„Дарените години“: трансформиращ преразказ с ново начало и с нов край. Приказката, двете задачи и стъпките за самопроверка, 5. клас

Учебна разработка за трансформиращия преразказ, изградена върху откъса „Размисъл“ от „Приключенията на Лиско“ на Борис Априлов. В началото е поместен самият текст: размишленията на лисичето за послушанието и спомена за срещата му с главния славей. Следват две отделни задачи. Първата иска преразказ, в който епизодите са подредени според последователността им във времето, с изрично указание кой епизод трябва да се премести. Втората иска преразказ с въвеждане на нов епизод и подсказва къде той може да бъде включен. Всяка задача е разгърната по един и същ ход на работа: осмисляне на условието, внимателно четене на текста, съставяне на план със заглавия на епизодите, писане по плана и подобряване на написаното. Към всяка е даден списък с въпроси за самонаблюдение и самооценка, с които ученикът сам проверява последователността на събитията, смисловата връзка между епизодите, глаголните времена, преобразуването на пряката реч и оформянето на абзаците. Накрая са изведени думите от текста, при които най-често се допускат правописни грешки. Разработката дава хода на работата и критериите за проверка, а самият преразказ остава да бъде написан от ученика. Подходяща е за упражнение в клас и за самостоятелна подготовка по темата.

Кратка фолклорна приказка и две писмени задачи по нея: това е ядрото на упражнението за трансформиращ преразказ в 5. клас. В началото е даден целият текст на приказката „Глухарът и лисицата“, така че ученикът да работи направо върху него, без да търси друг източник. След нея следват двете задачи. Първата иска преразказ от името на глухара, а втората - преразказ, в който се въвежда нов герой, като са подсказани и възможни варианти за него. Всяка задача е разгърната в три стъпки: подготовка, създаване и подобряване на текста. Подготовката насочва как да се осмисли условието, как да се прочете приказката от позицията на избрания разказвач и как да се състави план. Частта за подобряване съдържа списък от въпроси за самонаблюдение и самооценка, с които ученикът сам проверява написаното: глаголните времена, преобразуването на пряката реч, повторенията, абзаците и книжовните норми. Накрая са посочени и думи, чийто правопис често създава затруднения. Упражнението е подходящо за работа в час, за домашна работа и за подготовка преди класна работа върху трансформиращ преразказ.

Учениците се затрудняват точно там, където задачата казва да преразкажат вярно, но с друг глас. Този урок тръгва оттам: обяснява какво означава думата „трансформирам“ и защо трансформиращият преразказ е точно предадено съдържание плюс ясно зададена творческа промяна, при която сюжетът остава непокътнат. В началото се разграничават двата типа задача, които се срещат в училище, а след това всеки от тях е разгледан поотделно, със свои изисквания за глаголни времена, лице, местоимения и допустима лексика. Същинската част съпоставя гласа на неутралния разказвач с гласа на героя участник: какво е позволено, какво не се допуска и къде най-често се пропуква гледната точка. Към всеки от двата типа е даден кратък моделен начален абзац по откъс от „Произходът на боговете“, така че разликата да се види не като правило, а като жив текст, който ученикът продължава сам по подсказана посока. Отделен акцент е поставен върху подготовката: план за действие в седем стъпки, който води от прочита през определянето на моментите и подмоментите до избора на разказвач и проверката на готовия текст. Следват общите изисквания към всеки трансформиращ преразказ, списък с най-честите грешки заедно с конкретно решение за всяка от тях, както и малък езиков помощник с местоимения, глаголи за чувства и за действия и свързващи думи за плавност. Практическата част включва две задачи по един и същ откъс, изпълнени от различни позиции, и въпросник за самопроверка преди предаване. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа и за домашна работа по български език, както и за бърз преговор преди изпитване, когато трябва да се припомнят правилата за гледната точка, глаголните времена и местоименията.

Трансформиращият преразказ се проваля най-често не заради съдържанието, а заради едно объркано глаголно време, и точно това умение подрежда урокът. Разработката е построена в два симетрични дяла: подробен преразказ от името на герой и подробен преразказ от името на неутрален разказвач. За всеки от тях е изяснено кой говори, в кое лице се води разказът, кое време носи главните действия и как се постъпва с пряката реч. Съществена част е текстовото правило за превключване на времената при неутралния разказвач, подредено като съответствия между изходната и преразказаната форма, заедно с указания как се пазят предходността и резултатността. Всеки дял започва с кратък изходен откъс, показва как той се преобразува и обобщава наблюденията в списък за запомняне. Практическата част поставя две задачи за самостоятелно преобразуване, по една за всеки тип преразказ, като за всяка е указано какво точно се проверява. Накрая е даден контролен списък за самооценка, по който ученикът сверява своя текст точка по точка, преди да го предаде. Урокът е подходящ за упражнение в клас, за самостоятелна подготовка и за преговор преди преразказ.

Най-честата грешка при трансформиращия преразказ не е в съдържанието, а в глаголното време. Този урок е посветен изцяло на нея. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Уроткът е определен като практическа работа от раздела „Морфология“. Ходът на часа е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и още две за въведение, в което се разграничават двата вида преразказ: от името на герой от текста и от името на неутрален разказвач. Десет минути са отделени на първия вид, където правилото е, че глаголните времена от изходния текст се запазват. Дванадесет минути отиват за втория, при който същите времена се ПРЕОБРАЗУВАТ, и точно тази разлика е сърцевината на урока. За всяко правило са дадени примери в двойки, за да се вижда как едно и също изречение изглежда в двата варианта. Репликите на учителя са изписани дословно, а към въпросите са дадени очакваните отговори. Практическата част включва задачи за преобразуване и въпроси за проверка. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за подготовка за класна работа по преразказ и като модел за собствен план по езикова тема.

Една народна приказка може да прозвучи по няколко различни начина, без да престане да бъде същата история, и точно това показва този материал. В началото са изведени особеностите на трансформиращия преразказ като вид творчески преразказ: какво означава да преобразуваш чужд текст, каква свобода дава въображението и къде минава границата, отвъд която промяната вече нарушава логиката на творбата. Отделено е място и на изискванията, които остават задължителни: предаване на съдържанието със свои думи, единство на глаголните времена, преобразуване на пряката реч, отсъствие на разсъждения от преразказващия и спазване на книжовните правила. Същинската част е построена върху фолклорната приказка „Мързеливата снаха“, чийто текст е даден изцяло, за да има ученикът с какво да сравнява. Върху нея са онагледени основните видове задачи: промяна в сюжета чрез ново начало, чрез включване на нов епизод и чрез нов край; въвеждане на нов герой; преразказ от името на един от героите. Всеки вид е придружен от завършен образец, написан така, че ясно да се вижда кое в текста се е променило и кое е останало непокътнато. Самостоятелен акцент е поставен върху разместването на епизодите. Тук материалът обяснява кога такава трансформация е възможна и кога тя би разрушила смисъла, като се позовава на познати приказки от същия дял. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа по български език, за упражнения върху създаване на преразказ и за учители, които търсят готови образци за час. Може да се използва и като модел, по който ученикът сам да трансформира друг изучаван текст.