Който пее, зло не мисли: относителните местоимения в българския език, форми, произход и правилото за който и когото

Две групи местоимения, които се учат заедно, защото вършат точно противоположни неща: едните свързват и заместват, другите отричат. Тази разработка ги представя последователно и с готови таблици. Първата част е за относителните местоимения: за какво служат, как заместват вече споменати съществителни и как свързват простите изречения в състава на сложното. Правилото е показано върху откъс от „Под игото“ на Иван Вазов, в който подчертаните форми са разгледани една по една. Следва обобщение на функциите им, образуването от въпросителни местоимения и списъкът на относителните местоименни наречия, а таблица подрежда формите по род и число за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество. Втората част е за отрицателните местоимения: как се образуват, какво точно отричат и как работят в изречението. Употребата е показана върху откъс от „Песента на колелетата“ на Йордан Йовков, с обяснение на всяка подчертана форма, а след това идват обобщените функции, наречията и отделна таблица с формите. Отделно място е дадено на правописните уловки, заради които се губят точки: съгласуването по род и число, окончанията при мъжки род и при множествено число и разговорните форми, които не се употребяват в официална реч. Заключението обобщава ролята на двете групи в граматиката на българския език. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за упражнения по морфология и за преговор преди изпитване върху видовете местоимения.

Подробна граматична разработка върху въпросителните местоимения, събрала на едно място теорията, книжовните норми и достатъчно примери, за да се решават упражнения без колебание. В началото е обяснено към какво насочват тези местоимения: към неизвестни лица, предмети, признаци и отношения на притежание, както и кога се употребяват самостоятелно, вместо съществително име. Отделено е внимание на формата що, на стеснената ѝ употреба днес и на случаите, в които тя се среща като вариант на друга въпросителна дума. Следва разделът с книжовните правила. Разгледана е запазената падежна форма кого и точно кога тя е задължителна, с двойки правилни и неправилни изречения, върху които най-често се допускат грешки в тестове и в говорната практика. Същинската част подрежда местоименията по групи: тези за идентифициране на съществителни имена, тези за признак и тези за количество. Всяка група е представена с пълните си форми по род и число и с дълги редици от словосъчетания, показващи съчетаемостта им в реална реч. Обяснено е и правилото за бройната форма след колко, както и рядката архаична форма за лица. Отделен акцент са двете правописни правила за й и и, които решават кога се пише кой и кои, чий и чии. Тук е и парадигмата за изразяване на притежание с примерни въпроси. Финалната част излиза извън чистата граматика: показано е как въпросителните местоимения работят в изказвания, които не са същински въпроси, с примери от Ботев и от разказ на Йордан Йовков, както и в така наречените ехо-въпроси. Обяснено е и защо тази група стои в центъра на цялата местоименна система. Разработката е подходяща за подготовка по морфология, за преговор преди тест или изпит и за упражнения по правопис.

Кратък и подреден учебен текст за една от най-често употребяваните групи местоимения в българската реч. В началото е обяснено на какъв признак се противопоставят двата реда форми и от кои старобългарски корени са образувани те. Оттам изложението минава към формите за близост и за отдалеченост, към местоименията за качествен признак, които се държат като прилагателни имена, и към единственото местоимение за количество. Отделно място е отделено на употребата: анафоричната връзка с вече назовани лица и предмети, заместващата функция при подчинено изречение, ролята на местоименията при предаване на чужда реч и така наречената интензифицираща употреба. Всяка от тях е онагледена с изречение пример. Финалната част се спира на изговорните варианти, които се чуват в речевата практика, и на двете правоговорни правила, които разграничават равностойните книжовни форми от разговорните, недопустими в книжовната реч. Подходящ е за преговор преди класно или изпитване, за упражнение върху морфологията на местоимението и за проверка коя форма е уместна в официален текст.

Една буква дели „някой“ от „някои“, а сгрешена, тя променя цялото изречение. Урокът обхваща двата вида местоимения, при които се греши най-често, и обяснява правилата през примери, а не през определения. Първата част е за неопределителните местоимения: как се образуват от въпросителните с представките ня, и не, таблица с видовете по категории и примерни изречения за всяка от тях. Специалните правила са отделени и стигат до истинските капани. Обяснено е кога се пише някой и кога някого, дадена е и проверка, с която разликата между някой и някои се решава за секунда. Показано е защо ударената представка отличава местоимението от отрицателната частица и защо „някой не дойде“ значи съвсем друго в сравнение с „никой не дойде“. Втората част е за относителните местоимения и започва с двойната им роля: те едновременно заместват дума и свързват подчиненото изречение с главното. След таблицата с видовете идват правилата, които решават най-честите грешки: как службата в подчиненото изречение определя избора между който и когото, с какво точно се съгласува чийто и кога се пише чиито, къде застава запетаята и по какво относителните се различават от въпросителните. Накрая двата вида са събрани в обща таблица заедно с въпросителните, от които произлизат. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа, за преговор преди изпит и за самостоятелна проверка на правописа и пунктуацията.

Кой, чий, колко: три кратки думи, зад които стои цяла граматична система, представена тук стъпка по стъпка. Началото поставя въпросителните местоимения в естествената им среда: даден е откъс от „Принцът и просякът“ на Марк Твен, а подчертаните в него думи са анализирани, за да се види как местоимението пита за неизвестно лице, признак или количество. Следва частта за същността и функцията им: какво заместват, защо улесняват общуването и как помагат да се получи търсената информация. Отделен акцент е поставен върху употребата им в различни по цел на изказване изречения. Показано е как едно и също местоимение работи във въпросително изречение, как звучи във възклицателно, с примери от Йовков и Вазов, и кога поема свързваща роля в сложното изречение, без запетая пред него. Същинската част подрежда граматичните признаци в таблица по род и число: формите за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество, както и въпросителните местоименни наречия, които често се бъркат с местоименията. Практически най-полезна е частта за правописа и правоговора: кога се пише окончание -й и кога -и, какво става с формите за признаци, кои разговорни варианти нямат място в официалната реч и къде оцелява старинната форма „що“. Финалната част обобщава ролята на въпросителните местоимения за точното и ясно изразяване. Текстът е подходящ за упражнение и преговор по български език в 6. клас, за подготовка върху местоименията и за бърза справка при правописни колебания.

Систематично изложение за показателните местоимения, което започва с това какво заместват местоименията изобщо и с кратък преглед на всички техни групи, за да се види мястото на показателните сред тях. Същинската част обяснява двете основни функции на показателните местоимения: посочването на лица, предмети и признаци в общуването и осигуряването на смислова връзка между частите на текста. Всяка функция е показана с примери от живата реч. Отделно са подредени формите за близки и за отдалечени обекти, формите за признак и за количество, като е обяснено и в какви синтактични роли могат да застанат тези местоимения в изречението. Разгледани са и въпросите, които обикновено носят грешки: разликата между равностойните книжовни варианти и техните разговорни съответствия, употребата на местоименните наречия за време, място и начин, ролята на показателните местоимения във възклицателните изречения и скъсените форми в поезията, показани със стих на Христо Ботев. Изложението е подходящо за усвояване и упражнение по темата, за подготовка на класно и домашно упражнение по български език и за бърз преговор преди самостоятелна работа.