Хитростта, която не е добродетел. Анализ на народната приказка „Болен здрав носи“: двубоят между Кума Лиса и Кумчо Вълчо
Зареждане на оценките…
„БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ“ – ПРИКАЗКИ ЗА ЖИВОТНИ
Векове наред приказките са били единственото развлечение за децата и техен пътеводител в сложния свят на човешките взаимоотношения. От тях неусетно се научава кое е добро, кое - лошо, кое е красиво и кое - грозно. Това е така, защото те са събрали и отразили вековни наблюдения и изстрадана мъдрост. От това правило не правят изключение и приказките за животни. В древността животът на човека е бил свързан и зависим от животните. Те не са били само негови помощници в бита, но са играли и важна роля - пазели са дома от зли духове, предвещавали са сполука или беда. Затова на много животни има посветени празници, обреди или поверия. И до днес в някои краища на страната се организират т. нар. „вълчи празници" (11-17 ноември и 1 -3 февруари), с цел омилостивяване на дивия и опасен звяр. Сред най-често споменаваните животни в преданията и народните приказки е именно вълкът, както и лисицата, заекът, мечката и таралежът. Приказките за животни обикновено са кратки. Техни герои са животни, които удивително приличат по нещо на хората. Приликата е в душевните им качества и в постъпките. Чрез героите животни най-често се осмиват човешките недостатъци или се показват и типични човешки добродетели. При своето възникване приказките за животни не са имали силно изявен възпитателен характер, защото са били породени от преклонението пред животното - тотем, почитано от племето. Те по-скоро са отразявали вярно наблюденията на хората върху поведението на животните и удивлението от начина, по който те постъпват, за да избегнат опасностите. Като живее в постоянна връзка и близост с тях, човек ги опознава и им придава черти от своя характер, олицетворява ги. Лисицата е хитра, нахална, иска всекиго да излъже; вълкът е силен, но глупав, наивен и несъобразителен. Таралежът е мъдър и скромен; мечката е силна, но лакома и непохватна.
Особено популярна у нас е приказката „Болен здрав носи". Главните герои - лисицата и вълкът - притежават характерни човешки качества, които ги противопоставят един на друг. Тези качества се разкриват в отделните епизоди, които съставляват сюжета на приказката. Той е опростен, без особена причинна обусловеност между отделните части и проследява хитрините на лисицата.
Първото приключение, разказано в приказката, представя лисицата като много хитра, съобразителна и умееща добре да се преструва. Тя надхитря стареца, който се връща с
богат улов на риба: „Една лисица го видяла, че кара риба в колата, та нали е дявол пролетницата, намислила някаква леснина да открадне рибицата на стареца, та го предварила, легнала насред пътя и се преправила на умряла." Народният разказвач характеризира своята героиня, определяйки я като „дявол" и „проклетница". Така той насочва слушателя/читателя към нейните качества - хитрост, остроумие, ловкост, но и коварство, защото тя: „намислила някаква леснина да открадне рибицата на стареца." Доволен от богатия си улов, старецът проявява доверчивост и безгрижност. Това позволява на хитрата лисица да го ограби безмилостно и да му се подиграе. Заради своята наивност е наказан не само той, но и неговата баба, която остава без кожух, а Лисана си осигурява „зимовище".
Със същата лекота лисицата успява да измами и глупавия вълк. Следващият епизод от приказката разказва за гостуването на Кумчо Вълчо у лисицата. Отново с изобретателност и хитруване тя успява да излъже вълка: „Куме Вълчо, не поглеждай към огнището, зер има много тръни, та ще си убодеш клепките!" Лукавата и коварна лисица иска да се позабавлява за сметка на глупавия вълк. Затова тя го изкушава с вкусната риба, но не само че не го нагостява, ами го и излъгва и му се подиграва за доверчивостта. Тя завежда вълка на реката и го използва като примамка, за да излъже и воденичаря и да се наяде с каша. Хитростта й помага да се изплъзва от заплетени ситуации и да не остава без храна. Тези нейни постъпки я представят не само като хитра, но и като зла и жестока. Лисицата се преструва на потърпевша: „...па се отъркаляла в брашното и избягала. Отърчала при вълка, но уж не го види, та захванала да стене, сякаш я боли, защото я бил воденичарят." Нищо не може да оправдае егоизма и подлостта й!
