Разговорът между равни: учебен материал за комуникативните и езиковите особености на разговорния стил, 8. клас
Зареждане на оценките…
1. РАЗГОВОРЪТ КАТО СИТУАЦИЯ НА ОБЩУВАНЕ
Всеки ден по света се раждат милиарди изказвания. Но колкото и да са много, всички те могат да се сведат до два основни типа:
– Изказвания, които се раждат при размяна-та на реплики между равноправни участници, всеки от които може да вземе думата и да до-бави нещо към общата тема, която се обсъжда;
– Изказвания, при които един авторитетен говорител казва нещо на хора, които го слушат с внимание, без да могат да добавят нищо към казаното. Те трябва да го възприемат мълчаливо и да се съобразяват с него.
Именно първата ситуация на общуване можем да наречем разговор. Двете негови най-важни характеристики са:
– Участниците в разговора са равноправни помежду си, като казаното от нито един от тях не се възприема от другите като по-важно или по-авторитетно. Освен това в разговора не се взема предвид обществената позиция на отделните участници. Ако някой от участниците в разговора възприема другия като висшестоящ, с чието мнение трябва да се съобразява, равноправен разговор не може да се получи.
– Репликите на участниците не са отделни изказвания. По време на разговора се обсъжда нещо, към което всеки от говорещите добавя нещо свое. Отделните реплики добавят по нещо към съдържанието на обсъждания въпрос или към неговото емоционално въздействие върху участниците. Затова като отделно изказване трябва да възприемаме целия разговор, а не всяка от съставящите го реплики.
Обикновено се смята, че за разговорност може да става дума само когато се обсъждат делнични проблеми в неофициална обстановка между хора, които са близки помежду си.
В действителност разговори се провеждат не само между близки, нито пък само върху теми от всекидневието. Освен това всеки ден се случва да водим разговори с хора, които са ни напълно непознати – в обществения транспорт, на улицата, на опашката пред магазина. Нерядко именно с непознати се случват много задълбочени и съкровени разговори. Може би защото повечето хора се стесняват да се разкрият пред познатите си, а пред непознати тези притеснения отпадат. Освен това разговори може да се водят и по извънредно важни въпроси между хора с високо обществено положение. Почти всеки ден по вестниците и по телевизията се съобщава, че в някоя столица са проведени „разговори на високо равнище“. Ясно е, че в тях са обсъждани изключително важни въпроси от политически, икономически или обществен характер. Въпреки това обаче те са били именно раз-говори, защото участниците са били напълно равноправни, а всеки от тях е можел свободно да прибавя по нещо към обсъжданата тема, докато не се стигне до общо съгласие.
Като имаме предвид всички тези особености на разговора, можем да опишем ситуацията на общуване, характерна за него:
– В разговора участват произволен брой лица, които се чувстват напълно равноправни, независимо дали са познати или непознати, или имат различно обществено положение.
– В разговора се обсъждат най-разнообразни теми с личен, професионален или обществен характер, като при обсъждането всеки от участниците прибавя по нещо към темата – било в съдържателен, било в емоционален план.
– В основния случай разговорите протичат, когато участниците са в непосредствен личен контакт помежду си (лице в лице). Понякога този контакт може и да е опосредстван, както става при разговори по телефона или при размяната на съобщения или писма (sms, e-mail), но и в тези случаи се търси непосредственост на общуването.
– Разговорите протичат само в условията на неофициално общуване, макар че в тях понякога вземат участие високопоставени лица и се обсъждат важни теми.
– Разговорите протичат само под формата на диалог. Понякога чисто формално имаме монолог, но и тогава става дума за диалог било със себе си, било с някой въображаем или отсъстващ събеседник. Например в своя прочут монолог „Да бъдеш или да не бъдеш“ Хамлет разговаря със себе си и то по един извънредно важен въпрос какъвто е смисълът на живота.
– Целта на разговора е да се постигне общо съгласие по даден въпрос. Ако това не се случи, смятаме, че разговорът е бил безрезултатен.
2. ЕЗИКОВИ ОСОБЕНОСТИ НА РАЗГОВОРНИЯ СТИЛ
Равноправната позиция на участниците, разнообразието от теми, към които всеки участник може да добавя своето мнение или отношение, непосредственият диалогичен характер и протичането в неофициална обстановка придават на разговора някои особености, които характеризират разговорния езиков стил.
