Тест по литература върху „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски – алегорията за изкачването в 20 задачи с отговори

Тест по литература върху притчата „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски с петнадесет задачи с избираем отговор и пет с писмен отговор. Проверката следва хода на творбата – от подбудата на героя до неговото състояние във финала. Началните задачи установяват жанра, водещия мотив и ролята на изкусителя. Задачата за жанра е важна, тъй като притчата лесно се смесва с баснята и с легендата, а именно алегоричният ѝ характер обяснява целия замисъл. Следва частта за изкачването. Разгледани са първоначалната подбуда на героя, промяната у него с всяко следващо стъпало и значението на онова, което получава в замяна на отстъпените човешки способности. Задачата за новото зрение е сред най-важните: тя изисква да се разбере, че героят не вижда по-добре, а вижда друго – света такъв, какъвто властта го показва. Обособена е и линия за общността. Проверява се как героят я определя в началото, каква е ролята на повтарящото се възклицание и как се променя отношението му към нея накрая. Особено ценна е задачата за противника в творбата. Сред вариантите присъстват изкусителят и владетелите, но верният отговор насочва към самия герой – именно неговите избори го погубват. Заключителните въпроси от затворената част разглеждат чувството на върха, поуката и смисъла на финалното изречение, което повтаря началното, но с обърнато значение. Петте задачи с писмен отговор разглеждат символа на паметта, ролята на множеството, начина на подмамване, връзката със съвременността и смисъла на посвещението. Задачата за посвещението е най-стойностната. Тя изисква да се разчете иронията: обръщението е насочено именно към онези, които смятат, че казаното не се отнася до тях, и това превръща творбата в предупреждение към всеки читател. Ценна е и задачата за връзката със съвременността. Тя извежда извън литературния разбор и позволява разговор за това как високите намерения се разменят за положение – въпрос, който остава открит. Примерните отговори са обстойни, по няколко изречения всеки, с ясен извод. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратко пояснение. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последните пет въпроса. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, а последните две задачи могат да прераснат в дискусия. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху темата за изкушенията на властта.

Тест по литература върху притчата „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски с петнадесет задачи с избираем отговор и пет с писмен отговор. Проверката обхваща творбата от жанровата ѝ определеност до нейната валидност днес. Началните задачи установяват основното: жанрът, темата и главният герой. Задачата за темата е сред полезните – верният отговор насочва към покварата на човешкия характер, а не към борбата за справедливост, макар че тя също присъства в творбата. Обособена е линия за самото изкачване. Разгледани са ролята на стълбата, онова, което героят губи по пътя, същността на предлаганата сделка и начинът, по който той бива убеден да се раздели със сърцето си. Тази група показва, че падението не идва наведнъж, а с последователни отстъпки. Отделни задачи са посветени на множеството долу – какво то въплъщава и защо героят престава да чува неговите стонове. Втората е сред най-важните: тя изисква да се разбере, че страданието не е изчезнало, а е престанало да бъде възприемано. Значително внимание е отделено на изкусителя. Един въпрос разглежда какво той символизира, а отделна писмена задача изисква цялостен анализ на този образ. Примерният отговор извежда съществено наблюдение: той не принуждава, а предлага, и затова е по-скоро олицетворение на самите компромиси, отколкото външна сила. Заключителните въпроси от затворената част засягат промяната у героя, смисъла на финалните му думи, невярното твърдение за творбата, поуката и ролята на посвещението. Петте задачи с писмен отговор разглеждат връзката между отстъпките и падението, реални примери за същия ход, образа на изкусителя, стълбата като метафора за обществената подредба и валидността на творбата днес. Задачата за реалните примери е особено ценна. Тя извежда от литературата към живота и позволява разговор за хора, които започват с намерение да променят нещо, а завършват като част от онова, срещу което са тръгнали. Примерните отговори са обстойни и с ясен извод, а при задачите с избор всеки верен вариант е придружен с пояснение. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последните пет въпроса. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, а последните задачи могат да прераснат в дискусия. На ученика служи за преговор и за подготовка преди съчинение върху темата за компромиса.

1. Какъв е жанрът на „Приказка за стълбата“? А) Лирическа елегия с изповеден говорител Б) Сатирична приказка с алегоричен смисъл В) Реалистичен очерк с документални сцени Г) Исторически разказ с хронологичен дневник 2. Как е изградена композицията на творбата? А) Повест с три отделни части и авторови коментари Б) Описателни глави, разделени с подзаглавия В) Монолог на героя с включени писма и записки Г) Диалогова сцена между двама герои с кратки бележки

1. Каква е основната идея, която стълбата внушава за човека и властта? А) изкачване чрез труд и човешка солидарност Б) изкушение, което променя съвестта и съзнанието В) случайност без морален смисъл и последици Г) знак за бягство от света и отговорностите 2. Какъв разказвачески похват доминира в творбата? А) спор между двама говорители с кратки бележки Б) авторов коментар след всяка сцена и диалог В) дневник на героя с дати, места и събития Г) писмо до невидим адресат в бъдещето

