Подкатегории на "Основи на инженерното проектиране (ОИП)"

Особено полезно е това поименно изброяване. То дава на студента бърз преглед на цялата област — кой метод как се нарича и към коя група принадлежи. Втората част е самата класификация и заема две трети от материала. Тя е изградена като номериран списък от осем признака, всеки с подточки. При два от признаците има и трето равнище на разделяне. Признаците са подбрани така, че да обхващат различни страни на приложението: същността на метода, броят на участващите хора, обхватът на задачите, върху които може да се приложи, идеята, която стои в основата, начинът на работа, съдържанието, отношението към задачата и накрая нуждата от средства. Именно последният признак е най-практичният. При него разделянето стига до трето равнище и стига до въпроса дали е нужна компютърна поддръжка. Първият признак е и връзката между двете части — той повтаря разделянето от началото, но този път със скобите на второто название на всяка група. Изложението е конспектно. Класификацията е дадена без пояснения — само названия, подредени в йерархия, което я прави удобна за преглеждане и за преписване. За преподавателя това е готова опора за въвеждащ час. Студентът получава цялата картина на един лист. Обемът позволява преговор за минута преди изпит.

Под функционален анализ се разбира определянето (описанието) на функциите на техническия обект (СЕ или детайл). Свежда се до определяне на главната функция и функциите на повърхнините. ГФ се описва от глагол и същ. име и определя същността (предназначението) на ТО. 

Функционално-стойностния анализ (ФСА) е основен метод за усъвършенстване на съществуващите изделия. Основната идея заложена в метода е относителната част на участие (относителна значимост) З(Fi) на всяка функция за изпълнение на предназначението на изделието трябва да е приблизително равна на относителната част на разходите за нейното материализиране C(Fi).

1. Уточняване на проблема. 2. Проблемът се представя с различни (по-конкретни или по-абстрактни), но кратки формулировки. 3. Задава се въпросът "Къде сред живата природа се среща решение на подобен проблем?".

Кратък конспектен въпрос, чиято сърцевина е един алгоритъм. Той е разписан в шест стъпки, но повечето от тях се разклоняват на подстъпки — и на места разклоненията стигат до четвърто равнище. Именно тази многостепенна подредба прави материала практичен. Той не разказва как се проектира, а изброява какво се прави и в какъв ред, така че може да се следва като указание. Темата е проектирането на техническо изделие и е събрана на две страници. Началото изброява четирите основни задачи, които се решават при проектиране, и веднага след това четирите съществуващи метода, всеки назован поименно. Оттам изложението се съсредоточава върху последния от тях, с уточнение за какво е предназначен — за изделие, което се проектира наново, а не се преработва. Средището е самият алгоритъм. Първата стъпка е за формулирането на задачата. Тя минава през три подстъпки, като най-полезна е последната — преформулиране на вече определената задача. Похват, който често се пропуска, а промяната на формулировката отваря нови възможности за решение. Втората стъпка определя основната функция и изходящия поток. Третата е най-разгърнатата и изброява шест различни начина за търсене на решение. Освен обичайните са посочени и обръщането към патентната литература, разглеждането на съществуващи сходни изделия и използването на различните формулировки от първата стъпка. Именно това изброяване е най-ценното в материала. То превръща търсенето на решение от вдъхновение в подредена работа. Петата стъпка е най-дълбоко разклонената. Тя изисква за всеки избран вариант да се извърши разлагане по функции, да се състави таблица с възможните решения, а после за всяка съставна част да се уточнят изискванията към материала, съседните части и връзките помежду им. Финалната стъпка е за работната документация. Изложението е конспектно, с многоравнищни изброявания и с препратки между отделните точки по номер. Използвани са и няколко съкращения, въведени в текста. За преподавателя това е готов кратък урок, а алгоритъмът върши работа и като раздавателен лист при курсова задача. Студентът получава темата в завършен вид. Обемът позволява преговор за минути преди изпит.

Десет етапа, подредени в реда, в който се изпълняват – от избора на елементи до предаването на документацията. Материал, който проследява целия ход на едно проектиране, вместо да изброява понятия. Началото посочва кой документ е изходната точка и какво трябва да бъде уточнено в него, преди работата изобщо да започне. Оттам следва самият списък. Първите етапи са подготвителни: избор на вид елементи и на начина на монтаж, изисквания към сигнала, входове, изходи и съединители, а после въвеждане на принципната схема с всичко, което се въвежда заедно с нея. Следва преобразуването към корпуси и връзки между тях. Средните етапи са конструктивни. Определянето на формата и размерите е обвързано с това, от което те зависят, и с онова, което се очертава и въвежда на този етап. При избора на брой слоеве е обяснено от какво зависи той и е въведено понятието за основен слой с англоезичното му название – подробност, която улеснява работата с реален софтуер. Следват разполагането на елементите и трасирането. При второто е указано какви изисквания се задават предварително и в какъв ред се опроводяват двата вида връзки. Тази последователност е сред нещата, които се научават с опит, а тук са записани. Последните три етапа обхващат проверката на топологията, подготовката за по-нататъшна обработка с изброяване на конкретните покрития и оформянето на документацията. Втората част е за самите електронни документи. Те са разделени на две групи – задължителни за производството и допълнителни, генерирани от системата. При всеки е дадено англоезичното название, използвано в софтуера, и обяснение какво съдържа изображението. При два от документите е разписано и по-подробно какво покриват и какво остава непокрито. Именно двуезичното изписване прави материала практичен: студентът разпознава файла по названието му в програмата и знае какво стои зад него. Обемът е събран на една страница, а изложението е сведено до същественото – без разсъждения и без отклонения. Студентът получава готов отговор на конспектен въпрос и същевременно работна последователност, по която може да проведе собственото си проектиране. Преподавателят – кратък списък с етапи, годен за раздаване към упражнението в компютърна зала.

