Тест по български език и литература – 34 задачи с отговори: жанр и стихосложение, тропи и фигури, символика, правопис и пунктуация

Петдесет и осем задачи върху един лист. Това не е кратка проверка след урок, а цял изпитен тренинг: толкова задачи решава седмокласникът, когато се готви сериозно за външното оценяване. В началото стои кратка народна песен, а към нея вървят първите задачи. Те проверяват вида на песента, героите, стихиите в текста, изразните средства и строежа на изречението, така че една-единствена творба се разчита едновременно литературно и езиково. След това идват задачите за отношения между думите. Дадена е двойка и се търси същото отношение в друга двойка: обитател и среда, подлог и сказуемо, определение и определяемо. Това е типът задача, в който решава вниманието, а не заученото правило. Пунктуацията е проверена в три поредни задачи с дълги изречения, пълни с обособени части и подчинени изречения. Темата им е символиката на водата, вятъра, гората и коня, тоест ученикът чете нещо смислено, докато търси липсващата запетая. Правописът заема най-голям дял. Подчертаните думи са разположени в свързани откъси за рибата като древен символ и за Пинокио, а задачите се редуват в двете посоки: в едни се търси сгрешената дума, в други правилно написаната. Проверяват се членуването, удвояването на съгласни, непроизносимите съгласни, представките и бройната форма. Граматиката минава през частите на речта, наречието и прилагателното име, причастията, променливото я, глаголните времена, местоименията и частите на изречението. Отделни задачи питат за вида на изречението по състав и по интонация и за броя на пропуснатите запетаи в едно дълго изречение. Теорията на литературата е събрана в блок с определения, в които липсва терминът: преувеличаването, преумаляването, преносът по прилика и прекъснатата реч. Такива задачи изглеждат лесни, но бъркат онзи, който е учил термините без примери. Накрая листът стига до Ботев: две задачи върху изразните средства в цитирани стихове и една, в която стиховете трябва да се допишат по памет. Има и задачи върху прозаични откъси, с които се проверяват синтактичният паралелизъм, вметнатият израз и преносните значения. Две от задачите са със свободен отговор и имат редове за писане, а останалите са с четири възможности. Към всички има отговори с обяснения: при правописните и граматичните е изписана верната форма, при пунктуационните е даден поправеният вариант, а при литературните е казано защо другите възможности отпадат. Редът на задачите не е случаен: трудността се покачва на всеки няколко въпроса и вниманието се сменя между литература и език, така че листът не изморява и не се решава механично. Полза за учителя: цял изпитен вариант за пробно оценяване или за преговор в края на годината, с готови отговори и обяснения, които вършат работа при обсъждането на грешките; задачите могат да се ползват и на части, по теми. Полза за ученика: проверка на всичко, което се пита на външното оценяване, върху един лист, с обяснения, по които се вижда не само кой отговор е верен, а и защо останалите не са.

Двадесет задачи върху „Посвещение“ на Петя Дубарова – петнадесет с избираем отговор и пет за писмено разсъждение. Отликата на този тест е в езика на условията: тук се използват понятия като функция, интонация, стилистика, психологически портрет. Проверката е замислена за ученици, които вече боравят с речника на литературния разбор, и е сред по-взискателните материали върху творбата. Затворената част тръгва от началния образ и от неговата роля за въвеждането в творбата. Веднага след това идва задача за глаголното време – рядко срещан въпрос, който насочва към граматиката като средство за въздействие. Именно тази задача е сред най-удачните в материала. Тя показва, че повторената форма за бъдеще не е случайна: чрез нея творбата не описва положение, а изгражда предстояща действителност. Следва група въпроси за начина, по който е изграден страхът, и за противопоставянето между четири определения, отнасящи се до един и същ човек. Втората задача изисква да се разбере, че противоречието в образа не е недостатък, а негова същност. Обособена е линия за пространството и за природните образи – потъмнялата небесна светлина, гласът, идващ откъм водата, назованият град. Всеки от тях получава самостоятелен въпрос. Отделни задачи разглеждат жеста на подаването на ръка, посочената възраст и стиховете, които завършват творбата. Заключителните въпроси от затворената част се отнасят до особеностите на поетичния език, до прехода между двете части на денонощието и до общия тон на творбата. Въпросът за тона заслужава внимание. Той изисква да се обхване цялото усещане от стихотворението с една дума – задача, по-трудна от разбора на отделен образ, защото предполага дистанция от текста. Отворената част съдържа пет въпроса, подредени с нарастваща трудност. Първият тълкува обстоятелството, при което се извършва един жест. Вторият разглежда двата пространствени образа. Третият проследява как копнежът за близост се превръща в съпротива. Четвъртият е най-необичайният в целия материал: той изисква да се очертае вътрешният облик на говорещата, при това въз основа на подбора на думите. Ученикът трябва да мине по обратен път – от езика към характера, а не обратното. Петият въпрос поставя творбата сред цялото творчество на авторката. Примерните решения са обстойни – по няколко изречения всяко, с приведени изрази и с извод накрая. Заради това разделът с отговорите може да служи като кратък анализ при подготовка за съчинение. При задачите с избор пояснението е кратко, но добавя наблюдение, а не просто потвърждава. Вариантите са дълги и близки помежду си. Неверните описват прочити, които звучат учено, но не отговарят на текста – че градът е противопоставен на водата, че жестът изразява стремеж към надмощие. Отхвърлянето им изисква внимателно четене. Материалът е подходящ за клас с добра подготовка и за края на подробен разбор в час. Обемът се вмества в един учебен час, а оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и достатъчно място за писане. Учителят получава проверка от високо ниво, годна и за подготовка за изпит. Ученикът – упражнение в боравенето с речника на литературния разбор.

