Тест по български език за разговорния стил – 20 задачи с отговори: съкратени форми, жаргон, фразеологизми и невербално общуване. Как звучи езикът, когато никой не се старае

Разговорният стил е сред най-познатите на учениците и точно затова е измамно труден за проверка: всеки го използва всеки ден, но малцина умеят да опишат чертите му с езиковедски термини. Този тест обхваща темата в пълния ѝ учебен обем – от разпознаването на стила в конкретен текст до самостоятелното изграждане на пример. Съдържанието е разпределено в 20 задачи и три части. В началото е поместен кратък диалог от ежедневна ситуация, следван от 5 въпроса към него. Те изискват определяне на стила, откриване на характерна за него езикова особеност в самия текст, преценка за функцията на конкретна реплика, разпознаване на типичното изреченско строене и определяне на комуникативната ситуация. Тази част тренира умението теорията да се прилага върху реален езиков материал, а не да се възпроизвежда наизуст. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху основните признаци на стила: експресивната лексика, жаргонните думи, фразеологизмите, обръщенията, непълните изречения и подразбирането на подлога, преобладаващите видове изречения по цел на изказване, употребата на местоименните форми според степента на официалност, както и целта на общуването в неофициална среда. Няколко задачи са с отрицателна формулировка и изискват да се посочи онова, което НЕ е характерно за разговорния стил – тоест ученикът трябва да различава разговорното от книжовно-официалното, а не просто да го разпознава. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и разчертано място за писане. Те изискват собствен пример за разговорно изречение с обосновка, описание на конкретна ситуация от ежедневието с посочване на три езикови особености и съпоставка между официалното и неофициалното общуване с примери за всяко. Така проверката завършва с активно приложение и с изграждане на умение за стилова преценка. Всички отговори са приложени накрая. При избираемите задачи верният вариант е придружен от кратко обяснение, което насочва към конкретния езиков признак и посочва защо останалите предложения не отговарят на стила. При отворените задачи са дадени примерни решения, изградени като образец за формулиране и за подбор на примери. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка преди изпитване. За преподавателя листът е готов за разпечатване, а обхватът на задачите позволява ясно да се види кои признаци на стила са усвоени и кои се смесват с характеристиките на другите стилове. Решаването отнема около учебен час, а проверката по приложените отговори може да се направи веднага, самостоятелно.

Проверката върху разговорния стил е лесна за решаване и трудна за отличен резултат: повечето грешки идват не от непознаване на стила, а от неумение той да бъде описан по езикови равнища. Тестът е построен точно около това – всяка задача изисква признакът да бъде назован, а не само усетен. Задачите са 20 и вървят в три обособени части. Началото е кратък диалог с посочена ситуация на общуване, следван от 5 въпроса към него. Ученикът трябва да определи стила, да открие разговорна форма в самия текст, да характеризира употребата на конкретен израз, да установи коя черта отсъства в репликите и да разтълкува смисъла на едно от изказванията. Работата е върху реален диалог с редуцирани форми, шеговит тон и ирония – материал, който изисква и стилова, и смислова преценка. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор, подредени така, че да покрият темата системно. Проверяват се средата и участниците в неофициалното общуване, кръгът от типични теми, целта на разговорната реч, обръщенията и тяхната функция, експресивността и простотата на изказа. Отделно се разграничават фонетичните особености, морфологичните белези и синтактичните конструкции, характерни за стила, включени са и задачи за значение на устойчиви изрази, както и въпрос за невербалната комуникация. Няколко от формулировките изискват да се посочи онова, което НЕ е присъщо на разговорния стил – и точно те най-ясно показват дали границата с официалната реч е усвоена. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и разчертано място за писане: съставяне на кратък диалог по зададена ситуация с отбелязване на разговорните изрази, изброяване на четири признака на стила с пример към всеки и описание на очакваното невербално поведение при конкретна реплика. Последната задача е особено полезна, защото свързва езиковите средства с жестовете, мимиката и интонацията. Отговорите са дадени за всички задачи. При затворените въпроси верният вариант е придружен от кратко обяснение, което назовава конкретния езиков признак. При отворените задачи има примерни решения – готов диалог, признаци с примери и подробен образец за описание на невербалното поведение. Материалът е приложим като контролна работа, като упражнение след урока или като самостоятелна подготовка преди изпитване. Листът е готов за разпечатване, решава се в рамките на един учебен час, а обхватът на задачите дава точна представа доколко темата е усвоена. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката, а за ученика превръщат всяка сгрешена задача в кратко припомняне на съответния признак.