1. Определяне на главната функция на СЕ; главната функция на детайлите; основните функции на СЕ и реализиращите ги детайли; функции на повърхнини на детайл. ГФ на ТО „лампа сигнална” е сигнализиране чрез светлина при подаване на ел. сигнал към нея. Основни функции на СЕ и реализиращите ги детайли: Входящия поток е ел. енергия а изходящия е светлинна. 2. Описване на реда на сглобяване. 3. Описване на технологията на изработване на детайли. Фрезоване на всички повърхности; пробиване на отвори за скрепване; фрезоване на главата; резбонарязване. 4. Предложение за модификация на СЕ.

1. Определяне главната и основните функции на изделието. Главна функция(ГФ) - отключва врата. Основни функции (ОФ): -Сензорни прекъсвачи за допир (С) – чрез съпротивлението на кожата подава логическа нула или единица на съответния вход на интегралната схема; -Преместващ регистър (ПР) от последователно включени 4-D тригера – формират сигнал, управляващ електромагнита (ЕМ); -Схема за нулиране (СН) – формира сигнал, установяващ тригерите в нулево състояние; -Звуков генератор (ЗГ) – изработва сигнал с честота 1 кHz; -Закъснителна верига (ЗВ) – отчита правилно набиране, настройва необходимото време за отключване на бравата;

• Метод 1 „Морфологичен анализ и синтез“; • Метод 2 „Фокусни обекти; • Метод 3 „Отрицание и признаци“; • Метод 4 „Емпатия“. 1. Уточняване на проблема. 2. Отъждествяване с обекта. 3. Заставане на човека-обект в различни човешки пози. 4. Представяне как би изглеждал обекта в различните пози и търсене на решение на проблема. 5. Избор на случаен глагол и свързването му граматически правилно с обекта. 6. Представяне как би изглеждал обектът, реализиращ действието на глагола и търсене на решение. 7. Човекът – обект е тип „барбарон”. 8. Човекът – обект е тип „лего”. 9. Човекът – обект е тип „семейство Флинстоун”. 10.Определяне на взаимодействията на обект с човека, който го използва или обслужва.

1. Определяне на ГФ и основните функции:  Главна функция (ГФ) - служи да осъществи обемен монтаж на електрически и електронни устройства.    - (Основна функция) ОФ1 – изолация;    - ОФ2 – закрепване;    - ОФ3 – провеждане на електрическа енергия;    - ОФ4 – защита; 2. Описание на варианти на: снопа като цяло, начина на разпознаване на проводниците, начина на прикрепване на проводниците.     Електрическите връзки между дадените елементи и устройства може да се реализират  по друг начин, като например снопа се раздели на няколко малки снопа за по удобно сортиране и опериране при техническо обслужване , ремонт и монтаж. 

1. Определяне на главната функция на ПВ(генератор на правоъгълни импулси 10 Hz – 50 kHz) и на участващия в ПВ елемент(резистор): 1.1.ГФ на ПВ: генериране на правоъгълни импулси. 1.2.ГФ на резистор – оказва допълнително съпротивление. ИФ – Закон на Ом. ОФ1 – провеждане на ел. ток; ОФ2 – изолация; ОФ3 – закрепване; 2. Връзките на ТО с околната среда са електрически (за извеждане на изходящия ел. сигнал) и механични (за осигуряване на закрепване към ОТС). 3. Технология на изработване на ПП и ПВ. Нанасяне на електропроводимите изображения, необходимите контактни площатки и монтажни отвори вурху изолационната основа на ПП.

1. Уточняване на проблема – търси се друга реализация на главаната функция на „Електрошокова палка” 2. Определяне на главаната и останалите основни функции на обекта • Пуска ток при определен режим на палката(натискане на бутон) • Нанасяне на удари върху тяло 3. Аналогия със словесно описан ТО: Бокс – към бокса може да бъде добавено елетрическо устройство, което при допир на ударната повърност, да пуска ток Фенер – към елетрошоковата палка може да бъде сложен фенер за да се осветява Полицейска палка – към палката може да бъде добавено ел. устройство така че тя да пуска ток 4. Аналогия с картина. Картината съдържа усмивки, запотено стъкло При удар с палката върху кожата на потърпевшия остава белег във формата на усмихнато човече 