На първо място е неформалният характер на общуването. Дори при разговори на най-високо равнище не се изисква спазване на формални ограничения. Достатъчно е придържането към неутралния регистър на книжовния език.
На второ място е комплексният характер на общуването. В разговора се използват не само езикови средства, но също така и мимика, интонация, жестове.
На трето място е по-свободното отношение към езиковите норми. При разговора е допустимо и по-небрежно произнасяне, и по-свободно построяване на изреченията, и използване на диалектни, дори жаргонни думи. Но тази свобода по отношение на езиковите норми зависи от разликите в ситуациите на общуване. В разговор между близки хора на делнични теми тя е по-голяма, докато при разговорите с непознати или върху теми с професионален или обществен характер по-строгото придържане към книжовната норма е препоръчително.
Тези основни характеристики на разговорния стил водят до следните езикови особености:
На фонетично равнище:
– изпускане на гласни (тва вм. това);
– изпускане на съгласни (чуства вм. чувства);
– редукция на гласни (прайш вм. правиш);
– диалектни ударения (прави́х вм. пра́вих).
На морфологично равнище:
– повишена глаголност на изказа;
– избягване на отглаголни съществителни и деепричастия, придаващи книжовност;
– повишена употреба на такива форми на думите, които придават емоционален характер на изказа – умалителни, уголемителни, междуметия, частици и др.
На синтактичо равнище:
– изреченията са прости, къси, с недобре очертани граници между тях;
– допуска се използването на непълни из-речения с подразбиране на глаголите;
– често се допускат повторения и натрупвания на еднородни изрази;
– отделните прости изречения често се свързват безсъюзно.
На лексикално равнище:
– честа употреба на думи, които нямат конкретно значение като „това“, „нещо“ и др., като техният смисъл става ясен от конкретната ситуация на общуване;
– честа употреба на уточнения за време и място като „тук“, „сега“, „отпред“ и т.н., както и на различни местоимения, чието значение зависи от конкретната ситуация на общуване;
– честа употреба на подчертано разговорни думи и изрази („беше се светнал“, вм. „беше се ударил“, „от трън та на глог“ вм. „от една беда към друга“ и т.н.);
– допуска се употребата на диалектни и жаргонни думи и изрази, но само между близки хора и без да се прекалява.
3. РАЗГОВОРЕН ЕЗИКОВ ЕТИКЕТ
Знаем вече, че във всяко общество съществува изискването при определени ситуации да се използват специални изрази. Тяхното произнасяне е задължително, доколкото съществува негласно споразумение между членовете на обществото, че в определени случаи се използват специални формули, а тяхното отсъствие може да се изтълкува като израз на пренебрежение, неуважение, а дори и на враждебност. Тези изрази се част от езиковия етикет на всяка общност. В разговорния стил се използват само формите на неутралния или неформалния езиков етикет, като това зависи от степента на близост между участниците. Формите на официалния етикет са неуместни.
Свързани материали
Дейност, която създава общност: условията за успех в речевото общуване. Урок
Думата комуникация идва от латинската дума, означаваща нещо, извършено и постигнато заедно. Урокът тръгва от този произход, за да изведе същината: комуникацията е дейност, която създава общност, а общност се гради само когато всички споделят нейните правила и ценности. Разгледани са условията за успех в речевото общуване, произтичащи от тази природа: взаимното зачитане на участниците, общият език в буквалния и в преносния смисъл, съобразяването с целта и със ситуацията, уместността на тона и на избраните думи. Проследени са и типичните провали на общуването: говорене без оглед на слушащия, неясна цел, неуместен регистър. Финалът обобщава: успешното общуване не е вродена дарба, а умение, което се учи чрез спазване на правилата и внимание към другия. Урок за основното условие на всяка обща работа: разбирателството.
Разговорен стил
Стилът, който използваме всеки ден, без да мислим за него, също има правила. Урокът за разговорния стил ги извежда. Въведението обяснява, че този стил е най-близкият до нас и се употребява в разговора с близките. Същинската част изброява особеностите поотделно и номерирано. Първата е липсата на предварителен подбор на езиковите средства, тоест че говорим, докато мислим. Втората е важната роля на неезиковите средства, разложена на съставки: мимики, жестове, зрителен контакт и поза на тялото, всяка обяснена поотделно. Третата е ролята на интонацията, темпото и паузите, също разложена: интонацията, темпото и ритъмът на речта, паузите, височината на гласа и логическите ударения. Именно това подробно разглеждане на неезиковото прави урока полезен, защото точно то отличава разговорния стил от всички останали. Последният раздел изброява често срещаните езикови средства в стила. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо разговорният стил не е неправилен език, а стил със свои норми, което при учениците обикновено изисква специално внимание. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за разпознаване на стила и за упражнение върху устното общуване.
