Тест по български език върху разговорния стил – 20 задачи с отговори: езикови особености по равнища, устойчиви изрази и невербално общуване. Речта, която не се пише, но се разбира веднага

Стилът, който се използва най-често, най-рядко се описва точно. Оттам идва и трудността при темата за разговорния стил: ученикът разпознава интуитивно кое звучи неофициално, но се затруднява да посочи признака, който го прави такова. Тестът е насочен именно към превръщането на този усет в знание. Проверката е организирана в 20 задачи, разпределени в три последователни части. Тя започва с кратък разговорен откъс между двама събеседници и 5 въпроса към него. От ученика се очаква да определи стила, да посочи по какво личи неофициалният характер на общуването, да установи коя езикова особеност липсва в текста, да разпознае конкретна разговорна форма и нейната функция и да характеризира типа на обсъжданите действия. Работата е върху автентичен езиков материал със съкратени и редуцирани форми – така, както изглежда истинската устна реч, а не нейният учебникарски вариант. Следват 12 задачи с избираем отговор върху характеристиките на стила: спонтанността и непринудеността на изказа, местоименните форми според степента на близост между събеседниците, средата и участниците в общуването, диалектните и съкратените форми, експресивната лексика, обръщенията с неофициален характер, непълните изречения и смисълът на фразеологичен израз. Включен е и въпрос за невербалната комуникация, както и задачи с отрицателна формулировка, при които трябва да се посочи онова, което не се отнася към разговорния стил. Отворената част се състои от 3 задачи с място за писане. Първата изисква съставяне на собствен кратък диалог с посочване и обосноваване на разговорните думи в него. Втората – изброяване на три езикови особености с примери към всяка. Третата е свързана с личен опит: описание на ситуация, в която е използван разговорен стил, и обяснение на избора. Така темата се затваря с практическо приложение, а не само с разпознаване по готови варианти. Отговорите са дадени изцяло. При избираемите задачи всеки верен вариант е обяснен накратко чрез признака, който го определя. При отворените задачи са предложени примерни решения – с готов диалог, с подредени по езикови равнища особености и с образец за отговор от личен опит. Материалът може да се използва като контролна работа върху темата, като упражнение в час или за самостоятелна подготовка. Учителят получава готов лист с балансирана трудност, а ученикът – ясна представа кои признаци на стила разпознава уверено и кои все още обърква. Решаването се вмества в един учебен час, а обясненията към отговорите позволяват веднага да се види къде е допуснато смесване с останалите функционални стилове.

Разговорният стил е сред най-познатите на учениците и точно затова е измамно труден за проверка: всеки го използва всеки ден, но малцина умеят да опишат чертите му с езиковедски термини. Този тест обхваща темата в пълния ѝ учебен обем – от разпознаването на стила в конкретен текст до самостоятелното изграждане на пример. Съдържанието е разпределено в 20 задачи и три части. В началото е поместен кратък диалог от ежедневна ситуация, следван от 5 въпроса към него. Те изискват определяне на стила, откриване на характерна за него езикова особеност в самия текст, преценка за функцията на конкретна реплика, разпознаване на типичното изреченско строене и определяне на комуникативната ситуация. Тази част тренира умението теорията да се прилага върху реален езиков материал, а не да се възпроизвежда наизуст. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху основните признаци на стила: експресивната лексика, жаргонните думи, фразеологизмите, обръщенията, непълните изречения и подразбирането на подлога, преобладаващите видове изречения по цел на изказване, употребата на местоименните форми според степента на официалност, както и целта на общуването в неофициална среда. Няколко задачи са с отрицателна формулировка и изискват да се посочи онова, което НЕ е характерно за разговорния стил – тоест ученикът трябва да различава разговорното от книжовно-официалното, а не просто да го разпознава. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и разчертано място за писане. Те изискват собствен пример за разговорно изречение с обосновка, описание на конкретна ситуация от ежедневието с посочване на три езикови особености и съпоставка между официалното и неофициалното общуване с примери за всяко. Така проверката завършва с активно приложение и с изграждане на умение за стилова преценка. Всички отговори са приложени накрая. При избираемите задачи верният вариант е придружен от кратко обяснение, което насочва към конкретния езиков признак и посочва защо останалите предложения не отговарят на стила. При отворените задачи са дадени примерни решения, изградени като образец за формулиране и за подбор на примери. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка преди изпитване. За преподавателя листът е готов за разпечатване, а обхватът на задачите позволява ясно да се види кои признаци на стила са усвоени и кои се смесват с характеристиките на другите стилове. Решаването отнема около учебен час, а проверката по приложените отговори може да се направи веднага, самостоятелно.

