Дяволът черпи с абсент и говори откровено: „На гости у Дявола“ от Христо Смирненски, пълният текст на сатиричния цикъл

Кратък, зъбат и неочакван текст на Елин Пелин, поместен тук изцяло: учителят на село Криво школо умира още в началото, а разказът тепърва започва. Първите страници са напълно земни. Селяните отдавна знаят, че даскалът им е болен, и говорят за това със своя суров хумор; училището е ниско, тясно, с изровен под и натъпкано с деца до вратата, а сухата кашлица довършва работата си. Тук е и най-острата социална част от текста. След смъртта повествованието сменя посоката. Душата сяда на училищния праг да чака небесни пратеници, а докато чака, си припомня какъв е бил животът ѝ: скитане от село на село, кредитори, кметове, калове и студове, мечти и идеали вместо храна. Същинската част е спорът. През снежната мъгла пристигат Ангелът и Дяволът, закъснели, защото първо са прибирали души на висши чиновници, и всеки от двамата подхваща своето. Ангелът говори с тефтера и със заповеди, Дяволът, с шеги, цигара и няколко изречения за свободата, за тъмното и неузнаваемото и за онова, което липсва в рая. На кого ще повярва учителската душа и с какви думи ще отговори на призива да върви към рая, се разбира едва в последните редове. Текстът е подходящ за четене в час, за разбор на иронията и сатирата у Елин Пелин, за разговор върху образа на бедния селски учител и за подготовка на съчинение или цитиране по „Душата на учителя“.

Подбор от шест творби на Пейо Яворов, събрани на едно място с пълните им текстове. Началото е с „Градушка“: разгърнатата картина на селския труд, на надеждата за добра реколта и на стихията, която за минути помита труда на цяло семейство. Следва „Заточеници“, където корабът отнася героите все по-далеч от родните брегове, а имената на реките и планините остават единственият спомен за загубения роден край. „На нивата“ носи натрапчивия рефрен на орача и показва как еднообразният труд, бирникът и мизерията се сливат в едно безизходно ежедневие. „Арменци“ представя изгнаниците в чуждия бордей, чиято песен прераства в бунт, подет от зимната буря. „Две хубави очи“ е кратката, музикална творба, изградена от повторения и огледални стихове, а последната част от подбора е поемата „Калиопа“ с приказния ѝ сюжет за затворената хубавица, младия ковач и стария лихварин. Текстовете са дадени изцяло, с оригиналното разделяне на строфи и части, така че да се четат, цитират и сравняват направо от страницата, без съкращения и преразказ. Подборът е удобен за подготовка по темите за социалната поезия и за интимната лирика на Яворов, за откриване на точен цитат при анализ, интерпретативно съчинение или устен отговор, както и за преговор преди изпитване върху творчеството на поета.

Какво остава от човека, когато плати с очите, слуха, сърцето и паметта си за едно изкачване нагоре? Този въпрос стои в основата на анализа, посветен на „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски и на мотива за предателството в нея. Разработката започва с мястото на творбата сред последните произведения на Смирненски: при какви обстоятелства е създадена, защо се колебае между фейлетона и притчата и как тази жанрова двойственост определя начина, по който трябва да бъде четена. Обяснено е и значението на мотото, с което авторът се обръща лично към всеки читател. Същинската част проследява сблъсъка между младежа и Дявола. Разгледан е образът на бунтуващия се плебей, който се среща в почти цялото творчество на Смирненски, и причината именно Дяволът да бъде избран за негов събеседник. Анализът се спира и върху въпроса „Кой си ти?“, зададен в началото и в края на творбата, като показва защо той е нейната композиционна ос. Отделно внимание е посветено на самото изкачване: как всяко следващо стъпало изисква нова цена, защо злото не отнема душата наведнъж, а парче по парче, и по какъв начин героят остава убеден, че върши подвиг. Проследени са и съпътстващите мотиви - гневът и бунтът, страданието и мизерията на „сивите тълпи“, както и символиката на стареца и на босоногото момиченце. Финалната част тълкува превръщането на „плебея по рождение“ в „принц по рождение“ и разгръща поуката на притчата за целта и средствата за нейното постигане. Материалът е подходящ за подготовка за изпитване и за самостоятелна работа върху творбата, за писане на съчинение или интерпретативен текст върху мотива за предателството, както и за преговор преди класна работа.

