Тестови задачи – втори срок. Морфология, Лексика и Пунктуация. Български език - 5 клас.

Тестът обхваща цял дял от учебното съдържание за пети клас и проверява трите му страни поотделно – как се пише думата, как е изградена и какво означава. Задачите са кратки, с ясни формулировки и с думи от познатата на учениците лексика. Задачите са 15, всички от затворен тип и с по четири варианта, разпределени в три равни групи по пет. Първата група е върху правописа. Във всяка задача се търси думата, изписана погрешно, като грешките са подбрани от най-често срещаните: непроверяема гласна в корена, звучна и беззвучна съгласна пред друга съгласна, окончание в множествено число. Формулировките се редуват – ту се пита кой ред съдържа грешка, ту коя дума е неправилна – което поддържа вниманието и не позволява механично решаване. Втората група е върху строежа на думата. Проверява се разпознаването на непроизводни думи, откриването на дума с две представки, разграничаването на сродни думи от думи, които само си приличат по значение, както и изменяемостта по род и по време – въпроси, които свързват темата с частите на речта. Третата група разглежда значението и употребата. Тук са задачите за синоними, за антоними, за многозначни думи – в положителна и в отрицателна формулировка – и за пароними, което е сред най-трудните понятия в този дял. Отговорите са изведени накрая, като при всеки от тях е дадена правилната форма или е обяснено защо изборът е верен. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването отнема около половин учебен час, което оставя време за проверка и коментар в клас. Основното му предимство е равномерното покриване на дела. Петнадесет задачи, разпределени по пет за всяка от трите теми, показват точно къде е слабото място – при правописа, при строежа или при значението. Полезни са и обясненията към отговорите. При правописните задачи е дадена правилната форма на думата, така че ученикът вижда не само че е сгрешил, а и как се пише вярно. При останалите е посочено кратко правило или пример. Ценна е и задачата за паронимите. Понятието се въвежда в този клас и се усвоява трудно, защото изисква внимание към звученето и към значението едновременно, а тук е поставено сред познати понятия и се разбира по-лесно чрез съпоставка. За преподавателя тестът дава готова проверка с еднозначна оценка и с лесно броене на точките. За ученика при самостоятелна работа отговорите служат като кратък преговор върху целия дял, а сгрешените задачи ясно показват какво трябва да се повтори преди същинската контролна.

Десет задачи, които за няколко минути показват дали думата се разбира като цяло – значение, употреба, строеж и правопис. Кратък материал с приложени отговори, готов за разпечатване. Тестът е компактен, но обхватът му е изненадващо широк. Първата задача изисква да се разпознае думата по дадено речниково определение – формат, който проверява дали значението се свързва с точната дума, а не с приблизително близка. Следват задачите за пряката и преносната употреба. При едната трябва да се посочи изречението, в което глаголът е употребен в пряко значение, като в останалите три същата дума звучи напълно естествено, но пренесено. Точно това прави задачата трудна и полезна. Две задачи изискват да се допълни изречение с подходящата дума. При първата се избира израз, който пасва на разговорния контекст, при втората – най-точният от няколко близки синонима. Този тип работа развива усет към уместността, а не към правилото, и рядко се среща в учебните тестове. Отделно място заемат омонимите: сред четири двойки изречения трябва да се открие тази, в която подчертаните думи всъщност не са омоними, а различни значения на една и съща дума. Разграничението е фино и обикновено отсява най-внимателните – именно тук се греши най-често. Втората половина преминава към строежа на думата. Едната задача изисква да се посочи редът, в който всички думи имат зададен морфемен строеж, представен схематично. Другата търси реда, в който думите нямат общ корен – при това примерите са подбрани така, че на слух да звучат сродни, макар да не са. Задачата изисква да се стигне до значението, а не до звученето. Финалните три задачи са правописни и се движат по границата между значението и формата: правопис при струпване на съгласни, правилно образуване на множествено число при думи с подвижно ъ и разпознаване на думата, в която такова ъ липсва. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид – проверката отнема минути. За учителя това е готова кратка проверка след раздела или удобно упражнение в началото на час. Не изисква никаква подготовка, събира се на един лист и се оценява за минути. За ученика ползата е пряка. Задачите обхващат точно онези неща, които се смесват най-често – кога една дума е в преносно значение, кога две думи са омоними и кога само звучат сродно. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.

Петнадесет задачи, а последните пет искат нещо, което тестовете обикновено спестяват – ученикът да напише отговора сам. Именно това деление е основното предимство. Първата част е с избираем отговор, втората изисква разпознаване и записване, а разликата между тях е и разликата между това да познаеш и да знаеш. В затворената част въпросите се движат от общото към частното. Тръгва се от най-широкото – кои са частите на речта – и се стига до значението на една-единствена дума. Между тях са глаголните времена, числителните бройни и редни имена, видът на изречението по цел на общуване и начините за редактиране, като последният въпрос е с обърната формулировка и търси онова, което не е начин за редактиране. Правописните и граматичните капани са подбрани от най-упоритите. Единият въпрос противопоставя две изречения, в които една и съща двойка думи веднъж се пише слято, а веднъж разделно. Другият проверява пълния и краткия член при съществително от мъжки род, като грешката е скрита в третото изречение и се забелязва само при внимателно четене. Отворената част е кратка, но покрива четири различни умения. Изисква се да се посочат подлогът и сказуемото в изречение, в което подлогът е местоимение – случай, който бърка мнозина. Следват граматичните признаци на глагол и на съществително име, а последната задача пита защо конкретна дума се пише по определен начин. Тук отговорът не е форма, а обяснение – и точно той показва дали правилото е разбрано, или е запомнено. Приложените отговори са изписани и за отворените задачи, включително с пълните граматични характеристики и с обосновката към правописния въпрос. Обхватът е широк за толкова кратък тест: части на речта, време и лице на глагола, вид на изречението, лексикално значение, синоними и антоними, сложни думи, членуване, слято и разделно писане, главни части на изречението. Учителят получава бърза проверка, която се събира на един лист; ученикът – упражнение, при което половината задачи няма как да бъдат налучкани.