Стилът, който използваме всеки ден, без да мислим за него, също има правила. Урокът за разговорния стил ги извежда. Въведението обяснява, че този стил е най-близкият до нас и се употребява в разговора с близките. Същинската част изброява особеностите поотделно и номерирано. Първата е липсата на предварителен подбор на езиковите средства, тоест че говорим, докато мислим. Втората е важната роля на неезиковите средства, разложена на съставки: мимики, жестове, зрителен контакт и поза на тялото, всяка обяснена поотделно. Третата е ролята на интонацията, темпото и паузите, също разложена: интонацията, темпото и ритъмът на речта, паузите, височината на гласа и логическите ударения. Именно това подробно разглеждане на неезиковото прави урока полезен, защото точно то отличава разговорния стил от всички останали. Последният раздел изброява често срещаните езикови средства в стила. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо разговорният стил не е неправилен език, а стил със свои норми, което при учениците обикновено изисква специално внимание. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за разпознаване на стила и за упражнение върху устното общуване.

Тест, в който изходният текст сам е образец на онова, което проверява. Публицистична статия за езика като лице на човека пред обществото служи първо за анализ, а после теорията се проверява чрез отделни изречения и практически задачи. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част е върху прочетения текст и е построена внимателно. Освен основната теза и целта на последния абзац, задачите изискват и обратна проверка: коя езикова норма не е спомената в текста и кой стил не е изброен в него. Тези два въпроса са по-трудни от обичайните, защото изискват четене за отсъствие, а не за наличие. Отделен въпрос проверява доколко точно е разчетено отношението на автора. Втората част е върху функционалните стилове и е представена по два начина. Част от задачите изискват определение — какво означава понятието „функционален стил“, кое твърдение се отнася за официално-деловия стил, кой стил използва образен език, кой е подходящ за текст в учебник. Друга част работи с конкретни изречения: сред четири примера трябва да се разпознае онова, което е в научен стил, и онова, което е в разговорен. Това редуване между теория и разпознаване по пример е силната страна на теста. Трета линия следват задачите върху общуването и текстовете, които ученикът сам създава: какво изисква речевият етикет при официално общуване, коя черта не е характерна за публичното изказване, как се нарича текстът, в който се защитава морална теза, каква е структурата му и как се оформя електронно писмо. Включена е и задача за откриване на правописна грешка сред четири изречения. Заключителните три задачи изискват писане. Първата е двусъставна: да се посочи ситуация, в която се използва определен стил, и да се напише кратък текст в него — тоест теорията се проверява чрез практика. Втората изисква изречение от разговорния стил да бъде преработено в официален. Третата е подготвителна за есе и изисква формулиране на теза и кратък аргумент по конкретен нравствен въпрос. Полезно е и разпределението на трудността. Затворените задачи се решават сравнително бързо и проверяват понятията, а трите отворени изискват време и носят по-голяма тежест при оценяване. Затова материалът може да се раздели: първата част за бърза проверка в началото на часа, втората — за писмена работа. Финалната част съдържа верните отговори с кратко обяснение към всеки, а към отворените задачи — примерни решения, включително готов пример за преработеното изречение и формулирани теза и аргумент. Заслужава внимание вътрешната логика на материала. Той започва с чужд текст, минава през понятията и завършва с искане ученикът сам да напише нещо в подходящия стил. Така се проверява не само знанието какво е даден стил, но и умението да се пише в него — разлика, която обикновените тестове рядко улавят. На учителя материалът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на есе. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а последните две задачи вършат работа и като кратко упражнение по редактиране и по формулиране на теза.