След „неуспешния" риболов, при който вълкът е жестоко пребит и за малко да остане без опашка, лисицата го повежда с коварство към друго изпитание. Тя лукаво го нарича „кумче", за да притъпи неговата недоверчивост, да го поласкае. Предлага му вкусно ядене, като отново лъже, че са поканени на сватба. Коварната и лукава Кума Лиса събужда любопитството и разпалва апетита на глупавия вълк: „...пуста ми глава остаряла, се не сетих да ти кажа веднага, та да видиш какви манджи са ни сготвили, ръцете си ще изядеш." Прегладнял, доверчивият вълк и този път „се хваща на въдицата". Той наивно вярва на всяка нейна дума, не си взема поука от преживяното нещастие. Ето защо страданията му будят съчувствие, но не го оневиняват.
Сватбарите, подучени от хитрата лисица, „кой с мотика, кой с лопата, кой с дърво - погнали вълка, та го наложили, както трябва ". А хитрата кумичка отново се възползва от суматохата, влиза в къщата и добре се наяжда. Не забравя да си осигури и „извинение“- нацапва се с кисело мляко, за да излъже вълка, че мозъкът й изтича. В този епизод най-ярко се открояват нейното коварство и двуличие. Отношението й към глупавия вълк е безмилостно. Ето защо, въпреки че успява да надхитри всички, никой не би пожелал да прилича на нея. Тя може да е умна и съобразителна, но не за добро, а за да върши само злини. Злоупотребата със страданието на другите отблъсква читателя.
На тръгване от сватбата лисицата проявява нахалство и наглост, преструвайки се на умираща и подигравайки се на вълка, който я носи: „- Болен здрав носи, болен здрав носи!“ Тя е безмилостна. Логичен и очакван е краят на приказката - лисицата окончателно надхитря вълка, когато скача в дупката си, и започва да вика: „Корен-крак теглиш, корен- крак теглиш!", докато той не я пуска. Хванал корена на едно дърво, вълкът дърпа, дърпа и накрая „се изтъркалял надолу по брега, та се утрепал!" Народният творец е искал да изпъкнат качествата на лисицата - хитрост, ум и съобразителност, въпреки че не спестява и нейните пороци. За да постигне внушението и идеята си, той създава противоположен герой - вълка, като го характеризира предимно с отрицателни качества - доверчивост, наивност, несъобразителност, глупост.
Противопоставяйки двамата герои, народният разказвач представя двубоя между хитростта и глупостта. Ясно е кой печели. Въпреки това приказката няма щастлив край. Хитрост, ум и съобразителност престават да бъдат положителни качества, когато са съчетани с лъжа, двуличие, коварство, егоизъм и жестокост.
Свързани материали
Кой кого носи на гърба си: анализ на качествата на героите в народната приказка „Болен здрав носи“
Анализ на народната приказка „Болен здрав носи“, който тръгва от заглавието: защо то се е превърнало в поговорка, за какви ситуации се употребява и как още в него е изведен основният епизод, без героите да са назовани пряко. Началото очертава опозицията хитрост и глупост, върху която е построена творбата, и посочва двата разпространени приказни мотива, които се срещат в нея. Следва разглеждане на композицията. Приказката е разчленена на относително самостоятелни епизоди и е показано кое качество на всеки от героите се откроява във всеки от тях, от кражбата на рибата до финалната борба. Отделен акцент е поставен върху времето и мястото на действието. Обяснено е защо зимата не е случаен фон, как вълкът се свързва със студа и с дивата природа във фолклорно-митологичните представи, какво място заемат Вълчите празници в народния календар и защо домът, воденицата и сватбата доближават героите до човешкия свят дори повече от олицетворението. Проследено е и как се променя назоваването на лисицата, от обобщеното „една лисица“ до собственото име Кума Лиса, и какво издава тази промяна за гледната точка на разказвача. Качествата на двамата герои са разгледани поотделно: изобретателността, артистичността и егоизмът на едната страна, наивността, доверчивостта и добродушието на другата, заради които пострадалият предизвиква едновременно смях и съчувствие. Финалната част се спира на развръзката, която от съвременна гледна точка не изглежда справедлива, и обяснява по каква логика приказният текст стига до нея, но самата поука, която разборът извежда, остава в него. Подходящ е за подготовка на отговор и характеристика по приказката, за теми върху приказките за животни и за работа върху качествата на героите в клас.
