„Ум царува, ум робува“: анализ на народните приказки за животни и човешките лица зад Кума Лиса, Кумчо Вълчо и Баба Меца
Зареждане на оценките…
Приказките за животни са от най-старинните фолклорни съчинения. Първобитният човек не е познавал добре животните. Често те са били по-силни от него. Затова той им приписвал своите собствени свойства и качества. Понеже нямал достатъчно средства и възможности да се справи с тях, първоначално даже ги боготворил, провъзгласявал ги за родоначалници и покровители на рода и племето.
Така се създали първите митове и легенди за животните, с които човекът влизал в контакт със своя всекидневен труд, в борбата си за съществуване. От тези легенди и митове, както и от разказите на ловци за срещата и битката им с животни, произхождат приказките за животни.
Постепенно, в резултат на по-близкото опознаване на животинския свят и на опитомяването на голяма част от животните, те загубват свръхестествените си качества за човека. Той започва да си ги представя в естествения им вид. По-късно им приписва и комично-сатирични черти.
В нашия фолклор тези приказки заемат твърде широко място. Поради своя характер те са най-достъпни за подрастващите. От една страна, ги въвеждат в интересния свят на животните, а от друга, чрез олицетворените им образи, ги подготвят да виждат подобни черти и прояви у хората. Сюжетите обикновено са съвсем прости. В тях се разказва за различни постъпки на отделните животни и за отношенията помежду им.
Любими герои-животни в нашия приказен епос са; вълкът, лисицата, мечката, заекът, врабчето, еленът, таралежът и др. Всяко животно има постоянно име - Кумчо Вълчо, Кума Лиса, Заю Баю, Баба Меца и т.н. Това име не е подбрано случайно, а с оглед на най-характерните особености на съответното животно.
Приказките за животни са кратки и имат несложна и стегната композиция. Характерни композиционни похвати са повторението на едно и също действие и диалогът. Понякога самото действие не заема значително място. Случва се приказката да бъде разговор между конкретните животни. Техните образи са разработени подробно и с малко средства. Те са живи и нагледни.
Тези приказки се отличават с реализъм и духовитост. Главни герои на много от тях са лисицата и вълкът. В „Болен здрав носи” те са представени като кум и кума, т.е. като животни на особена “почит” сред себеподобните. Поради силата си те имат такава „власт” между животните, каквато кум и кума имат в семейството, на което се кумували. От съществено значение тук е и обстоятелството, че вълк е име от мъжки, а лисица от женски род и че тя е „по-женствена" на вид от него. Тази приказка е изградена върху контраста в нрава на двете животни. Колкото лисицата е хитра измамница-егоистка, толкова вълкът е наивен до глупост.
Тя надхитря вълка и човека - краде от колата на стареца риба, като се преструва на мъртва, случката във воденицата и сватбата. Навсякъде тя ръководи действието, проявява инициатива. Съобразителна е, умна. Умее да се справя с трудностите в живота - измъква се от всички ситуации.
Чрез образите на лисана и вълка народният разказвач показва човешката глупост. Вълкът е носител на отрицателни качества - прекалено доверчив, силен, но недосетлив, не може да мисли с главата си.
Предоверява се на лисицата и затова става неин роб - накрая загубва живота си. А тя е най-досетлива и най-изобретателна, надхитря своя кум, причинява му най-големи беди, поставя го в жалко положение. Макар че не е положителен герой, притежава сила на духа и използва перфектно своя ум.
Чрез олицетворените образи на Лисана и Вълка народният творец е разобличил човешките слабости, безобидно и живо въплътени в тези животни. Народът отлично е схванал хитрините на лисицата - лъжлива, хищна и коварна, винаги победителка.
Докато свят светува, умът и глупостта ще са вечни категории. Чрез взаимните отношения между двете животни и човека безименният автор се надсмива над отрицателните ни качества. За тази приказка и нейните герои важи най-много народната мъдрост: „Ум царува, ум робува, ум патки пасе."
ИЗТЪКА ПЛАТНОТО. РИТНА КРОСНОТО
ВЪЛКЪТ И ОВЧАРЯТ
Този вълк остарява и решава да промени козината си. Облича друга, съвсем близка до кучешката. Трябва да се препитава, но поради възрастта си не може да прави това както преди.
