Входно равнище по български език за 5 клас – 20 задачи с обяснени отговори върху два повредени текста: правопис, пряка реч, разбор и сложни думи

Тридесет задачи, изградени изцяло върху два текста – ученическо съчинение с нарочно допуснати грешки и откъс от познат детски роман. Вместо изолирани примери тестът работи със свързан текст от самото начало. Първата задача е практическа: в два абзаца от съчинението трябва да се открият и поправят всички правописни грешки. Веднага след нея идва въпрос, който изисква грешките да бъдат класифицирани – кои от тях нарушават правилото за звучните съгласни. Така поправянето се превръща в осъзнато прилагане на правило. Следва обширен блок за звуковете и буквите: коя буква винаги бележи два звука, кое буквосъчетание съдържа един звук, къде е сгрешен броят на буквите и звуковете в думи с трудно съотношение между тях. Отделни задачи изискват да се открият в текста думите само с широки гласни и думите с мека съгласна – работа, при която се брои и се доказва, а не се отговаря по усет. Морфологичната част обхваща сложната дума, неизменяемите части на речта, разликата между форми на думата и сродни думи, както и цялостен разбор на едно изречение, при който трябва да се посочи единственият сгрешен признак. Синтаксисът е представен с определението за сложно изречение, с определяне на състава на три изречения и с видовете изречения по цел на изказване в кратък диалог. Втората половина стъпва върху откъса от романа. Определя се видът на текста, поставят се липсващите запетаи в сложно изречение, поправят се грешките при членуване на имена от мъжки род и се броят членуваните съществителни. Следват задачите за преносно значение, за многозначна дума, за непроизводна дума, за съществителните, които се пишат с двойно т, и за прилагателните на -нен. Накрая се броят наречията в откъса и се определя колко от тях са за място, а последните задачи проверяват глаголните времена, формите на спомагателния глагол и вида числителни, които се променят като прилагателните. Отговорите са изключително подробни. Освен верния избор при много от задачите е обяснено защо останалите редове са грешни и какво е правилното, а при задачите с броене са изброени и самите думи. За учителя това е готов инструмент за входно ниво с необичайно широк обхват: правопис, фонетика, морфология, синтаксис и пунктуация в един лист. Не изисква подготовка и може да се използва цял или на части. За ученика подробните обяснения са най-ценното. Те превръщат проверката в преговор и изясняват точно онези правила, които обикновено се смесват – двойното т, меките съгласни, формите и сродните думи. Тестът може да се решава и самостоятелно у дома.

Сто и две задачи в един тест. Материал с обем, който трудно се събира на едно място – и който покрива буквално всичко изучено през годината, от определението за общуване до синтактичната служба на причастията. Форматите са необичайно разнообразни. Освен обичайните въпроси с избор тук има попълване на многоточия, свободен отговор в няколко реда, синтактичен разбор, подчертаване в готов текст, поставяне на запетаи, превръщане на един вид изречение в друг, редактиране на цели откъси, образуване на думи и посочване на подходящата дума от двойка. Такова редуване поддържа вниманието и проверява умения, които затвореният въпрос не може да улови. Началото е върху текста и общуването: участниците в процеса, темата, термините, съобщението и поканата, ключовите думи в научния текст, контекстът и резюмето. Следва обширен синтактичен блок. Видовете изречения по цел и по състав, а после – цяла поредица върху еднородните части, като за всеки вид има отделна задача плюс още пет за пунктуацията при тях, с различни съюзни връзки. Сложното изречение е разгърнато докрай: съчинено и съставно, видовете подчинени – определително, подложно, допълнително, обстоятелствено, всяко с въпроси за разпознаване, за пунктуация и със задачи за преобразуване. Отделни блокове са посветени на лексиката и на морфемния строеж – излишна дума, значение на фразеологизъм, морфема, представки, сродни и производни думи, образуване на прилагателни. Морфологичната част обхваща членуването с три отделни задачи за редактиране, показателните, въпросителните и относителните местоимения, глагола и залога, а накрая – причастията: разпознаване, отрицателни форми и синтактична служба. Включени са и три откъса за поправяне на правописни грешки, взети от изучавани творби. Преподавателят получава готова годишна проверка, която може да се използва цяла или разделена на части по раздели. Ученикът – най-пълния възможен преговор преди края на годината.

