Лисицата, която не била чула за новия закон: указания за трансформиращ преразказ на приказката „Глухарът и лисицата“ от името на герой и с въвеждане на нов герой (5. клас)

Конят, волът и кучето подаряват от годините си на човека, а от този дар тръгват младостта, зрелостта и старостта. Върху тази фолклорна приказка е изградено упражнението за трансформиращ преразказ. В началото е даден пълният текст на приказката „Дарените години“, за да се работи направо върху него. След това следват две отделни задачи: преразказ с променено начало и преразказ с променен край, като всяка от тях е разгърната в три последователни стъпки. Подготвителната част насочва как да се осмисли задачата, какво може да бъде променено, например времето или мястото на действието, както и начинът, по който са разпределени дарените години, и как да се състави план: озаглавяване на основните епизоди, подреждането им и мястото на новото начало или на новия край. Практическата част включва създаването на самия преразказ по плана, а след нея идва подробен списък от въпроси за самонаблюдение и самооценка: свързано ли е новото начало със следващите епизоди, предадени ли са те вярно, последователно и точно, преобразувана ли е пряката реч в непряка, няма ли смесване на глаголни времена, повторения, неуместни изрази или разсъждения, спазени ли са книжовните езикови правила и правилно ли са оформени абзаците. Накрая е добавен кратък правописен акцент върху думи от приказката, при които учениците най-често допускат грешки. Разработката е подходяща за самостоятелна подготовка по български език в 5. клас, за работа в час и за преговор преди писане на трансформиращ преразказ.

Учебна разработка за трансформиращия преразказ, изградена върху откъса „Размисъл“ от „Приключенията на Лиско“ на Борис Априлов. В началото е поместен самият текст: размишленията на лисичето за послушанието и спомена за срещата му с главния славей. Следват две отделни задачи. Първата иска преразказ, в който епизодите са подредени според последователността им във времето, с изрично указание кой епизод трябва да се премести. Втората иска преразказ с въвеждане на нов епизод и подсказва къде той може да бъде включен. Всяка задача е разгърната по един и същ ход на работа: осмисляне на условието, внимателно четене на текста, съставяне на план със заглавия на епизодите, писане по плана и подобряване на написаното. Към всяка е даден списък с въпроси за самонаблюдение и самооценка, с които ученикът сам проверява последователността на събитията, смисловата връзка между епизодите, глаголните времена, преобразуването на пряката реч и оформянето на абзаците. Накрая са изведени думите от текста, при които най-често се допускат правописни грешки. Разработката дава хода на работата и критериите за проверка, а самият преразказ остава да бъде написан от ученика. Подходяща е за упражнение в клас и за самостоятелна подготовка по темата.

Един от най-често задаваните ученически текстове е обяснен тук от определението до готовия образец. Първата част изяснява какво точно представлява сбитият преразказ: какво означава самото прилагателно, по какво той се различава от подробния и с каква цел се пише. Обяснено е и как се постъпва с описанията и пейзажите, докъде може да стигне сгъстяването на сюжета и защо стегнатият изказ не изключва разнообразието от изречения. След това са изброени общите изисквания към всеки преразказ, подредени като списък: чии думи се използват, как се спазва последователността на епизодите, от кое лице се води повествованието, кои глаголни времена са допустими и какво се прави с пряката реч. Отделно е посочено и какво в никакъв случай не бива да попада в текста. Втората част описва самото писане като процес от три етапа. Подготовката е разписана в четири последователни стъпки, а подобряването е разгърнато в отделен списък с типичните грешки, които се търсят: в съдържанието, в глаголното време, в преобразуването на речта, в правописа и пунктуацията. Казано е и как се оформя графично готовият текст. Третата част е изцяло практическа. Върху конкретна задача за преразказ на разказа „Косачи“ всички стъпки са показани на живо: най-напред са изведени единайсетте сюжетни момента на творбата, после е обяснено кои от тях отпадат и защо точно те, а останалите са превърнати в готов план. Следва самият примерен сбит преразказ, написан докрай, и накрая проверка на получения текст по всички изисквания, изброени в началото. Разработката върши работа както при подготовка за класна работа, така и при самостоятелно упражнение у дома, защото показва не само правилата, а и целия път от прочита до проверения текст.

