Кой кого носи на гърба си: анализ на качествата на героите в народната приказка „Болен здрав носи“
Зареждане на оценките…
КАЧЕСТВАТА HA ГЕРОИТЕ B ПРИКАЗКАТА „БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ“
Заглавието на интригуващия приказен текст за приключенията на лисицата и вълка се е превърнало в поговорка. Това е остроумна „крилата“ фраза, подходяща за ситуациите, които показват умението на някои хора да се преструват и да живеят на чужд гръб, възползвайки се от наивната глупост, състраданието и малодушната слабост на другите. Тези отрицателни човешки склонности са пресъздадени в приказката чрез качествата и постъпките на двама от най-популярните герои, въплъщаващи опозицията хитрост – глупост. Посредством тях творбата мъдро внушава, че еднакво осъдително е както да мамиш, така и да се оставиш да бъдеш измамен. Наред с това приказката забавлява с твърде занимателен сюжет и редица комични моменти.
Творбата съдържа два особено разпространени приказни мотива - лисицата краде риба, като се преструва на умряла, и вълкът носи лисицата на гърба си. Вторият от тях е свързан със сюжетния момент, от който произтича заглавието. За разлика от заглавията на много други приказки за животни, тук героите не са назовани пряко. Вълкът и лисицата са обобщено наречени с прилагателните „болен“ и „здрав“. По този начин на преден план е изведен основният епизод. Той е колкото смешен, толкова и тъжен, будещ съчувствие, защото разкрива една несправедливост – пострадалият помага на този, който му е навредил, доверява му се, като не подозира измамата.
Приказката се състои от няколко относително самостоятелни епизода, разкриващи хитрините на лисицата и патилата на вълка. Качествата на героите се открояват в различните сюжетни моменти на творбата: лисицата открадва рибата на стареца; вълкът й идва на гости, след това тя го води при воденицата; лисицата кани вълка на сватба, а по пътя навръщане се преструва на болна; финалът представлява изпълнена с комизъм и динамика борба, в която лисицата побеждава.
Действието на творбата се развива през зимата. Този художествен факт създава специфична атмосфера на текста, защото настройва въображението към зрителна представа за причудлива зимна картина. На фона на тази обстановка действат героите. Във фолклорно-митологичните представи вълкът се свързва със студа и смъртта, защото като начин на живот принадлежи на дивата, неовладяна природа. А според народния календар на българите при прехода към зимата се честват така наречените Вълчи празници. През този годишен период дивите животни, съответно – героите на приказката, трудно намират храна и като всички живи същества се стремят към оцеляване. Търсената топлинка и уют народният разказвач е въплътил в образа на лисичия дом, който е олицетворен, наподобяващ този на хората. Героите са доближени до човешкия свят не само чрез олицетворението, което е основен художествен похват в приказките за животни. Действията и постъпките им не се отнасят толкова към природата като тяхна естествена среда на живот, а към различни места и моменти, свързани с народния бит – домът и огнището, воденицата, сватбата. Оттук произтича вероятно и националната специфика на всеки един от вариантите на тази приказка, разпространена в цяла Европа.
Началото на творбата представя двама герои: единият от тях е епизодичен (старецът), а другият – централен персонаж в повествованието (лисицата). Главното действащо лице е представено чрез обобщено нарицателно име - „една лисица“, докато по-нататък присъства със собственото си название – Кума Лиса. Това е така, защото в началото лисицата е видяна от гледна точка на човека, а по-късно тя влиза във взаимоотношения и диалог с другия си приказен събрат – вълка. Още в началния момент лисицата е представена като хитра измамница. Тези нейни черти са обичайни и явно предварително познати на разказвача, който проявява в закачлив дух емоционалното си отношение към нея - „нали е дявол проклетницата“. Тя е твърде хитроумна и изобретателна, защото успява да „инсценира“ ситуация – изпреварва стареца, ляга на пътя и се престорва на умряла. Дали тази нейна лисича приумица е художествена измислица, или отразява наблюденията на човека върху поведението на животните, не е ясно. Така или иначе тя успява да заблуди стареца. Той я качва в колата си, а лисицата това и чака – изхвърля цялата риба по пътя, след това се връща да си я събере за зимовище. Така бедният старец остава без риба, а неговата баба – без кожух, нито нов, нита вехт. В този начален момент от приказката са противопоставени хитрата лисица и човекът, който проявява непредвидливост и прибързаност.