Речевото поведение в комуникативната практика
Говорим не само с думи и точно това прави разговора успешен или неуспешен. Материалът разглежда речевото поведение. В началото е обяснено какво представлява то и е направено разграничението между речево и неречево поведение, всяко с отделно определение. Същинската част въвежда принципите на успешното речево поведение. Първият е принципът на сътрудничеството, тоест че двамата събеседници работят за общо разбиране. Вторият е принципът на учтивостта. След това са изведени средствата за изразяване на учтивост в съвременния български език, разделени на две групи: формите за обръщение на „ти“ и формите за обръщение на „Вие“, всяка с обяснение кога се употребява. Отделен раздел разглежда промените в употребата им през последните години, което прави темата жива, а не учебникарска. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо учтивостта не е формалност, а средство: тя урежда разстоянието между събеседниците и с това прави разговора възможен. Задачите включват анализ на реални разговорни ситуации. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за упражнение върху устното общуване и за самостоятелна работа върху културата на речта.
Речево поведение при диалог и дискусия – учебна разработка по български език: какво прави изказването убедително и какво го обезсилва, с двоен списък на успешните и погрешните ходове
В един спор рядко печели най-силният глас – печели онзи, който е подредил мисълта си и е успял да я поднесе. Настоящата учебна разработка по български език е посветена именно на речевото поведение: на онова, което прави едно изказване чуто и убедително, и на дребните грешки, които го обезсилват още в началото. Материалът е изграден в четири последователни части и завършва с достъпна ученическа версия на същото съдържание. В началото е изяснено самото понятие речево поведение и условията, с които то се съобразява – време и място на общуването, комуникативните роли и отношенията между участниците. Отделено е място на извънезиковите средства, чиято тежест в устната реч често се подценява: интонация, сила на гласа, темпо, паузи, жестове и мимики. Посочени са и предимствата на устното общуване пред писменото. Втората част разграничава двете основни форми на устно общуване – диалога и дискусията – като за всяка са изведени характерните белези: спонтанността на едната и аргументираното излагане на позиции при другата. Тук е формулиран и общият за двете форми езиков и етичен кодекс, включително важното уточнение какво всъщност означава да приемеш чужда позиция. Централно място в разработката заема третата част – подреден двоен списък. От едната страна са изброени практиките, които водят до успех: ясна теза, логическа последователност, проверими примери, точни отговори, премерена подготовка без наизустяване, изразни средства за въздействие, работа с темпото и интонацията, визуален контакт и премерена жестикулация. От другата страна стоят типичните провали: уклончива теза, логически грешки, лични нападки, отклоняване от въпроса, монологичност, монотонност, пренебрегване на обратната връзка и крайности в стойката. Този съпоставителен формат позволява материалът да се използва и като чек-лист преди изява. Четвъртата част разглежда конкретния случай на училищната дискусия – среда, в която участниците са с равен статус и общуването не е строго официално, но нормите остават задължителни. Втората половина на разработката преповтаря същото съдържание на достъпен, разговорен език, насочен пряко към ученика: кратки обяснения, ясно разделени указания „прави така“ и „избягвай“, както и обобщение в няколко пункта, удобно за преговор. За учителя това е готов материал за урок по речева култура, за подготовка на класна дискусия, за преговор преди устно изпитване или за раздаване като опорен конспект. За ученика разработката е практическо ръководство – показва не само какво трябва да се знае, но и как да се държи, когато трябва да защити мнението си пред клас, на изпит или в дигитална среда. Изложението е систематизирано, с ясна структура и без излишна терминология, което позволява материалът да се използва както за самостоятелна подготовка, така и в час.