„Болен здрав носи“: хитростта на лисицата срещу наивността на вълка. Анализ на народната приказка за животни
Може ли една „умряла“ лисица да опразни цяла каруца с риба? Разборът тръгва оттам, откъдето започва и самата приказка, и обяснява защо приказките за животни са най-разпространеният фолклорен вид. В началото са очертани общите белези на приказките за животни: постоянните образи на лисицата, вълка, заека и останалите герои, сблъсъкът между доброто и злото и между ума и глупостта, ролята на олицетворението и на алегорията и мястото на човека сред животните. Същинската част следи действието на „Болен здрав носи“ епизод по епизод: срещата на стареца с престорено умрялата лисица и това, което остава от неговата радост; сцената с бабата и кожуха; хитрината край замръзналата река и делвата; воденичарят и наказанието; сватбата, на която вълкът попада в нова клопка. Всеки епизод е разчетен като стъпка в изграждането на два противоположни образа, този на коварната и лицемерна лисица и този на доверчивия вълк. Обяснено е и заглавието на приказката: откъде идва подигравателната реплика „Болен здрав носи“ и защо тя се превръща в присъда над единия от героите. Финалната част насочва към посланията на народния разказвач и към отношението на народа към наивността. Текстът е удобен за подготовка на анализ и на характеристика на героите, за домашна работа и за преговор върху фолклорната приказка за животни.
Двеста и двайсет хитрости срещу три добринки: анализ на народната приказка „Лисицата и таралежът“
Разбор на народната приказка „Лисицата и таралежът“, който тръгва от мястото на лисицата сред героите на приказките за животни. В началото е обяснено защо тя е един от най-честите герои, какви качества ѝ приписва народното съзнание и защо тези черти водят до наказание. Следва частта за спътниците ѝ: глупавият вълк, който си пати от хитростите ѝ, и умният таралеж, който нерядко я поставя на заслуженото ѝ място. Тук е показано защо народният разказвач противопоставя лукавата хитрост на разумната находчивост и съобразителност. Същинската част проследява сюжета през трите случки, върху които е построена приказката, и показва как всяка от тях извежда по една от хитрините на ежа. Разгледани са побратимяването и предупреждението на таралежа, двете попадания на лисицата в капана в чуждото лозе и съветите, с които ежът я спасява, както и обръщането на положението, когато в беда изпада самият той. Обърнато е внимание на репликите на героите и на детайлите, чрез които се изгражда характерът им. Финалната част говори за поуката: за границите на побратимството, за лакомията, която не си взема поука, и за начина, по който в приказката възтържествува справедливостта. Подходящ е за работа върху приказката в час, за подготовка на преразказ и на характеристика на героите и за отговор на въпроси по текста.