В първия епизод намеренията и действията на лисицата са разкрити отстрани, повече през погледа и коментара на народния разказвач. По-нататък тя е истински олицетворена чрез диалога и взаимоотношенията си с вълка. Двамата са представени като близки познайници и кумове. Вторият епизод има ново, самостоятелно звучене, макар че е в смислова връзка с предходния. На гости на лисицата идва кумът й, сядат край огъня, а тя хитро бърза да отклони вниманието му от рибата: „Куме Вълчо, не поглеждай към огнището, зер има много тръни, та ще си убодеш клепките!“ В този момент се проявяват не само лукавството и хитростта й, но и нейният егоизъм, защото тя иска да остави рибата само за себе си, без да я сподели със своя събрат и кум. Точно защото му е забранила обаче, той поглежда към огнището и „що да види – много риба накачена!“. Вълкът пита откъде е рибата и Лиса го насочва към воденицата. Любопитното е, че вместо да поиска риба от лисицата, в сравнение с която явно е по-силен физически и по-страховит, героят проявява скромното желание сам да си налови. Наивен и глупав, кумът й се доверява и двамата тръгват към мястото, където коварната лисица го поставя в извънредно смешно и жалко положение – „вързала му една делва на опашката и вълкът спуснал делвата с опашката си в една дупка на леда...“ Лиса го изчаква да замръзне и извиква воденичаря. В крайна сметка вълкът е пребит до смърт благодарение на хитрата кумица, която изяжда кашата, отърква се в брашното и избягва. Поведението й в този епизод допълва представата за нейните качества и характер. Тя е зла и подмолна, лакома и егоистична. Предателски насочва вниманието на човека към мнимия вредител, а самата тя пакости, носи беди, като при това се измъква хитро и незабележимо. Умението й да се преструва и играе проличава особено при последвалата среща с вълка, пред когото тя се появява дегизирана с брашното: „Отърчала при вълка, па уж не го види, та захванала да стене, сякаш я боли, защото я бил воденичарят.“ По този начин тя прикрива истината и излиза напълно невредима от ситуацията. Скрита подигравка към пострадалия герой се съдържа във факта, че лисицата приписва неговите патила и болки на себе си.
Гладът насочва героите отново по пътя, докато находчивата лисица измисли следващия си пъклен план. Хитрата кумица прекрасно знае как да съблазни и излъже прегладнелия и пребит вълк – кани го на сватба, като му обещава извънредно вкусни манджи. Така се повтаря ситуацията от предишния епизод. Лисицата отново отклонява вниманието от себе си, като извиква хората, които нападат вълка. Този път те наказват губещия още по-жестоко: „...кой с мотика, кой с лопата, кой с дърво, - погнали вълка, та го наложили както трябва.“ За сметка на това Лиса се нагощава богато, както приляга на „сватбарка“. Тя отново повтаря хитрата си и умела игра – намазана с мляко, се преструва на болна и пребита. А всъщност пребит и жестоко измамен отново е вълкът. Очевидно много глупав и доверчив, той не проявява и капка наблюдателност, не се усъмнява дори и за миг. В този момент той е жалък, но става донякъде и симпатичен персонаж, защото с наивността си предизвиква съчувствие у слушателя/читателя. Въпреки че е твърде пострадал, вълкът отново е готов да помогне. А лисицата само това и чака – да тържествува, като се качи на гърба на пребития и гладен вълк. Наглостта и безочието й достигат до там, че тя започва да му се присмива с репликата: „Болен здрав носи!“ – отначало прикрито, а после и явно. Подигравателните й думи за жалост разкриват действителното състояние на нещата. Едва в този момент вълкът разбира, че е излъган и се впуска в саморазправа с измамницата. Тя обаче притежава извънредно остър ум, проявява гъвкавост и бързи реакции в опасната за нея ситуация, умее да внуши, че вярното е невярно и обратно. Така вълкът изпуска последния шанс да накаже злосторницата и да й отмъсти за стореното. На финала той надделява по бързина и сила, но ограниченият му ум го предава – без да иска той отново се доверява на лъжливите думи на лисицата. Поради това приказката завършва със смъртта му – заради глупостта си той е наказан.
Подобен финал не изглежда справедлив от съвременна гледна точка, тъй като умира потърпевшият. Логиката на приказния текст обаче е друга. Той търси ефекта на комичното и атрактивното, независимо дали то отговаря на утвърдените представи за доброто. Освен това противоборството тук е между хитростта и глупостта. Затова като по-позитивни и ценни се утвърждават качествата на лисицата. Макар че краде, лъже и мами, тя проявява изобретателност, артистичност и умение да оцелява. А тези черти са интригуващи и забавни! Чрез образа на вълка се отричат пасивността на ума, наивната доверчивост и излишното добродушие, които могат да превърнат човека в прицел на присмех и подигравка, в жертва на другите хора и на обстоятелствата.