Тест по български език за разговорния стил – 20 задачи с отговори: съкратени форми, жаргон, фразеологизми и невербално общуване. Как звучи езикът, когато никой не се старае
Стилът, който се използва най-често, най-рядко се описва точно. Оттам идва и трудността при темата за разговорния стил: ученикът разпознава интуитивно кое звучи неофициално, но се затруднява да посочи признака, който го прави такова. Тестът е насочен именно към превръщането на този усет в знание. Проверката е организирана в 20 задачи, разпределени в три последователни части. Тя започва с кратък разговорен откъс между двама събеседници и 5 въпроса към него. От ученика се очаква да определи стила, да посочи по какво личи неофициалният характер на общуването, да установи коя езикова особеност липсва в текста, да разпознае конкретна разговорна форма и нейната функция и да характеризира типа на обсъжданите действия. Работата е върху автентичен езиков материал със съкратени и редуцирани форми – така, както изглежда истинската устна реч, а не нейният учебникарски вариант. Следват 12 задачи с избираем отговор върху характеристиките на стила: спонтанността и непринудеността на изказа, местоименните форми според степента на близост между събеседниците, средата и участниците в общуването, диалектните и съкратените форми, експресивната лексика, обръщенията с неофициален характер, непълните изречения и смисълът на фразеологичен израз. Включен е и въпрос за невербалната комуникация, както и задачи с отрицателна формулировка, при които трябва да се посочи онова, което не се отнася към разговорния стил. Отворената част се състои от 3 задачи с място за писане. Първата изисква съставяне на собствен кратък диалог с посочване и обосноваване на разговорните думи в него. Втората – изброяване на три езикови особености с примери към всяка. Третата е свързана с личен опит: описание на ситуация, в която е използван разговорен стил, и обяснение на избора. Така темата се затваря с практическо приложение, а не само с разпознаване по готови варианти. Отговорите са дадени изцяло. При избираемите задачи всеки верен вариант е обяснен накратко чрез признака, който го определя. При отворените задачи са предложени примерни решения – с готов диалог, с подредени по езикови равнища особености и с образец за отговор от личен опит. Материалът може да се използва като контролна работа върху темата, като упражнение в час или за самостоятелна подготовка. Учителят получава готов лист с балансирана трудност, а ученикът – ясна представа кои признаци на стила разпознава уверено и кои все още обърква. Решаването се вмества в един учебен час, а обясненията към отговорите позволяват веднага да се види къде е допуснато смесване с останалите функционални стилове.
Тест по български език върху разговорния стил – 20 задачи с отговори: езикови особености по равнища, устойчиви изрази и невербално общуване. Речта, която не се пише, но се разбира веднага
Проверката върху разговорния стил е лесна за решаване и трудна за отличен резултат: повечето грешки идват не от непознаване на стила, а от неумение той да бъде описан по езикови равнища. Тестът е построен точно около това – всяка задача изисква признакът да бъде назован, а не само усетен. Задачите са 20 и вървят в три обособени части. Началото е кратък диалог с посочена ситуация на общуване, следван от 5 въпроса към него. Ученикът трябва да определи стила, да открие разговорна форма в самия текст, да характеризира употребата на конкретен израз, да установи коя черта отсъства в репликите и да разтълкува смисъла на едно от изказванията. Работата е върху реален диалог с редуцирани форми, шеговит тон и ирония – материал, който изисква и стилова, и смислова преценка. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор, подредени така, че да покрият темата системно. Проверяват се средата и участниците в неофициалното общуване, кръгът от типични теми, целта на разговорната реч, обръщенията и тяхната функция, експресивността и простотата на изказа. Отделно се разграничават фонетичните особености, морфологичните белези и синтактичните конструкции, характерни за стила, включени са и задачи за значение на устойчиви изрази, както и въпрос за невербалната комуникация. Няколко от формулировките изискват да се посочи онова, което НЕ е присъщо на разговорния стил – и точно те най-ясно показват дали границата с официалната реч е усвоена. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и разчертано място за писане: съставяне на кратък диалог по зададена ситуация с отбелязване на разговорните изрази, изброяване на четири признака на стила с пример към всеки и описание на очакваното невербално поведение при конкретна реплика. Последната задача е особено полезна, защото свързва езиковите средства с жестовете, мимиката и интонацията. Отговорите са дадени за всички задачи. При затворените въпроси верният вариант е придружен от кратко обяснение, което назовава конкретния езиков признак. При отворените задачи има примерни решения – готов диалог, признаци с примери и подробен образец за описание на невербалното поведение. Материалът е приложим като контролна работа, като упражнение след урока или като самостоятелна подготовка преди изпитване. Листът е готов за разпечатване, решава се в рамките на един учебен час, а обхватът на задачите дава точна представа доколко темата е усвоена. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката, а за ученика превръщат всяка сгрешена задача в кратко припомняне на съответния признак.