Правописни особености на местоименията

Личното местоимение за 3 л., ед. ч. от мъжки род ТОЙ се пише с Й. Кратките винителни и дателни форми на личните местоимения се изговарят слято с глаголите, но се пишат отделно от тях: казах му, повиках ги, срещнах я, съобщих ѝ. Кратката дателна форма за 3 л., ед. ч. от женски род й се пише с ударение върху нея, за да се отличава от съюза И: Срещнах се с майката и ѝ разказах всичко за момичето. Формите за учтивост се пишат с главна буква, въпреки че се отнасят за едно лице: Госпожо, моля Ви да ме освободите от часа. Господине, нали Вие ще ни помогнете за изпита? Ако във формите за учтивост след спомагателния глагол е употребено прилагателно име, то се поставя в ед. ч., а ако е минало деятелно причастие, то се поставя в мн. число: Господине, Вие сте внимателен и учтив. Госпожо, Вие сте постъпили правилно.

Кратките форми на притежателните местоимения се пишат отделно от съществителните имена, които поясняват: сестра ми, детето му. Местоименията мой, твой в единствено число се пишат с Й, а в мн. ч. - с И: мой брат - мои братя, твой молив - твои моливи. Местоимението неин се пише с И само в нечленуваната си форма за м. р., ед. ч., а във всички останали форми се пише с Й: неин, нейна, нейно, нейни, нейния, нейната, нейното, нейните. Формите на местоимението „техен“ съдържат променливо Я. Те са: техен, тяхна, тяхно, техни, техният, тяхната, тяхното, техните. Формите за учтивост се пишат с главна буква: Госпожо, Вашите ученици са много послушни. Притежателните местоимения за м. р., ед. ч., се членуват с пълен член, ако са определения на подлога, на приложение, на сказуемно определение, а в останалите случаи - с кратък член: НашиЯТ учител е спечелил доверието ни. Той е нашиЯт съветник. Играхме в техниЯ двор. Кратката местоименна форма за ж. р., ед. ч. се пише с ударение: Прибрах чантата й.

Възвратното притежателно местоимение СВОЙ се пише с Й в ед. ч. и с И в мн. ч.: свой познат, свои познати, своите познати.

Въпросителните местоимения КОЙ, ЧИЙ, относителните - който, чийто, отрицателните - никой, ничий, неопределителните - някой, нечий, се пишат в ед. ч. с Й, а в мн. ч. с И: Кой идва? Кои идват? Някой пристигна. Някои пристигат. Чий е този пергел? Чии са тези пергели? Ученикът, който чака, е мой приятел. Учениците, които чакат, са от осми клас. Пред относителните местоимения се пише запетая (който, чийто, какъвто). Трябва да се изговаря и пише: Кого извикаха?, а не: Кой извикаха? Ще разговарям с някого (а не с някой).

Когато с въпросителните местоимения за признаци са образувани възклицателни изречения, в края на тези изречения се пише удивителен знак, например: Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг! Какви зелени долини, какви страшни борови гори, какви дивни хубости!

С Я се изговарят и пишат местоименните форми тяхна, тяхната, тяхно, тяхното, някои, някого, някои, някакъв, някаква, някакво, някакви, няколко, всяка, всяко, всякой, всякоя, всякое, всякои, всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви.

Когато поясненият предмет е притежание на подлога, в 3 л., ед. ч. в устната и писмената реч трябва да се употребява възвратното притежателно местоимение СВОЙ, а не обикновеното притежателно местоимение НЕГОВ, например: Той обича своя град. Ако се запише: Той обича неговия град, това означава, че град не е притежание на подлога ТОЙ.

Правилно е възвратното притежателно местоимение СВОЙ да се членува с кратка членна форма в изречението: Посрещнах на гарата своЯ гост, защото това местоимение е пояснение на допълнението гост.