Свързани материали
Хитростта, която не е добродетел. Анализ на народната приказка „Болен здрав носи“: двубоят между Кума Лиса и Кумчо Вълчо
Кой всъщност печели в приказката и защо победата на по-умния не носи радост? Материалът разглежда „Болен здрав носи“ като приказка за животни и стига до отговор, който изненадва мнозина петокласници. Началото поставя творбата в широкия свят на приказките за животни: каква е била ролята на животните в бита на древния човек, откъде идват вълчите празници и поверията, защо героите животни толкова приличат на хората и как народът е разпределил чертите на характера между лисицата, вълка, таралежа и мечката. Същинската част следи сюжета епизод по епизод. Първо срещата със стареца и откраднатата риба, после гостуването на Кумчо Вълчо, риболовът на реката, случката при воденичаря и накрая сватбата, от която идва и самата реплика в заглавието. Всеки епизод е свързан с конкретно качество на героите, а наблюденията са подкрепени с цитати от текста на приказката. Отделно внимание е отделено на думите, с които народният разказвач характеризира своята героиня, и на въпроса докъде хитростта е ум и откъде нататък става коварство. Финалната част съпоставя двамата герои като носители на противоположни качества и извежда поуката на народния творец. Материалът е подходящ за подготовка на устен отговор и на характеристика на герой в 5. клас, за преговор преди класна работа и за самостоятелна работа върху приказките за животни.
„Болен здрав носи“: хитростта на лисицата срещу наивността на вълка. Анализ на народната приказка за животни
Може ли една „умряла“ лисица да опразни цяла каруца с риба? Разборът тръгва оттам, откъдето започва и самата приказка, и обяснява защо приказките за животни са най-разпространеният фолклорен вид. В началото са очертани общите белези на приказките за животни: постоянните образи на лисицата, вълка, заека и останалите герои, сблъсъкът между доброто и злото и между ума и глупостта, ролята на олицетворението и на алегорията и мястото на човека сред животните. Същинската част следи действието на „Болен здрав носи“ епизод по епизод: срещата на стареца с престорено умрялата лисица и това, което остава от неговата радост; сцената с бабата и кожуха; хитрината край замръзналата река и делвата; воденичарят и наказанието; сватбата, на която вълкът попада в нова клопка. Всеки епизод е разчетен като стъпка в изграждането на два противоположни образа, този на коварната и лицемерна лисица и този на доверчивия вълк. Обяснено е и заглавието на приказката: откъде идва подигравателната реплика „Болен здрав носи“ и защо тя се превръща в присъда над единия от героите. Финалната част насочва към посланията на народния разказвач и към отношението на народа към наивността. Текстът е удобен за подготовка на анализ и на характеристика на героите, за домашна работа и за преговор върху фолклорната приказка за животни.
Хитростта, която се обръща срещу хитреца: наказването на неблагодарността и измамничеството в приказките „Лисицата и таралежът“ и „Врабчето и лисицата“, анализ
Успореден разбор на две народни приказки за животни, в които най-хитрият герой на българския фолклор губи. Началото обяснява какво прави приказките за животни разпознаваеми: динамичният сюжет, силно поучителното начало и мястото на лисицата сред останалите герои. Оттам идва и въпросът, около който е построен целият текст: защо тъкмо в тези две творби хитруването не ѝ помага. Следва разглеждане на общата рамка на двете приказки, времето и пространството, в което се развива действието, повторяемостта на ситуациите и мотивът за дружбата, който и в двата случая се разпада заради нрава на единия герой. Най-обстойна е частта за „Лисицата и таралежът“. Тя проследява значението на числото три в сюжета, трите отивания в лозето и трите хитрини на таралежа, народната представа за таралежа като страхливо, но много умно животно и противопоставянето между двамата побратими. Разгледано е как се променя поведението на лисицата след всяко спасяване, докато се стигне до момента, в който ролите се разменят. Втората приказка, „Врабчето и лисицата“, е разгледана по-стегнато: съвместната работа в нивата, начинът, по който единият герой се измъква от труда, спорът при делбата и отношението на самия разказвач към двамата. Финалът на разбора се спира на комизма в развръзките и на въпроса дали наказанието в първата приказка е напълно справедливо, както и какво остава като поука от двете творби, взети заедно. Текстът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа върху приказките за животни, за отговор на въпрос за образа на лисицата и за съчинение върху възмездието и поуката в народните приказки. Полезен е и за преговор на фолклорния дял, защото показва как една и съща героиня се държи различно в различни творби.
