Примерен тест за ДЗИ по български език и литература за 12. клас – 41 задачи с отговори, три текста за Витоша, „До моето първо либе“ и есе по Пенчо Славейков

Изпит, който накрая оставя избор. Това е най-съществената разлика тук: последната задача не налага един жанр, а поставя две теми и ученикът решава дали да напише интерпретативно съчинение, или есе. Изборът е истински, защото двете теми тръгват от едно и също, но водят в различни посоки, и този, който се познава добре, ще спечели точки само от правилното решение. Двете стихотворения, върху които стъпва тази задача, са отпечатани изцяло в листа. Нищо не се търси в христоматия и нищо не се цитира по памет, а това променя качеството на написаното. Текстовете в целия вариант са четири и са съвсем различни. Основният е за едно конкретно място в България и е написан като туристическо представяне с технически подробности. Към него са прикачени седем задачи, сред които и една доста рядка: търси се коя аргументативна техника НЕ е използвана в текста, тоест проверява се не какво пише, а как е направен. Втори кратък текст, за представите на древните за формата на Земята, служи за попълване на най-уместните думи. Трети, за една необикновена риба, е материалът за запетаите. Четвъртият е поетическият, споменат по-горе. Отделна задача към основния текст изисква той да се раздели на смислови части, да се озаглави всяка от тях и накрая да се сведе до резюме. Това е най-близкото до реалната работа с информация и се оценява високо. Литературната част е насочена забележимо към двадесети век и към по-нови автори. През нея минават творби и имена, които в учебните тестове се появяват по-рядко, а това прави варианта полезен тъкмо за онези части от учебното съдържание, които обикновено остават непокрити. Проверяват се разпознаване на стихове, вярно и невярно твърдение, съответствие между цитат и произведение, обща тема в две творби, жанрова принадлежност и изразни средства. Езиковата част е класическа по обхват, но изреченията в нея са дълги и взети от различни области, не само от художествената реч. Това затруднява повече, защото грешката трябва да се види в непознат контекст. Задачите с аналогии са направени по-сложно от обичайното: в тях се пази отношение между три члена, а не между два, тоест изисква се да се улови и посоката на стесняване. Задачите са четиридесет и една, а отговорите към тях са дадени накрая, включително попълнените форми и примерните теми на смисловите части. За учителя това е завършен вариант за провеждане в час, но и материал за няколко отделни упражнения. Работата с основния текст става самостоятелно за час по извличане на информация и писане на резюме. Двете стихотворения, отпечатани едно до друго, са готова основа за съпоставителен урок, независимо от изпита. А изборът между двата жанра накрая е добър повод за разговор по въпроса кога се пише съчинение и кога есе. За ученика това е репетиция, която включва и едно решение. Освен да реши задачите, той трябва да прецени в кой жанр е по-силен, а това е умение, което се придобива само с упражнение. Сверяването с отговорите показва къде губи точки, а двете стихотворения остават в листа и след това, за преговор.