1. Прочетете текста. Редактирайте стилистичните грешки в първото изречение. От гърнето едно съвсем мъничко просено зрънце се търкулна, затича се по масата и спря на единия край на масата. - Какво е това? - попита царят. - Орех, царю честити! - отвърна веднага лъжецът, защото не му се вярваше, че за такова мъничко зрънце ще получи сто крини жълтици. - Орех ли? - извика царят и скочи от стола си. - Не, ябълка! - поправи се лъжецът, като си помисли, че и орехът не е достатъчно голям за богатата

Да се разчлени една дума по морфеми означава да се обясни как е направена – а от това зависи и правописът ѝ. Тестът върви точно по тази логика: първо строежът на думата, после правилата, които следват от него. Съдържанието е разпределено в 15 задачи и три части. Началото е кратък текст от две изречения с 3 въпроса към него. Изисква се да се открие дума, образувана с определена наставка, да се посочи формата с конкретна представка и да се разпознае думата с определен член в множествено число. Работата върху свързан текст прави разпознаването по-близко до реалната употреба, отколкото при изолирани примери. Втората част включва 10 задачи с избираем отговор. Проверяват се верният морфемен анализ на кратка дума, разпознаването на наставка в дума с натрупани морфеми, начинът за откриване на окончанието, глаголната наставка в сегашно време, съединителната гласна между два корена и разграничаването на наставка от други морфеми. Отделна група задачи е посветена на правописа на сложните думи – изписването на прилагателно с оттенък на цвят, формулировката на самото правило, случаят, при който две съществителни се пишат разделно, и откриването на грешно изписана сложна дума. Така теоретичното знание и практическото приложение се проверяват едно до друго. Последните 2 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа. Първата води ученика през морфемния анализ по зададени стъпки – от откриването на корена до посочването на наставката. Втората е творческа: съставяне на три изречения със сложни думи от трите различни типа и обяснение на изписването на всяка според правилото. Отговорите са приложени накрая, с кратки пояснения при избираемите задачи и с разгърнати примерни решения при отворените, включително пълно разчленяване с разграничени словообразувателни и формообразувателни морфеми. Материалът е удобен за обобщителна контролна върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Особено полезна е последната задача. Вместо да разпознава готови примери, ученикът сам образува думи от трите типа и обосновава изписването им – проверка, която показва дали правилото е разбрано, или само запомнено на нивото на отделни думи. Именно там най-често се вижда разликата между заучаване и владеене. За преподавателя листът дава ясна картина на две страни от темата: доколко ученикът умее да разчленява думата и доколко прилага правописните правила, които следват от строежа ѝ. Обясненията към отговорите съкращават проверката и могат да се използват като готови формулировки при коментар на типичните грешки.

Дванадесет задачи, а последните пет изискват ученикът сам да напише отговора си. Точно това превръща материала от проверка на разпознаване в проверка на владеене. Темата е една от най-объркваните в началния курс по лексикология – видовете думи според значението им. Тук тя е упражнена от всички страни, при това на две страници. Първата половина е със затворени задачи и започва с три поредни, които изискват да се посочи думата, различна по значение от останалите. Формат, при който трябва да се прецени всяка от четирите наведнъж, а не само една. Следват две задачи за противоположни значения. Тук неверните възможности са особено умело подбрани: сред тях стоят двойки, които изглеждат противоположни, но всъщност означават близки неща. Отделно място заема задача с преносен израз – търси се думата, с която той не може да бъде заменен. Три от възможностите вършат работа, а четвъртата не – и точно тази трябва да се открие. Следва въпрос върху две изречения с еднакво изписана дума, употребена в различно значение, при който трябва да се назове точното понятие за такъв случай. Втората половина е изцяло с отворени задачи и е свързана в една обща линия. Началото ѝ е находчиво: дадени са две недовършени изречения, характеризиращи човек с променливо настроение, и ученикът трябва да ги допише. После идват два въпроса върху собствения му отговор – какви са добавените думи по значение и към кои части на речта принадлежат. Именно тази верига е най-ценна. Ученикът първо създава примера, а после го анализира, вместо да работи с готов чужд материал. Следва задача за подчертаване на думите с преносно значение в едно изречение – трудна, защото всички те са глаголи и прилагателни от обичайната реч, само че употребени за неодушевени явления. Финалната задача изисква да се запишат синоними на дадено прилагателно име – проверка, при която не се посочва, а се търси от собствения речник. Отговорите са пълни за всичките дванадесет задачи, включително изписаните думи с преносно значение и допълнените изречения от отворената част. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка. Отворените задачи вършат работа и поединично – като кратко упражнение в час или като домашна работа. За ученика ползата е ясна: всички основни понятия са упражнени в един лист, а половината задачи го карат да пише, а не да избира между готови възможности. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.