Особености на приказките за животни
Зареждане на оценките…
ОСОБЕНОСТИ НА ПРИКАЗКИТЕ ЗА ЖИВОТНИ
Животните са любими приказни герои, защото те носят устойчиви, лесно открояващи се качества, а постъпките им, напомнящи тези на хората, пораждат удивление или недоволство, съчувствие или смях. Народните приказки за животни са фолклорни разкази, в които животните говорят, мислят и постъпват като хората, без това да се счита за чудо. Персонажите животни въплъщават човешки черти и прояви, поради което се приема, че основен художествен похват в тези повествования е олицетворението. Както знаем, животните се срещат и във вълшебните приказки. В тях обаче те не са на преден план, а по някакъв начин съпътстват героите – например орлите, помагащи на юнака от „Тримата братя и златната ябълка“ да излезе на горната земя. Точно обратното, в приказките за животни човекът присъства само епизодично и не е в центъра на изображението.
Подобно на фолклорните разкази за чудеса и вълшебства, приказките за животни са тясно свързани с митологията. Причината за произхода им най-вероятно е народната вяра, че някои животни са древни предци и покровители на хората, че са част от човешкия колектив. Тези животни се наричат тотеми – родоначалници на рода или на племето. Те са смятани за свещени и са били обект на почит. На това се дължи и тяхното голямо значение в народната култура. Човекът с векове е наблюдавал животните в процеса на тяхното опитомяване и при отделянето им от дивата природа. Сред голяма част от народите за свещени тотемни животни са били считани мечката и конят. Сред тракийските и прабългарските племена е бил разпространен най-вече култът (почитта) към коня и елена. Някои животни и птици пък са били смятани за превращения на различни божества. Образите на животни присъстват не само във фолклорните приказки, но и в други произведения на народното изкуство, както и в поверията и спецификата на някои празници, като българските Вълчи празници (от 11 до 17 ноември и от 1 до 3 февруари), Мишкин ден (27 октомври), Конски Великден (Тодоровден) и др.
Често с помощта на животни се изразяват различни митологични представи, например т. нар. световно дърво, свързано с идеята за триделността на света, разделен на горен свят (пространство, обитавано от птиците орел, сокол, ястреб, гълъб), среден свят (място, олицетворено от свещените животни кон, крава, елен) и долен свят (пространство, населено най-често от змия, риба и пр.). В народната култура животните играят роля и при подредбата на месеците, както и за осмислянето на сезоните – поведението на някои птици и на змиите показват прехода зима-пролет и есен-зима. Животните олицетворяват определени качества, умения и прояви, които често пъти присъстват като устойчиви техни характеристики в приказките.
В художествените фолклорни повествования човешките качества и прояви се въплъщават в образите на животни, за да се извлече поучителен, морално значим ефект. Съдържанието на много от приказките за животни може да се изрази в пословица, която обобщава идеята – „Болен здрав носи“, „Вълкът козината си мени, но нрава си не мени“ и пр. Идеята на пословицата може да не е пряко изразена, но най-често се подразбира. До истината, до поучителния смисъл се достига след запознаването със сюжета и с преживяванията на героите.
Персонажите носят обобщените названия на различни животни (вълк, лисица, мечка и т.н.). Те притежават характерни за всеки един от тях качества, които невинаги отразяват естествените закони в природата. Според утвърдените представи лисицата се отличава с хитрост, но в отделни ситуации проявява непредпазливост и самонадеяност; вълкът най-често е глупав, но понякога и коварен; заекът олицетворява страхливостта, таралежът също е страхлив, но в някои случаи и твърде умен. За да бъде повествованието по-интересно, по-близко до човешкия свят, животните често са представени като близки и роднини: лисицата и вълкът са кумове, таралежът и лисицата – побратими и пр.
Най-популярен персонаж в българските народни приказки за животни е лисицата – олицетворение на хитростта и измамничеството. Съществуват редица сюжети, в които тя е главно действащо лице: лисицата краде риба; вълкът носи здравата лисица на гърба си; лисицата се жени за котарак; лисицата е съдия или кръстница. В повечето случаи тя е лукава, крадлива и способна да се измъкне от всяко едно положение. Наред с това, в някои приказки чрез нея е представена темата за възмездието - най-накрая тя е надхитрена и получава справедливо наказание.
Чрез образите на животните се утвърждават определени качества като хитрост, ловкост, съобразителност. Като цяло обаче понякога се поощряват и прояви, които - от съвременна гледна точка – не съответстват на положителните ценности. Много често човекът в приказките за животни също е назоваван обобщено. Понякога той се явява само в отделни епизоди, колкото да накаже губещия („Болен здрав носи“), друг път е носител на качества, които според случая се утвърждават или порицават - („Вълкът и овчарят“, „Мечката и лошата дума“).