Учениците се затрудняват точно там, където задачата казва да преразкажат вярно, но с друг глас. Този урок тръгва оттам: обяснява какво означава думата „трансформирам“ и защо трансформиращият преразказ е точно предадено съдържание плюс ясно зададена творческа промяна, при която сюжетът остава непокътнат. В началото се разграничават двата типа задача, които се срещат в училище, а след това всеки от тях е разгледан поотделно, със свои изисквания за глаголни времена, лице, местоимения и допустима лексика. Същинската част съпоставя гласа на неутралния разказвач с гласа на героя участник: какво е позволено, какво не се допуска и къде най-често се пропуква гледната точка. Към всеки от двата типа е даден кратък моделен начален абзац по откъс от „Произходът на боговете“, така че разликата да се види не като правило, а като жив текст, който ученикът продължава сам по подсказана посока. Отделен акцент е поставен върху подготовката: план за действие в седем стъпки, който води от прочита през определянето на моментите и подмоментите до избора на разказвач и проверката на готовия текст. Следват общите изисквания към всеки трансформиращ преразказ, списък с най-честите грешки заедно с конкретно решение за всяка от тях, както и малък езиков помощник с местоимения, глаголи за чувства и за действия и свързващи думи за плавност. Практическата част включва две задачи по един и същ откъс, изпълнени от различни позиции, и въпросник за самопроверка преди предаване. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа и за домашна работа по български език, както и за бърз преговор преди изпитване, когато трябва да се припомнят правилата за гледната точка, глаголните времена и местоименията.

Най-честата грешка при трансформиращия преразказ не е в съдържанието, а в глаголното време. Този урок е посветен изцяло на нея. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Уроткът е определен като практическа работа от раздела „Морфология“. Ходът на часа е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и още две за въведение, в което се разграничават двата вида преразказ: от името на герой от текста и от името на неутрален разказвач. Десет минути са отделени на първия вид, където правилото е, че глаголните времена от изходния текст се запазват. Дванадесет минути отиват за втория, при който същите времена се ПРЕОБРАЗУВАТ, и точно тази разлика е сърцевината на урока. За всяко правило са дадени примери в двойки, за да се вижда как едно и също изречение изглежда в двата варианта. Репликите на учителя са изписани дословно, а към въпросите са дадени очакваните отговори. Практическата част включва задачи за преобразуване и въпроси за проверка. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за подготовка за класна работа по преразказ и като модел за собствен план по езикова тема.

Една народна приказка може да прозвучи по няколко различни начина, без да престане да бъде същата история, и точно това показва този материал. В началото са изведени особеностите на трансформиращия преразказ като вид творчески преразказ: какво означава да преобразуваш чужд текст, каква свобода дава въображението и къде минава границата, отвъд която промяната вече нарушава логиката на творбата. Отделено е място и на изискванията, които остават задължителни: предаване на съдържанието със свои думи, единство на глаголните времена, преобразуване на пряката реч, отсъствие на разсъждения от преразказващия и спазване на книжовните правила. Същинската част е построена върху фолклорната приказка „Мързеливата снаха“, чийто текст е даден изцяло, за да има ученикът с какво да сравнява. Върху нея са онагледени основните видове задачи: промяна в сюжета чрез ново начало, чрез включване на нов епизод и чрез нов край; въвеждане на нов герой; преразказ от името на един от героите. Всеки вид е придружен от завършен образец, написан така, че ясно да се вижда кое в текста се е променило и кое е останало непокътнато. Самостоятелен акцент е поставен върху разместването на епизодите. Тук материалът обяснява кога такава трансформация е възможна и кога тя би разрушила смисъла, като се позовава на познати приказки от същия дял. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа по български език, за упражнения върху създаване на преразказ и за учители, които търсят готови образци за час. Може да се използва и като модел, по който ученикът сам да трансформира друг изучаван текст.