Подкатегории на "Профилирана подготовка"

Българският речев етикет е система от правила, реализиращи се в речеви действия, приети от обществото като етикет на речево поведение; тези речеви действия сигнализират начало, поддържане и край на общуването.

1. Какво е „книжовен език“ и защо е толкова важен? Българският книжовен език е общият, „договореният“ начин да говорим и пишем в училище, в книги, в новини, в институции и в официални ситуации. Той има правила, които помагат всички да се разбираме, дори да сме от различни краища на България и да говорим различни диалекти. Книжовният език:

1. Какво е „мултикултурна среда“ и защо езикът е важен там? Мултикултурна среда означава общност, в която живеят и общуват хора с различен произход, традиции, религии и често – с различни майчини езици. В такава среда езикът има две големи роли: Мост: помага на хората да се разбират, да учат, да работят заедно, да участват в обществото. Знак на идентичност: показва принадлежност, памет и култура (песни, истории, празници, семейни традиции).

1. Въведение: какво означава „тенденции“ в езика? Когато казваме тенденции, имаме предвид посоките на промяна, които се наблюдават в езика днес. Съвременният български книжовен език се развива, защото обществото се променя: училище, медии, интернет, технологии, нови професии, международни контакти. Важно е да помним: Книжовният език има норма (правила за правилно писане и говорене). Реалната употреба на езика е разнообразна: в интернет често пишем по-свободно, а в училище и официални документи – по-строго.

1. Защо говорим за етикет и протокол? В публичното общуване (в училище, в институции, в медиите, на сцена, на официални срещи) думите и поведението ни не са „само личен стил“. Те влияят на: това дали хората ни имат доверие; дали ни разбират правилно; дали показваме уважение към другите и към правилата на общността; дали избегваме конфликти, неловкости и обиди.

Етиката на вербалната комуникация започва със спазване на условията за успешна вербална комуникация: с доброжелателно отношение към адресата, демонстрация на интерес към разговора, „разбиране на разбирането“ - настроението на събеседника за света, искрено изразяване на неговото мнение,

1. Какво означава „стратегии за четене“? Стратегиите за четене са обмислени начини да четем така, че да постигнем конкретна цел: да намерим информация, да разберем смисъла в дълбочина, да проверим достоверност, да сравним източници, да подготвим преразказ/резюме, да учим за тест, да вземем решение. Четенето не е само „разчитане на думи“. То включва умения да: избираме как да четем според целта; намираме и извличаме информация, подредена по различен начин (заглавия, подзаглавия, списъци, диаграми, линкове);

1. Какво е устно общуване и защо изисква „стратегии“? Устното общуване е комуникация „на живо“ – лице в лице, по телефон, във видеоразговор, в класна стая, на среща, в институция. То е бързо, динамично и често непредвидимо: хората реагират веднага, прекъсват се, сменят теми, питат, уточняват, не винаги се разбират от първия път. Речевите стратегии в устното общуване са обмислени и контролирани начини на говорене, с които: постигаме целта си (да информираме, да убедим, да договорим, да изразим мнение, да решим спор);

1. Какво означава „стратегии за писане“? Стратегии за писане са обмислени начини и стъпки, с които планираме, създаваме и подобряваме писмен текст така, че: да е ясен и разбираем; да е уместен спрямо комуникативната ситуация (кой пише, на кого, защо, къде ще се чете); да следва правилната структура за съответния текстов формат (писмо, имейл, разказ, есе, инструкция, съобщение, обява и др.); да постига комуникативната цел (информиране, убеждаване, молба, мнение, реклама, покана, сигнал).

1. Какво представлява рекламата като комуникация? Рекламата е целенасочено общуване, което има ясна комуникативна цел: да привлече внимание, да създаде интерес, да изгради желание и да подбуди към действие (покупка, избор, записване, клик, посещение, дарение). В една реклама почти винаги има: адресант (марка, фирма, институция, човек/инфлуенсър); адресат (конкретна аудитория: деца, родители, тийнейджъри, шофьори и др.); съобщение (слоган, текст, образи, звук);

1. Защо роман и филм могат да „говорят“ помежду си Когато една история съществува и като книга, и като филм, се случва нещо интересно: все едно слушаме една и съща песен, но в две изпълнения. Думите са близки, а усещането може да е различно. Романът „Вчера“ е по-интимен: той прилича на спомен, разказан „отвътре“ – с мисли, със смешни детайли, с болки, които не се виждат на пръв поглед. Филмът „Вчера“ е по-общ и по-силен като преживяване: виждаме лица, чуваме музика, усещаме напрежението между учениците и системата като нещо физическо и незабравимо. Премиерата на филма е на 25 януари 1988 г.

1. Въведение: защо „Романтика“ и „Изпит“ могат да се четат „в диалог“ На пръв поглед тези две произведения са много различни: едното е стихотворение за самолети, мотори и бъдеще, а другото е разказ за майстор, който прави огромна каца и доказва майсторлъка си пред цяла общност. Но ако ги поставим „в разговор“, ще видим общата тема: трудът и творчеството като човешка гордост и смисъл. При Никола Вапцаров трудът е свързан с новото време: машините пеят, светът се променя, човекът строи бъдещето с „стоманени крила“. „Романтиката“ вече не е в мечтателни въздишки, а в работата, техниката и свободата.

