Трансформиращ преразказ - особен вид преразказ, който съвместява подробния и сбития, но на творческа основа. Самата дума "трансформация" (лат.) означава преобразуване, видоизменение. Но в каква посока могат да се извършват промените и до каква степен може да се прояви творчеството така, че да не се "загуби" първоизточникът и преразказът да не се превърне в съчинение?
Промените на преразказвания текст могат да бъдат в няколко посоки:
1. Преподреждане събитията според тяхната реална последователност.
2. Преразказване от позицията на главен герой или някое друго действащо лице в текста.
3. Въвеждане на нов герой, нов конфликт, нов епизод или мотив.
4. Ново начало или друг завършек (финал).
5. Формална промяна на герой(момче<----->момиче, мъж<--->жена).
6. Продължение на художествения текст.

Работата върху трансформиращия преразказ не е толкова лека, както изглежда на пръв поглед. Всеки един от посочените по-горе варианти има своята специфика, особености, изисквания, с които ученикът трябва да се съобразява и прилага при писане.

I.Трансформиращ преразказ от името на герой от текста.
1. Преразказващият трябва да влезе в ''кожата''на героя, от чието име ще предава случката.
2. Онези епизоди,в които героят не е свидетел (не е видял, не е чул и възприел със собствените си сетива) и в които не участва, действа, говори, не се преразказват.
3. Подробно да се предават онези епизоди, които са съществени за изпълнението на дидактическата задача, и сбито - които са несъществени, но изграждат смисловата и логическа взаимосвързаност както на художествения текст, така и на преразказа.
4. Основното глаголно време е минало свършено и минало несвършено време съвместно с други (помощни) подходящи времена и наклонения.
5. Не се допускат елементи на разсъждения (от аналитичен и интерпретативен характер).
6. По преценка на разказвача е възможно пренареждане на епизоди, което трябва да се подчинява на логиката на художествения текст.
7. Пряката реч се преобразува в непряка или полупряка.

II.Преразказ от името на неутрален разказвач.
1. За да се изпълни тази дидактическа задача, художественият текст трябва да е изграден в Аз-форма (Аз-повествование-глаголните форми да са в 1 л., ед.ч. или 1 л., мн.ч.).
2. Съдържанието на текста се предава вярно, изчерпателно, без разместване последователността на епизодите.
3. Основното глаголно време е сегашно историческо, но могат да се използват и други подходящи глаголни времена и наклонения (минало неопределено време и бъдеще време).
4. Не се допуска изграждане на микротекстове с коментарен (интерпретативен) характер и изразяване на лична позиция от страна на преразказващия.
5. Пряката реч задължително се преобразува в непряка или полупряка реч.