Актьор, акционер и джентълмен: биографична справка за Уилям Шекспир (1564 - 1616) с годините на неговите пиеси и сонети
Зареждане на оценките…
На 23 април 1564 г. в църковния регистър на град Страдфорд на Ейвън е записано името У. Шекспир – син на занаятчия и потомка на благородническо семейство. От 1570 до 1580 година малкият Уилям учил в гимназията на родния си град.
През 1582 г. се оженва за Ан Хатауей, от която има три деца, момичета, без мъжки наследник. Времето между 1582 и 1592 година е неясно от биографична гледна точка. Предполага се, че е работил като занаятчия, като учител, като служител в адвокатска кантора, като актьор в пътуваща трупа. През 1592 г. вече е част от театралния живот на Лондон. Пише поемата „Венера и Адонис“, историческата хроника „Ричард III“ и комедията „Укротяване на опърничавата“. В 1595 г. става член на трупата на лорд камерхера. Пише трагедията „Ромео и Жулиета“, хрониката „Ричард II“ и комедията „Сън в лятна нощ“. През 1596 г. по искане на баща му семейството получава фамилен герб, а Шекспир - правото да носи титлата, джентълмен“. Купува втората по големина къща в Страдфорд. По това време името му се среща сред главните актьори в представлението по пиесата на Бен Джонсън „Всеки има своя хумор“. В периода между 1593 и 1599 пише 154 сонета, които публикува през 1609 г. През 1599 г. е построен театър „Глобус“, в което предприятие Шекспир е акционер. За театър „Глобус“ пише комедията „Дванайсета нощ“ (1600) и трагедиите „Хамлет“ (1601), „Отело“ (1604), „Крал Лир“ (1605), „Макбет“ (1606) и др.
В периода 1606 -1610 се връща в Страдфорд, после отново заминава за Лондон. Пише „Бурята“ (трагикомедия) и „Хенри VIII“ (хроника). През 1613 година театър „Глобус“ изгаря и Шекспир се връща в Страдфорд, където след три години умира в същия ден, в който в Мадрид умира и Сервантес. Погребан е с почести на 23 април 1616 г. в църквата „Света Троица“ в Страдфорд на Ейвън.
Свързани материали
Ръкавичарският син, станал господар на сцената: биография на Уилям Шекспир и творбите му по години
Справка за живота и творчеството на Уилям Шекспир, подредена така, че ученикът бързо да намери и датите, и заглавията. Първата част проследява ранните години: рождената дата и градът, занятието на бащата и произходът на майката, годините в местното училище и предметите, които се изучават там, ранният брак и децата в семейството. Отделено е място и на десетилетието, за което почти липсват документи, и на предположенията с какво се е занимавал Шекспир през него. Втората част е за Лондон. Показано е как Шекспир се утвърждава като актьор, драматург и съсобственик на театрална трупа, как трупата сменя името си след смяната на монарха и по какви документи се съди, че той забогатява и купува имоти. Посочено е и кога е построен театърът, в който става акционер, както и какво се случва с него по-късно. Творчеството е представено хронологично: поемата и ранните хроники и комедии, трагедиите от зрелия период, сонетите и годината на публикуването им, късните пиеси и завръщането в родния град. Накрая е добавен подреден по жанрове списък с по-известните произведения, с оригиналните им заглавия. Справката е удобна за представяне на автора преди работа върху „Ромео и Жулиета“ или „Хамлет“, за домашна работа по световна литература и за бърз преговор преди изпитване.
Поет на всички времена: биография на Уилям Шекспир и пътят му от историческите хроники до великите трагедии
Биографичен очерк за автора, наречен още приживе „поет на всички времена“, който започва с мястото му в английския Ренесанс и с всеобхватността на неговото творчество. Обяснено е и защо биографията му е пълна с празноти: кога започват да се събират фактите за живота му и как самата епоха гледа на драматургията. Основната част подрежда известните дати и събития: раждането в Стратфорд на Ейвън, женитбата за Ан Хатауей, първото косвено свидетелство, че вече е в Лондон, включването в трупата на Ричард Бърбидж и театър „Глобус“, ролята, която сам е играл на сцената, купуването на голямата къща и първия положителен отзив за творчеството му. Самостоятелен акцент е поставен върху 1601 г.: бунтът срещу Елизабет I, съдбата на неговия покровител и това, което съвпадението с началото на големите трагедии подсказва. Проследени са и последните години, оттеглянето в Стратфорд и появата на „Първо фолио“. Следва преглед на творчеството по жанрове и по време на създаване: историческите хроники, комедиите, сонетите и ранните трагедии до 1600 г., след това великите трагедии, а по-късно романтичните драми. Обяснено е и защо датировката на пиесите дълго е била сериозен литературно-исторически проблем. Материалът завършва с разделянето на творческия път на два периода и е подходящ за подготовка на отговор за Шекспир и Ренесанса, както и за въведение към „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“ и останалите изучавани творби.
