Митовете са първите словесни произведения на човека. Възникват в Праисторическата епоха. Чрез тях древните хора си отговарят на сложни и важни въпроси:
• Как е възникнал светът?
• Как се е появил човекът?
• Как са се появили животните и растенията?
• Кое е добро и кое - лошо, и кой определя това?
Думата „мит“ е старогръцка и означава „разказ“, „слово“. За хората в древността:
• митовете са свещени разкази
• разказаното в митовете е истина.

ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА МИТА

• Митът е средство, с което древните хора си обясняват света, който ги заобикаля. Той коренно се различава от съвременните науки, в които хората достигат до изводи и обобщения, като извършват опити, експерименти и събират научни данни. Обратно – знанието в мита не е плод на научни изследвания. Въпреки това древните хора безрезервно вярват в неговата истина и го приемат за свещен разказ.
• Обикновено митът не съществува самостоятелно, а е част от ритуал и се съчетава с действие, танц, мелодия, а често и с изображение – маска, костюм, статуя и др.
• Митът дава отговор на всички въпроси, които са си задавали хората в древността.
• За нас, съвременните хора, тази чудновата смесица от различни познания е странна и неистинна. За да я разберем обаче, трябва да приемем, че тя е друг – не по-лош, а само различен начин за обяснение на света.
• Митовете се разпространяват устно и съхраняването им е много важно за съществуването на общността.

ВРЕМЕТО В МИТА

Митът разказва за събития, които имат важно значение за древните хора: сътворението на света, появата на боговете. Митът разказва и за появата на човека, за това как боговете му дават огъня, как го научават на най-важните за него занаяти – грънчарството, ковачеството и тъкачеството. Въпреки че разказва за минали събития, митът е различен от историческата наука, която разказва миналото, като го описва и тълкува. Всяко твърдение в науката история се подкрепя с исторически документи, докато митът е само устен разказ.
В науката геология (гео – земя, логос – наука; „наука за Земята“) се приема, че планетата Земя се е появила преди около 4,5 милиарда години. Митът за сътворението на света разказва за появата на Земята, но той не посочва, кога се е случило това.
За историческата наука времето е като линия, върху която се нареждат датите на случилите се събития.

Според мита всичко, което се е случило, се повтаря отново и отново. Ритуалите, които извършват древните хора, повтарят първия момент на Сътворението. Вярва се, че така светът се сътворява отново за още една година и времето протича в кръг. Древните хора вярвали, че важните събития се повтарят непрекъснато в рамките на един митичен цикъл.

ПРОСТРАНСТВОТО В МИТА

Пространството в мита не е конкретно, а е неопределено – някъде. Днес ние знаем, че Земята е планета с формата на кълбо. Древните хора смятали, че Земята е плоска. Знаем още, че Земята е третата планета в Слънчевата система, център на тази система е Слънцето и всички планети обикалят около него. В представите на хората от Праисторическата епоха Земята е център на света и всички небесни тела обикалят около нея.

За древните хора пространството на света е съставено от три части. Образно те го представяли като дърво (Световно дърво):
• Ствола на дървото древните хора свързвали с човешкия, земния свят.
• Короната на дървото бил светът, обитаван от боговете.
• Корените на дървото отговаряли на подземния свят, който според митовете се населявал от чудовища и зли сили.