За разлика от вълшебните, приказките за животни се отличават с по-малък обем и с по-опростена сюжетна схема и постройка. Приказният сюжет обикновено е целеустремен, изпълнен с динамика, а приключенията на животните са интригуващи и забавни. Ходът на събитията в тях се проявява чрез сравнително завършени епизоди, в които се открояват качествата на действащите лица. В повествованието се редуват думите на разказвача с диалог, който разкрива героите и действията им. Приказката завършва с победата или с поражението на някои от тях. Финалният епизод носи изводите, поучителния смисъл на приказката, който потвърждава и обогатява житейския опит на хората.
Свързани материали
Възпитателната сила на народните приказки за животни
Разработка върху народните приказки за животни и върху възпитателната роля, която те изпълняват от най-ранна детска възраст. Началото обяснява откъде идват тези приказки: от наблюденията на човека върху животните и от откриването на човешки черти у тях. След това е показано защо децата ги възприемат толкова живо и кои качества стоят зад най-често срещаните образи, между които лисицата и вълкът с неговите противоречиви черти. Централно място заема приказката „Вълк и лисица“ от нашия прозаичен народен епос. Проследени са срещите на гладния вълк с животните, които могат да утолят глада му, но се измъкват с хитро поставено условие, и какво следва за него след всяка от тези срещи. Отделно е разгледана срещата с лисицата, измамата, с която тя си служи, и подигравката, останала като поговорка. Разборът обръща внимание и на подредбата на епизодите: те не се нижат случайно, а следват вътрешна закономерност, която води до определен край. Финалната част извежда общото: алегоричният характер на приказките за животни, съчетаването на забавното със сериозното, ролята на диалога и на олицетворението и мястото на фолклора като извор на знание, мъдрост и житейски опит. Поуките и изводите остават в самия текст. Разработката е подходяща за час по литература върху народните приказки, за подготовка на устен отговор или писмена работа и за преговор на фолклорните жанрове.
Анализ на народните приказки за животни и човешките лица зад Кума Лиса, Кумчо Вълчо и Баба Меца
Зад имената Кумчо Вълчо, Кума Лиса и Баба Меца народният разказвач е скрил не животни, а човешки характери. Този анализ проследява как приказките за животни се раждат от най-старите митове и легенди и как постепенно се превръщат в огледало на човешките добродетели и слабости. Началото изяснява произхода на жанра: защо първобитният човек е приписвал на животните собствените си свойства, как страхът и почитта се превръщат в разказ и защо с опознаването и опитомяването на животните свръхестественото отстъпва място на комично-сатиричното. Отделно внимание е обърнато на строежа и езика на тези приказки: краткостта, стегнатата композиция, повторението на едно и също действие, диалога и постоянните имена на героите, които не са подбрани случайно. Същинската част разглежда три конкретни народни приказки. При „Болен здрав носи“ разсъждението е изградено върху контраста между двата главни героя и проследява поредицата от надхитрявания, чрез които народният творец разобличава човешката глупост и силата на ума. „Изтъка платното, ритна кросното“ е разгледана през историята на застарелия вълк, който сменя козината си, и през урока, който получава доверчивият овчар. Последната част се спира на „Езикът е по-остър от меч“ и на неравностойните отношения между спасителя и облагодетелствания, като поставя въпросите за безкористното добро, за мярката в думите и за цената на честолюбието. Всяка от трите приказки е обвързана с изведена поука и с народна мъдрост, а разсъжденията са пренесени и към днешното всекидневие, така че ученикът да разпознае описаните характери около себе си. Текстът е подходящ за подготовка по литература върху фолклорните приказки за животни, за домашна работа и за преговор преди изпитване, както и като опора при собствено съчинение или устен отговор върху образите на животните като носители на човешки качества.
Анализ на мъдростта в народните приказки за животни
Защо толкова много приказки за животни завършват там, откъдето тръгва една пословица, е въпросът, с който започва този анализ. Първата част сближава двата фолклорни жанра и показва как позната народна мъдрост стои зад съвсем кратка приказка, а после извежда съществената разлика: пословицата изрича извода, докато приказката оставя слушателя сам да стигне до него. Оттам разборът минава към три творби с отчетливо откроена идея и открива общото в постройката им: как започват, как се стига до конфликта и кой обикновено изрича поуката накрая. Разгледано е и мястото на човека в тези приказки, който ту е един от главните герои и носител на слабост, ту се появява само епизодично. Същинската част разглежда трите приказки поотделно. При „Вълкът и овчарят“ вниманието е насочено към необичайното начало със смяната на козината, към митологичните и християнските представи за вълка, към отношенията между доскорошни врагове и към момента на изкушението, разказан с усет за хумор. При „Мечката и лошата дума“ са проследени добрината на човека, мотивът за побратимяването, фолклорните представи за мечката и грешката, която разрушава приятелството. При „Еленът и сърненцето“ разборът тръгва от разположението на героите в стадото и стига до сблъсъка между възрастта и преживяния опит. Всяка от трите части завършва с пословицата, която отговаря на сюжета, но самите изводи и тълкуванията им се четат в текста на анализа. Разборът е подходящ за подготовка по фолклор, за съчинение върху поуката в приказките за животни, за съпоставка между приказка и пословица и за характеристика на животинските образи в народното творчество.
