Жизнена философия и народна мъдрост в пословиците и поговорките

Пословиците и поговорките са най-кратките народни умотворения. В максимално лаконична форма те разкриват богатия житейски опит, натрупан от българина през вековете. В тях намира израз трезвият размисъл и самокритика на народния творец. Със завидно точен език са казани неоспорими истини, отразяващи отношението към милосърдието, трудолюбието, скромността, лъжата, пиянството, завистта. Народните умотворения са израз на фолклорна мъдрост.
Красноречив пример за изстраданите от народа истини е например посланието в пословицата: „Брат брата не храни, ала тежко му, който го няма". Добре би било да не се забравя тази истина - предупреждение. Всеки човек има своя съдба, свой път в живота. Често той е осеян с трудности. Откакто свят светува, основна грижа на човека е прехраната на семейството. Стопанинът на дома е отговорен да осигури хляб и топлина за близките си. Това свое задължение той не може да прехвърли на никого, дори на своя брат. Затова пък може да сподели с него тревогата си, както и да очаква съчувствие и подкрепа. Тежко му на този, който няма братя и сестри. Той е без близък човек в дни на скръб и болка, в дни на радост и веселие. Тази истина народът изрича кратко, неубедително. Пословицата съветва, поучава, предпазва от неправилни решения и постъпки.
Близка по смисъл е друга пословица: „Кръвта вода не става." Хората, свързани по кръвен път, милеят един за друг. Братя и сестри, родители и деца, старци и внуци в трудни мигове се търсят и почитат. Те чувстват вътрешна необходимост от присъствието, от проявеното разбиране, от протегнатата ръка на близък човек. Народът вярва, че кръвното родство определя наличието на общи физически и нравствени черти у хората.
Сред най-ценните морални добродетели се нарежда трудолюбието. Трудът е основна дейност на човека. Чрез него се изграждат качества като постоянство, търпение, упоритост, чувство за красота. Известни са пословиците - синоними: „Бързата работа - два пъти работа.” и „ Бързата работа - срам за майстора." Те наблягат на факта, че хубавите неща в живота се постигат трудно и бавно. Нужно е умение, старание, желание за творчество. Майсторлъкът в работата предполага усет към красивото, както и амбиция за постигане на съвършенство. Трудът на майстора е изкуство, а изкуството изисква талант, търпение и любов, за да бъде творението съвършено. Припреният в работата човек рискува да допусне грешки и да се посрами.
Скромността е сред качествата, които българският народ особено цени. Той категорично отрича самохвалството и празнословието, като утвърждава трудолюбието и чувството за отговорност. В ежедневната реч често се използват пословиците:„Много думи малко пари струват." и „Който се хвали, не пали." Те ясно посочват схващането, че делата са по-важни от думите. Разумният човек работи без много шум, без да се хвали. Който говори много, често не казва нищо важно и не върши нищо полезно нито за себе си, нито за другите.
В моралната ценностна система на българина централно място заемат чувството за отговорност и болезненият копнеж по справедливост. Народът мечтае за светъл и щастлив живот. Вярва в победата на Доброто, знае, че рано или късно Злото ще бъде наказано. Идеята за възмездието е залегнала в много пословици - синоними: “Който зло мисли, зло намира.”, “ Който гроб копае другиму, сам пада в него. Кой каквото прави, за себе си го прави. Каквото повикало, това се обадило.” Тези народни умотворения разкриват убеждението, че човек, каквото и да върши, винаги трябва да мисли за последствията. Всяка грешка скъпо се заплаща. Трябва да се обмислят внимателно както постъпките, така и думите. Въз основа на сравнението образно е изречена поуката: „Казана дума - хвърлен камък." Никога не се забравя обидата, макар и нанесена понякога несъзнателно.
Българинът познава добре вълшебната сила на думата - и отровна, и лековита. Ярки образни представи, свързани с приказките, създават пословиците:
Дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя.
Дума стрела не е, пък в сърце се забива.
Блага реч железни врати отваря.
Кратки и поучителни, пословиците напътстват и помагат в живота. Неслучайно една от тях гласи: „Умният човек не говори без пословици." И ако хората по-често се вслушват в тяхната мъдрост, ще спестят много грешки, огорчения и болки.