Разборът на изречението започва с едно просто действие: преброяване на сказуемите. Оттам нататък всичко останало си идва на мястото – дали изречението е просто или сложно, къде трябва да застане запетаята и коя дума е подлог. Настоящият тест изгражда двадесет въпроса точно около този ход на мислене. Началните въпроси установяват основните понятия. Проверява се разпознаването на изказ, в който подлогът не е извършителят на действието, а истинският изпълнител е посочен с предложен израз, както и разграничаването на действие от състояние. Отделна линия е за съставното сказуемо – съчетание от спомагателен глагол и име. Няколко въпроса изискват разпознаването му и отличаването му от изказ, в който сказуемото е образувано с помощна дума за бъдеще време. Отделно се проверява и въпросът, на който отговаря сказуемо, изразяващо признак. Значително място заема правописът. Два въпроса са за пълния член: при подлог от мъжки род и при съществително след спомагателния глагол. Двете положения се решават по едно и също правило, но обикновено се възприемат като различни. Следват въпросите за съгласуването по лице и по число. Условията предлагат близки изречения с разместени глаголни форми, така че верният избор изисква съобразяване с подлога. Няколко въпроса разграничават просто от сложно изречение по броя на сказуемите, включително случай, при който двете съставящи са разделени само със запетая, и случай, при който между тях стоят и запетая, и съюз. Отделен смислов кръг е за второстепенните думи – коя пояснява подлога и коя пояснява сказуемото. Разграничението се решава чрез въпроса, зададен към думата. Няколко условия разглеждат с какво може да бъде изразен подлогът: с местоимение, с числително име и с прилагателно име, употребено самостоятелно. Във всяко от тях сред отговорите има изречения, в които същата дума е допълнение – проверка дали ученикът мисли за службата. Заключителните въпроси изискват откриване на подлога чрез подходящ въпрос, замяна с лично местоимение и посочване на първата стъпка при разбор на изречение с две действия. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава службата на думата и правилото зад избора. Всички условия следват един и същ модел: сред четири близки изречения се търси единственото, което отговаря на изискването. Разликата между тях често е една буква в окончанието или мястото на една дума, така че отгатването е изключено. Стойността на темата е основополагаща. Без сигурно откриване на подлога и сказуемото не може да се направи нито правилен разбор, нито правилна пунктуация. Затова задачите тренират практическо умение върху жив текст, а не заучаване на определение, и завършват с въпрос за самата последователност на разбора. Езиковият материал е кратък и всекидневен – прозорец и вятър, котарак на килима, градушка по ламарината, деца в двора. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит и надеждна опора при синтактичен разбор.

1. Прочетете текста. Редактирайте стилистичните грешки в първото изречение. От гърнето едно съвсем мъничко просено зрънце се търкулна, затича се по масата и спря на единия край на масата. - Какво е това? - попита царят. - Орех, царю честити! - отвърна веднага лъжецът, защото не му се вярваше, че за такова мъничко зрънце ще получи сто крини жълтици. - Орех ли? - извика царят и скочи от стола си. - Не, ябълка! - поправи се лъжецът, като си помисли, че и орехът не е достатъчно голям за богатата