„Ум царува, ум робува“: анализ на народните приказки за животни и човешките лица зад Кума Лиса, Кумчо Вълчо и Баба Меца
Зад имената Кумчо Вълчо, Кума Лиса и Баба Меца народният разказвач е скрил не животни, а човешки характери. Този анализ проследява как приказките за животни се раждат от най-старите митове и легенди и как постепенно се превръщат в огледало на човешките добродетели и слабости. Началото изяснява произхода на жанра: защо първобитният човек е приписвал на животните собствените си свойства, как страхът и почитта се превръщат в разказ и защо с опознаването и опитомяването на животните свръхестественото отстъпва място на комично-сатиричното. Отделно внимание е обърнато на строежа и езика на тези приказки: краткостта, стегнатата композиция, повторението на едно и също действие, диалога и постоянните имена на героите, които не са подбрани случайно. Същинската част разглежда три конкретни народни приказки. При „Болен здрав носи“ разсъждението е изградено върху контраста между двата главни героя и проследява поредицата от надхитрявания, чрез които народният творец разобличава човешката глупост и силата на ума. „Изтъка платното, ритна кросното“ е разгледана през историята на застарелия вълк, който сменя козината си, и през урока, който получава доверчивият овчар. Последната част се спира на „Езикът е по-остър от меч“ и на неравностойните отношения между спасителя и облагодетелствания, като поставя въпросите за безкористното добро, за мярката в думите и за цената на честолюбието. Всяка от трите приказки е обвързана с изведена поука и с народна мъдрост, а разсъжденията са пренесени и към днешното всекидневие, така че ученикът да разпознае описаните характери около себе си. Текстът е подходящ за подготовка по литература върху фолклорните приказки за животни, за домашна работа и за преговор преди изпитване, както и като опора при собствено съчинение или устен отговор върху образите на животните като носители на човешки качества.
Хитростта, която се обръща срещу хитреца: наказването на неблагодарността и измамничеството в приказките „Лисицата и таралежът“ и „Врабчето и лисицата“, анализ
Успореден разбор на две народни приказки за животни, в които най-хитрият герой на българския фолклор губи. Началото обяснява какво прави приказките за животни разпознаваеми: динамичният сюжет, силно поучителното начало и мястото на лисицата сред останалите герои. Оттам идва и въпросът, около който е построен целият текст: защо тъкмо в тези две творби хитруването не ѝ помага. Следва разглеждане на общата рамка на двете приказки, времето и пространството, в което се развива действието, повторяемостта на ситуациите и мотивът за дружбата, който и в двата случая се разпада заради нрава на единия герой. Най-обстойна е частта за „Лисицата и таралежът“. Тя проследява значението на числото три в сюжета, трите отивания в лозето и трите хитрини на таралежа, народната представа за таралежа като страхливо, но много умно животно и противопоставянето между двамата побратими. Разгледано е как се променя поведението на лисицата след всяко спасяване, докато се стигне до момента, в който ролите се разменят. Втората приказка, „Врабчето и лисицата“, е разгледана по-стегнато: съвместната работа в нивата, начинът, по който единият герой се измъква от труда, спорът при делбата и отношението на самия разказвач към двамата. Финалът на разбора се спира на комизма в развръзките и на въпроса дали наказанието в първата приказка е напълно справедливо, както и какво остава като поука от двете творби, взети заедно. Текстът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа върху приказките за животни, за отговор на въпрос за образа на лисицата и за съчинение върху възмездието и поуката в народните приказки. Полезен е и за преговор на фолклорния дял, защото показва как една и съща героиня се държи различно в различни творби.
Хитрата лисица и глупавият вълк: възпитателната сила на народните приказки за животни, разработка върху „Вълк и лисица“
Разработка върху народните приказки за животни и върху възпитателната роля, която те изпълняват от най-ранна детска възраст. Началото обяснява откъде идват тези приказки: от наблюденията на човека върху животните и от откриването на човешки черти у тях. След това е показано защо децата ги възприемат толкова живо и кои качества стоят зад най-често срещаните образи, между които лисицата и вълкът с неговите противоречиви черти. Централно място заема приказката „Вълк и лисица“ от нашия прозаичен народен епос. Проследени са срещите на гладния вълк с животните, които могат да утолят глада му, но се измъкват с хитро поставено условие, и какво следва за него след всяка от тези срещи. Отделно е разгледана срещата с лисицата, измамата, с която тя си служи, и подигравката, останала като поговорка. Разборът обръща внимание и на подредбата на епизодите: те не се нижат случайно, а следват вътрешна закономерност, която води до определен край. Финалната част извежда общото: алегоричният характер на приказките за животни, съчетаването на забавното със сериозното, ролята на диалога и на олицетворението и мястото на фолклора като извор на знание, мъдрост и житейски опит. Поуките и изводите остават в самия текст. Разработката е подходяща за час по литература върху народните приказки, за подготовка на устен отговор или писмена работа и за преговор на фолклорните жанрове.