Веселин Ханчев е известен и обичан български поет и драматург. Роден е в Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет. Участва във Втората световна война. Първите му стихосбирки („Испания на кръст“, „Стихове в паласките“) са вързани с темата за войната. В по-късната поезия на Ханчев (стихосбирките „Лирика“, „За да останеш“, „Избрана лирика“) преобладава задълбоченият размисъл върху най-важните ценности в човешкия живот.
За него литературният историк и критик Симеон Правчанов пише с възхищение: „Той бе красив, щедро дарен и рядко хармоничен човек. В неговото мъжествено лице, без следа от преструвка, строго и приветливо, в набитата фигура, в омекотените жестове и дори в походката му имаше нещо... силно, изящно и завършено. Външността му прекрасно се съчетаваше с топла, задушевна сдържаност: тя не отблъскваше, а привличаше. Никой не го е чул да повиши глас, да избухва... да изрича при други думи на омраза или обич. Но всички знаехме мощта на ненавистта и любовта му. Той откриваше метежните странствания и страсти на душата си единствено в поезията“.