Едно „шшт“, едно „може би“, едно „сърце мое“ – в тези дребни думички се крие целият разговорен стил. Тестът проверява дали ученикът разпознава характерните му средства и разбира защо те присъстват именно в непринудената реч. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Почти всяка задача тръгва от кратка реплика в конкретна ситуация: баща вика децата на закуска, леля се обръща към племенника си, дядо хвали внука, братче моли за компютъра, приятелки си пишат съобщения, телевизионен водещ вмъква неформален израз. Ученикът анализира жива реч, а не изолирано понятие – подход, който прави разпознаването по-осмислено и по-близко до собствения му опит. Задачите обхващат няколко групи езикови средства. Първата е лексикалната: умалителни и увеличителни форми, гальовни и родствени обръщения, частици за предположение, междуметия – с разграничаване между звукоподражателни, подбудителни и експресивни, оценъчни думи, устойчиви метафори от всекидневието. Отделни задачи изискват не само разпознаване, но и обяснение защо изразът е образен, макар да звучи напълно обичайно. Втората група се отнася до синтактичните и словообразувателните особености: замяната на цяло словосъчетание с една дума, скъсените форми и правилото за употреба на апострофа при тяхното записване, повторенията, паузите и недовършените мисли като следствие от спонтанността на устната реч. Трета група задачи е посветена на звуковата и неезиковата страна на общуването: ролята на интонацията и логическото ударение, които могат да превърнат едно и също изречение във въпрос, молба или заповед, както и значението на жестовете, мимиките и позата като средства, допълващи или заместващи думите. Отделно място заемат две задачи с по-обхватен характер – за присъствието на разговорни елементи в художествената литература като средство за изграждане на образа на героя и за употребата им в медийна реч с цел приближаване към аудиторията. Те показват, че разговорният стил не е затворен в битовото общуване. Неверните варианти са изградени премислено: те насочват към научна терминология, административни конструкции или поетични фигури и звучат правдоподобно при повърхностно четене, така че задачата не се решава по изключване. Отговорите са изнесени в самостоятелен раздел. Всеки от тях е придружен с обяснение, което посочва конкретната дума или явление в репликата и назовава категорията, към която принадлежи, като на места добавя и допълнителни примери. Така проверката се превръща в кратък урок и позволява самостоятелна работа без помощ. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с ясна структура, бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително като материал за устен разбор на отделни реплики в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване: решаването показва кои средства на разговорния стил още не се разпознават уверено, а обясненията запълват тези празноти без нужда от допълнителен източник.

Тест, в който единият от приведените текстове е разговор във форум в интернет – с провлачени гласни, с преправени думи и с изрази, каквито се пишат в чат. Рядко се среща жив съвременен език, поставен като материал за анализ. Материалът е върху разговорния стил и е събран на две страници. Устроен е в три блока с по четири задачи, като последният е изцяло с отворени въпроси. Първият блок е теоретичен и обхваща четири задачи. Началото е находчиво: изисква се да се разпознае съотношение между понятия, а не да се посочи определение. Следват въпрос за признак, който не принадлежи на стила, и две задачи, при които сред четири изречения с еднакъв смисъл трябва да се различи разговорното от книжовните. Именно тези две задачи са полезни. Те показват, че разликата между стиловете не е в съдържанието, а в подбора на думите. Вторият блок е върху приведен диалог между майка и син. Четирите задачи изискват да се определи по какъв проблем се води разговорът, кое твърдение за него не е вярно и към кой стил принадлежи, а също и да се посочи изразът, който няма разговорна отсянка. Последната от тях е особено находчива: сред четири израза от текста три звучат разговорно, а един е неутрален и точно него трябва да се открие. Третият блок е върху втория текст и е съвсем различен по вид. Задачите тук са отворени – ученикът пише сам, без готови възможности. Те изискват да се определят четирите основни признака на всяка комуникативна ситуация: целта на общуването, участниците в него, формата и накрая предметът, при това с допълнително уточнение как точно е означен той в самия разговор. Последната част превръща задачата от разпознаване в търсене. Именно този блок отличава материала. Обичайните тестове проверяват дали ученикът разпознава стила; тук се иска да разчете цяла ситуация и да я опише със свои думи. Отговорите са пълни. При осемте затворени задачи са дадени в един компактен ред, а при четирите отворени са изписани цели примерни отговори, така че проверяващият има с какво да сравнява. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка. Вторият текст върши работа и самостоятелно – като повод за беседа за езика в социалните мрежи и за границите на разговорното. За ученика ползата е двойна: упражнение по разпознаване и същевременно образец как се описва комуникативна ситуация по четирите ѝ признака. Приложените примерни отговори показват какъв обем се очаква при отворен въпрос.