Тестови задачи. Правопис, пунктуация и синтаксис. Български език – 7 клас. (Вариант 2)

Прочетете текста и отговорете на въпросите (1. – 4.). Виненочервеният гранат е камък на месец януари, който зарежда с енергия и постоянство всеки, който го носи. Февруарският камък – аметистът, е с богат виолетов цвят. Едно от преданията за него гласи, че е образуван от винените сълзи на бог Дионис, покапали по чист планински кристал. Аметистът има способността да прогонва лоши мисли, да насърчава откровеността и целомъдрието. Името на аквамарина, мартенския камък, означава „морска пяна“ и

Прочетете текста и отговорете на въпросите 1.-4. Наричат огнения рубин „крал на скъпоценните камъни“. Получил е своето название от латинското „рубеус“ – червен. Неговият цвят трепти като слънцето на любовта и надеждата за едни и като кървава комета – за други. Този камък е ален като кръвта на човека и като изгрева на настъпващия ден. Спада към групата на благородните камъни от най-висша класа, където заедно с изумруда и диаманта заема едно от първите места. По блясък, способност да пречупва

Прочетете текста и отговорете на въпросите 1. – 4. Първите писмени свидетелства за привързаността на хората към скъпоценния камък датират отпреди 3 000 години. Още тогава в Индия диамантите са били високо ценени заради свойството им да пречупват светлината по най-впечатляващ начин. Редките камъни, смятани за късчета от звезди или за сълзите на някой бог, макар и необработени, висели по ушите на принцовете и яростно святкали от нагръдниците им, когато се втурвали в битка. От Индия произлизат и

Изпитен вариант за държавен зрелостен изпит с приложен ключ и точки към всяка задача. Обхватът съответства на изискванията за матура и покрива езиковата, литературната и писмената част. Езиковата част заема началото на теста и е обширна. Проверява се правопис в редове от думи, в подчертани думи в изречение и в цели изречения; граматични норми при местоимения, съгласуване, членуване и учтива форма; пунктуация при подчинени изречения и обособени части. Лексикалната част включва отношения между двойки думи, синонимия и значение на фразеологизми, сред които няколко с античен произход. Литературният блок обхваща целия материал за матура. Проверяват се жанрова определеност, разпознаване на творба по цитат, тълкуване на понятие в контекста на конкретна глава от роман, познаване на герои и заглавия, ключови метафори, литературно направление, разпознаване на изразни средства и на понятие по неговото определение, откриване на излишен термин в ред. Отделна част стъпва върху научнопопулярен текст за добива на сол по българското Черноморие. Задачите проверяват вида и темата на текста, назоваванията на един и същ предмет, значението на фразеологизъм в контекста и преценка на верни и неверни твърдения – включително чрез съотнасяне на древни и съвременни имена на градове. Задачите със свободен отговор са разнообразни: формулиране на теза по роман, избор на уместна дума в текст, поставяне на правилни форми, връщане на пет пропуснати запетаи, довършване на аналогии, съотнасяне на творби с жанрове и разпознаване на тропи в откъс. Последната задача предлага пълния текст на одата „Паисий“ от Иван Вазов и две теми по избор – за интерпретативно съчинение и за есе. Наличието на цялата творба позволява работата да се извърши без допълнителни материали.

Вълшебната приказка си служи с ясни знаци – цветна река, троен зов, златен и черен облик. Петнадесетте задачи разчитат тези знаци и показват как чрез тях се изгражда смисълът на творбата. Началните въпроси определят жанра, посочват какво нарушава първоначалния ред в семейството и кое действие на бащата поставя началото на изпитанието. Следва задача за качествата, отличаващи главната героиня. Друга група въпроси проследява поведението в горската колиба в правилната му последователност и изяснява художествената функция на реката с различните цветове – тя изпитва и според изхода награждава или наказва. Отделен въпрос извежда опозиционната двойка, върху която стои цялата приказка. Следващите задачи тълкуват ритуалната реплика на бабичката край водата, причината за наказанието на втората героиня и ролята на петела, който разкрива измамата и връща реда. Разглеждат се и внушението на финала, значението на многократно повтарящото се число три като белег на завършено изпитание и характеристиката на мащехата. Двете задачи със свободен отговор изискват разгърнато писане: какво доказва поведението на главната героиня чрез конкретни действия и как то води до наградата, както и съпоставка между символиката на златното и черното и връзката ѝ с развръзката. Приложени са верните отговори с обяснения и примерни решения.

Вариант за класна работа, при който литературните въпроси не се задоволяват с преразказ на случките. Тук се пита защо малкият брат не оспорва завещанието, престъпник ли е Котаракът, който се разправя с човекоядеца, и какво означава изразът „грозното патенце“ извън приказката. Материалът съдържа 25 задачи по български език и литература за проверка през втория срок. Задачите са три вида. Преобладават тези с избираем отговор и четири възможности; към тях се добавят една обемна задача с попълване и две задачи за свободен писмен текст с оставено място за писане. Езиковият дял стъпва върху една идея: че синтактичната служба се определя от позицията, а не от думата. Затова в почти всяка задача четирите изречения съдържат едни и същи думи — зелето и морковите, Ани и Лили, денят и нощта — разположени различно. Проверяват се еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията. Две от задачите са свързани помежду си: в първата се брои колко еднородни части има в дадено изречение, а във втората се определя каква служба изпълняват те. Задачата за членуване е най-обемната в целия вариант — десет изречения с пропуснати членни морфеми. Подредбата им не е случайна: думата „бряг“ например се появява три пъти в различни позиции, което не позволява механично попълване и превръща задачата в истинска проверка на правилото за пълен и кратък член. Литературният дял е разположен по произведения. „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ е представен с три въпроса, два от които изискват нравствена преценка в рамките на приказната условност. „Грозното патенце“ заема най-голямо място — с въпроси за отношението на другите към героя, за смисъла зад образите на дивите гъсоци, за качеството, което го отличава след преображението, за символиката на финала и за преносната употреба на израза в говоримия език. „Златното момиче“ е застъпено с въпрос за качествата на героинята и с избор на пословица, изразяваща поуката. „Главатарят, който искал да плени месечината“ — с въпроси за желанието на героя, за произхода на приказката и за характера на бащата. Погрешните възможности заслужават отделно внимание. При езиковите задачи те поставят същите думи в съседна синтактична служба, а при литературните предлагат тълкувания, които звучат правдоподобно, но не издържат при връщане към текста. Така вариантът различава добре наизустеното от разбраното. Двете заключителни задачи изискват свързан писмен текст: характеристика на героя от последната приказка и разсъждение по нравствен въпрос за влиянието на богатството и славата върху човека. Разделът с отговорите съдържа верните избори с кратко пояснение защо са такива. При задачата с членуването изреченията са изписани изцяло с попълнените форми, а накрая е формулирано и обобщеното правило. Към двата свободни отговора са дадени примерни начала, които очертават посоката, без да предпоставят съдържанието. Учителят може да използва материала като готов вариант за класно, но и разделен: езиковата половина като упражнение по синтаксис и членуване, литературната — като преговор преди изпитване. За ученика вариантът е удобен за самостоятелна работа, защото веднага след решаването отговорите показват не само какво е сгрешено, а и по каква логика се стига до верния избор.