Четири текста от четири различни свята в един изпитен лист. Това е най-отличителното тук и веднага се усеща при прелистване. Първият е от учебник по философия и разсъждава защо езикът не само свързва, а и разделя хората. Вторият е вестникарски репортаж от филмов фестивал. Третият е историческо повествование за бунт в древен град. Четвъртият е художествен, с поезия и проза, върху които се пише. Такъв подбор не е случаен. Всеки от тези текстове проверява различно умение и заедно обхващат почти всичко, което се изисква на изпита. Философският откъс носи шест задачи и е най-плътната част по мислене. Пита се за главната тема, за извода, който следва от текста, за функциите на отделните абзаци, за довършване на твърдение и за вярното според написаното. Прибавена е и задача за значението на фразеологизъм, свързан със същата тема, с което текстът и езиковият блок се захващат един за друг. Вестникарският откъс стои в съвсем друга задача: в него има четири празни места и за всяко се избира най-уместният израз измежду три близки възможности. Това е проверка не на правопис, а на усет за стил, и обикновено отсява най-добре. Историческият откъс е материалът за пунктуацията. В него трябва да се нанесат пропуснатите запетаи, при това в изречения с усложнен строеж, каквито рядко се дават за упражнение. Художествените текстове са два и стоят в двете писмени задачи. Върху откъс от стихотворение на Вапцаров се формулира теза. Върху приложен откъс от разказ на Йовков се пише голямо съчинение до четири страници на философска тема за смисъла на човешкото съществуване. Останалите задачи обхващат лексикалните отношения и аналогиите, синонимията и антонимията, главните букви при наименования, граматичното съгласуване, членуването, правописа в отделни думи и в изречение, пунктуацията при сложни изречения, както и литературните въпроси от цялото учебно съдържание, включително свързване на творба с жанр и разпознаване на тропи в стихотворен откъс. Задачите са четиридесет и една, от които осем изискват самостоятелно написан отговор. Отговорите накрая са с точките за всяка задача и с изписани очаквани форми там, където се пише свободно. При задачите с аналогии са дадени и по няколко приемливи варианта, което прави проверката справедлива, когато ученикът е отговорил вярно, но с друга дума. За учителя това е завършен изпитен вариант, който обаче се разглобява на четири отделни упражнения, всяко с различна цел. Философският откъс със задачите към него върши работа и самостоятелно, като час по четене с разбиране. Вестникарският откъс става за урок върху стиловата уместност. Историческият откъс е готово упражнение по пунктуация. А двете писмени задачи могат да се дадат в различни часове. За ученика това е проверка, която обхваща и четенето, и усета, и писането. Четирите различни текста показват дали се справя не само с познатото художествено слово, а и с научно разсъждение, с журналистическа реч и с историческо повествование. След сверяването с отговорите става ясно кой тип текст му създава най-много затруднения, което е по-полезно от общата оценка.

Пълен изпитен вариант за държавен зрелостен изпит по български език и литература с приложени отговори и разпределение на точките към всяка задача. Обхватът съответства на изискванията за матура и покрива всички компоненти на изпита. Първата част се състои от задачи с избираем отговор. Езиковият блок проверява правопис в редове от думи и в цели изречения, включително случаите с двойни съгласни, с изпадащи съгласни при производни думи и с употребата на главни букви при географски и календарни названия. Граматичните задачи засягат бройната форма, съгласуването при еднородни определения, членуването на съставни названия и употребата на деепричастие. Пунктуационната част обхваща обособени части, подчинени изречения и вметнати думи, а лексикалната – грешно употребени думи, съчетаемост и фразеологични антоними. Литературният блок е обширен и обхваща целия материал за матура. Проверява се разпознаване на творба по цитат, съотнасяне на герои с произведения, жанрова определеност, ключови мотиви и образи, разграничаване на лирическо от епическо начало, откриване на конфликт, който в дадена творба не присъства, и разпознаване на изразно средство в откъс. Отделна и обемна част стъпва върху два текста от различни сфери на общуване, обединени от обща тема. Задачите към тях проверяват определянето на сферата и функцията на всеки текст, значението на термин и на дума в контекст, преценка на верни и неверни твърдения по всеки текст поотделно, а също и работа с двата източника едновременно. Задачите със свободен отговор са разнообразни: избор между четири факта, които присъстват в текстовете; формулиране на общото между двата текста; съставяне на собствена теза по избрана тема; написване на резюме; попълване на уместни думи в текст; поставяне на правилни граматични форми, включително членувани форми, местоимения и учтива форма; връщане на пропуснати препинателни знаци. Върху откъс от изучен разказ са поставени две задачи – едната изисква посочване на цитати, другата – формулиране със свои думи на пространствено противопоставяне. Обемна таблична задача съотнася герои, жанрове и автори с произведенията им. Последната задача е същинската част от матурата – две теми по избор с приложен откъс от изучена творба. Отговорите са дадени в таблица с точките за всяка задача, включително попълнените форми, поправения текст и примерни решения за отворените задачи. При задачите с посочване на цитати и с формулиране със свои думи са предложени по няколко възможни отговора, което показва, че се приемат различни верни решения. Разпределението на точките заслужава внимание: то е изнесено видимо и позволява на ученика да прецени още преди решаването кои задачи носят най-много и къде си струва да отдели повече време. Последната задача с разгърнатия текст тежи колкото значителна част от целия останал тест – съотношение, което съответства на действителния изпит. Материалът е подходящ както за пробно писане при пълно спазване на изпитното време, така и за работа на части. Езиковите задачи могат да се дадат самостоятелно като упражнение по норми, работата с двата текста – като проверка на четивна грамотност, а последната задача – като тема за класна работа. На учителя вариантът дава готов инструмент за подготовка на дванадесетокласници без допълнителна подготовка. На ученика служи за самопроверка и за реална представа за обхвата и трудността на изпита.