Един млад бунтар тръгва нагоре, за да отмъсти за своите братя, и стига до върха вече като техен противник. Разборът проследява точно тази подмяна и показва как Смирненски я прави видима. Анализът тръгва от приказния мотив за Дявола, който застава на пътя на човека, и от героите на творбата: „сивите тълпи на мизерията“ и младият момък, чиято съдба е обща с тяхната. Коментирани са цитатите, от които е изградена картината на страданието, както и източникът на желанието за мъст. Същинската част следи сделката стъпало по стъпало и обяснява какво отдава героят на всяко от тях и защо са избрани тъкмо тези нравствени сетива. Оттук разсъждението минава към централния въпрос: как се променя гледната точка за света, ако сравним оценките на героя в началото и в края на творбата. Самостоятелни акценти са поставени върху разликата между тази приказка и приказките с традиционен край, върху отношението, което героят предизвиква у читателя, и върху посвещението, с което Смирненски открива текста. Разборът е удобен за отговор на литературен въпрос, за интерпретативно съчинение върху „Приказка за стълбата“ и за подготовка за час или изпитване по литература.

„Посвещава се на всички, които ще кажат: това не се отнася до мене.“ Точно от мотото тръгва този прочит на „Приказка за стълбата“, защото то подсказва, че историята на гневния момък не е чужда история. Първата част се спира на главния герой и на света, от който идва: плебеят, който нарича дрипльовците свои братя, сивите тълпи, гората от сухи черни ръце, старецът и босоногото момиче, както и цветовата символика, позната от „Зимни вечери“. Показано е как енергията на тълпата подхранва заканата към онези там горе. Същинската част следи облога с Дявола стъпало по стъпало: какъв откуп изисква всяко изкачване, какво се губи у младежа с всяка отнета способност и как изглежда пълното му преображение на последното стъпало. Тук е поставен и въпросът, който обикновено се подминава: сатиричен ли е този образ, или трагичен. Отделен раздел разглежда трагическата ирония и свободата на избора: защо героят тръгва нагоре не подмамен от властта, а тласкан от възвишена идея, къде личи душевната му борба и какво следва от максимата, че целта оправдава средствата. Привлечени са мисли на Достоевски и на Бахтин, както и посоченото от Аристотел условие за трагизъм. В хода на прочита са цитирани ключовите реплики от диалога с Дявола и описанията на преображението, така че ученикът да разполага с готов доказателствен материал и да не преразказва творбата. Поставен е и въпросът доколко изборът на момъка е свободен и защо творбата продължава да се чете като предупреждение, а не като приказка с ясна поука. Финалната част е посветена на жанра: защо Смирненски нарича творбата приказка, какво идва в нея от фейлетона и от притчата и защо е предложено определението пиеса спектакъл. Разработката е подходяща за съчинение върху образа на момъка, за отговор на литературен въпрос за цената на компромиса и за преговор преди класна работа.

Една счупена ваза, един тайнствен глас откъм прозореца и едно решение, което може да преобърне целия съботен ден. Вторият вариант на разказа по въображение на тема „Моята среща с дявола“ пренася сблъсъка между доброто и злото от легендата „Господ и дяволът правят света“ направо в детската стая. В началото героят остава сам вкъщи и, увлечен в игра с топката, неволно причинява беля, която го изправя пред труден въпрос: какво да каже на мама? Точно в мига на страха се появява странен непознат с хитри очи и изкривен крак, който предлага „лесен“ изход от положението. Разказът показва стъпка по стъпка как момчето за миг се поддава на примамливите думи, как една подробност от изучаваната легенда му разкрива истинската самоличност на госта и как стига до избора, който променя целия ден. Композицията следва изискванията за съчинение по въображение в часовете по литература: достоверно въведение, неочаквана завръзка, напрегнат диалог в кулминацията и затопляща развръзка, в която важна роля има майката. Пряката реч предава сблъсъка между гласа на изкушението и гласа на съвестта, а финалът свързва случката с поуката от легендата по запомнящ се начин. За разлика от първия вариант на темата, тук акцентът пада върху лъжата и честността, върху смелостта да признаеш грешката си и върху това, че истината струва повече от всяка вещ. Текстът е подходящ като образец при писане на собствен разказ по въображение върху легендата „Господ и дяволът правят света“ в 5. клас, при домашна или класна работа по литература и като пример за изграждане на разказ от първо лице с диалог, вътрешно колебание и поука. Може да послужи и като втори, различен поглед към същата тема за ученици, които вече познават първия вариант.