Двадесет задачи върху стихотворението „Посвещение“ на Петя Дубарова – петнадесет с четири възможности за избор и пет с кратък писмен отговор. Проверката е изцяло насочена към тълкуване. Тук няма въпроси за автора, за жанра или за годината на създаване; всяка задача се отнася до значението на конкретен образ, израз или противопоставяне. Затова материалът предполага, че творбата е чета внимателно и обсъдена. Затворената част следва хода на стихотворението. Началото се отнася до нощната картина и до състоянието, което тя създава. Оттам въпросите вървят към адресата на обръщението, към жеста на подаването на ръка и към пространството, в което всичко се случва. Значителна част от задачите стъпват на приведени изрази. Те са кратки, но плътни, и всеки е поставен в самостоятелен въпрос – жестът, обещанието за преодоляване на страха, определението за принадлежност, надрасналата себе си мечта. Такова подробно проследяване е оправдано при поезия, изградена върху образи, а не върху разказ. Ученикът не може да отговори по общо впечатление; трябва да се върне към самите думи. Обособена е линия за пространството. Отделни въпроси разглеждат ролята на морето и значението на назования град – рядко срещана проверка, която показва, че мястото в тази поезия носи и вътрешен смисъл. Отделно място заема въпросът за противопоставянето между двете части на денонощието. Той е сред най-важните, защото очертава движението на цялата творба. Заключителните задачи от затворената част се отнасят до настроението, създадено чрез глаголите, до общия образ във финала и до водещата художествена идея. Въпросът за глаголите заслужава внимание. Той насочва към нещо, което почти никога не се проверява: че самите действия в текста, взети заедно, създават напрежение независимо от значението на отделните думи. Отворената част съдържа пет въпроса. Първият проследява как се променя представата за чувството в хода на творбата – задача, изискваща поглед върху цялото, а не върху отделен стих. Вторият разглежда двата пространствени образа заедно. Третият тълкува една метафора, свързана с пречистването. Четвъртият разглежда съчетаването на две противоположни настроения. Петият поставя творбата сред останалото творчество на авторката. Именно четвъртият въпрос е най-взискателният. Той изисква да се обясни как в един и същ текст съжителстват копнеж и тревога, без едното да отменя другото. Примерните решения са кратки – по едно-две изречения, съобразени с оставеното място, но всяко съдържа завършено наблюдение. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с пояснение, което обяснява основанието за избора, а не преразказва стиха. Вариантите са дълги и близки по звучене. Неверните описват прочити, които звучат възможно – че мястото е само пейзаж, че жестът изразява отдръпване, – така че отхвърлянето им изисква разбиране. Заради това материалът е подходящ за клас с добра подготовка или за края на подробен разбор в час. Обемът се вмества в един учебен час, а оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и достатъчно място за писане. Учителят получава проверка, изцяло насочена към тълкуването. Ученикът – упражнение в разчитането на поетичен образ.

