Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 2678 резултата
Домът на чорбаджи Марко и идването на госта в първа глава на „Под игото“ от Иван Вазов (Анализ)
Първата глава на романа е представена като праг: светът вътре още е цял и подреден, а историята вече чука на портата. В началото са уточнени времето и мястото на действието, значението на името...
Иван Вазов и главата „Гост“ от романа „Под игото“ (Анализ)
Зад вратнята на един подбалкански дом стои непознат, а зад самата картина стои спомен на автора за собственото му детство: разработката чете първата глава на романа в тези два плана едновреме...
Анализ на романа „Под игото“ от Иван Вазов - създаването, прототипите, жанрът, заглавието и композицията
Как се пише роман за България, когато си далеч от нея и не знаеш дали ще се върнеш? Оттук тръгва този прочит и затова той говори първо за човека, а после за книгата. Началото проследява създаван...
Анализ на цикъла „Епопея на забравените“ от Иван Вазов
Разборът тръгва от творческата история на цикъла и от въпроса защо Вазов се заема да върне в паметта имена, които собствените му съвременници вече подминават. В началото са проследени етапит...
Анализ на VIII глава от „Евгений Онегин“ (А. С. Пушкин). Последната среща на Онегин и Татяна – любов, дълг и пропуснато щастие.
Последната глава на „Евгений Онегин“ е разчетена като финален акт, в който завесата се вдига не за ново действие, а за осмисляне на вече случилото се. Началото тълкува епиграфа и авторовата и...
Анализ на III глава от „Евгений Онегин“ (А. С. Пушкин)
Един вензел, изписан с пръст върху запотено стъкло, събира цялата трета глава на „Евгений Онегин“: анализът тръгва от мястото ѝ в романа, където погледът се премества от скептичното наблюден...
Епохата на романтизма в европейската литература и изкуства. Учебна разработка за светогледа, героите, природата и националните школи
Какво се случва с изкуството, когато разумът престане да бъде единствената мярка за света? Оттук започва разработката за романтизма, която проследява епохата от края на XVIII до средата на XIX ве...
Анализ на четвърти и пети епизод от „Антигона“ на Софокъл – трагическият поврат между закона, съвестта и човешката мярка
Анализът на четвърти и пети епизод от „Антигона“ на Софокъл предлага подробен прочит на развитието на трагическия конфликт с връзки към екзода. Материалът разглежда героите, хора, драматич...
Анализ на втори и трети епизод от „Антигона“ на Софокъл - конфликтът, агонът, образите и ролята на хора
Двама души спорят на сцената и никой не отстъпва. След това на същото място застават баща и син и отново никой не отстъпва. В тези две сцени се решава всичко и точно те са предмет на изложението...
Анализ на „Илиада“ от Омир – XXIV песен
С какво завършва един епос за ярост и битки, ако не с победен пир: разработката върху последната песен на поемата проследява защо Омир избира друг финал. В началото е очертана задачата на песе...
Анализ на „Илиада“ от Омир – XXII песен
Двадесет и втора песен е мястото, където всички нишки на поемата се събират в един двубой, а разработката показва защо този двубой е повече изпитание на ценности, отколкото сражение. Първият д...
Анализ на първа песен от „Илиада“ на Омир: конфликтът между Ахил и Агамемнон, честта и гневът, ролята на речите и на боговете, кръговата композиция
Най-дългото произведение в учебната програма започва не с битка, а със свада. Този прочит обяснява защо точно така и какво следва от това за целия епос. Анализ на първа песен от „Илиада“ на Ом...