Всяко стъпало нагоре има цена – и целият тест е построен около това как творбата я показва. Двадесет и три задачи върху „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски проверяват дали алегорията е разчетена, а не само сюжетът запомнен. Първите задачи поставят рамката: какъв е жанрът на творбата, какво символизира стълбата и какъв тип е сатиричният изказ. Оттам вниманието се насочва към Дявола – защо се самоопределя така, както се самоопределя, и какъв смисъл носи като персонаж. Обширен блок задачи следва самото изкачване. Проверява се кой е първият откуп, какво се случва след всеки няколко стъпала, каква е ролята на двойния откуп на последното стъпало и как се променя възприятието на героя, след като се лишава от едно от сетивата си. Тези задачи следват логиката на творбата стъпка по стъпка и изискват точно познаване на реда на събитията. Отделно направление е посветено на композицията и езика: функцията на повтарящите се самоопределения, похватът, чрез който расте напрежението, значението на посвещението и промяната в говоренето на героя от началото към края. Тук се проверява усет към строеж, а не към случка – затова и тези задачи обикновено отсяват най-внимателните читатели. Няколко задачи разглеждат образния свят – как е изобразена тълпата в началото, какво се крие зад описанието на мрамора, какъв е типът време и пространство. Финалните въпроси от затворената част извеждат идеята за отношението между човек, общество и власт, ефекта на финалния обрат и поуката на творбата, а една задача проверява и познанията за автора. Последните три задачи изискват писане в едно-две изречения. Първата пита защо на последното стъпало се иска точно това, което се иска, и как то променя героя. Втората изисква посочване на композиционно повторение и обяснение на ефекта му. Третата търси лична позиция по въпроса дали издигането е възможно без загуба на съвест, свързана с алегорията. Затворените задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са дадени накрая с обяснения защо всеки вариант е верен, а за отворените задачи – с примерни решения в искания обем. За учителя това е готова проверка след изучаване на творбата и удобна основа за дискусия върху цената на успеха. Обхваща жанр, символика, композиция и идея в оценима форма и позволява да се работи и на части. За ученика е сигурна подготовка преди изпитване или писмена работа. Задачите подреждат наум цялата логика на творбата, а последният въпрос упражнява формулирането на собствена позиция – умение, което се търси при всяко есе.

Разширен вариант за обобщителна проверка върху раздела за обществото и властта, който обхваща стихотворението „Борба“ на Христо Ботев, разказа „Андрешко“ на Елин Пелин и „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. Двадесет и шестте задачи го правят по-обемен от обичайните тестове по темата и позволяват всяка творба да бъде разгледана подробно, преди да се стигне до съпоставката между трите. Първите шест задачи се отнасят до Ботевата творба. Проверява се как е представена властта в нея, каква е функцията на иронията към един от второстепенните образи, кое противопоставяне поражда идеята за бунт, каква роля играят реторичните въпроси, как се разчита символиката на настъпващия мрак и какво определя лирическия говорител като гражданин. Задачата за иронията е сред по-трудните, тъй като изисква да се разбере насочеността ѝ – срещу празнословието, което обслужва силните. Следващите шест задачи разглеждат разказа на Елин Пелин. Те засягат символиката на пространството, позицията на разказвача спрямо чиновника, типа конфликт, онова, което речта на служителя разкрива за неговата гледна точка, основанието за постъпката на героя в развръзката и функцията на хумора. Последната задача е особено ценна: тя показва, че смехът в творбата не е украса, а средство за сваляне на маските. Четири задачи са посветени на притчата. Проследени са символиката на стъпалата, цената, която героят плаща за изкачването, ролята на изкусителя и посоката, в която се променя гледната точка на героя. Обемна група от шест задачи има съпоставителен характер и обхваща и трите произведения наведнъж. В нея се търси общото в начина, по който е представена властта, общият художествен похват, точната формулировка на авторовите позиции, посланието към днешния читател, разликата между две от творбите по отношение на борбата със злото и общият тон в други две. Отделна задача изисква да се разпознае цитатът, който най-точно бележи моралния срив в притчата. Тази част е най-силната страна на теста, тъй като подготвя точно за съпоставителните въпроси на изпит. Финалните три задачи са с разгърнат отговор от три-четири изречения и с оставено място за писане, по една за всяко произведение. Към две от тях е добавена и кратка насока, която ориентира ученика в каква посока да мисли – похват, който улеснява по-слабите ученици, без да им дава готов отговор. Отговорите са изнесени след задачите. Всеки верен избор е придружен с обяснение, а на места е посочено и защо останалите варианти не са подходящи. За трите отворени задачи са дадени примерни разсъждения с подходящ обем. Неверните варианти в целия тест са изградени внимателно – те съдържат правдоподобни, но неточни твърдения или отвеждат към други литературни теми, така че отговорът рядко може да бъде получен по изключване. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка с широк обхват и възможност да се използва на части. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди писане на съпоставително съчинение. Форматът е готов за раздаване в клас без допълнителна подготовка.