Двеста и двайсет хитрости срещу три добринки: анализ на народната приказка „Лисицата и таралежът“
Разбор на народната приказка „Лисицата и таралежът“, който тръгва от мястото на лисицата сред героите на приказките за животни. В началото е обяснено защо тя е един от най-честите герои, какви качества ѝ приписва народното съзнание и защо тези черти водят до наказание. Следва частта за спътниците ѝ: глупавият вълк, който си пати от хитростите ѝ, и умният таралеж, който нерядко я поставя на заслуженото ѝ място. Тук е показано защо народният разказвач противопоставя лукавата хитрост на разумната находчивост и съобразителност. Същинската част проследява сюжета през трите случки, върху които е построена приказката, и показва как всяка от тях извежда по една от хитрините на ежа. Разгледани са побратимяването и предупреждението на таралежа, двете попадания на лисицата в капана в чуждото лозе и съветите, с които ежът я спасява, както и обръщането на положението, когато в беда изпада самият той. Обърнато е внимание на репликите на героите и на детайлите, чрез които се изгражда характерът им. Финалната част говори за поуката: за границите на побратимството, за лакомията, която не си взема поука, и за начина, по който в приказката възтържествува справедливостта. Подходящ е за работа върху приказката в час, за подготовка на преразказ и на характеристика на героите и за отговор на въпроси по текста.
„Ум царува, ум робува“: анализ на народните приказки за животни и човешките лица зад Кума Лиса, Кумчо Вълчо и Баба Меца
Зад имената Кумчо Вълчо, Кума Лиса и Баба Меца народният разказвач е скрил не животни, а човешки характери. Този анализ проследява как приказките за животни се раждат от най-старите митове и легенди и как постепенно се превръщат в огледало на човешките добродетели и слабости. Началото изяснява произхода на жанра: защо първобитният човек е приписвал на животните собствените си свойства, как страхът и почитта се превръщат в разказ и защо с опознаването и опитомяването на животните свръхестественото отстъпва място на комично-сатиричното. Отделно внимание е обърнато на строежа и езика на тези приказки: краткостта, стегнатата композиция, повторението на едно и също действие, диалога и постоянните имена на героите, които не са подбрани случайно. Същинската част разглежда три конкретни народни приказки. При „Болен здрав носи“ разсъждението е изградено върху контраста между двата главни героя и проследява поредицата от надхитрявания, чрез които народният творец разобличава човешката глупост и силата на ума. „Изтъка платното, ритна кросното“ е разгледана през историята на застарелия вълк, който сменя козината си, и през урока, който получава доверчивият овчар. Последната част се спира на „Езикът е по-остър от меч“ и на неравностойните отношения между спасителя и облагодетелствания, като поставя въпросите за безкористното добро, за мярката в думите и за цената на честолюбието. Всяка от трите приказки е обвързана с изведена поука и с народна мъдрост, а разсъжденията са пренесени и към днешното всекидневие, така че ученикът да разпознае описаните характери около себе си. Текстът е подходящ за подготовка по литература върху фолклорните приказки за животни, за домашна работа и за преговор преди изпитване, както и като опора при собствено съчинение или устен отговор върху образите на животните като носители на човешки качества.
Хитрата лисица и глупавият вълк: възпитателната сила на народните приказки за животни, разработка върху „Вълк и лисица“
Разработка върху народните приказки за животни и върху възпитателната роля, която те изпълняват от най-ранна детска възраст. Началото обяснява откъде идват тези приказки: от наблюденията на човека върху животните и от откриването на човешки черти у тях. След това е показано защо децата ги възприемат толкова живо и кои качества стоят зад най-често срещаните образи, между които лисицата и вълкът с неговите противоречиви черти. Централно място заема приказката „Вълк и лисица“ от нашия прозаичен народен епос. Проследени са срещите на гладния вълк с животните, които могат да утолят глада му, но се измъкват с хитро поставено условие, и какво следва за него след всяка от тези срещи. Отделно е разгледана срещата с лисицата, измамата, с която тя си служи, и подигравката, останала като поговорка. Разборът обръща внимание и на подредбата на епизодите: те не се нижат случайно, а следват вътрешна закономерност, която води до определен край. Финалната част извежда общото: алегоричният характер на приказките за животни, съчетаването на забавното със сериозното, ролята на диалога и на олицетворението и мястото на фолклора като извор на знание, мъдрост и житейски опит. Поуките и изводите остават в самия текст. Разработката е подходяща за час по литература върху народните приказки, за подготовка на устен отговор или писмена работа и за преговор на фолклорните жанрове.