Тест с висока трудност, изцяло върху стихотворението „На прощаване“ на Христо Ботев. Проверява се задълбочен прочит – не съдържанието на творбата, а начинът, по който е изградена, и смисълът, който носи всеки неин елемент. Задачите са 30, всички от затворен тип и с по четири варианта. В началото е поместен литературнокритически текст за словото на юнака. Върху него са зададени четири въпроса – за жанра му, за темата, за онова, което остава извън обхвата му, и за асоциациите, които поражда. Тази част подготвя за същинския анализ и същевременно проверява четенето с разбиране. Следващата група е върху стиха и говорителя: на какво се дължи ритъмът, кой говори в творбата – въпрос, при който едно от най-честите смесвания в теорията на литературата излиза наяве – и как може да се определи жанрово самата творба. Третата и най-обширна част обхваща художествените средства. Разгледани са контекстовите синоними, обръщенията към майката, определението за метафора и две задачи за разчитане на конкретни метафори, символиката на водата, инверсията, синекдохата, видовете повторения и ефектът на една анафора. Четвъртата група е върху смисловите отношения: изразът, изграден на принципа на антитезата, опозициите в творбата и антонимите, които стоят зад тях, значението на два фразеологични израза и функцията на повелителните форми. Заключителните задачи са върху поантата, върху отсъстващото в творбата настроение и върху мнение на литературен критик, което трябва да бъде разчетено. Отговорите са изведени накрая, с подробни пояснения при по-трудните и провокативни задачи, включително уточнения защо останалите варианти са само частично верни. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за подготовка за изпит и за самостоятелна работа. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Отличителното при него е нивото на въпросите. Няколко от задачите са изрично провокативни – сред отговорите има варианти, които звучат правдоподобно и дори са частично верни, но не са най-точни. Именно това ги прави полезни: те учат на прецизност, а не на приблизително познаване. Особено ценен е въпросът за говорителя в творбата. Смесването на автора с лирическия герой е сред най-честите грешки при анализ и тук то е поставено директно, с обяснение в отговорите. Полезни са и задачите с речник към тях. При два от въпросите е дадено кратко определение на по-рядко срещан термин, така че липсата на знание за понятието да не пречи на самата проверка. За преподавателя тестът дава задълбочена проверка с разгърнати обяснения. За ученика той служи и като кратък анализ на творбата чрез самите въпроси и отговори.

Тест по литература върху една от лирическите миниатюри на Пенчо Славейков. Дванадесет задачи с избираем отговор и пет с разгърнат писмен отговор обхващат творбата изцяло – а тя е само осем стиха, което прави подробността на проверката особено интересна. Затворената част започва с централния мотив и с жанровата определеност. Следва задача с обърната формулировка, която изисква да се посочи характеристиката, чужда на творбата – бурно изразената емоция. Точно това отграничаване от неподходящото очертава най-ясно нейния характер. Обособена е линия за средствата и образите. Разгледани са смисълът на глагола, с който започва стихотворението, олицетворението при описанието на дърветата и символиката на отразените сенки. При последната задача верният отговор обединява всички изброени значения – похват, който показва, че един образ носи няколко смисъла едновременно. Отделни въпроси се отнасят до опозициите в творбата, до чувствата, които природата поражда, и до финалното двустишие. Три задачи разглеждат именно края: какво утвърждава, как се променя атмосферата и дали покоят е нарушен. Такова съсредоточаване е оправдано – цялата творба стъпва върху последните два стиха. Петте задачи с разгърнат отговор изискват различни умения. Първата е езикова и търси примери за архаични форми в текста. Втората обяснява как финалът подсилва усещането за траен покой. Третата разглежда философските идеи. Четвъртата е насочена към символиката на съня. Петата е съпоставителна. Именно последната задача е най-стойностната. Тя изисква да се потърсят паралели с други творби от българската литература, разглеждащи природата, а примерният отговор посочва както сходства, така и противопоставяне – творба, в която природата е разрушителна сила. Такъв поглед подготвя за съпоставителните въпроси на изпит. Примерните отговори са подробни и на места оформени по точки. При езиковата задача всяка архаична дума е дадена със съвременното си съответствие, което превръща отговора в малък речник към творбата. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, а последната задача може да прерасне в съпоставително упражнение. На ученика служи за преговор и показва колко наблюдения могат да се извлекат от осем стиха.

Стихотворението „В часа на синята мъгла" на Пейо Яворов поставя пред ученика едни от най-трудните за тълкуване поетически образи в българската лирика. Настоящите тестови задачи предлагат систематичен подход към творбата – от смисъла на заглавието до формулирането на самостоятелна теза. Първата част включва дванадесет въпроса с избираем отговор. Те насочват вниманието към тълкуването на заглавието, към водещия проблем на творбата, към белезите на символистичната поетика и към това какво отличава тази поетика от други художествени подходи. Проверява се и разбирането на посвещението, на образа на пролетта, на значението на отделни думи в контекста, както и умението да се разпознае коя идея или сентенция остава чужда на философията на стихотворението. Няколко задачи са формулирани с отрицание, което изисква особено внимание при четенето на условието. Втората част е изградена върху конкретен откъс от творбата, поместен в теста. Към него са зададени три задачи със свободен отговор: откриване на два примера, изразяващи приемането на края като естествен изход, обяснение със свои думи на причините за „горестната усмивка" на лирическия говорител и формулиране на теза в 3 – 4 изречения по зададена тема за есе. Тази последователност води ученика от разпознаването на цитата през тълкуването му до самостоятелното аргументативно писане. Всички задачи са придружени от верните отговори с кратко обяснение, което посочва основанието за избора. За въпросите със свободен отговор са дадени примерни цитати и примерна теза, които служат за образец при оценяването и позволяват самостоятелна проверка. Форматът е подходящ за упражнение в час, за домашна работа, за подготовка преди класна работа или изпит, както и за самостоятелно затвърждаване на анализа върху една от знаковите творби на Яворов.