Осем творби и петнайсет езикови правила – събрани в един тест и покрити за един учебен час. Точно това се иска от контролна работа за края на срока: широк обхват, бърза проверка и ясен резултат. Тридесет задачи с изборен отговор, всяка с обяснение към верния вариант. Първата половина е езикова и обхожда нормите една по една. Проверяват се правоговорът, правописът на представки и на отделни думи, слятото и разделното писане, включително при отрицателна частица, и словообразуването – кога една дума съдържа едновременно представка и наставка. Отделно място заемат задачите за членуването. Те се появяват на две места и разглеждат въпроса от различни страни, което е удачно, защото това правило се греши най-често и в писмени работи, и в изпитни формати. Граматичният блок обхваща съгласуването между местоимение и съществително, съгласуването на прилагателно име, употребата на относителните местоимения в сложно изречение и степенуването, при което са предвидени и типичните смесени форми, които звучат правдоподобно. Пунктуацията е застъпена с няколко задачи, разпределени между отделните блокове. Търси се ту изречението с грешка, ту единственото безупречно, а случаите обхващат подчинени изречения, вметнати изрази и излишни знаци. Втората половина е литературна и е разпределена между осем произведения от учебното съдържание – „До моето първо либе“, „Новото гробище над Сливница“, „Крадецът на праскови“, „При Рилския манастир“, „Градушка“, „Спи езерото“, „История“ и „Паисий“. За повечето от тях са предвидени по две задачи, което позволява всяка творба да бъде проверена от две различни страни. Въпросите тук не са фактологични. Те изискват тълкуване: какво означава конкретен стих, какво символизира определен предмет или образ, между какво възниква конфликтът, как се променя тонът на творбата в хода ѝ и коя е основната идея. Стиховете и изразите, върху които се работи, са цитирани направо в условията, така че тестът може да се решава и без христоматия под ръка. Подредбата е ясна и удобна за работа: първо целият езиков блок, после литературният, а вътре в него творбите вървят една след друга, без разбъркване. Особено ценни са отговорите. Към всяка от тридесетте задачи е добавено обяснение – при езиковите то посочва правилото, а при литературните представлява кратко тълкуване от няколко реда. Прочетени наведнъж, тези обяснения са готов преговор върху целия срок. Неверните варианти навсякъде са изградени като достоверни грешки и близки тълкувания, а не като случайни твърдения, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск. За учителя: готова срочна контролна работа с широк обхват и с осигурени отговори – спестява съставяне и позволява оценката да се формира бързо, а обясненията могат да се използват направо при разбора в час. За ученика: пълна проверка преди края на срока. Резултатът показва не обща оценка, а къде точно е пропускът – в езиковите норми или в познаването на творбите.

