Тестови задачи. Думата като речникова единица. Български език – 7 клас. (Вариант 1)

Изпитен вариант за края на първия срок, оформен с точкуване на всяка задача и с приложени критерии за оценяване. Шестдесет точки са разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литературен блок. Началото стъпва върху откъс от „Зеленото дърво“ на Йордан Радичков – текст, който сам по себе си е предизвикателство заради образността си. Седемте задачи към него проверяват определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на основното му предназначение, тълкуването на подчертан израз, откриването на израз без преносно значение, извличането на информация за времето на действието и стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко области. Лексиката е застъпена с въпроси за експресивната лексика, за чужда дума с посочено значение, за названието на речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на информационната бележка. Отделна задача изисква собствени примери за думи с подвижно „ъ“. Наклоненията на глагола заемат значително място: разпознаване на повелително наклонение в изречение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение при съставна глаголна форма и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола с различно спрежение. Редакционната задача носи дванадесет точки – най-много сред езиковите. Текстът за поправка е с разговорен характер и съдържа натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване, слято и полуслято писане и окончания за множествено число. Литературният блок обхваща творби на Христо Ботев и Добри Чинтулов. Проверяват се биографични данни, символният образ на въстанието, разграничаването на мотиви между две стихотворения, определянето на характера на едно от произведенията, разпознаването на говорещия в текста. Табличната задача съотнася цитати с литературни термини – анафора, метафора, етимологична фигура, епитет. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху цитат с призивен характер. Отговорите следват задачите, с разгърнати примерни формулировки, поправения текст и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии, без нужда от подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва къде подготовката е недостатъчна.

В кой ред има грешка? (зад. 1.-3.) 1. A) разход Б) възход B) възпят Г) разтеж 2. A) автор Б) автомобил B) сфетофар Г) космонавт 3. A) надеждна Б) постна B) звездна Г) опастна В кое изречение всички думи са написани правилно? (зад. 4. - 5.) 4. A) Обичам да одглеждам цветя. Б) Най-трудно е разсаждането на цветята. B) Тъжно е, когато цветето прецъвти. Г) Копувам красиви саксии за моите цветя. 5. A) Станах за училище в шес часа. Б) Взех чадъра, защото валеше дъжд. B) Въпреки дъжда беше горешто. Г) Купих си

Контролната работа съчетава двете части на предмета в един материал: първата половина проверява владеенето на книжовната норма, а втората – познаването на изучаваните творби. Задачите са 15 и следват две обособени части. Първите десет са с избираем отговор и по четири варианта, като във всяка задача се търси изречението с грешка. Обхванати са различни области на нормата: правописът, включително употребата на предлог пред определени думи; пунктуацията при подчинени изречения и при неуместно поставена запетая; съгласуването между подлог и сказуемо; словообразуването и разпознаването на производни думи; лексикалната съчетаемост и уместната употреба на дума; синонимните редове и откриването на думата, която не принадлежи на реда; правилното членуване; оформянето на пряка реч с кавички; употребата на предлози. Този формат е особено полезен, защото не изисква теоретично знание за правилото, а умение то да бъде приложено при четене – така, както се работи с текст при редактиране. Втората част се състои от пет въпроса с разгърнат писмен отговор и с оставено място за работа. Те обхващат четири творби от учебното съдържание – „Андрешко“ на Елин Пелин, „До моето първо либе“ на Христо Ботев, „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов и „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев. Изискват се различни умения: формулиране на основна тема, разчитане на символи и на техните внушения, характеристика на герой, определяне на ролята на второстепенен образ и проследяване на развръзката в повествователна творба. Отговорите са изведени накрая. При езиковите задачи е посочена конкретната грешка и правилният вариант, а при литературните са дадени примерни решения, като при два от въпросите отговорът е разгърнат по точки. Материалът е подходящ за контролна работа, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Готов е за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е съчетаването на двете части. Именно така изглежда и изпитният формат, а подготовката поотделно често оставя едната страна занемарена. Полезни са и разгърнатите примерни отговори. При въпроса за символите отговорът е подреден по отделни образи, всеки с обяснение какво внушава – модел, който може да се приложи и при друга творба. При въпроса за развръзката пък е показано как се проследяват последователните етапи, вместо да се преразказва краят. Ценно е и разнообразието на литературните въпроси. Те не са еднотипни, а изискват различни умения – от кратко формулиране на тема до анализ на образна система, което дава по-точна представа за подготовката. За преподавателя материалът съкращава проверката с готовите отговори и с ясно посочените грешки в езиковата част.