Кой върши действието и какво се съобщава за него – два въпроса, които изглеждат лесни, докато изречението не поднесе изненада: подлог, който търпи действието, или сказуемо, съставено от два елемента. Настоящият тест събира двадесет въпроса точно върху такива случаи. Началните въпроси установяват основата: разпознаване на изречение, изградено само от двете главни части, откриване на изказ, в който подлогът назовава предмета, а истинският извършител е посочен с предложен израз, и разграничаване на действие от състояние. Отделна линия е посветена на съставното сказуемо. Проверява се разпознаването на съчетание от спомагателен глагол и съществително име, както и обратното – откриване на изречение, в което сказуемото е само един глагол. Тези условия помагат на ученика да не отделя механично последната дума, а да види цялото сказуемо. Значителна част от теста е за правописа. Два въпроса проверяват пълния член при подлог от мъжки род и при съществително, което следва спомагателния глагол – две положения, в които изборът се прави по едно и също правило, но учениците ги възприемат като различни. Следват въпросите за съгласуването по лице и по число. Условията предлагат едно и също изречение с четири различни глаголни форми, така че решението изисква съобразяване с подлога, а не със слуха. Няколко въпроса разграничават просто от сложно изречение по броя на сказуемите, включително случай, в който двете съставящи са свързани със съюз за противопоставяне и разделени със запетая. Отделен смислов кръг е за второстепенните думи: коя пояснява подлога и коя пояснява сказуемото – разграничение, което се решава чрез въпроса, зададен към думата. Няколко условия разглеждат с какво може да бъде изразен подлогът: с числително име, с прилагателно име, употребено самостоятелно, и с лично местоимение. Отделен въпрос изисква разпознаване на изречение, в което местоимението не е подлог, а допълнение – проверка, която показва дали ученикът мисли за службата, а не за вида на думата. Заключителните въпроси изискват съкращаване на изречение до двете му главни части и замяна на подлога с подходящо лично местоимение. Езиковият материал е кратък и всекидневен – птица в небето, градинар при розите, две сестри в игра, влак сутринта. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава службата на думата и правилото зад избора. Всички условия следват един и същ модел: сред четири близки изречения се търси единственото, което отговаря на изискването, а разликата между тях често е една буква в окончанието или една дума в повече. Умението да се откриват двете главни части е основополагащо. От него зависи къде ще застане запетаята, дали изречението ще бъде определено правилно като просто или сложно и дали глаголната форма ще е съгласувана. Затова задачите тренират практическо откриване в жив текст, а не заучаване на определение. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит и опора при синтактичен разбор.

Петнадесет кратки задачи, които за няколко минути показват дали основите са налице. Материалът е компактен, но обхваща най-съществените неща от синтаксиса, морфологията и пунктуацията – с приложени отговори и с обяснения там, където е нужно. Началото е при понятията. Първите задачи проверяват какво точно правим, когато определяме частите на изречението, и кои са главните части. Това са въпроси, които изглеждат елементарни, а всъщност отсяват онези, които бъркат синтактичния с морфологичния разбор. Следва блокът за видовете изречения. Разграничават се просто кратко и просто разширено изречение, а две от задачите изискват работа с цял свързан текст: да се преброят простите изречения в него и да се посочи кое е сложно съчинено. Този формат е далеч по-труден от разпознаването в отделно изречение и точно затова е сред най-ценните задачи в теста. Отделни задачи разглеждат еднородните части и вида на сложното съчинено изречение според смисловата връзка между простите – съединителна, противопоставителна или разделителна. Практическата линия е сред най-полезните в материала. Три задачи поставят изречения с допуснати грешки и изискват да се преброят – веднъж правописните, веднъж пунктуационните – а друга задача изисква да се посочи изречението, което се нуждае от редактиране чрез добавяне на липсваща част. Този тип работа развива редакторско око и е най-близка до реалната писмена работа, при която грешките трябва да се забележат сами. Правописният блок е фокусиран върху две от най-честите грешки: пълния и краткия член при съществителни от мъжки род и удвоените съгласни при прилагателни имена и при членувани съществителни от женски род. Всички задачи са с по три възможности и еднозначно решение. Отговорите са приложени накрая, като при задачите с грешки е изписан и целият поправен вариант на изречението, а при правописните – формулирано е самото правило. Така проверката се превръща в кратък преговор. За учителя това е готова бърза проверка, която се събира на един лист и се оценява за минути. Подходяща е за начало на час, за преговор преди контролно или за диагностика какво е усвоено от предходния раздел. Може да се използва цяла или на части. За ученика ползата е ясна. Задачите обхождат основите, без които не се минава нататък, а обясненията към отговорите изясняват точно онези правила, които се смесват най-често. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – без чужда помощ и без допълнителни източници.