Изпитен вариант, в който финалната тема стъпва не на един, а на два цитирани поетични текста – от различни епохи и с общ въпрос. Останалото следва точно формата на държавния зрелостен изпит, а всяка задача носи стойността си в точки. Езиковата част покрива целия свод от норми. Правописът е застъпен с пет задачи – наставки и представки, обеззвучаване, удвоени съгласни, сложни думи и главни букви при собствени наименования. Граматичната норма проверява бройната форма, съгласуването при съчинени определения, окончанията при спрежението и членуването. Следват двете пунктуационни задачи и двете лексикални – за уместната употреба на думата и за фразеологичните антоними. Литературният блок е широк и предимно съпоставителен. Проверява се разпознаване на творба по цитат, съответствия между автор и герой, конкретна подробност от сюжет, разпознаване на герой по описание и коя творба показва обединяване около обща идея. Отделни задачи търсят произведението, в което любовта е представена по определен начин, кое е свързващото начало между фрагментите на един роман и кой образ не присъства в дадено стихотворение. Средището е работата с два текста по обща тема. Първият е медиен и представя проблем със статистика и препоръки, вторият е извадка от нормативен документ с изрични забрани и изисквания. Съпоставката между медийния и институционалния текст е особено полезна, защото показва как една и съща тема се разработва в две различни сфери. Дванадесетте задачи проверяват сферата на общуване, функцията, значението на израз, характера на лексиката, верните твърдения и отделянето на присъстващите факти, а после следват общата тема, собствена теза по избор от две теми и резюме. Практическият блок включва избор на най-уместната дума, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и пет пропуснати препинателни знака в текст с пряка реч. Преди края е поместен обширен откъс от класическа балада с две задачи: цитати, доказващи състоянието на героя, и извеждане със свои думи на пространственото противопоставяне. Следва задачата за съответствия, а накрая – двата поетични текста и темата за аргументативен текст. Отговорите са дадени в таблица с точките към всяка задача, с примерни решения за отворените и с напълно поправен текст при пунктуационната задача. За учителя това е готов вариант за пробна матура – с точкуване и с всички текстове на едно място, без нужда да се търсят отделно. Отделните блокове вършат работа и самостоятелно. За ученика е пълна репетиция с възможност за самооценка по скалата – показва не само какъв е резултатът, но и в кой раздел точно се губят точки.

Какво действително е останало от знанията след предходната учебна година – и къде започват пропуските? Този входен тест за 12. клас е изграден именно като диагностичен инструмент, който не се задоволява с механично възпроизвеждане на правила и литературни факти. В 40 задачи той проследява различни равнища на подготовката – от разпознаването на правилен езиков вариант до самостоятелното редактиране, тълкуване, съпоставяне и формулиране на теза. Разработката е организирана в две големи части, но вътре в тях задачите следват ясна градация. Българският език започва с тестови въпроси, чрез които се проверява ориентацията в правоговорни, правописни, граматични и пунктуационни правила. Наред с тях са включени теми, свързани с комуникативната компетентност – решаване на казус, публично изказване по научен проблем, конспект, реферат и есе по житейски проблем. Така още първата половина на теста показва не просто дали ученикът „знае правилото“, а дали разпознава кога и как то трябва да бъде приложено. След тестовите въпроси проверката сменя характера си. Ученикът вече трябва сам да попълва липсващи букви, да открива правописни нарушения, да образува правилни граматични форми, да редактира изречения и да възстановява необходимата пунктуация. Този преход от избор между готови отговори към самостоятелно решение прави материала особено подходящ за реална входна диагностика, защото ясно разграничава разпознаването на правилото от умението то да бъде използвано. Литературната част също е построена на няколко равнища. Първият пласт проверява ориентацията в изучените произведения, автори, жанрови особености, художествени похвати, образи и проблеми. Включени са творби от различни периоди и жанрове, което позволява да се установи доколко ученикът е запазил цялостна литературна подготовка, а не знания само върху отделни текстове. По-съществената диагностична стойност идва във финалните задачи. Там ученикът трябва да обясни иронично заглавие, да съпостави две произведения, да проследи различни художествени представяния на природата и да формулира собствени тези за интерпретативно съчинение. Така тестът постепенно преминава от „Какво знаеш?“ към „Какво можеш да направиш с това знание?“. Именно тази смяна на равнището дава възможност да се откроят учениците, които владеят фактите, но срещат трудности при анализа, както и онези, които умеят да изграждат смислови връзки и аргументирана позиция. Ценна част от разработката е пълният комплект за проверка. Към задачите са приложени верни отговори, пояснения към избрани въпроси, решения на езиковите упражнения, примерни разработки на свободните отговори и моделни тези. Предложена е и система за оценяване до 80 точки, която отчита различната сложност на отделните типове задачи. За учителя това е готова основа за входно оценяване, откриване на конкретни дефицити и планиране на преговор според реалните резултати на класа. За ученика тестът е възможност да види не само какво е забравил, но и в кои умения се нуждае от повече работа – редактиране, анализ, съпоставка или изграждане на теза. Затова материалът може да се използва едновременно като входен тест, диагностична проверка, самостоятелен преговор и отправна точка за последваща подготовка по български език и литература.