е случило, художественият текст кара читателя да го преживее — този тест проверява дали ученикът разпознава двете сфери на общуване и средствата, с които всяка от тях работи. Материалът обхваща обобщението на темата за текста в медийното и в естетическото общуване и я поднася в 25 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Всички задачи са построени върху конкретен случай, а не върху определение. Пред ученика застава публикация в сайт, съобщение по радиото, кратък текст в общински вестник, репортаж от засегнато от градушка село, интервю с ветеринар, стих с повтарящ се звук или изречение с дума в преносно значение — и той трябва да прецени какво разпознава в него. Първата част е върху медийното общуване. Началните задачи изискват да се определи сферата на общуване и да се назоват двете основни функции на медийните текстове. Следва блок върху жанровете: информационната бележка, репортажът и интервюто са проверени поотделно чрез признаците им — краткост и обективност, присъствие на автора на място, образен език, диалогична форма, характер на събеседника. Отделна задача е посветена на избора между учтивата и непринудената форма на обръщение в интервюто. Следващият блок обхваща въздействието и достоверността. Проверяват се подборът на фактите и ефектът от премълчаването на важно обяснение, силата на емоционално натоварените прилагателни, разпознаването на трите белега за надеждност в конкретна публикация, поведението при съмнителна новина в социална мрежа, стъпките на анализа и връзката между медиите, общественото мнение и решенията на управляващите. Втората голяма част е върху художествения текст. Отделни задачи са посветени на всяка от особеностите му — условност, образност, изразителност, свобода при избора на езикови средства — представени чрез конкретни примери, при които трябва да се посочи коя точно особеност поражда описания ефект. Самостоятелно място заема лирическият Аз и защо той не бива да се отъждествява с автора. Следва блок върху художествените средства. Алитерацията, асонансът, анафората и антитезата са дадени поотделно, всяко чрез отделен стих, в който средството трябва да бъде разпознато и назовано. Тестът включва и задачи върху думите с преносно значение и върху диалектната дума в художествения текст. Заключителните въпроси са обобщителни — разграничаване на факт от лична оценка и формулиране на общото и различното между медийния и художествения текст. Финалната част съдържа верни отговори с подробни обяснения към всички 25 задачи. Обясненията са по няколко изречения, разясняват съответното понятие и показват защо точно този отговор следва от описаната ситуация, което позволява разделът да се използва и самостоятелно като преговор. На учителя материалът дава готов инструмент за обобщителна проверка — за класна или контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване. Задачите се разделят удобно на две групи според сферата на общуване. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща цялата тема — медийни жанрове, функции и въздействие, достоверност, факт и мнение, лирически Аз, особености на художествения текст и звуковите и смисловите художествени средства — и е подходящ за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за затвърждаване на понятията чрез конкретни примери.

Два медийни жанра в един учебен час, разграничени по признаци, а не по усет. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и четири за припомняне на миналия урок, което свързва темата с вече изученото. Дванадесет минути са отделени на репортажа, като първият подраздел отговаря на въпроса какво изобщо е репортаж, а нататък са изведени отличителните му черти с примери. По същата схема е разгледано и интервюто, така че двата жанра да могат да се съпоставят направо. Отделно е предвидено и как се работи със сравнителна таблица между двата жанра, което е и най-полезната част, защото точно там учениците бъркат. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как учениците пишат кратък репортаж или водят кратко интервю в час, така че урокът да завърши с готов текст. Въпросите позволяват веднага да се провери разбирането. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за подготовка за писане на медиен текст и като модел за собствен план.