Фолклорната приказка - характерни черти, видове и постоянните формули на разказването
Систематизирана теория върху фолклорната приказка, подредена така, че ученикът да получи всичко на едно място, без да го събира от бележки и от няколко учебника. Изложението започва с петте характерни черти на приказките: устният им път през вековете, колективното народно авторство, множеството варианти на един и същ сюжет, универсалният им характер и общочовешките ценности, които пренасят. Отделен акцент е поставен върху постоянните формули за начало и за край, по които приказката се разпознава сред останалите фолклорни произведения. Следва кратък исторически преглед на научния интерес към приказките: кой пръв ги събира и издава в Западна Европа, кога излизат прочутите сборници и какво забелязват изследователите за връзката между приказката и мита, подкрепено с цитат от техните наблюдения. Класификационната част представя трите основни вида приказки, за животни, битови и вълшебни, заедно с подвидовете им и с типичните човешки качества, приписвани на животните. Финалът проследява как е устроена вълшебната приказка според изводите на руски учен и извежда деветте стъпки, през които минава действието от нарушения ред до щастливия край. Разработката е подходяща за подготовка за час и за класна работа по литература в 6. клас, за писмен отговор върху особеностите на фолклорната приказка и за преговор преди тест върху фолклора.
Приказки за животни - „Болен здрав носи”- анализ
Може ли една „умряла“ лисица да опразни цяла каруца с риба? Разборът тръгва оттам, откъдето започва и самата приказка, и обяснява защо приказките за животни са най-разпространеният фолклорен вид. В началото са очертани общите белези на приказките за животни: постоянните образи на лисицата, вълка, заека и останалите герои, сблъсъкът между доброто и злото и между ума и глупостта, ролята на олицетворението и на алегорията и мястото на човека сред животните. Същинската част следи действието на „Болен здрав носи“ епизод по епизод: срещата на стареца с престорено умрялата лисица и това, което остава от неговата радост; сцената с бабата и кожуха; хитрината край замръзналата река и делвата; воденичарят и наказанието; сватбата, на която вълкът попада в нова клопка. Всеки епизод е разчетен като стъпка в изграждането на два противоположни образа, този на коварната и лицемерна лисица и този на доверчивия вълк. Обяснено е и заглавието на приказката: откъде идва подигравателната реплика „Болен здрав носи“ и защо тя се превръща в присъда над единия от героите. Финалната част насочва към посланията на народния разказвач и към отношението на народа към наивността. Текстът е удобен за подготовка на анализ и на характеристика на героите, за домашна работа и за преговор върху фолклорната приказка за животни.
Анализ на народната приказка „Болен здрав носи“: двубоят между Кума Лиса и Кумчо Вълчо
Кой всъщност печели в приказката и защо победата на по-умния не носи радост? Материалът разглежда „Болен здрав носи“ като приказка за животни и стига до отговор, който изненадва мнозина петокласници. Началото поставя творбата в широкия свят на приказките за животни: каква е била ролята на животните в бита на древния човек, откъде идват вълчите празници и поверията, защо героите животни толкова приличат на хората и как народът е разпределил чертите на характера между лисицата, вълка, таралежа и мечката. Същинската част следи сюжета епизод по епизод. Първо срещата със стареца и откраднатата риба, после гостуването на Кумчо Вълчо, риболовът на реката, случката при воденичаря и накрая сватбата, от която идва и самата реплика в заглавието. Всеки епизод е свързан с конкретно качество на героите, а наблюденията са подкрепени с цитати от текста на приказката. Отделно внимание е отделено на думите, с които народният разказвач характеризира своята героиня, и на въпроса докъде хитростта е ум и откъде нататък става коварство. Финалната част съпоставя двамата герои като носители на противоположни качества и извежда поуката на народния творец. Материалът е подходящ за подготовка на устен отговор и на характеристика на герой в 5. клас, за преговор преди класна работа и за самостоятелна работа върху приказките за животни.