1. Две „разговорни“ книги за страданието, вярата и надеждата Книга Йов (гл. 1–3) и разказът „Вълкадин говори с Бога“ изглеждат много различни: едното е библейски текст от древността, другото – българска литература от по-ново време. Но ако ги четем диалогично, ще видим, че те си „отговарят“ като два гласа, които говорят за един и същ въпрос: Защо добрият човек страда и какво става с вярата му, когато светът се обърне? Вярата и надеждата тук не са просто „да вярваш, че има Бог“. Те са живи преживявания: да устоиш, когато загубиш всичко; да не се превърнеш в камък от болка; да не се откажеш от смисъла, дори когато не разбираш.

1. Защо тези две творби „говорят“ една с друга Когато четем Йордан Радичков, често имаме чувството, че сме попаднали в свят, който прилича на нашия, но е и малко „изкривен“ – като да го гледаме през стъкло, по което има капки дъжд. Виждаме хората, нивите, селото, ежедневната грижа за хляба. Но изведнъж – сякаш от нищото – се появява нещо необикновено: балон, полет, опит да се откъснеш от земята.

1. Диалогичен прочит „Диалогичен прочит“ означава да четем романа и да гледаме филма като двама събеседници, които разказват една обща история, но с различни средства. Романът говори чрез езика, мислите и „вътрешния глас“ на разказвача. Филмът говори чрез образи, актьорска игра, музика, монтаж, темпо, тишина. Затова едни и същи събития могат да звучат различно: понякога по-смешно, понякога по-болезнено, понякога по-героично или по-съмнително. Общата тема, която ще следим, е изборът и раздвоението: избор между „високото“ (идеал, свобода, чест) и „ниското“ (страх, удобство, оцеляваш);

Защо тези две книги „говорят“ една с друга „Фауст“ на Йохан Волфганг фон Гьоте и „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков са написани в различни векове и в различни общества, но имат обща голяма тема: какво струва човешкото знание и човешкото творчество. И в двете произведения се появява фигурата на „изкусителя“ (дяволският посредник): при Гьоте – Мефистофел, а при Булгаков – Воланд. Но целта не е просто страшна приказка.

1. Константин Илиев – биографичен и творчески портрет Константин Илиев е български драматург, белетрист и преводач. Роден е на 16 октомври 1937 г. в с. Горно Павликене (Ловешко). Завършва немска филология в Софийския университет, а по-късно специализира театрознание в Берлин и работи дълго време като човек „отвътре“ в театъра – драматург в различни театри, а в по-късен период и като главен драматург на Народния театър. Творческият му образ се свързва с няколко важни черти: Обича да поставя героите в крайни морални ситуации, където няма лесно „прав“ и „крив“.

1. Милен Русков – биографичен и творчески портрет Милен Русков е съвременен български писател и преводач. Роден е на 23 юни 1966 г. в Бургас. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995) и се занимава и с езикознание (лингвистика). Освен като автор, той е познат и като преводач от английски език – това е важно, защото работата с чужди текстове често развива много остро „ухо“ за стил, реч и разказвач. Основни книги и мястото на „Чамкория“ сред тях

1. Стефан Цанев – биографичен и творчески портрет Стефан (Стефан Неделчев) Цанев е български поет, писател и драматург. Роден е на 7 август 1936 г. в село Червена вода, Русенско. Учи журналистика в Софийския университет (завършва през 1959 г.), а след това учи драматургия в Московския киноинститут (в периода 1960–1965 г.). Творческият образ на Цанев се разпознава лесно: той обича исторически и митологични теми (Античност, Средновековие, големи личности), но ги използва, за да говори за съвременни въпроси – за властта, за свободата, за смелостта да бъдеш различен;

1. Джордж Оруел – биографичен и творчески портрет Джордж Оруел е литературният псевдоним на Ерик Артър Блеър. Роден е на 25 юни 1903 г. в Мотихари (тогава Британска Индия), а умира на 21 януари 1950 г. в Лондон. Оруел е човек, който през целия си живот се бори с лъжата в политиката и с несправедливостта. Живее във време на войни, революции и големи идеологически сблъсъци – когато различни системи обещават „щастие“, но често искат хората да се подчиняват без да мислят.

1. Теодора Димова – биографичен и творчески портрет Теодора Димова е българска писателка и драматург, родена на 19 септември 1960 г. в София. Произхожда от силно културно семейство – баща ѝ е големият български писател Димитър Димов, а майка ѝ е пианистка. В нейния житейски и творчески път има ранна загуба (баща ѝ умира, когато тя е малка), което често се свързва (не като „биографична рецепта“, а като човешка предпоставка) с дълбокото ѝ вглеждане в теми като липса, самота, болка, вина, нужда от обич и спасение.

1. Творчески облик (какъв писател е Антон Страшимиров) Антон Страшимиров е писател, който усеща света „на остри ръбове“. Той не обича да разказва спокойно и „равно“, а пише така, че читателят да почувства тревога, напрежение и болка. В много негови творби хората са поставени в тежки обществени и морални ситуации — когато животът ги притиска, а страхът, омразата и властта изкарват най-лошото в човека.