Тест, в който единият от приведените текстове е разговор във форум в интернет – с провлачени гласни, с преправени думи и с изрази, каквито се пишат в чат. Рядко се среща жив съвременен език, поставен като материал за анализ. Материалът е върху разговорния стил и е събран на две страници. Устроен е в три блока с по четири задачи, като последният е изцяло с отворени въпроси. Първият блок е теоретичен и обхваща четири задачи. Началото е находчиво: изисква се да се разпознае съотношение между понятия, а не да се посочи определение. Следват въпрос за признак, който не принадлежи на стила, и две задачи, при които сред четири изречения с еднакъв смисъл трябва да се различи разговорното от книжовните. Именно тези две задачи са полезни. Те показват, че разликата между стиловете не е в съдържанието, а в подбора на думите. Вторият блок е върху приведен диалог между майка и син. Четирите задачи изискват да се определи по какъв проблем се води разговорът, кое твърдение за него не е вярно и към кой стил принадлежи, а също и да се посочи изразът, който няма разговорна отсянка. Последната от тях е особено находчива: сред четири израза от текста три звучат разговорно, а един е неутрален и точно него трябва да се открие. Третият блок е върху втория текст и е съвсем различен по вид. Задачите тук са отворени – ученикът пише сам, без готови възможности. Те изискват да се определят четирите основни признака на всяка комуникативна ситуация: целта на общуването, участниците в него, формата и накрая предметът, при това с допълнително уточнение как точно е означен той в самия разговор. Последната част превръща задачата от разпознаване в търсене. Именно този блок отличава материала. Обичайните тестове проверяват дали ученикът разпознава стила; тук се иска да разчете цяла ситуация и да я опише със свои думи. Отговорите са пълни. При осемте затворени задачи са дадени в един компактен ред, а при четирите отворени са изписани цели примерни отговори, така че проверяващият има с какво да сравнява. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка. Вторият текст върши работа и самостоятелно – като повод за беседа за езика в социалните мрежи и за границите на разговорното. За ученика ползата е двойна: упражнение по разпознаване и същевременно образец как се описва комуникативна ситуация по четирите ѝ признака. Приложените примерни отговори показват какъв обем се очаква при отворен въпрос.

