Търсене на материали

Пет строфи, в които бурята влиза в стаята като жив и враждебен гост. Стихотворението от 1924 г. е поместено тук изцяло, без тълкуване и без бележки. Далчев проследява нахлуването стъпка по стъпк...

Пет строфи за няколко прихлупени къщи в крайнините на града, които Атанас Далчев превръща в цяла география на бедността. Тук е поместен текстът на стихотворението такъв, какъвто е, без разбор...

Пълният текст на Далчевото стихотворение „Камък“ от 1927 г. е поместен тук в петте си строфи, без съкращения. Творбата тръгва от едно съвсем просто наблюдение: хората и дърветата остаряват, дн...

Четири строфи на Атанас Далчев, посветени на К. Гълъбов и поместени тук в пълния си вид, заедно с годината на създаване. Стихотворението поставя един самотен читател пред разтворената книга и...

Цял един живот, побран в няколко думи върху лист хартия, залепен на затворена врата. Пред читателя е самото стихотворение „Повест“ на Атанас Далчев, поместено изцяло и с годината, с която авт...

Пълният текст на едно от най-мрачните стихотворения на Атанас Далчев, публикуван в цялост, без съкращения и без придружаващ анализ. Трите строфи се четат за минута, а записът е удобен за препи...

Едно от най-често рецитираните стихотворения на Христо Смирненски, поместено в целия си вид, без съкращения и без придружаващ анализ. Девет четиристишия, в които младият човек тръгва към жив...

Пълният текст на стихотворението „Самотен гроб в самотен кът…“ от Пенчо Славейков. Страницата съдържа самата творба, без анализ и без коментар. Полезна е, когато текстът трябва да се прочет...

Едно от най-известните ранни стихотворения на Александър Пушкин, поместено тук в българския му превод, изцяло и без придружаващ анализ. Двадесет и един стиха, в които младежкото разочаровани...

Стихотворението, с което Пушкин увековечава една среща, е дадено тук така, както го търси ученикът: самият текст, придружен от кратка бележка. Публикуван е пълният български превод на „На А. П...

Пълният текст на стихотворението „Есенна песен“ от Пол Верлен. Страницата съдържа самата творба, без анализ и без коментар.

Два сонета, които спорят с общоприетото всеки по свой начин. В деветдесет и първия Шекспир изрежда онова, с което хората около него се гордеят, за да стигне до едно-единствено притежание, което...