Отива при един овчар, покланя се и кротко му разказва своята история. Покайва се за предишните пакости, желае да бъде верен слуга и пазач на стадото. Заклева се в невинните агънца. Моли овчаря да забрави неговото минало и да го прибере.
Въпреки първоначалното недоверие и многото мисли, човекът прощава и повярва. След време даже го обиква повече от останалите кучета.
Един ден нашият вълк се изкушава при вида на шилетата, които играят около него. Прияжда му се овче месо. Забравя своите клетви, изяжда две шилета и изчезва.
Овчарят се прибира и разбира какво се е случило. Утешава се, че останалите животни са налице. Проумява, че вълкът си е останал вълк. Такива хора се срещат и сред нас - при затруднения и провинения молят за помощ и прошка, но когато постигнат своето, забравят всичко. Отново пакостят и то на благодетеля си!
Състрадателните хора не бива да забравят миналото и да се доверяват на лицемерни, но красиви приказки на подобни люде!
Народът ни предупреждава: Бъди внимателен! Не хвърляй на свиня бисер, че ще го стъпче и ще се хвърли върху теб!
ЕЗИКЪТ Е ПО-ОСТЪР ОТ МЕЧ!
МЕЧКАТА И ЛОШАТА ДУМА
Приказката е близка до нашето всекидневие. Мечката е в ролята на патриций - човек с добро обществено положение. А човекът, спасяващ нейното мече, е плебей - произхожда от обикновения народ.
Не всеки може да ти бъде истински приятел. Не винаги основата на другарството е да си направил добро и тази личност да ти е задължена или благодарна. Като си сторил добрина, не бива да чакаш отплата...
Когато говориш дори с близък човек, внимавай как и какво казваш, за да не го обидиш.
Лошият дъх загатва, че при общуване тези хора не са равностойни. Единият има по-зверски инстинкти, допотопен и ограничен е. Иска непременно да бъде квит с другата страна. Затова заповядва: удари ме, иначе ще те изям! Желае реципрочност на стореното добро, за да не е обвързан.
Когато правиш добро, не е наложително да очакваш да ти се върне от същия човек (той се е издигнал в йерархията). Не можеш да градиш дружба на неравностойна основа, на базата на ангажираност. Тогава винаги ще се чувстваш некомфортно! Мери думите си, бъде тактичен, за да не се сърдиш на себе си за развалените отношения.
При искрената привързаност хората не стигат до такава ситуация. Тя търпи и да си кажеш най-нелицеприятни неща - „мечката" не понася да чуе истината за дъха, злопаметна е и предпочита да загине. Това вероятно е крайно честолюбив човек, готов да загине, но нищо да не се чуе за него, за лошия му дъх! Властимащият обича да диктува, предпочита фалшиви думи. Но насила другарство не става!
Не всеки, който те прегръща и целува, ти е приятел!
Човекът от високите етажи не търпи и насаме да се каже истината, ала таи злъч в сърцето си. Смята, че като е на власт, може всичко да направи - затова понякога само се обажда на обикновения човек. Приятелството трябва да е безкористно!
От тази приказка има още една поука: Някой, когото си считал за твой приятел, като му кажеш право куме в очи, може да го загубиш!
Измежду 12 апостоли богочовекьт Иисус Христос си избра само двама близки приятели - Петър и Йоан. Един-единствен, Юда, крадеше от касата, лицемереше и по-късно стана негов предател!
