Тестови задачи. Думата като речникова единица. Български език – 7 клас. (Вариант 1)

Изпитен вариант за края на първия срок, оформен с точкуване на всяка задача и с приложени критерии за оценяване. Шестдесет точки са разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литературен блок. Началото стъпва върху откъс от „Зеленото дърво“ на Йордан Радичков – текст, който сам по себе си е предизвикателство заради образността си. Седемте задачи към него проверяват определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на основното му предназначение, тълкуването на подчертан израз, откриването на израз без преносно значение, извличането на информация за времето на действието и стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко области. Лексиката е застъпена с въпроси за експресивната лексика, за чужда дума с посочено значение, за названието на речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на информационната бележка. Отделна задача изисква собствени примери за думи с подвижно „ъ“. Наклоненията на глагола заемат значително място: разпознаване на повелително наклонение в изречение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение при съставна глаголна форма и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола с различно спрежение. Редакционната задача носи дванадесет точки – най-много сред езиковите. Текстът за поправка е с разговорен характер и съдържа натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване, слято и полуслято писане и окончания за множествено число. Литературният блок обхваща творби на Христо Ботев и Добри Чинтулов. Проверяват се биографични данни, символният образ на въстанието, разграничаването на мотиви между две стихотворения, определянето на характера на едно от произведенията, разпознаването на говорещия в текста. Табличната задача съотнася цитати с литературни термини – анафора, метафора, етимологична фигура, епитет. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху цитат с призивен характер. Отговорите следват задачите, с разгърнати примерни формулировки, поправения текст и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии, без нужда от подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва къде подготовката е недостатъчна.

Контролната работа съчетава двете части на предмета в един материал: първата половина проверява владеенето на книжовната норма, а втората – познаването на изучаваните творби. Задачите са 15 и следват две обособени части. Първите десет са с избираем отговор и по четири варианта, като във всяка задача се търси изречението с грешка. Обхванати са различни области на нормата: правописът, включително употребата на предлог пред определени думи; пунктуацията при подчинени изречения и при неуместно поставена запетая; съгласуването между подлог и сказуемо; словообразуването и разпознаването на производни думи; лексикалната съчетаемост и уместната употреба на дума; синонимните редове и откриването на думата, която не принадлежи на реда; правилното членуване; оформянето на пряка реч с кавички; употребата на предлози. Този формат е особено полезен, защото не изисква теоретично знание за правилото, а умение то да бъде приложено при четене – така, както се работи с текст при редактиране. Втората част се състои от пет въпроса с разгърнат писмен отговор и с оставено място за работа. Те обхващат четири творби от учебното съдържание – „Андрешко“ на Елин Пелин, „До моето първо либе“ на Христо Ботев, „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов и „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев. Изискват се различни умения: формулиране на основна тема, разчитане на символи и на техните внушения, характеристика на герой, определяне на ролята на второстепенен образ и проследяване на развръзката в повествователна творба. Отговорите са изведени накрая. При езиковите задачи е посочена конкретната грешка и правилният вариант, а при литературните са дадени примерни решения, като при два от въпросите отговорът е разгърнат по точки. Материалът е подходящ за контролна работа, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Готов е за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е съчетаването на двете части. Именно така изглежда и изпитният формат, а подготовката поотделно често оставя едната страна занемарена. Полезни са и разгърнатите примерни отговори. При въпроса за символите отговорът е подреден по отделни образи, всеки с обяснение какво внушава – модел, който може да се приложи и при друга творба. При въпроса за развръзката пък е показано как се проследяват последователните етапи, вместо да се преразказва краят. Ценно е и разнообразието на литературните въпроси. Те не са еднотипни, а изискват различни умения – от кратко формулиране на тема до анализ на образна система, което дава по-точна представа за подготовката. За преподавателя материалът съкращава проверката с готовите отговори и с ясно посочените грешки в езиковата част.