Пълен вариант за класна работа с ясно разпределение на точките – шестдесет точки, разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литература. Материалът е готов за провеждане, включително с приложена скала за оценяване. Първата част стъпва върху откъс от „Грехът на Иван Белин“ на Йордан Йовков и обхваща седем задачи. Проверява се определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на изразената в него позиция, откриването на думи в преносно значение, тълкуването на устойчив израз, извличането на информация и определянето на стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко различни области. Лексиката е застъпена с въпроси за неутралната лексика, за чужда дума с посочено значение, за науката, изучаваща речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на репортажа. Отделна задача изисква собствени примери за думи с непостоянно „ъ“. Значителна група задачи е посветена на глаголните наклонения: разпознаване на повелително наклонение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение, както и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола. Редакционната задача е с най-висока тежест сред езиковите – цял абзац с натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване и запетаи при еднородни части. Литературният блок обхваща творби на Добри Чинтулов и Христо Ботев. Проверяват се биографични данни, символният образ на врага, адресатите на призива, разпознаването на стих, носещ определен смисъл, както и фактологични твърдения за създаването и публикуването на едно от стихотворенията. Включена е таблична задача за съотнасяне на образи с тяхното значение. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху кратък цитат – тълкуване на пътя като образ. Отговорите са изнесени след задачите, с разгърнати примерни формулировки за свободните отговори, поправения текст на редакцията и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка според постигнатите резултати. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии за оценяване, без нужда от допълнителна подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия: показва обхвата и тежестта на отделните части и открива къде подготовката е недостатъчна – в езиковата, литературната или в редактирането.

Срочната класна работа обединява в 35 задачи уменията за работа с информация от два различни източника, знанията за лексиката и правописа и познаването на изучаваните литературни творби. Приложени са верните отговори, включително примерни решения на задачите с отворен отговор. Първата част стъпва върху два текста – репортаж от празничен концерт и схема на празничния календар. Задачите изискват да се определи връзката между двата източника, да се открие фактическата грешка в разговора чрез съпоставка със схемата, да се обясни защо се споменава конкретна дата, да се групират празници по общ признак и да се посочи по какво един от тях се различава от останалите. Отделни задачи проверяват разпознаването на предназначението на текста и оценката за уместността на употребена дума. Следващата група задачи е посветена на лексиката: откриване на грешно записана дума, на излишната дума в ред, на чуждица и на остаряла дума. Пет задачи с отворен отговор изискват определяне на вида на текста по цел на създаване с мотивировка, посочване на общуващите, откриване на примери за неутрална и експресивна лексика, за домашна дума и за заемка, определяне на речниковото и граматичното значение на дума, промяна на числото на дадени думи и редактиране на изречение с натрупани правописни и пунктуационни грешки. Литературната част обхваща изучаваните през срока творби. Включени са задачи върху възрожденските песни, върху Ботевата творба – мотиви, образи, изрази с преносно значение и твърдения за героя – както и обширна група задачи върху повестта за хъшовете: разговорът в първата глава, описанието на кръчмата, поводът за речта на знаменосеца, подаръкът за младия герой, откриването на ред без думи с преносен смисъл, поведението на героя при преминаването на реката и значението на устойчив израз. Заключителните две задачи изискват писмен отговор – посочване на две качества на историческата личност, представена в една от главите, и разгърнат отговор за съдбата на героя в свободна България. Подходяща е за провеждане на класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.

Прочетете текстовете и решете задачите. ВЪЛКЪТ И СВРАКАТА Един ден вълкът спрял свраката и й рекъл: — Сврако, хайде да бягаме! Не може да се живее вече в тази гора! Свраката попитала: — Е, та що не й харесваш на гората? Я, каква е хубава! Пълна е с храна! — А бе, гората е хубава, ама нали виждаш, че всичко е ревнало против мене! Където и да стане пакост, все аз съм виновен. А от хората и от кучетата нямам мира! Свраката попитала пак: А къде ще идеш? Вълкът рекъл: — Ще ида в друга гора, дето никой