Свързани материали
Когато поуката проговаря накрая: анализ на мъдростта в народните приказки за животни
Защо толкова много приказки за животни завършват там, откъдето тръгва една пословица, е въпросът, с който започва този анализ. Първата част сближава двата фолклорни жанра и показва как позната народна мъдрост стои зад съвсем кратка приказка, а после извежда съществената разлика: пословицата изрича извода, докато приказката оставя слушателя сам да стигне до него. Оттам разборът минава към три творби с отчетливо откроена идея и открива общото в постройката им: как започват, как се стига до конфликта и кой обикновено изрича поуката накрая. Разгледано е и мястото на човека в тези приказки, който ту е един от главните герои и носител на слабост, ту се появява само епизодично. Същинската част разглежда трите приказки поотделно. При „Вълкът и овчарят“ вниманието е насочено към необичайното начало със смяната на козината, към митологичните и християнските представи за вълка, към отношенията между доскорошни врагове и към момента на изкушението, разказан с усет за хумор. При „Мечката и лошата дума“ са проследени добрината на човека, мотивът за побратимяването, фолклорните представи за мечката и грешката, която разрушава приятелството. При „Еленът и сърненцето“ разборът тръгва от разположението на героите в стадото и стига до сблъсъка между възрастта и преживяния опит. Всяка от трите части завършва с пословицата, която отговаря на сюжета, но самите изводи и тълкуванията им се четат в текста на анализа. Разборът е подходящ за подготовка по фолклор, за съчинение върху поуката в приказките за животни, за съпоставка между приказка и пословица и за характеристика на животинските образи в народното творчество.
Хитростта, която не е добродетел. Анализ на народната приказка „Болен здрав носи“: двубоят между Кума Лиса и Кумчо Вълчо
Кой всъщност печели в приказката и защо победата на по-умния не носи радост? Материалът разглежда „Болен здрав носи“ като приказка за животни и стига до отговор, който изненадва мнозина петокласници. Началото поставя творбата в широкия свят на приказките за животни: каква е била ролята на животните в бита на древния човек, откъде идват вълчите празници и поверията, защо героите животни толкова приличат на хората и как народът е разпределил чертите на характера между лисицата, вълка, таралежа и мечката. Същинската част следи сюжета епизод по епизод. Първо срещата със стареца и откраднатата риба, после гостуването на Кумчо Вълчо, риболовът на реката, случката при воденичаря и накрая сватбата, от която идва и самата реплика в заглавието. Всеки епизод е свързан с конкретно качество на героите, а наблюденията са подкрепени с цитати от текста на приказката. Отделно внимание е отделено на думите, с които народният разказвач характеризира своята героиня, и на въпроса докъде хитростта е ум и откъде нататък става коварство. Финалната част съпоставя двамата герои като носители на противоположни качества и извежда поуката на народния творец. Материалът е подходящ за подготовка на устен отговор и на характеристика на герой в 5. клас, за преговор преди класна работа и за самостоятелна работа върху приказките за животни.
Хитрата лисица и глупавият вълк: възпитателната сила на народните приказки за животни, разработка върху „Вълк и лисица“
Разработка върху народните приказки за животни и върху възпитателната роля, която те изпълняват от най-ранна детска възраст. Началото обяснява откъде идват тези приказки: от наблюденията на човека върху животните и от откриването на човешки черти у тях. След това е показано защо децата ги възприемат толкова живо и кои качества стоят зад най-често срещаните образи, между които лисицата и вълкът с неговите противоречиви черти. Централно място заема приказката „Вълк и лисица“ от нашия прозаичен народен епос. Проследени са срещите на гладния вълк с животните, които могат да утолят глада му, но се измъкват с хитро поставено условие, и какво следва за него след всяка от тези срещи. Отделно е разгледана срещата с лисицата, измамата, с която тя си служи, и подигравката, останала като поговорка. Разборът обръща внимание и на подредбата на епизодите: те не се нижат случайно, а следват вътрешна закономерност, която води до определен край. Финалната част извежда общото: алегоричният характер на приказките за животни, съчетаването на забавното със сериозното, ролята на диалога и на олицетворението и мястото на фолклора като извор на знание, мъдрост и житейски опит. Поуките и изводите остават в самия текст. Разработката е подходяща за час по литература върху народните приказки, за подготовка на устен отговор или писмена работа и за преговор на фолклорните жанрове.
