„Болен здрав носи“ – Приказки за животни

„БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ“ – ПРИКАЗКИ ЗА ЖИВОТНИ

Векове наред приказките са били единственото развлечение за децата и техен пътеводител в сложния свят на човешките взаимоотношения. От тях неусетно се научава кое е добро, кое - лошо, кое е красиво и кое - грозно. Това е така, защото те са събрали и отразили вековни наблюдения и изстрадана мъдрост. От това правило не правят изключение и приказките за животни. В древността животът на човека е бил свързан и зависим от животните. Те не са били само негови помощници в бита, но са играли и важна роля - пазели са дома от зли духове, предвещавали са сполука или беда. Затова на много животни има посветени празници, обреди или поверия. И до днес в някои краища на страната се организират т. нар. „вълчи празници" (11-17 ноември и 1 -3 февруари), с цел омилостивяване на дивия и опасен звяр. Сред най-често споменаваните животни в преданията и народните приказки е именно вълкът, както и лисицата, заекът, мечката и таралежът. Приказките за животни обикновено са кратки. Техни герои са животни, които удивително приличат по нещо на хората. Приликата е в душевните им качества и в постъпките. Чрез героите животни най-често се осмиват човешките недостатъци или се показват и типични човешки добродетели. При своето възникване приказките за животни не са имали силно изявен възпитателен характер, защото са били породени от преклонението пред животното - тотем, почитано от племето. Те по-скоро са отразявали вярно наблюденията на хората върху поведението на животните и удивлението от начина, по който те постъпват, за да избегнат опасностите. Като живее в постоянна връзка и близост с тях, човек ги опознава и им придава черти от своя характер, олицетворява ги. Лисицата е хитра, нахална, иска всекиго да излъже; вълкът е силен, но глупав, наивен и несъобразителен. Таралежът е мъдър и скромен; мечката е силна, но лакома и непохватна.

Особено популярна у нас е приказката „Болен здрав носи". Главните герои - лисицата и вълкът - притежават характерни човешки качества, които ги противопоставят един на друг. Тези качества се разкриват в отделните епизоди, които съставляват сюжета на приказката. Той е опростен, без особена причинна обусловеност между отделните части и проследява хитрините на лисицата.

Първото приключение, разказано в приказката, представя лисицата като много хитра, съобразителна и умееща добре да се преструва. Тя надхитря стареца, който се връща с 
богат улов на риба: „Една лисица го видяла, че кара риба в колата, та нали е дявол пролетницата, намислила някаква леснина да открадне рибицата на стареца, та го предварила, легнала насред пътя и се преправила на умряла." Народният разказвач характеризира своята героиня, определяйки я като „дявол" и „проклетница". Така той насочва слушателя/читателя към нейните качества - хитрост, остроумие, ловкост, но и коварство, защото тя: „намислила някаква леснина да открадне рибицата на стареца." Доволен от богатия си улов, старецът проявява доверчивост и безгрижност. Това позволява на хитрата лисица да го ограби безмилостно и да му се подиграе. Заради своята наивност е наказан не само той, но и неговата баба, която остава без кожух, а Лисана си осигурява „зимовище".

Със същата лекота лисицата успява да измами и глупавия вълк. Следващият епизод от приказката разказва за гостуването на Кумчо Вълчо у лисицата. Отново с изобретателност и хитруване тя успява да излъже вълка: „Куме Вълчо, не поглеждай към огнището, зер има много тръни, та ще си убодеш клепките!" Лукавата и коварна лисица иска да се позабавлява за сметка на глупавия вълк. Затова тя го изкушава с вкусната риба, но не само че не го нагостява, ами го и излъгва и му се подиграва за доверчивостта. Тя завежда вълка на реката и го използва като примамка, за да излъже и воденичаря и да се наяде с каша. Хитростта й помага да се изплъзва от заплетени ситуации и да не остава без храна. Тези нейни постъпки я представят не само като хитра, но и като зла и жестока. Лисицата се преструва на потърпевша: „...па се отъркаляла в брашното и избягала. Отърчала при вълка, но уж не го види, та захванала да стене, сякаш я боли, защото я бил воденичарят." Нищо не може да оправдае егоизма и подлостта й!

След „неуспешния" риболов, при който вълкът е жестоко пребит и за малко да остане без опашка, лисицата го повежда с коварство към друго изпитание. Тя лукаво го нарича „кумче", за да притъпи неговата недоверчивост, да го поласкае. Предлага му вкусно ядене, като отново лъже, че са поканени на сватба. Коварната и лукава Кума Лиса събужда любопитството и разпалва апетита на глупавия вълк: „...пуста ми глава остаряла, се не сетих да ти кажа веднага, та да видиш какви манджи са ни сготвили, ръцете си ще изядеш." Прегладнял, доверчивият вълк и този път „се хваща на въдицата". Той наивно вярва на всяка нейна дума, не си взема поука от преживяното нещастие. Ето защо страданията му будят съчувствие, но не го оневиняват.

Сватбарите, подучени от хитрата лисица, „кой с мотика, кой с лопата, кой с дърво - погнали вълка, та го наложили, както трябва ". А хитрата кумичка отново се възползва от суматохата, влиза в къщата и добре се наяжда. Не забравя да си осигури и „извинение“- нацапва се с кисело мляко, за да излъже вълка, че мозъкът й изтича. В този епизод най-ярко се открояват нейното коварство и двуличие. Отношението й към глупавия вълк е безмилостно. Ето защо, въпреки че успява да надхитри всички, никой не би пожелал да прилича на нея. Тя може да е умна и съобразителна, но не за добро, а за да върши само злини. Злоупотребата със страданието на другите отблъсква читателя.

На тръгване от сватбата лисицата проявява нахалство и наглост, преструвайки се на умираща и подигравайки се на вълка, който я носи: „- Болен здрав носи, болен здрав носи!“ Тя е безмилостна. Логичен и очакван е краят на приказката - лисицата окончателно надхитря вълка, когато скача в дупката си, и започва да вика: „Корен-крак теглиш, корен- крак теглиш!", докато той не я пуска. Хванал корена на едно дърво, вълкът дърпа, дърпа и накрая „се изтъркалял надолу по брега, та се утрепал!" Народният творец е искал да изпъкнат качествата на лисицата - хитрост, ум и съобразителност, въпреки че не спестява и нейните пороци. За да постигне внушението и идеята си, той създава противоположен герой - вълка, като го характеризира предимно с отрицателни качества - доверчивост, наивност, несъобразителност, глупост.

Противопоставяйки двамата герои, народният разказвач представя двубоя между хитростта и глупостта. Ясно е кой печели. Въпреки това приказката няма щастлив край. Хитрост, ум и съобразителност престават да бъдат положителни качества, когато са съчетани с лъжа, двуличие, коварство, егоизъм и жестокост.