Пълен вариант за класна работа с ясно разпределение на точките – шестдесет точки, разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литература. Материалът е готов за провеждане, включително с приложена скала за оценяване. Първата част стъпва върху откъс от „Грехът на Иван Белин“ на Йордан Йовков и обхваща седем задачи. Проверява се определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на изразената в него позиция, откриването на думи в преносно значение, тълкуването на устойчив израз, извличането на информация и определянето на стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко различни области. Лексиката е застъпена с въпроси за неутралната лексика, за чужда дума с посочено значение, за науката, изучаваща речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на репортажа. Отделна задача изисква собствени примери за думи с непостоянно „ъ“. Значителна група задачи е посветена на глаголните наклонения: разпознаване на повелително наклонение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение, както и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола. Редакционната задача е с най-висока тежест сред езиковите – цял абзац с натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване и запетаи при еднородни части. Литературният блок обхваща творби на Добри Чинтулов и Христо Ботев. Проверяват се биографични данни, символният образ на врага, адресатите на призива, разпознаването на стих, носещ определен смисъл, както и фактологични твърдения за създаването и публикуването на едно от стихотворенията. Включена е таблична задача за съотнасяне на образи с тяхното значение. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху кратък цитат – тълкуване на пътя като образ. Отговорите са изнесени след задачите, с разгърнати примерни формулировки за свободните отговори, поправения текст на редакцията и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка според постигнатите резултати. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии за оценяване, без нужда от допълнителна подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия: показва обхвата и тежестта на отделните части и открива къде подготовката е недостатъчна – в езиковата, литературната или в редактирането.

Прочетете текста и се запознайте с таблицата след него. Ядливите гъби са служели за храна на човека още от древни времена. Древногръцкият учен Теофаст, живял през 370 – 285 г. пр.н.е., описва в трудовете си печурката, трюфелите и много други гъби. Гъбите са били поднасяни не само на народната трапеза, но и на хановете и царете. Те се консумират основно заради хранителната им стойност, която е сходна с тази на зеленчуците и продуктите от животински произход. Подобно на плодовете и зеленчуците, те съдържат

Прочетете домашната работа на Мария Янкова и се запознайте с таблицата след текста. Текст 1 М.Я. До мен е Драгомир Каров, който е мой съученик. Добър ден, Драго. Може ли да ни разкажеш най-интересната си история от това лято? Др.К. Добър ден. Мария. През лятото аз и родителите ми посетихме Париж. М.Я. Качихте ли се на Айфеловата кула? Др.К. Разбира се! Дори мога да ти разкажа за нея: започнали са строежа й през 1887 г. и са го завършили през 1889 г. С асансьор се изкачихме до последното, трето ниво

Вариант, при който граматиката се проверява върху нехудожествен текст — кратка биографична статия за Петър Берон и Рибния буквар. Изборът не е случаен: именно в такъв текст преизказните форми се появяват естествено, защото авторът съобщава за събития, на които не е бил свидетел. Материалът съдържа 13 задачи, повечето от които изискват самостоятелно писане. Първата част е върху разбирането при четене и е по-взискателна от обичайното. Една от задачите изисква да се обясни защо авторът е предпочел единия предлог пред другия при съобщаването на година — въпрос за езикова прецизност, а не за съдържание. Друга проверява значението на понятие от текста. Следват задачи с отворен отговор, при които трябва да се посочат по два аргумента в подкрепа на дадено твърдение и по две причини за друго — умение, което подготвя ученика за аргументативен текст. Включена е и задача с обърната формулировка: сред четири твърдения да се открие онова, което не съответства на прочетеното. Втората част е граматична и стъпва върху същия текст. Търси се изречение с преизказни форми, което трябва да бъде преписано, а формите — подчертани; следва довършване на твърдение, чрез което ученикът сам формулира какво се съобщава чрез тези форми. Морфологичният анализ е застъпен най-обемно. Дадени са три изречения, съдържащи различни глаголни форми — минало неопределено и минало несвършено време, условно наклонение, бъдеще време в миналото, форми за повелително наклонение в пряка реч. За всяка от тях трябва да се посочат лице, число, време или наклонение и спрежение. Тази задача покрива на едно място почти цялата система на глагола. Следват задачите върху употребата в речта: с кое изречение се изразява най-голяма убеденост, че действието ще се извърши, и самостоятелно съставяне на изречения за молба, препоръка и забрана. Отделен въпрос е посветен на учтивата форма и на типичната грешка при съгласуването в нея — случай, който се среща често и в официалната кореспонденция на възрастни. Заключителната задача е най-обемната: цял откъс трябва да бъде преписан, като действията в него се представят от позицията на несвидетел. Преобразуването обхваща и деепричастните конструкции, и подчинените изречения, което го прави реална проверка на владеенето на преизказните форми. Разделът с отговорите съдържа кратки решения на задачите с избираем отговор, примерни формулировки за отворените въпроси, пълните морфологични характеристики на всички глаголни форми и целия преобразуван текст от последната задача. Учителят може да използва материала като готово упражнение след изучаването на темата, като домашна работа или като подготовка за писмено изпитване; задачите за четене с разбиране работят добре и самостоятелно, преди работа върху аргументативен текст. За ученика вариантът е удобен с това, че свързва две умения, които обикновено се упражняват поотделно — разбирането на нехудожествен текст и владеенето на глаголните форми. Подходящ е за преговор преди класно и за упражняване на морфологичен анализ преди изпитване.