Дискусия на тема „Безсмъртието на Шекспир в световната култура“: Авторът, който превръща всяко ново поколение в свой съвременник
Дискусията разглежда безсмъртието на Уилям Шекспир като непрекъснато присъствие в световната култура и в духовния живот на всяко ново поколение. Универсалните теми, психологическата дълбочина на героите, неповторимият поетически език и съчетаването на философията с живия човешки опит превръщат творбите му в неизчерпаем източник на нови тълкувания. Шекспир продължава да живее, защото чрез него човечеството разбира по-добре себе си.
Времето, Вечността и сонетът: студията на Валери Петров върху „Сонети“ от Уилям Шекспир и първите два сонета
Литературоведски увод към „Сонети“ от Уилям Шекспир, написан от преводача им Валери Петров, придружен от началото на самата поредица в негов превод. Текстът започва с образа на трите сестри от една метафора на Самуил Маршак и оттам минава към епохата: как сонетът стига до Англия, кои са предходниците на Шекспир в този жанр и защо в края на шестнайсети век сонетната форма преживява бурен разцвет. Следва частта за съдбата на самата книга: първите свидетелства за „сладостните сонети“, пиратското издание на Томас Торп, споровете за времето на създаването им и въпросът защо признанието им закъснява с векове, преди романтиците да ги преоткрият. Отделно място е отредено на устройството на поредицата: формата на английския сонет, подредбата на 154-те текста и трите групи, които те образуват според адресата си. Оттук тръгва и най-обсъжданата тема, тази за реалните лица зад героите: Приятеля, Смуглата дама и Поета съперник. Изложени са различните предположения, без едно от тях да бъде обявено за сигурно. Същинската част на студията разглежда основните теми и отношения в поредицата: култа към мъжката дружба сред ренесансовите хуманисти, промяната на тона, когато в стиховете се появи Смуглата дама, и въпроса кое всъщност побеждава времето. Обяснено е и защо толкова много похвати, които днес изглеждат общи места, навремето са били открития. Последната част е за трудностите при превода на сонетите на български и за онова, което неизбежно се губи по пътя. Накрая са дадени първите два сонета в превода на Валери Петров. Студията е подходяща за подготовка по западноевропейска литература от епохата на Ренесанса, за реферат върху Шекспировите сонети и като въведение преди работа върху отделен сонет.
Между богатството на любовта и истината за земната красота. Подробен и разширен литературен анализ на сонет 91 и сонет 130 от Уилям Шекспир с въпроси и отговори
Двата сонета са разгледани заедно, защото показват две различни страни на Шекспировата лирика. Началото представя Уилям Шекспир като универсален гений на Ренесанса, а следващият раздел се спира на изданието от 1609 г. и на загадките около сонетите. Отделна част обяснява формата: разликата между италианския и английския тип сонет и какво следва от нея за построяването на мисълта. Анализът на сонет 91 разглежда представата за универсалния човек на Ренесанса, а анализът на сонет 130 показва как образът на Смуглата дама разрушава петраркистката традиция. Следва раздел за присъствието на Шекспировите сонети в българската литература. Въпросите са разделени на встъпителни и на такива към двата текста: кои герои, образи и фрази се откриват в приведените откъси, защо творбите са лирически и в какво се изразява художественото майсторство на поета. Тридесет и три въпроса с отговори и задачи правят разработката удобна за час и за писмен анализ. Съпоставката между двата сонета е най-ценната част, защото показва как един и същ поет може да възхвалява и да се подиграва на възхвалата, оставайки верен на себе си и на формата.
Между привидността и истината: Трагедията на познанието, съмнението и отложеното отмъщение. Подробен и разширен анализ на „Хамлет“ от Уилям Шекспир - автор, сюжет, жанр, герои, композиция и теми, въпроси и отговори
Трагедията е разгледана по всички елементи, а после и през живота на своя автор. Началото представя Уилям Шекспир като най-ярката фигура на английската литература от епохата на Ренесанса. Следват раздели за произведението, за сюжета, за жанра, за героите, за композицията и за темите. Голяма част от разработката е посветена на отговорите на въпроси и задачи, сред които и такива за самия писател: кой е той и какво е значението му за европейската и световната литература, какво съдържание обхваща творчеството му, с какво се обяснява закъснелият интерес към биографията му близо сто години след смъртта му и как тази биография може да бъде представена с определени акценти. Десет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават текста. Обемът е много голям, а подредбата ясна, така че разработката служи и като справочник по темата. Свързването на анализа с биографията на писателя е полезно, защото обяснява откъде идват спорните въпроси около творчеството му. Отговорите са разгърнати и подредени по темите на изложението, което улеснява подготовката за отделен въпрос. Обемът позволява отговор и на най-подробния изпитен въпрос.