Към съдържанието
bgmateriali.com

„Хоро“ (Антон Страшимиров) – Кървавото „хоро“ на насилието

Платен материал - 1 кредит

Сподели:

Зареждане на оценките…

1. Творчески облик (какъв писател е Антон Страшимиров)

     Антон Страшимиров е писател, който усеща света „на остри ръбове“. Той не обича да разказва спокойно и „равно“, а пише така, че читателят да почувства тревога, напрежение и болка. В много негови творби хората са поставени в тежки обществени и морални ситуации — когато животът ги притиска, а страхът, омразата и властта изкарват най-лошото в човека. Той умее да показва тъмната страна на общността: как тълпата може да стане жестока, как законът може да стане оръжие, как страхът може да превърне човека в палач.

     „Хоро“ е един от най-силните му текстове именно защото събира в малко страници огромна трагедия: разпад на човешкото, на морала и на чувството за справедливост. Романът не е „разказ за отделен случай“, а картина на общество, в което злото се върти като кръг — като хоро, но кърваво.

Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
„Хоро“
Антон Страшимиров
Кървавото „хоро“
насилието

Свързани материали

„Чамкория“ (Милен Русков) – критическо четене и задълбочен анализ на романа от първо лице

1. Милен Русков – биографичен и творчески портрет Милен Русков е съвременен български писател и преводач. Роден е на 23 юни 1966 г. в Бургас. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995) и се занимава и с езикознание (лингвистика). Освен като автор, той е познат и като преводач от английски език – това е важно, защото работата с чужди текстове често развива много остро „ухо“ за стил, реч и разказвач. Основни книги и мястото на „Чамкория“ сред тях

1 кредит
„Чамкория“
Милен Русков
критическо четене
+3
Разгледай

Диалогичен прочит на романа „Възвишение“ от Милен Русков и филма на Виктор Божинов – изборът и раздвоението

Разработка, която поставя книга и филм един срещу друг като двама събеседници и проследява какво може да каже всеки от тях, а другият – не. Именно този подход я отличава. Никъде не се пита кое от двете е по-вярно; въпросът е кое с какви средства работи и защо едни и същи събития звучат различно. Материалът е диалогичен прочит на романа „Възвишение“ на Милен Русков и на едноименния филм на Виктор Божинов. Обемът е около осемнадесет хиляди знака в петнадесет номерирани раздела. Началото обяснява самото понятие и веднага задава общата тема, през която ще върви цялото сравнение – изборът и раздвоението, разгърнати в три противопоставяния. Следват два портрета. При писателя са изведени три разпознаваеми черти на почерка, а при режисьора – основното предизвикателство пред него: как се запазва духът на книга, чиято сила е в езика, когато киното не може да говори по същия начин. Средището на първата половина е разделът за повествователната форма. Тук е и най-точната мисъл в целия материал – кратка формула, която обяснява какво прави разказът в първо лице и какво прави камерата, и защо едното води читателя на едно място, а другото на съвсем друго. Отделни раздели разглеждат езика с неговата двойна работа, пътуването като композиционна рамка и понятието, което дава заглавието – разгледано веднъж като мечта и веднъж като поза. Особено силна е частта за избора. Показано е, че той рядко идва като красиво нравствено изречение, а по-често като поредица от дребни решения. Формулиран е и в четири конкретни въпроса, които всеки читател може да отнесе към себе си. Следват разборите на тримата основни герои, всеки през различно раздвоение. При третия въпросът е поставен най-остро – смелост или суета, дело или зрелище. Втората половина обхваща връзките с възрожденската традиция, двата контекста – онзи вътре в историята и онзи на създаването, – а после и разграничението между историческа точност и художествена истина. Отделни раздели са за художественото време, за трагикомичната атмосфера, за конфликтите и за начините, по които всяко от двете изкуства поражда смисъл – по три при всяко. Предпоследната част извежда четири нагласи, които двете произведения възпитават, и завършва с лична позиция. Заключението свързва диалога между тях с културния опит на цяла общност. Преподавателят получава готова опора за няколко часа и модел за съпоставителен урок между книга и екранизация. Ученикът разполага с разбор на двете произведения наведнъж – рядък случай, който върши работа и при матура, и при задача за сравнение между изкуства.

1 кредит

„1984“ (Джордж Оруел) – критическо четене и задълбочен анализ на романа за властта, страха и истината

1. Джордж Оруел – биографичен и творчески портрет Джордж Оруел е литературният псевдоним на Ерик Артър Блеър. Роден е на 25 юни 1903 г. в Мотихари (тогава Британска Индия), а умира на 21 януари 1950 г. в Лондон. Оруел е човек, който през целия си живот се бори с лъжата в политиката и с несправедливостта. Живее във време на войни, революции и големи идеологически сблъсъци – когато различни системи обещават „щастие“, но често искат хората да се подчиняват без да мислят.

1 кредит

Любов, вяра и власт на ръба на войната. Диалогичен прочит на романа „Осъдени души“ (Димитър Димов) и филма „Осъдени души“ (реж. Въло Радев)

1. Въведение: защо тези две творби „си говорят“ една с друга „Осъдени души“ е една и съща история, разказана по два начина: като роман – с дълбоко влизане в мислите на героите, с много обяснения, с по-бавно и подробно разгръщане на събитията; като филм – с образи, музика, тишина, лица, цветове, движение на тълпи и войски, с картини, които „казват“ без думи. Диалогичният прочит означава да гледаме романа и филма като разговор:

1 кредит

„Хълмове като бели слонове“ (Ърнест Хемингуей) – кратък разговор, който крие огромно решение

1. Ърнест Хемингуей – биографичен и творчески портрет Ърнест Хемингуей е американски писател, прочут с много стегнат и „пестелив“ стил. Роден е на 21 юли 1899 г. в Оук Парк (до Чикаго), щата Илинойс, САЩ. Умира през 1961 г. Той живее в бурно време – войни, пътувания, големи промени в света. Работи като журналист, а после става един от най-влиятелните разказвачи на XX век. Хемингуей пише така, че на повърхността всичко изглежда просто: кратки изречения, малко описания, много диалог. Но под тези „прости“ думи има нещо по-дълбоко.

1 кредит

Под снега на избора – диалогичен прочит на „Лавина“ (Блага Димитрова) и „Лавина“ (филм на Ир. Акташева и Хр. Писков)

1. Защо „Лавина“ е повече от история за планината Когато чуем думата „лавина“, първо си представяме сняг, студ, опасност. Но и в романа, и във филма лавината е нещо повече: тя е образ на момент, в който човек е притиснат до стената и трябва да реши какъв човек е. Тук изборът не е „лесен“: няма правилен отговор, който да не боли. Затова тези две произведения често се четат и гледат като история за морал, страх, съвест, приятелство, отговорност и за големия въпрос:

1 кредит