Тестът тръгва от една всекидневна сцена: подслушан разговор на автобусна спирка и няколко думи, които звучат различно от онова, което се учи в час. Върху този жив пример е изградена първата част от задачите, а от него нататък разработката преминава към стройна проверка на цялата тема. Материалът е разделен на две. Първата част съдържа двадесет задачи. Началните пет са върху приложения текст и изискват разпознаване на езиковата форма в конкретен израз, преценка за отношението на героя към чутото, определяне на функцията на епизода и на стила на самия текст, както и извеждане на основното послание. Този подход поставя понятията в реална ситуация, преди те да бъдат проверени в теоретичен вид. Следващите дванадесет задачи са от затворен тип и обхващат учебното съдържание по темата: определението за книжовен език и институцията, която регулира неговите норми, същността на диалекта и на кодификацията, видовете езикови норми, характеристиките на разговорната реч и на социолекта, разграничаването на книжовните от некнижовните форми, както и понятието за езикова култура. Отделни въпроси изискват избор на правилната форма измежду няколко варианта — упражнение, което директно тренира усета за норма. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Първата изисква обосновка с примери, втората — обяснение на понятие заедно с пример и уместен контекст на употреба, а третата поставя ученика в конкретна житейска ситуация и изисква аргументиран избор на езиково поведение. Така проверката завършва с приложение на наученото, а не с преразказ. Втората част съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за правилния избор и уточнява откъде идва разликата между вариантите. Към трите отворени задачи са приложени разгърнати примерни отговори с конкретни примери, които служат едновременно като критерий при оценяване и като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока, за контролна работа или за преговор — без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка: решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва точно кои понятия са усвоени и кои изискват повторение. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Тест, в който изходният текст сам е образец на онова, което проверява. Публицистична статия за езика като лице на човека пред обществото служи първо за анализ, а после теорията се проверява чрез отделни изречения и практически задачи. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част е върху прочетения текст и е построена внимателно. Освен основната теза и целта на последния абзац, задачите изискват и обратна проверка: коя езикова норма не е спомената в текста и кой стил не е изброен в него. Тези два въпроса са по-трудни от обичайните, защото изискват четене за отсъствие, а не за наличие. Отделен въпрос проверява доколко точно е разчетено отношението на автора. Втората част е върху функционалните стилове и е представена по два начина. Част от задачите изискват определение — какво означава понятието „функционален стил“, кое твърдение се отнася за официално-деловия стил, кой стил използва образен език, кой е подходящ за текст в учебник. Друга част работи с конкретни изречения: сред четири примера трябва да се разпознае онова, което е в научен стил, и онова, което е в разговорен. Това редуване между теория и разпознаване по пример е силната страна на теста. Трета линия следват задачите върху общуването и текстовете, които ученикът сам създава: какво изисква речевият етикет при официално общуване, коя черта не е характерна за публичното изказване, как се нарича текстът, в който се защитава морална теза, каква е структурата му и как се оформя електронно писмо. Включена е и задача за откриване на правописна грешка сред четири изречения. Заключителните три задачи изискват писане. Първата е двусъставна: да се посочи ситуация, в която се използва определен стил, и да се напише кратък текст в него — тоест теорията се проверява чрез практика. Втората изисква изречение от разговорния стил да бъде преработено в официален. Третата е подготвителна за есе и изисква формулиране на теза и кратък аргумент по конкретен нравствен въпрос. Полезно е и разпределението на трудността. Затворените задачи се решават сравнително бързо и проверяват понятията, а трите отворени изискват време и носят по-голяма тежест при оценяване. Затова материалът може да се раздели: първата част за бърза проверка в началото на часа, втората — за писмена работа. Финалната част съдържа верните отговори с кратко обяснение към всеки, а към отворените задачи — примерни решения, включително готов пример за преработеното изречение и формулирани теза и аргумент. Заслужава внимание вътрешната логика на материала. Той започва с чужд текст, минава през понятията и завършва с искане ученикът сам да напише нещо в подходящия стил. Така се проверява не само знанието какво е даден стил, но и умението да се пише в него — разлика, която обикновените тестове рядко улавят. На учителя материалът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на есе. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а последните две задачи вършат работа и като кратко упражнение по редактиране и по формулиране на теза.

Проверка, в която теоретичните понятия за езика и общуването се съчетават с работа върху конкретен текст и с три задачи, изискващи собствено писмено разсъждение. Началото стъпва върху кратък откъс за състезание по дебати, в което участници разсъждават какво означава да си езиково културен човек. Петте задачи към него проверяват разбирането на изказванията на двамата участници, оценката на журито, причината за тази оценка и разпознаването на стила, в който е написан текстът. Тъй като самият откъс говори за езикова култура, той въвежда естествено и следващата, теоретична част. Втората част обхваща понятията в няколко тематични кръга. Първият се отнася до типовете езици – разграничението между мъртви и изчезнали, което изисква точност, а не обща представа. Вторият кръг е посветен на комуникативната ситуация: нейните съставки, значението на комуникативния канал, разграничението между еднопосочни и двупосочни канали, както и задача с отрицателна формулировка за видовете контекст. Трети кръг разглежда по-абстрактни понятия – езиковата картина на света и начина, по който всеки народ назовава действителността, предмета на социолингвистиката, съотношението между език и реч. Четвърти обхваща личния речев репертоар с разграничение между личното и общественото равнище, понятието за култура и признаците на високата езикова култура. Последните три задачи изискват писане. Първата е насочена към комуникативната ситуация: ученикът трябва сам да избере три елемента и да обоснове тяхното значение с примери. Втората изисква разсъждение за ролята на езиковата култура за мястото на човека в обществото. Третата е най-обемна – създаване на кратък свързан текст по зададена тема, свързана с избора на езикови средства според ситуацията. Към всяка отворена задача има насока в скоби, която ориентира какво се очаква. Отговорите са изнесени след задачите, с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни отговори към отворените, включително готов образец на кратък текст. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на уводния раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а последната задача е упражнение с пряка полза – създаването на кратък аргументативен текст се изисква и на изпит.