Когато лисицата говори като човек: особености на народните приказки за животни, учебен разбор
Защо в приказките лисицата винаги е хитра, вълкът глупав, а заекът страхлив, и защо никой не се учудва, че животните говорят? Този учебен разбор отговаря на такива въпроси, като подрежда особеностите на народните приказки за животни от произхода им до строежа на сюжета. В началото е обяснено какво представлява този вид фолклорен разказ и по какво се различава от вълшебната приказка, включително защо там животните само съпътстват героя, а тук самият човек присъства епизодично. Изведен е и основният художествен похват, върху който всичко се крепи. Следващата част е посветена на произхода: връзката с митологията, вярата в тотемните животни като родоначалници и покровители, кои животни са били смятани за свещени у различни народи и у тракийските и прабългарските племена, както и следите от тази почит в народния календар и в празниците. Отделно е разгледано мястото на животните в митологичните представи за устройството на света, разделен на горен, среден и долен свят, както и ролята им при осмислянето на месеците и сезоните. Същинската част се спира на персонажите: устойчивите качества, които им се приписват, случаите, в които тези качества се обръщат, роднинските връзки между героите и особеното място на лисицата като най-популярен образ в българските приказки за животни, включително сюжетите, в които тя е главно действащо лице, и темата за възмездието. Разгледано е и как в тези творби се появява човекът. Финалната част разглежда строежа: по-малкия обем, опростената сюжетна схема, редуването на разказ и диалог и смисъла на финалния епизод. Показано е и как съдържанието на много приказки може да се събере в една пословица. Разборът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа върху фолклора, за преговор на разликите между видовете приказки и за самостоятелна работа върху народното творчество.
„Болен здрав носи“: хитростта на лисицата срещу наивността на вълка. Анализ на народната приказка за животни
Може ли една „умряла“ лисица да опразни цяла каруца с риба? Разборът тръгва оттам, откъдето започва и самата приказка, и обяснява защо приказките за животни са най-разпространеният фолклорен вид. В началото са очертани общите белези на приказките за животни: постоянните образи на лисицата, вълка, заека и останалите герои, сблъсъкът между доброто и злото и между ума и глупостта, ролята на олицетворението и на алегорията и мястото на човека сред животните. Същинската част следи действието на „Болен здрав носи“ епизод по епизод: срещата на стареца с престорено умрялата лисица и това, което остава от неговата радост; сцената с бабата и кожуха; хитрината край замръзналата река и делвата; воденичарят и наказанието; сватбата, на която вълкът попада в нова клопка. Всеки епизод е разчетен като стъпка в изграждането на два противоположни образа, този на коварната и лицемерна лисица и този на доверчивия вълк. Обяснено е и заглавието на приказката: откъде идва подигравателната реплика „Болен здрав носи“ и защо тя се превръща в присъда над единия от героите. Финалната част насочва към посланията на народния разказвач и към отношението на народа към наивността. Текстът е удобен за подготовка на анализ и на характеристика на героите, за домашна работа и за преговор върху фолклорната приказка за животни.
Кой кого носи на гърба си: анализ на качествата на героите в народната приказка „Болен здрав носи“
Анализ на народната приказка „Болен здрав носи“, който тръгва от заглавието: защо то се е превърнало в поговорка, за какви ситуации се употребява и как още в него е изведен основният епизод, без героите да са назовани пряко. Началото очертава опозицията хитрост и глупост, върху която е построена творбата, и посочва двата разпространени приказни мотива, които се срещат в нея. Следва разглеждане на композицията. Приказката е разчленена на относително самостоятелни епизоди и е показано кое качество на всеки от героите се откроява във всеки от тях, от кражбата на рибата до финалната борба. Отделен акцент е поставен върху времето и мястото на действието. Обяснено е защо зимата не е случаен фон, как вълкът се свързва със студа и с дивата природа във фолклорно-митологичните представи, какво място заемат Вълчите празници в народния календар и защо домът, воденицата и сватбата доближават героите до човешкия свят дори повече от олицетворението. Проследено е и как се променя назоваването на лисицата, от обобщеното „една лисица“ до собственото име Кума Лиса, и какво издава тази промяна за гледната точка на разказвача. Качествата на двамата герои са разгледани поотделно: изобретателността, артистичността и егоизмът на едната страна, наивността, доверчивостта и добродушието на другата, заради които пострадалият предизвиква едновременно смях и съчувствие. Финалната част се спира на развръзката, която от съвременна гледна точка не изглежда справедлива, и обяснява по каква логика приказният текст стига до нея, но самата поука, която разборът извежда, остава в него. Подходящ е за подготовка на отговор и характеристика по приказката, за теми върху приказките за животни и за работа върху качествата на героите в клас.